Наскоро прочетох една много интересна и поучителна книжка със заглавие "Аз бях болна и се излекувах" от Теодора Захариева.
Авторката е жената, която направи гладна стачка и осъди Министерство на здравеопазването за липса на лекарства за онкоболни. Може да я помните, даваха я често по телевизията преди няколко години.
Кое е изключително интересното и поучителното в тази книга, поне за мен:
В книгата освен историята на авторката са описани още две истории, но аз ще засегна само една от тях, тази на 82 годишния г-н Гено Танов (и него го даваха наскоро в предаването на Гала Имаш Поща; той се е излекувал от рак за 8 дни), тъй като само тя е свързана с рак.
И така накратко - Г-жа Захариева открива бучка в едната си гърда 1998г. Диагностицирана е с рак на гърдата. Почва нейното ходене по мъките - операция, химио и радиотерапия, лекарства и т.н. След като в един момент държавата спира да отделя пари за лекарства за онкоболни, Г-жа Захариева в отчаянието си започва да съди държавата, прави гладна стачка и покрай тези й действия се среща с няколко човека които я карат да се замисли върху емоционалните/подсъзнателни причините за поява на рака и евентуални алтернативни методи на лечение.
Тук е най-интересната част. Г-жа Захариева е убедена, че е омагьосана от баба си и това е причината за рака. Поради това тя естествено търси и намира хора които потвърждават това й убеждение и обещават да й развалят магията.
След като "магията е развалена" и държавата отново почва да внася лекарства за онкоболните г-жа Захариева преминава в ремисия.
Дотук добре, обаче няколко години по-късно ракът се завръща този път в другата гърда. Следват нови операции, конвенционално лечение, разваляния на магии, срещи с нови интересни хора, ходене по разни енергийно заредени места.
Ракът пак е в ремисия.
След няколко години обаче той пак се проявява този път в черния й дроб.
И така през последните 10 години г-жа Захариева има 4 рецидива на рак. В момента в който тя завършва историята си в книгата тя е все още болна от рак.
Според нея защото не е написала книга с която да опише историята си, което било повеля на някакви починали лечители дервиши, с чиито духове тя се среща на едно от енергийно заредените места, на които ходи за да й се развали магията.
Т.е. написването на книгата според нея е последната/поредната стъпка която тя трябва да предприеме за да бъде напълно излекувана.
И така да сумирам фактите от тази история - една жена преминава през ада на конвенционалното лечение на рак, отчаяна от медицинаската система в страната ни тя започва да търси алтернативи, вярва, че е омагьосана, през последните 10 години има 4 рецидива на рак в различни части от тялото си. Претърпява няколко операции, обикаля по врачки и екстрасенси, тялото й е обезобразено, душата й страда безмерно и въпреки това и противно на заглавието на книгата тя не е излекувана.
За Контраст - историята на г-н Танов:
Установяват му рак на пикочния мехур. Той отказва операцията за която настояват лекарите, както и да се лекува по стандартен начин.
Вярва в себе си и в силите на собственото си тяло както да създава болести така и да ги лекува. Заема се сам да се лекува и с помоща на позитивно милсене, работа с подсъзнанието, утвърждения и визуализации успява за 8дни да се излекува напълно от рака.
Г-жа Захариева вярва в магии, г-н Танов - в себе си. Г-жа Захариева търси помощ отвън (някой да развали магиите, да я излекува, оперира, да й купи лекарства и т.н.), г-н Танов се лекува сам.
Резултатът = Г-жа Захариева след 10 години не е излекувана, г-н Танов след 8 дни е напълно излекуван.
Смятам, че изводите от гореописаното може да си ги направи сам всеки средно интелигентен човек.
По-здрави!
Иван
Усмихната, не съм задълбавала да чета за тези болест (само, защото имаше кой да го прави вместо мен - майка ми) и така преминах през всички етапи на лечение, при които не съм имала никакви странични ефекти. Единствено, че ми опада косата - което превърнах в ефект и много се кефех на бръснатата си глава. Бях си купила перука, защото незнаех, как ще се чувствам, но не съм я слагала, защото се харесвах с гола глава и много нагримирана и с екстравагантни дрехи. Едва ли някой си беше помислял, че съм болна. Този период отмина, коса ми порастна почти веднага, за лъчетерапията заминах за Виена, имах възможност, там даже ходих едновременно с това и на работа един месец, за да съчетая двете. 
