paraboloid написа:...Но от всичко написано до тук, съвсем се обърках - на практика влизането в КС за какво точно помага и е нужно на човека? Освен да му е приятно, де.
Влизането в ЧО имаш предвид, а не влизането в КС. КС е техника за влизане в ЧО.
ЧО е цел на йогите, които медитират за да постигнат това състояние на свръхсъзнание или не-АЗ. В него ти си просто наблюдател на живота. Т.е. само регистрираш какво се случва без да влагаш чувства и оценки. Т.е. на класифицираш нещата които се случват като добри или лоши, желани или нежелани, стойностни или нестойностни и т.н.
За теб това което е добро за друг е лошо. Т.е. оценките са субективни.
Обективно всичко е двойствено и само по себе си неутрално. Когато започнеш да го виждаш като такова ти си в ЧО.
Но,
според мен, в ЧО не можеш да стоиш дълго, нито пък ще искаш да стоиш дълго, защото там е скучно. Ние сме дошли на тази земя за да изпитваме страсти, да оценяваме, да се тревожим и възторгваме, да се борим и предаваме, да обичаме и мразим. Т.е. да изпитаме нещо различно от ЧО. Като се избавим т материалното си съществуване ще се върнем в ЧО, откъдето сме дошли. Там ще постоим, ще ни омръзне и пак ще се преродим за да изпитаме нови страсти, болка, възторзи и вълнения.
Не можем да изпитваме само щастие, защото ако го изпитваме няма да знаем, че го изпитваме. Ще ни трябва нещо с което да го сравним. Т.е. ще искаме да изпитаме и нещастие.
ЧО е път към избавление от страданието, но също така е и път към избавление от удоволствието.
Сега Диана, ще каже, че в ЧО се чувства добре. Ако тя осъзнава, че се чувства добре, т.е. прави разлика между добре и зле, тя не е в ЧО.
Там е цялата уловка. ЧО както всичко друго е двойствено. Желано и нежелано, добро и лошо, с плюсовете и минусите си. Така е от позиция на логичния ум, който разделя и класифицира.
Само по себе си ЧО си е ЧО, неутрално и хич не му пука ние какво си плямпаме и мислим за него.
Та за какво ние това ЧО. Защото в него приемаме болката, страданието и т.н. нещата от които бягаме, без да ги съдим. Т.е. избавяме се от болката.
В ЧО не страдаме, но не се и възторгваме.
Но понеже целта ни е да се възторгнем ние обикновено заявяваме намерение да се случи нещо, от което вярваме, че ще се възторгнем преди да влезем в ЧО, с надеждата, вярата, упованието, че докато сме в ЧО сме в досег с многообразието от варианти, които съществуват и, че от тях ще изтеглим, желаният от нас вариант, вместо този, който изживяваме преди да влезем в ЧО.
Правим го забравяйки, че всичко е двойствено и, че желаният вариант е толкова лош, колкото и нежеланият от гледна точка на свръхсъзнанието. От гледна точка на Аз-а /Егото единия вариант е по-добър от другия.
Та ЧО може да помага да си постигаме целите.
Тукще ти разкажа една приказка, която току що измислих.
Приказка за ЧО:
Живял някога един мъдър възрастен човек - "знаещ всичко". Той имал няколко деца. Едно от децата му, което сега навлизало в живота и "не знаело всичко" като възрастния човек му било най-любимо. Един ден това дете играейки си с другите деца, виждяло че няколко от тях имат червени блестящи велосипеди и то закопняло за такъв велосипед. Научило от старата си баба, която знаела много тайни заклинания, че можеш да получиш такъв велосипед, ако отидеш при възрастния човек и му кажеш тайна дума - ЧО.
Отишло то при възрастния човек и казало - ЧО. Възрастния човек обаче, понеже много го обичал му подарил космически кораб. Тъй като детето никога не било виждало космически кораб и никое от другите деца нямало такъв, не знаело какво да прави с него. Не му приличал на нищо познато, не знаело за какво служи и вместо да започне да го изследва и опознава, да пробва да го използва или да потърси информация за него, то започнало да плаче, да се тръшка и да настоява за червен велосипед. Другите деца се подигравали на космическия му кораб. Присмивали се на детето и го съжалявали. Детето страдало. Мислило си, че не е казало правилно думата ЧО, или не я е казало с правилната интонация, в правилния момент и т.н. Започнало да се ядосва на себе си, на мъдрия човек, на съдбата, да завижда на другите деца и т.н.
След време мъдрият човек, виждайки го, че страда му дал червен велосипед. Детето най-полсе било щастливо. Перчило се с новия си велосипед. Доволно било, че е успяло. Другите деца го поздравявали. Тези без червени велосипеди му завиждали. То с наслада карало червения си велосипед. Минали няколко седмици и започнало да му омръзва да кара червения си велосипед, видяло, че няколко от другите деца имат лъскави сребърни автомобили, които се движели по-бързо от велосипедите, стигали по-далече, не ги валял дъжд докато ги карали, не изисквали физически усилия за придвижване и давали възможност да возиш няколко приятеля с теб, както и да ги товариш с разни багажи. Детето страстно пожелавло да притежава такава кола и се затичало към мъдреца, крещейки ЧО, ЧО, ЧО-О-О-О-О-О. А космическият му кораб тихо ръждясвал и събирал прах в задния двор.