Включвам се и аз в темата със затиснатите нерви. От няколко месеца имам хронично схващане на врата, а отпреди няколко дни - нова тема, секна ми се кръстът. Ходих на планина и един от онези луди велосипедисти почти ме връхлетя, отскочих рязко и изглежда нещо се изкривих, оттогава започна една болка в лявата страна на кръста, отначало тъпа, после стана остра през нощта почти непоносима, тесах от степен 8 свалям до 1-2, после пак се появява. Тази сутрин се замислих защо така ми се появиха проблеми с гръбнака и кръста? Стигнах до извода,че в последните години много съм се натоварвала, физически, емоционално, умствено....и тъй като обичам или обичах да контролирам нещата около себе си, хората около мен свикнаха, че аз сама се справям с всичко. Преди няколко месеца забелязах,че много рядко някой близък ме пита как съм, изглежда те приемат по подразбиране, че съм ОК, че нямам нужда от помощ, от подкрепа. За сметка на това не пропускат да ми се оплачат и да поискат помощ от мен.....Предполагам,че сама съм си виновна, защото съм внушила, че съм много силна по някакъв начин.....но ето резултата. Затова тази сутрин си направих един много емоционален ТЕС, като дори поплаках малко
![Smile :-)](./images/smilies/icon_smile.gif)
)) помолих гръбнака и кръста си да ми простят,че съм ги претоварвала през годините с много проблеми, с много тежести и тревоги, които съм таяла в себе си, помолих ги отново да се изправят, да отпуснат притиснатите нерви, за да можем заедно да продължим напред, но вече без излишно напрежение и натоварване. Резултатът е,че вече почти не ме боли нищо. Ще направя още един ТЕС, за да благодаря и за да затвърдя постигнатото
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)