Привет на всички.
Това е първото ми мнение във форума, чета от по-дълго време и го намирам за страшно полезен. Благодаря на всички ви за споделеното. Бях на ПЕАТ семинар през ноември 2011 в София, така че може би се познаваме с някои от вас.

Не успях да открия друга тема свързана с ПЕАТ, затова реших да пиша в тази.
Досега предимно се занимавах със себе си.

Веднага след семинара се хвърлих да прилагам ПЕАТ на мъжа ми, ама той даде отпор и аз някак се затворих и работих само за мен. Резултатите от ДП, който предимно използвам, са чудесни, като естествено се изисква постоянство. Все пак наскоро направих първия си ДП на една приятелка, който се оказа много успешен и вече повече от месец я държи резултата. Напоследък няколко души проявяват голям интерес към ПЕАТ, а аз имам няколко въпроса, главно за ДП:
1. Когато е намесен друг човек в даден проблем, какво точно правим? Почваме процеса с прокси и като го завършим се връщаме в себе си и после какво? Продължавам проверката с контролните въпроси за кой процес по-точно? За първия или за кръговия процес? Аз го правя за кръговия процес, понеже той се явява последен.
Например при тази приятелка се получи следното нещо- тя стигна до нейното обединение на ПП, обаче категорично каза, че се страхува от завръщане на проблема и сподели кой е намесен. Съответно направих нов процес от името на този човек - тя направи нова интеграция, като като само една от противоположностите беше същата. На стабилизиращите въпроси на нейното си обединение отговори като по учебник, а на обединението от името на другия човек отговори сякаш не беше направила интеграцията. Аз й задодох част от стабилизиращите въпроси първия път, просто за да проверя дали има интеграция.
Процесът продължи доста дълго, а най-най накрая дори обединявахме и една празнота, която се изплъзваше през цялото време и постоянно я предефинирахме през мета-противополжности. Аз се обърках малко какво точно стана, кои точно бяха нейните ПП, но със сигурност се получи добре като резултат. Тя също не можеше да каже кои точно противоположности от 3-те обединения възприема като ПП, обаче се чувстваше прекрасно, точно както се случва след първия ДП.... Струва ми се, че обърквацията стана точно заради 'проксито". Но в края на краищата тя самата изведнъж супер много се промени, цялото й напрежение се изпари. На другия ден голяма част от проблема й се саморазреши.

Самата аз също често правя процес от името на друг човек, защото така ми идва да работя от името на най-близките си, които не искат да работят сами или поне не с мен. Макар че и това се променя вече, като виждат резултатите.
2. Знам, че в ПЕАТ се работи с чисти "сурови" състояния и емоции, без описания, за да няма "плуване". напоследък обаче постоянно изпитвам необходимост от нюансиране и само така ми се случва истинско обединение. Например бях обединявала вече 'вина' и 'удовлетворение', но все имаше рецидиви. Съответно когато имам някакви остатъчни чувства, прилагам ТЕС за уточняване, доизчистване и пълно приемане, а там както знаем повече си даваме воля на словото. И така стигнах до извода, че много ме мори чувството за вина, но не каква да е вина, а агресивна вина - агресивна и към мен и към другите. Защото има и тъжна вина примерно. Направих ДП с това усещане за агресивна вина и направо го обединих със 'спокойно удовлетворение'. Така ми се получиха най-сетне нещата с вината. Понякога обединявам четворки: по две чувства на полюс, после си ги обединявам и поотделно, но заедно се получава по-силно... имам чувството че думите не са достатъчно точни, за да опишат вътрешните състояния....
Та въпросът ми е: някой друг украсява ли си с прилагателни противоположностите и обединява ли повече от 2 неща едновременно?
Подчертавам си въпросите, защото питането ми стана много дълго. явно имам нужда да говоря за ПЕАТ, не само да питам.
