Дневник на Femme
ТЕС и ако можеш да отпуснеш тялото си, особено местатата, където се събира енергията от емоцията така да го наречем. Реакцията ни често е да се стегнем, а сега правиш обратното, отпускаш стегнатото място съзнателно, докато правиш това пробвай тес ако искаш с Декларация и НФ, ако искаш без думи, само с мисъл и намерение към енергията на емоцията.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Пробвай със съзнателни отпускания (например йога). По фиеста тв ги има по три пъти, ако не си опитала разбира се вече. Смятам, че е поднесено добре, дори и за човек , който опитва за пръв път, какъвто бях аз.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
изчисти това първо.Femme написа:Да ви кажа нещо нещата се закучват. Особено, когато тесам страх. Усещането му по скалата се усилва и не мога да го сваля, какво остава да го зануля. Направо се страхувам да тесам страх. Толкова много неща има за тесане и излизат още и още, но като че ли затъвам все повече, вместо да се измъквам.



Femme, не виждаш ли светлинката?! Щом зазляват нещата, значи има раздвижване на енергията, значи остава само да следваш тази нишка, която си подхванала и с всички познати ти средства, да дърпаш и разплиташ чорапа! Хайде на работа!

КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Значи, сама се вкарах незнам къде - направо изпаданх в екзестенциална криза и в депресия едновременно. Направих равносметка на живота си и в резултат паднах на дъното. Осъзнах, че животът ми от 20 години насам е само съпротива и отрицание. Не искам да ви описвам как се чувствам. Задушаващо и парализиращо чувство на вина, гняв, страх.
Днес започнах да тесам това, че не мога да си простя всички грешки в живота си. Използвам и техниката на конфликта.
Може би формулировката ми е много обща, но така ми дойде, а и още като започнах и сълзите ми потекоха. Плаках си през цялото време.
Днес започнах да тесам това, че не мога да си простя всички грешки в живота си. Използвам и техниката на конфликта.
Може би формулировката ми е много обща, но така ми дойде, а и още като започнах и сълзите ми потекоха. Плаках си през цялото време.