MagicWoman написа:Според мен, чрез прокси самото намерение автоматично предизвиква усещания подобни като тези у болния. Ето затова, в тези случаи презпочитам КС.
Тук ще поместя един откъс от книгата на Дона Идън "Енергийно лечение" защото доста добре описва такива усещания, въпреки, че тя го прави чрез докосване и директно включване към енергийната решетка на болния:
[...................................................................................................]
Вярвам също така, че човек може да се настрои и да не чувства тези симптоми, ако изрази такова намерение, но ако не го направи това просто естествено се случва, защото намерението ти е такова влизайки в тялото на лекувания.
Потапянето в неприятните усещания е необходимо, за да се прояви самия проблем (душевна болка или каквото и да е), да се извади от дълбините на душата и подсъзнанието колкото се може по-близо до повърхността на етерното тяло, респективно енергийната решетка (обвивка) на човека. Смята се че така ще е по-лесно проблема да се отстрани, защото силната емоционална реакция създава и мощен енергиен изблик, който прави така че да се разтвори болката. Във всеки случай трябва да се проверява на ниво усещания има ли я тази болка или не.
Не винаги, но в някои случаи е напълно възможно тя да си е на мястото както преди, особено ако не е имало емоционална реакция, може да не е изчезнала, а да си стои там където е била, в латентно състояние...
Bъзможни са и други реакции, не така бурни: студ върху кожата, тръпки, треска... Те също означават, че проблемът започва да си отива.
От друга страна, такива реакции позволяват да се разбере до какво би довел проблема, ако бъде оставен да се разгръща и проявява на воля в реалния живот така както му се иска.
Каквито и да са емоционалните реакции обаче, човек не бива да се дава на болката, а да държи контрол над нея, да гледа на реакциите отдтрани - като на необходима лечебна процедура, а не като повод за още страдание и самосъжаление.
MagicWoman написа:Интересува ме също един друг въпрос. Познавам енергийни лечители, които твърдят, че не винаги трябва да се помага, защото по този начин можеш да си навлечеш лоша карма. Някои от тях твърдят, че могат да четат в Акашовите записи и така виждали на кого трябва да помогнат и на кого - не. Също така, почти всички смятат, че не могат да лекуват себе си. Аз, лично не вярвам в това. Мисля, че трябва да помагаме, а ако човек не иска /макар и подсъзнателно/ да се оправи - няма да се оправи. Колкото до това, че лечителите не могат да лекуват себе си, смятам, че е въпрос на погрешни убеждения. Вера Кочовска е първата за която се сещам. Също една германка, която излекува маса народ, вкл. и мен, почина наскоро от рак, защото според нея "беше лекувала не когото трябва".
Кармичният характер на болестите е едно, а пък дали някой става за енергиен лечител - съвсем друго

Да си лечител е призвание и не може да зависи от това дали болестите са кармични.
М/у другото, интересувала съм се много от карма и стигнах до следния извод - че кармичната структура (програма) в тялото не е нищо друго освен психологичен обрат

И двете са едно и също - нямам и грам съмнение. Но тъй като темата не е за това, няма да се впускам (не и в тази тема) в подробни обяснения защо смятам така. Просто го приемете
