Дневник. Това-онова
-
aurelia1507
- Участник
- Мнения: 51
- Регистриран на: 22 Юни 2010 21:33
Хахахаmayadob написа:
Мъжът ми днес ме пита какво ми става. А то какво, нищо особено - къщата доста чиста, децата добре, аз спокойна и яденето сготвено. Какво толкова.
) Тези мъже нямат угодия )И моя ако се прибере и всичко е наред - децата послушни, аз спокойна и вечерята сервирана, къщата подредена ме пита Какво има? или Ще идва ли някой на гости?
просто съм много доволна от това, което постигаш, чак не си ти! Иначе съм на приливи и отливи, според ситуацията, не успявам вече да стигна до делириум от щастие, чрез ТЕС. Алиса, надявам се, че нямаш против да разкажа
Та така. Алиса взе че се разтърси из нета и намери описание на ПЕАТ в руски сайтове. После ми го разказа и днес цял ден правя това, което съм разбрала. Нямам свободно време за повече от десетина минути и направих много сеанси от по няколко минути. След всяка сесия се чувствам олекнала като след ТЕС, но на следващата пак стигам до висок интензитет. Обикалям само негативни аспекти на проблема. Чакам да ми дойде нещо позитивно, предизвиквам го, но няма и няма.
За мой интерес ще си опиша какво тесам. Основния проблем нарекох с това, че мъжът ми ми натиска спусъка и се чувствам гадно от това.
Аспектите са:
когато се кара на сина ни
когато ме обижда
когато ме обвинява
когато не мога да се опра на него, ако се чувствам зле
когато пътуваме и не провеждаме приятни, леки разговори
когато е в гадно, лошо настроение и всичко ми мръква
когато излиза и/или заминава
когао се връща
когато не зная как да се държа вече
Това са. Може да пропускам някои подобни.
И така си ги въртя. По някое време се изпразвам от усещания и на следващия сеанс пак започвам.
И нищо, нищичко положително не минава през мен.
Забравих да кажа, че всички аспекти са многократно тесани, сваляни до 0 и пак подновявани...
Писна ми. Но така съм го захапала това, че няма къде да ми бяга
Та така. Алиса взе че се разтърси из нета и намери описание на ПЕАТ в руски сайтове. После ми го разказа и днес цял ден правя това, което съм разбрала. Нямам свободно време за повече от десетина минути и направих много сеанси от по няколко минути. След всяка сесия се чувствам олекнала като след ТЕС, но на следващата пак стигам до висок интензитет. Обикалям само негативни аспекти на проблема. Чакам да ми дойде нещо позитивно, предизвиквам го, но няма и няма.
За мой интерес ще си опиша какво тесам. Основния проблем нарекох с това, че мъжът ми ми натиска спусъка и се чувствам гадно от това.
Аспектите са:
когато се кара на сина ни
когато ме обижда
когато ме обвинява
когато не мога да се опра на него, ако се чувствам зле
когато пътуваме и не провеждаме приятни, леки разговори
когато е в гадно, лошо настроение и всичко ми мръква
когато излиза и/или заминава
когао се връща
когато не зная как да се държа вече
Това са. Може да пропускам някои подобни.
И така си ги въртя. По някое време се изпразвам от усещания и на следващия сеанс пак започвам.
И нищо, нищичко положително не минава през мен.
Забравих да кажа, че всички аспекти са многократно тесани, сваляни до 0 и пак подновявани...
Писна ми. Но така съм го захапала това, че няма къде да ми бяга
Алиса, това е един от аспектите. Даже мисля, че "дърпа ми спусъка" е също аспект, който се разбива на горе описаните.
Гена, може би само така изглежда - тежко и сложно. Може би тук е моментът да ти обърна внимание, че с ТЕС всичко се оправя лесно. Защото, ако нещо е трудно, първо тесаш това, че е трудно и то веднага става лесно
Отвори ми се повече време сега, като заспаха децата. Продължих. Много е яко това, което се случваше.
Накрая все пак наистина се поляризирах. Стигнах до там, че той ми дърпа спусъка и се чувствам гадно, когато съм слаба. А когато съм силна - напротив - не само че не може да ми дръпне спусъка, но и мога дори да се отворя към нехо и да му правя Хоопонопоно или друго подобно. Доста ми трябваше да си спомня това, защото от няколко седмици не бях влизала в толкова силно състояние.
И така - въртях се между сила и слабост. Сега не зная. Махалото ми твърди, че съм приключила. Аз не мога нищо да кажа. Лягам да спя и утре на нова глава ще направя ревизия.
