Здравейте. Дойде момента да ви разкажа за гостуването на свекъра и свекървата миналата събота и неделя (забелязвате ли, вече не казвам Свеки, а Свекърва

). Огромната промяна настъпи и искам да го споделя и с вас. Има още много да се работи, но изключително много се радвам на това начало.
Та бях се настроила, че ще се държа все едно нищо не е ставало и това е нов човек пред мен. Трудно ми беше това нещо, да се пречупя и да успея да не се държа резервирано с нея. На няколко пъти, още преди да дойде, имаше едно гласче, което се опитваше да ми напомня за нейните минали постъпки към мен, това доста ме разконцентрирваше, но успявах да го отблъсна.
Заветния миг дойде, те звъннаха на вратата, аз си ги посрещнах, поздравих я с лъчезарна усмивка. После предложи да ми помага в кухнята, говорих и нормално (а преди не и отговарях на никакви запитвания

) При някое жлъчно изказване успявах да не го приемам навътре и ми минаваше покрай ушите. Дори се учудих, че мъжът ми и брат му (и той ни беше на гости) доста я контрираха и и се караха за жлъчните изказвания. Но и техните забележки гледах да ми минават покрай ушите, за да не се надъхвам и да се срине нещо в мен. От време на време и онова лошо гласче се обаждаше и за секунди сякаш се надигаше гнева ми, но бързо успявах да се съвзема. Казвах си, аз съм омъжена за сина ти, той ме обича и е зад гърба ми и ме подкрепя и това ми повдигаше духа. Затова и по едно време усещах, че съм адски уморена. Някакси и лицето и, физиономията и, не ми беше противна. Виждах я състарена и изстрадала. Даже не ми беше противно и това, че се радва на Калоян, приемах го за искрено, дори се усмихвах от време на време. Преди много се дразнех от тези нейни лиготии. И през цялото време, дори малко преди да дойдат, постоянно пред погледа ми беше една красива полянка и аз тичах по нея, а слънцето огряваше навсякъкъде. И гледах винаги да ми е пред погледа, за да не се срина нещо.
След два дена ги изпратих и не почувствах това облекчение, което преди го имах, а го приех, че просто изпращам гости. Добре се чувствах и най-важното, не ме болеше главата, хи хи

Ами това е. Напредвам бавно, но важното е, че напредвам.
Благодаря на всички ви за помощта, която ми оказвахте, най-вече и на Иван. Ще продължавам да работя над себе си и пак ще пиша.