Как да запълня емоционална кухина след ТЕС?
Как да запълня емоционална кухина след ТЕС?
Не знам как да нарека проблема, тази дума първо ми дойде на ум-кухина.След като изчистиш проблема, там остава празно .Сякаш имам изградени "модели на емоционално реагиране" на определени ситуации,тоест знам че в такъв момент аз се държа по този начин...Настроението не ми идва отвътре вече,а сякаш някак си отвън като маска.Сложно е за обяснение с думи,ще се опитам да дам пример.Отивам на делова среща и знам,че трябва да се чувствам притеснена,стомахът ми да е на топка или нещо от сорта.Проверявам се и виждам,че не е така,стомахът ми не е на топка,защото това е изчистено,но не знам как всъщност се чувствам.Чувствам се като робот на моменти.Нямам чувства.Нямам емоции.Знам,че на фона на предишните страхове и притеснения това са бели кахъри,но искам да бъда човек,искам да усещам нещо. А аз се чувствам куха,празна и безчувствена. Дори не мога да плача...Не се оплаквам, ако звучи така, просто търся решение.Сякаш съм стигнала до средата на решаването на проблема, трябва ми втората част.
Добре си се справила с първата част, сега виж-ТЕХНИКА НА ИЗБОРАМери, разбирам те напълно и то мнооого напълно. Както и доста други тук ще те разберат. Темата е много интересна. И много актуална - мисля, че доста хора във форума в момента са така в една или друга ситуация.
Ако човек никога не е работил с ТЕС или друг подобен подход, тогава едва ли ще те разбере добре.
Аз също много се чудя какво да правя с тези кухини. Тесам с това, че нищо не изпитвам. И стигам точно до това, което си написала:
Може би Вяра ще се включи.
Вяра, я кажи как точно беше мисълта на Хемингуей.
Ако човек никога не е работил с ТЕС или друг подобен подход, тогава едва ли ще те разбере добре.
Аз също много се чудя какво да правя с тези кухини. Тесам с това, че нищо не изпитвам. И стигам точно до това, което си написала:
Или по-точно стигам до там, че ако продължа да тесам, може да стигна до състояние, което не е присъщо на човеците. Чудя се дали искам да излезна от човешкото. Понякога си казвам "Да става каквото ще". Но кухините си стоят в същото неудовлетворително за мен състояние.... но искам да бъда човек ...
Може би Вяра ще се включи.
Вяра, я кажи как точно беше мисълта на Хемингуей.
Ха, ха това е дето Вяра му казваше нула. Мери с техника на избора , както предлага Алиса прави положителни за тебе утвърждения. Като отоидеш , както казва Иван в положителния сектор на махалото ще видим какво ще стане.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
"Всяко нещо, хубаво или лошо, носи след себе си празнота.
Ако е било лошо, празнотата се запълва от само себе си. Ако е било добро, може да запълниш празнотата само с нещо по-добро." Хемингуей.
Това може би беше от "Старецът и морето", не си спомням точно. Много негови неща съм чела.
Meри, по темата ти, се чувствам по абсолютно същия начин след сагата - сириус. Трудно е да се обясни наистина, но сякаш до сега си ревала всеки ден. Имала си някаква работа, така да се каже. И от сега натам сякаш няма какво да правиш.
Но съм сигурна, че това е преходния период и затова се говори във филма "Какво знаем ние". Т.е. клетките са свикнали с химията, която отделяш, в следствие на определени емоции, и си я искат.
Мисля, че мозъкът не търпи празно място, и ако си изчистил нещо негативно, ще чувстваш празнота, докато не я запълниш /както Алиса казва/ с нещо позитивно с техника на избора, например. В противен случай, има опасност отново да се върнеш към негативното.
Сещам се за една актриса, която разказваше за времената, когато е имала сценична треска. Казваше, че това били най-хубавите и представления. Имало е тръпка. За разлика от времето, когато вече не изпитвала страх от публиката.
Хубаво е да сме човеци, но по-хубаво е, че имаме избор и можем да управляваме по своя воля процеса и да се превръщаме в тапири, когато се наложи.
