Иване, не знам от къде го изрови този Брацо, ама ми бръкна някъде много на дълбоко.
Чак се чудя дали да ви пиша, ама няма на кой друг.

С риск пак да ме пратите на психиатър-ама то си ми е ген, карма, кво да го правя
Първата част ми въздейства много силно.Може би заради музиката, аз съм си чувствителна на звуци.С първото гледане ме полазиха тръпки, усещах болки в гръбнака, в главата и накрая нещо пак ме сграбчи за гърлото.не можах да определя какво .Теснах го, успокои се.
А когато започна клипа го зяпнах като омагьосана-отсреща ме гледаше /едно към едно/ Виктория, моя много близка приятелка от детските години, заедно с нея виждах в него и дъщеря и, Ани, напомни ми за един съученик до 4-ти клас, Слав, напомни ми за Милен Цветков, за Емил Димитров, за индиански вожд/това сигурно вече заради косата/..бе шантава работа. Сумати народ видях в неговото лице.
Реших че пак нещо си въобразявам/аз съм си въобразителна!/ и след обяд пак го пуснах да го гледам.Дали и книгата с индиговите души нешо не ми повлия, пък и го гледах на фона на ето тези звуци/вчера ги открих, за мен си бяха откритие

/
http://www.youtube.com/watch?v=VTdjI9Mv ... ature=fvwp
И се разревах пак.Идея нямам защо.Някаква всемирна тъга, скръб,някаква безнадежност, нямаше време за декларации, бикаха някакви неясни думи"че пак съм се издънила""че пак всичко провалих""че за мен пак няма""за мене никога не стига""че не съм за тука""за мене няма място тук""че не ми е тук мястото ""че времето ми е изтекло". Когато вече виках и виех със все глас/без идея още да имам защо?!/ ме прекъснаха..и за секунди се успокоих.
Преди малко го пробвах пак гледането.Тръпките си са същите, малко по-слаби, и не ми се реве толкова. Ама ме гложди че не стигтнах до нищо конкретно.
Сигурно ще има втора серия
