Вяра, това, което питаш аз съм ти го отговаряла вече няколко пъти по-назад в тази темата, а и в твоята се опитах да ти го кажа с различни думи, Диана също се е опитала, но сякаш не успяваме да стигнем до теб вече. Затова аз няма да се опитвам да ти го обяснявам повече – ти ако искаш ще се върнеш и ще си препрочетеш сама. Това, което според мен се случва в момента с теб ти много ясно си си го дефинирарала сама –
ти в момента не вярваш на никого – нито на нас, нито на себе си и си в пълна лутаница. Това обаче не означава, че си ОК с вярата и с авторитетите, защото човек трябва да вярва на някого – в някакъв процент на себе си и в някакъв на другите (единя + другия процент трябва да дава 100%) – това за мен означава да си ОК с вярата. Тези проценти с времето се менят, защото развивайки се (трупайки успешен опит) човек започва все повече да вярва на себе си и все по-малко на другите, но когато си в хармония със себе си и авторитетите тотала винаги е 100%.
В момента според мен ти си установила, че няма смисъл да ни вярваш повече, защото вече толкова много време не се справихме да напипаме какво ти липсва и как да ти помогнем и за това няма смисъл да се напъваш да осъзнаваш какво искаме да ти кажем, от там и резултата – ти започна да задаваш въпроси, които вече са ти отговорени. От друга страна ти още по-малко пък вярваш на себе си, защото опита ти сочи, че и сама също вече толкова време не успяваш да си помогнеш. И се получава някакво абсолютно безверие, лутаница, безпътица, крайна точка на махалото
вярвам – не вярвам. КОЕТО ОБАЧЕ СИ Е АБСОЛЮТНО ОК!, дори това. Аз мисля, че човек трябва да мине през
абсолютното невярвам на никого и на нищо за да оцени и разбере
вярвам.
Това след като го прочетеш ще ти се стори абсолютното философстване, ще си кажеш „Ния окончателно и се е разхлопала дъската”, обаче и това е ОК на този етап, минала съм и през това и е ОК, ако днес не го разбираш, утре ще го разбереш, това дори е пътя да го разбереш и ти си на този път. За сега просто приеми, че всичко е ОК, плувай си спокойно и без да бързаш, препрочитай назад и си разсъждавай и просто изведнъж ще ти просветне, ще видиш

.