Тези дни се видях с моя позната българка, която живее във Франция. Основен проблем: по наследство от баща - хронична бъбречна недостатъчност, от там и страх, че още малко й остава преди да започне редовна хемодиализа. За три дни направих с нея: ДП 2, ДП 4, МММ, на върха на пръста, Базов ПЕАТ. Всеки сеанс завършвах с КС. Нещата се развиваха като по учебник. Страха, яда, притеснението, вината намаляваха от 8-9 до 3-4, а след повторение върху същия проблем, но с друга техника ставаше около 1-0, а снимките изчезваха или бяха много размазани. Дадох и книгата на Иван за ТЕС и й показах техниката, като й препоръчах да прави 1 несец Предизвикателството. Като си замине ще продължа да правя за нея дистанционна КС. Помолих я като си отиде да си пусне едни изследвания и да ми пише за резултатите.
Интересното в случая е, че след всеки сеанс аз се чувствах, както, когато за първи път на семинара по ПЕАТ Роси ми направи ДП. Чувствам се, много добре, без да е някакво екзалтирано щастие, хем съм актьор в някакъв филм наречен "живот", хем съм и зрител и хем съм и режисьор. Просто открих, че да работя по този начин с хора ми доставя невероятно удовлетворение. Дори намирам, като че ли е по-силно от удовлетворението, което получавам в професионалната си работа. А, да не забравя - някои близки и познати често ме питат: "Ти нещо да не ми се сърдиш?" макар, че отношението ми към тях въобще не се е променило.
Друго интересно наблюдение е: как хората остановяват контакт, как "се осмеляват" да ти се доверят. Някой задават директно въпроса: "Ама ти сега нещо като екстрасенс ли си?" Други се страхуват да не им навредиш с някакви лоши енергии. Други да не би да ги програмираш за нещо което е в тяхна вреда. И т.н. Аз съм на принципа, че това не бива да става насила, дори напротив - човека трябва да е твой сътрудник в решаването на проблема. Има дори доста тежки случай на мои познати ( един с рак на ларинкса и друг с увредени клетки на ретината на едното око), които само като чуха, че трябва да правят поне 1 месец сами Предизвикателството, предпочетоха да се оставят в ръцете на традиционната медицина.
Проблем: Въпреки, че ДП не ми е още ясно как да го направя, (чета и препрочитам записките и листовете на Иван и не мога да проумея алгоритъма), на няколко пъти си викам "днес ще опитам" пък каквото стане и... всичките пъти срещите ми пропадат... Надявам се един ден и това да влезе в инструментариума ми.