И един въпрос към Иван и Ники:
Нали животът не се измервал с броя вдишвания, а с моментите спиращи дъха. Ако се стремим да интегрираме + и минус непрекъснато, ще си спомняме ли нещо на края на живота си?
Ако е било лошо, празнотата се запълва от само себе си. Ако е било добро, може да запълниш празнотата само с нещо по-добро." Хемингуей.
Това може би беше от "Старецът и морето", не си спомням точно. Много негови неща съм чела.
Meри, по темата ти, се чувствам по абсолютно същия начин след сагата - сириус. Трудно е да се обясни наистина, но сякаш до сега си ревала всеки ден. Имала си някаква работа, така да се каже. И от сега натам сякаш няма какво да правиш.
Но съм сигурна, че това е преходния период и затова се говори във филма "Какво знаем ние". Т.е. клетките са свикнали с химията, която отделяш, в следствие на определени емоции, и си я искат.
Мисля, че мозъкът не търпи празно място, и ако си изчистил нещо негативно, ще чувстваш празнота, докато не я запълниш /както Алиса казва/ с нещо позитивно с техника на избора, например. В противен случай, има опасност отново да се върнеш към негативното.
Сещам се за една актриса, която разказваше за времената, когато е имала сценична треска. Казваше, че това били най-хубавите и представления. Имало е тръпка. За разлика от времето, когато вече не изпитвала страх от публиката.
Хубаво е да сме човеци, но по-хубаво е, че имаме избор и можем да управляваме по своя воля процеса и да се превръщаме в тапири, когато се наложи.
И един въпрос към Иван и Ники:
Нали животът не се измервал с броя вдишвания, а с моментите спиращи дъха. Ако се стремим да интегрираме + и минус непрекъснато, ще си спомняме ли нещо на края на живота си?
Последно промяна от vqra на 08 Яну 2011 20:39, променено общо 1 път.
Per aspera ad astra!
Всичко зависи от това колко вярваш на клишета от рода на:
Човек - какво всъщност е човека, какво означава да си човек, защо трябва да се ограничаваш с общоприетото, защо трябва да се сравняваш с посредствеността, защо не станеш пример за другите по който те да се сравняват, защо не дадеш собствено определение, значение на понятието човек, защо не го разшириш поне?
И също така - живота се измерва с това и онова - кой го е казал, защо трябва да му вярвам, защо да не си направя собствени определения за собствения си живот?
Ако нещо ти харесва използвай го, но го използвай защото искаш, защото ти харесва на теб, а не защото трябва или защото някой смятан за гений го е казал.
Ако следваш собстеното си мнение, няма да ти е нужно разяснение или одобрение от други хора.
Т.е. няма да задаваш тези въпроси, Вяра.
Човек - какво всъщност е човека, какво означава да си човек, защо трябва да се ограничаваш с общоприетото, защо трябва да се сравняваш с посредствеността, защо не станеш пример за другите по който те да се сравняват, защо не дадеш собствено определение, значение на понятието човек, защо не го разшириш поне?
И също така - живота се измерва с това и онова - кой го е казал, защо трябва да му вярвам, защо да не си направя собствени определения за собствения си живот?
Ако нещо ти харесва използвай го, но го използвай защото искаш, защото ти харесва на теб, а не защото трябва или защото някой смятан за гений го е казал.
Ако следваш собстеното си мнение, няма да ти е нужно разяснение или одобрение от други хора.
Т.е. няма да задаваш тези въпроси, Вяра.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Кои моменти ни спират дъха, това ми звучи малко поетично.Това ми завучи малко (ставам досаден ) давай маяк след маяк. Нека всяко преживяване е по-силно от предходното . та да се чувствам жив. Вяра, виж няма никакъв проблем в моментите спиращи дъха, стига да преминаваш през тях с кеф и да ти е добре и да си радостна, че живееш този живот, според мен.Нали животът не се измервал с броя вдишвания, а с моментите спиращи дъха. Ако се стремим да интегрираме + и минус непрекъснато, ще си спомняме ли нещо на края на живота си?
Защо да не си спомняш, тук става дума само за емоционален заряд. И двата случая ще помниш, само заряда ще е различен.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
празнота
В една от книгите на Кастанеда преди десетина години четох че се чувства празен. Тогава не разбрах. Доста по късно си обесних какво е имал предвид.