Гена, може би само така изглежда - тежко и сложно. Може би тук е моментът да ти обърна внимание, че с ТЕС всичко се оправя лесно. Защото, ако нещо е трудно, първо тесаш това, че е трудно и то веднага става лесно
Отвори ми се повече време сега, като заспаха децата. Продължих. Много е яко това, което се случваше.
Накрая все пак наистина се поляризирах. Стигнах до там, че той ми дърпа спусъка и се чувствам гадно, когато съм слаба. А когато съм силна - напротив - не само че не може да ми дръпне спусъка, но и мога дори да се отворя към нехо и да му правя Хоопонопоно или друго подобно. Доста ми трябваше да си спомня това, защото от няколко седмици не бях влизала в толкова силно състояние.
И така - въртях се между сила и слабост. Сега не зная. Махалото ми твърди, че съм приключила. Аз не мога нищо да кажа. Лягам да спя и утре на нова глава ще направя ревизия.
Майче,
доколкото те познавам (от форума), от теб съм чувала какво ли не (в добрия смисъл го казвам - смятах че умееш да споделяш), но сега ме накара да се замисля, че всъщност сякаш за пръв път споделяш истинска болка тук, което ме накара да напиша няколко реда, макар че ... ти си знаеш най-добре.
Аз лично не бих се опитвала да приема ей така това, което си изредила. Първо бих провела сериозен разговор с човека, за да разбера защо се случва това, дали това поведение не е реакция на нещо в мен, но най-вече за да усетя чувството, заради което съм и искам да продължавам да бъда с този човек (и в него и в себе си). Едва след това би ми било възможно да се опитам да приемам. Освен това вярвам, че списъка ти доста ще се скъси някакси, ако разговора се получи истински.
Случвало ми се е да се опитвам да приема едно от нещата, които си изредила, доколко съм успяла и аз не съм сигурна (по-скоро сега не се дразня толкова от него, когато го усетя сякаш си напомням, че аз това съм го приела, т.е. над него съм, не ми пука, ама колко съм ...), но стигнах до това положение едва след като успях да си изясня (в разговори), че това наистина е нещо което другата страна осъзнава, не харесва в себе си, стреми се да промени, но не успява.
доколкото те познавам (от форума), от теб съм чувала какво ли не (в добрия смисъл го казвам - смятах че умееш да споделяш), но сега ме накара да се замисля, че всъщност сякаш за пръв път споделяш истинска болка тук, което ме накара да напиша няколко реда, макар че ... ти си знаеш най-добре.
Аз лично не бих се опитвала да приема ей така това, което си изредила. Първо бих провела сериозен разговор с човека, за да разбера защо се случва това, дали това поведение не е реакция на нещо в мен, но най-вече за да усетя чувството, заради което съм и искам да продължавам да бъда с този човек (и в него и в себе си). Едва след това би ми било възможно да се опитам да приемам. Освен това вярвам, че списъка ти доста ще се скъси някакси, ако разговора се получи истински.
Случвало ми се е да се опитвам да приема едно от нещата, които си изредила, доколко съм успяла и аз не съм сигурна (по-скоро сега не се дразня толкова от него, когато го усетя сякаш си напомням, че аз това съм го приела, т.е. над него съм, не ми пука, ама колко съм ...), но стигнах до това положение едва след като успях да си изясня (в разговори), че това наистина е нещо което другата страна осъзнава, не харесва в себе си, стреми се да промени, но не успява.
В този ред на мисли,сега се питам,дали трябва да се тесам всяка сутрин като ме боли кръста от скапаният вече матрак на който спя и да си спестя парите,след като има ТЕС и мога да се тесам всяка сутрин и всичко да е ок до следващият път!mayadob написа:Алиса, това е един от аспектите. Даже мисля, че "дърпа ми спусъка" е също аспект, който се разбива на горе описаните.
Гена, може би само така изглежда - тежко и сложно. Може би тук е моментът да ти обърна внимание, че с ТЕС всичко се оправя лесно. Защото, ако нещо е трудно, първо тесаш това, че е трудно и то веднага става лесно
Отвори ми се повече време сега, като заспаха децата. Продължих. Много е яко това, което се случваше.
Накрая все пак наистина се поляризирах. Стигнах до там, че той ми дърпа спусъка и се чувствам гадно, когато съм слаба. А когато съм силна - напротив - не само че не може да ми дръпне спусъка, но и мога дори да се отворя към нехо и да му правя Хоопонопоно или друго подобно. Доста ми трябваше да си спомня това, защото от няколко седмици не бях влизала в толкова силно състояние.
