По повод това,че често казваме тук,че човек трябва да търси вътре в себе си решението на проблемите си,а не извън него искам да споделя нещо което забелязвам напоследък около мен все по-често.
Един от основните проблеми които измъчва всеки от нас е това да сме добре устроени,да имаме добра и доходна работа.В момента имам много работа,дори и отказвам,нещо което не всеки може да си позволи и прави.Все пак аз искам да работя колкото мога и ми позволяват силите,да имам време и за себе си,а не да ставам роб на парите.Както има една приказка,един ден си отиваме от този свят и само достойнството можем да вземем със себе си,всичко друго остава.
Опрях до това,да потърся и друг човек за постоянна работа.Имам един приятел,който от време на време ми помага и ми е като ръкавичка за определени поръчки.Сега работи в една фирма където го бавят с парите и получава двойно по малко от това което може да изкара при мен и знае,че след като си свърши поръчката парите си ги получава.Въпреки това,той продължава да ходи там на работа,ще си вземе отпуска и ще идва да ми помага.Искал да се маха от фирмата,от там не го пускали,но и пари не му дават.
Друг приятел до който отново опирам да ми е нещо като подизпълнител,няколко дена преди да стана готов и му подам работата му се обаждам,да го чуя и питам дали във вторник може да му подам работа.Уговарям се и му звъня по тел.Оказва се,че го няма в града.Човека се задълбочил в един проблем,само ми се оплаква от едно,от друго и т.н.По е интересно и забавно явно,да се занимава с проблеми,които имат друго решение,но защо да не продължим да инвестираме време и нерви,пред това да се захванем с нещо,което е по различно и носи някакви доходи,все пак има разходи и нужди всеки ден,той го казва това,а според мен и някой се иска и да работи.Вчера пък не се чувствал добре от ходенето си в Сф и така и не дойде,макар че ми обеща.
Днес се надявам да ми се обади и започне работа,но пък е 8-ми март,кой знае дали ще стане и днес,но пък какво толкова,човека му харесва да играе ролята на жертва,да няма да му я вземам сега.
Друг човек,до който опирам отново,когато му се обадя и го попитам за даден ден дали може да ми изработи опаковачни кутии,започва да ми се оплаква,колко много работа имал,какво е и при него и куп излишни неща от които аз не се вълнувам,дори му го казах директно,виж какво,не се оплаквай,радвай се,че си жив и здрав и имаш работа.
Аз когато имам много работа,предпочитам да си казвам,че не мога да поема на този етап поръчки и гледам да приключа по-бързо разговора,защото се започва едно задълбаване и вадене на вода от девет кладенеца вода,от което само се товарим и двете страни и в крайна сметка до нищо съществено не стигаме,а е минало ценно време.
Пиша всичко това защото човек не се осъзнава на моменти колко е противоречив спрямо себе си и не се поглежда,а гледа другите и прехвърля вината върху тях.Всеки си мисли,че знае къде е истината и приказва,обяснява и дава съвети,но какво прави и най-вече за себе си не се знае.
От баща ми съм запомнил една хубава и точна приказка,бизнеса минава и отминава.
Ако тези хора не са точни и не може да се разчита на тях,аз ще си намеря други,решения има и не е нужно да казвам,ами не мога да се справя,защото виждаш ли,тези хора,ме бавят,не мога да разчитам на тях или да се задълбочавам и инвестирам време в приказки и молби,които така и така,само ще бъдат чути,но не и изпълнени.А от много приказки глава само може да ни заболи.
Ако човек се провали,се проваля единствено и само той,защото не е намерил начин да промени обстоятелствата и да намери правилното решение на проблема.Извинения,от рода,трудно е и страхувам се да рискувам не ни оправдават от провала.
Честит 8-ми март дами!Приятно и весело изкарване на празника
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Което ми подейства като катализатор
