Страх от кучета при 4 годишно дете

[vqra]

.....
Преди няколко дена я запитах все пак защо толкова я е страх от кучета, а тя ми отговори следното: "Ами, аз се чудех дали да ме е страх или не и избрах да ме е страх!" Детски му работи!

И аз се чудех дали да вярвам или да не вярвам и днес, след като прочетох тези умни слова на прекрасното ти момиченце, реших, че това наистина е въпрос на избор , а не някаква даденост и избрах да вярвам.

Най-после! Повече няма да ви занимавам с моята Невяра. Пратих я в глостър при доктор Фостър със следната декларация:


"Въпреки, че Невяра толкова много ми пречи, аз напълно и изцяло приемам себе си, знам, че е въпрос на избор и ИЗБИРАМ да пратя Невяра в Глостър при доктор Фостър, сега и завинаги, защото така ще бъде по-добре за мен и изцелението ми"


Браво на Надето! Да ти е жива и здрава и много да те радва!


ПС: Tи също извинявай, но понякога темите имат допирни точки.

[mimiska]

Вяра, браво! Много се радвам да прочета този твой постинг!

Ако пък знаеш аз колко се чудих дали да ги пиша тези "размисли" или не. И, честно казано, нямах конкретен отговор защо реших да ги споделя, просто някак си знаех, че трябва, че за някого ще означават нещо много повече.

Което ми напомня казаното от Иван, че понякога една дума може да преобърне представите, вярванията и вижданията. Много се радвам, че имам пръст в появата на такава значима дума за теб!!!

[mimiska]

Искам да споделя.

Надето така и не прави ТЕС повече за страха. Казва, че вече няма страх.

Минавайки покрай кварталните кучета, на всяко му казва "не ме е страх от теб!" и си продължава по пътя.

Днес бяхме на гости у роднини, които имат "дворно куче" - то си е улично, ама те като са в къщата, то седи при тях. Предполагам, че седи при други хора, които го хранят, докато нашите роднини ги няма, и така. Просто пояснявам, че това беше нещо средно между домашно и улично куче. Като всяко домашно куче, то също посреща гостите заедно с домакините. Надето държеше баща си за ръка. Когато кучето ги доближи, тя се отръпна назад, но без паника, без крясъци и без истерия. В същия момент домакинът се скара на кучето, което отстъпи в обратна посока, а Надето едва ли не изкрещя: "Мене не ме е страх, бее!"

Много съм доволна. Благодаря на всички, които допринесоха за това детето ми да не губи ума и дума при вида на куче. Тук бих искала да следва емотиконка с букет за благодарност, оставям вида му на вас!

[ivangp]

Според мен е хубаво да се поТЕСа още малко този страх. В момента тя се самоубеждава, че не я е страх, но има недоизчистени неща.
Всеки път когато някой казва: "Не ме е страх!" - той утвърждава страх. (при липсата на прилагане на ТЕС разбира се).
Би трябвало да се доведе процеса до състояние в което, тя просто не им обръща внимание на кучетата и още по-добре до състояние в което тя им се радва, гали ги, обича ги и т.н.

[mimiska]

Според мен е хубаво да се поТЕСа още малко този страх. В момента тя се самоубеждава, че не я е страх, но има недоизчистени неща.
Всеки път когато някой казва: "Не ме е страх!" - той утвърждава страх. (при липсата на прилагане на ТЕС разбира се).
Би трябвало да се доведе процеса до състояние в което, тя просто не им обръща внимание на кучетата и още по-добре до състояние в което тя им се радва, гали ги, обича ги и т.н.

Мдаа... Задължително ще последвам съвета ти. Благодаря!

[mimiska]

Една година по-късно...
Леле, доста от описаните тук подробности ги бях забравила.
И така, към момента нямаме никакви проблеми с кварталните наши кучета. Ако ги забелязва, то не е свързано със страх или сигурност. Иначе за тях сме достигнали етапа да не й правят впечатление. Но! Има все пак едно "но", което ме накара да потърся тази тема и да я изтупам от праха, както се казва. Сега Надето изпитва панически страх от малки кучета. Малко - значи малко на размер, не на възраст. Това не е от скоро, явно страхът, върху който работихме преди 1 година, просто се е трансформирал, по-скоро е променил обекта. И тук не може да се пренебрегне моето бездействие по въпроса толкова дълго време. Факт, признавам. Случайни неща обаче няма, така че явно си има причина да се заема с ТЕС за страха на Надето от малки кучета точно сега.
Пробвала съм, де. Не съм седяла съвсем със скръстени ръце. Дори пробвах да я потупвам в моменти, когато този страх е най-силен. Не успявах. Разпитвах, обяснявах, напомнях, рационализирах. Без резултат. Викаме на малките кученца "зверове" с идеята да преувеличим заплахата, която те излъчват. Нямаше очаквания ефект - и Надето си им вика "зверове" и бяга от тях с неописуеми крясъци.
Искам да споделя една случка - на път към ДГ зърваме ние на около 15 м встрани от нас едно малко кученце. При което Надето се спира, гледа го в упор (тя е просто като хипнотизирана от страх щом види "звяр") и ме пита: "Това коте ли е или куче?" Аз отговорих: "Коте е!" При което тя си продължи спокойна по пътя. След като се отдалечихме, й казах, че това, разбира се, беше куче. И че този неин въпрос означава, че нея я е страх не от самото животно, което е било там, а от нейната представа за него. Стана ми много интересно.
Сега, след като прочетох за конкретните ни действия през миналата година, я викнах пред компютъра и й пуснах момиченцето (линкът от първия пост). Превеждах й, тя се потупваше. Ще видим дали ще раздвижим пластовете, и този път ще карам докрай.

[mimiska]

Вече не я е страх и от малки кучета.
Една вечер правихме ТЕС с момиченцето от клипа. На следващия ден й напомних как бяхме определяли силата на страха миналата година и я накарах да покаже колко е голям сега страхът й. Тя се замисли, разствори си ръцете и ги отпусна с думите, че не я е страх.
Факт е, че се размина с едно малко кученце по една доста тясна алея, то ест двете бяха на растояние, по-малко от 1 метър. Преди при такава близост моята госпожица заставаше в упор срещу нещастното животно и крещеше с цяло гърло, докато не отмине "опасността". Беше кошмарно и за нея, и за всички околни.
Сега обаче, за разлика от миналата година, аз постоянно говоря за кучета малки и големи докато не се изчисти страхът окончателно, а не изпитвам опасения, че ще върна някое нежелано чувство.

[mimiska]

Не мога да не споделя, че дъщеря ми не само не изпитва страх от малките кученца, но и дори се заглежда по тях с интерес и любопитство, доближава ги и даже посяга да ги гали!
Изниква ми асоциация с "историята на Мери", защото и тук резултатът беше буквално светкавичен.
Интересно е също така, че тя вече не приема характеристиката "звяр" за малките кученца. Директно, бих казала с обида в гласа, казва "Това не е звяр!"

[mayadob]

Невероятно. Браво на вас
Тази история е много интересна