И така - въртях се между сила и слабост. Сега не зная. Махалото ми твърди, че съм приключила. Аз не мога нищо да кажа. Лягам да спя и утре на нова глава ще направя ревизия.
Последно промяна от гената на 07 Мар 2011 02:54, променено общо 2 пъти.
Ния, всъщност не описвам абсолютно всичко във форума. Не защото не бих споделила, а защото винаги ми се е струвало прекалено дълго да опиша всичко. В този дневник съм писала само основните акценти от проблемите и нещата, които съм си правила като изводи.
Има прекалено много неща, които аз си зная, но остават невидими тук и без тях наистина може да звуча абсурдно и нередно.
Мисля си от време на време да хвърля повече светлина върху това как се е стигнало до тук, но не зная кога. Писала съм повече за това в друг форум, може да го копирам от там.
Гена, тесай си кръста всяка сутрин. Тесай и отношението си към скапания матрак. Но не мисли, че ще е така всеки ден години наред. Ще видиш, че болката ще намалява, докато съвсем изчезне.
И отчет. Снощи след работата ми се върна силата на радостното усещане. В друга тема писах, но и тук ще опиша. След като в края на бременността ми се включи радостното усещане в гърдите, това остана така до раждането. Беше силно като огън. След раждането силата значително намаля и стана като пламък на свещ.
Но снощи пак лумна. Опитвах се да мисля за проблема и от това приятният огън само се засилваше.
Но има друго - тесах страх, че пак ще ми е гадно.
Днес - трудно ми е да се змаисля за проблема, в който и да е от аспектите му. При всеки опит пламъкът в гърдите ми се засилва и ми става хубаво.
Между другото снощи, след като писах аспектите, се сетих за още няколко значителни аспекта, но... сега не мога да се сетя кои бяха
Леле, сигурно звучи адски хахаво за хора, които не са изпитвали ефекта от ТЕС.
Сега дори не зная дали ме е страх от мисълта, че пак може д ами е гадно. Но чакам с нетърпение да изпитам реакциите си в различни ситуации.
Много мисля, разбира се, за значението на "сила" и "слабост". И все едно се опипвам и се питам - какво сега, това ли бяха полюсите на тоя проблем? Обединих ли ги, (както твърди махалото ми)? Не изпитвам това, което описва МаджикУоман... И пада едно голямо наблюдение и питане. Като от това пламъкът ми само се засилва.
То ще се разбере с времето
Има прекалено много неща, които аз си зная, но остават невидими тук и без тях наистина може да звуча абсурдно и нередно.
Мисля си от време на време да хвърля повече светлина върху това как се е стигнало до тук, но не зная кога. Писала съм повече за това в друг форум, може да го копирам от там.
Гена, тесай си кръста всяка сутрин. Тесай и отношението си към скапания матрак. Но не мисли, че ще е така всеки ден години наред. Ще видиш, че болката ще намалява, докато съвсем изчезне.
И отчет. Снощи след работата ми се върна силата на радостното усещане. В друга тема писах, но и тук ще опиша. След като в края на бременността ми се включи радостното усещане в гърдите, това остана така до раждането. Беше силно като огън. След раждането силата значително намаля и стана като пламък на свещ.
Но снощи пак лумна. Опитвах се да мисля за проблема и от това приятният огън само се засилваше.
Но има друго - тесах страх, че пак ще ми е гадно.
Днес - трудно ми е да се змаисля за проблема, в който и да е от аспектите му. При всеки опит пламъкът в гърдите ми се засилва и ми става хубаво.
Между другото снощи, след като писах аспектите, се сетих за още няколко значителни аспекта, но... сега не мога да се сетя кои бяха
Леле, сигурно звучи адски хахаво за хора, които не са изпитвали ефекта от ТЕС.
Сега дори не зная дали ме е страх от мисълта, че пак може д ами е гадно. Но чакам с нетърпение да изпитам реакциите си в различни ситуации.
Много мисля, разбира се, за значението на "сила" и "слабост". И все едно се опипвам и се питам - какво сега, това ли бяха полюсите на тоя проблем? Обединих ли ги, (както твърди махалото ми)? Не изпитвам това, което описва МаджикУоман... И пада едно голямо наблюдение и питане. Като от това пламъкът ми само се засилва.
То ще се разбере с времето