След години четене за прошката и отказ да я дам на себе си вече се чувствам готова. Да си я дам за някои неща. Но! Имам няколко случки, които са направо непростими. Защото единият участник в тях е моята добра и кротка майка. Въртях нещата насам и натам в опит да ги наглася емоционално до "Случило се. Майка ми, ако беше жива, щеше да ми прости". Реших да започна, но гласчето ми пошушна: такова нещо не може да се прости, то съществува някъде из Вселената; ако си простя ще е проява на неуважение, безподобен егоизъм и бездушие.
И ето, седя и не знам дали изобщо да започна. Често си мисля, че дори Бог да ми се появи и лично да ми прости аз няма да мога да го направя за себе си.
Ще ми кажете ли вашите мнения?
Имам и един въпрос: как действа Прокси? На кое ниво - съзнание, подсъзнание. Обхваща ли енергийно обекта си?
От дъното на ямата - Емоция

"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки