Преди малко преживях един огромен скандал с майка ми. Отдавна не беше ми се случвало да и се връзвам на приказките. Но явно днес не издържах, за жалост.
Стана така, че след като взех Калоян от яслата отидохме на разходка в един парк. Да, ама Калоян явно не беше в добро настроение, качи се на една пързалка и не пускаше никое детенце да се пързаля. Как ли не го убеждавах, не пожела да ме послуша. Качих се на пързалката, взех го и го прибрах вкъщи. Съответно имаше истерични ревове, тръшканици... Аз обаче му говорех спокойно и лека полека детето започна да се успокоява. Тук идва намесата на майка ми. Веднага дойде при нас и без да е разбрала защо Калоян плаче ме "нападна" с думите, че съм лоша майка, че аз съм причината това дете да се държи така, започна да сипе всякакви клевети върху мен. Е, не издържах. Обиди ме жестоко, наранява ме пред детето, злепоставя ме пред него. Мъжът ми взе да и обяснява, че не трябва така да прави, а тя го обърна на 360 градуса, че все тя е била виновната, че сме искали по-скоро да умре, за да се отървем от нея и всякакви старчески бръщолевеници

Взех да и обяснявам спокойно каква е ситуацията с Калоян, но за жалост се разплаках, взех да и казвам, че така ме обижда с постоянните си нападки срещу мен. Да, ама с радио спорили ли сте?! Отново го обърна на засегнатата, взе да реве, да се жалва, че съжалява, че е дошла при нас и всякакви приказки само и само аз да се почувствам виновна, до такава степен ме смачква

Аз треперя над нея, опитвам се по всякакъв начин да и угаждам, за да не се чувства излишна. Защо ме мрази толкова много, защо постоянно ме обижда и напада, защо постоянно е недоволна от мен

Голям, голям скандал стана. Искам да избягам, искам да се махна, не ми е добре, с какво съм го заслужила това нещо? Аз ли съм виновна, че истинската ми майка ме изоставила? Това ли е наказанието ми и сега си понасям последствията? Отново се стискам, отново всичко се трупа в мен! Искам да крещя, искам някой да ме удари, да ме набие и да каже-това ти е наказанието и да се свършва вече. До вчера се чувствах адски добре, бях толкова уверена в себе си, радвах се, че лека полека излизам от кризата. И собствената ми майка с един замах събори стълбата, която си бях построила