Aми не вярвам на клишета, Иване, просто с някои неща съм съгласна от личен опит. Ето например лично аз като се върна назад във времето, помня дните в които се е случило нещо значимо, независимо дали е било хубаво или кофти. Помня дните, в които съм направила нещо диво и извън общоприетите норми. И всички тези моменти, които си спомням са със силен емоционален заряд. Другите дни сякаш ми се сливат в един и за тях не си спомням почти нищо. Това имах предвид с онова за броя вдишвания.ivangp написа:Всичко зависи от това колко вярваш на клишета от рода на:.............
И също така - живота се измерва с това и онова - кой го е казал, защо трябва да му вярвам, защо да не си направя собствени определения за собствения си живот?
Ако нещо ти харесва използвай го, но го използвай защото искаш, защото ти харесва на теб, а не защото трябва или защото някой смятан за гений го е казал.
Ако следваш собстеното си мнение, няма да ти е нужно разяснение или одобрение от други хора.
Т.е. няма да задаваш тези въпроси, Вяра.
Нямам никакви нужди от одобрение и от разяснение. Просто ми е интересно мнението ви, а и не само вашето, защото темата за интеграцията на + и минус, и стремежа за намаляване на емоционалния заряд ми харесва, но разсъждавайки върху нея ми се струва доста парадоксална.
Интересно ми е мнението ви по въпроса, къде е границата до която можем да намаляваме емоционалния заряд, без опасност да се превърнем в роботи, а да си останем хора? Т.е. намаляване на заряда, но до колко?
Хич не ме интересува кой гений, какво е казал!
Дори и да си направиш собствени определения за живота си, рано или късно, все ще разбереш, че някой друг, преди теб е имал същите. Защото живота не е от вчера и всичко се повтаря.
Per aspera ad astra!
Re: празнота
Обясни ми и на мене, ако обичаш.atinqnka написа:В една от книгите на Кастанеда преди десетина години четох че се чувства празен. Тогава не разбрах. Доста по късно си обесних какво е имал предвид.
Per aspera ad astra!
Да, и + и - се помнят. Но нали се стремим да намаляваме интензитета на емоционалния заряд. Т.е. да се доближим до златната среда, абсолютната нула, изчистване на емоциите около събитията. Тогава ще помним ли нещо? Как се помни празнота?nikimm написа: Защо да не си спомняш, тук става дума само за емоционален заряд. И двата случая ще помниш, само заряда ще е различен.
Per aspera ad astra!
Ами, Вяра, не мисля че за такова състояние може да се говори за достигане на граница. Сеащам се за приказката малко ял чесън или малко бременна. Т.е. искам да кажа или интегрираш + и - или оценяш с емоциите си, които човек се е научил във времето.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Темата за кухината отдавна ми се върти в главата. Натрупала съм много неща, които нямам време да пиша.
Кухина ми се е появявала след тесане на няколко емоции. Една от тях е гнева. Но неговата липса е приятна за наблюдение.
Друга е отчаяната нужда да общувам с възрастни. Не че съм изчистила тази нужда. Но от време на време усещам липсата й и тогава се получава неприятна кухина. Изпитвам известен комфорт от това, че съм само с децата. Или по-точно наблюдавам липсата на дискомфорт. Тогава се чувствам така, както описва Мери. Имало е някаква буря, сега я няма и е някак пусто. Тогава не мога да си докарам удоволствие. Даже не мога дори да се потупвам с нещо като "Избирам да се чувствам добре само с децата без да общувам с възрастни" - това ми звучи налудничаво и не го искам. Именно тук ми избухва главата и си мисля, че не е човешко да искаш нещо подобно (за това писах по-горе). Природата не го е заложила така. Знам, че има самотни майки, които са в много, много по-тежък конфликт от мен. Знам съответно, че моят конфликт не е кой знае колко голям, но съм се запънала да чистя всеки дискомфорт и това си е.
И всъщност Мери говори за едно нещо, като казва "искам да бъда човек", а аз - за друго. Но в първия момент разпознах моите усещания във фразата.
Мери, мисля, че в случая с деловата среща спокойно и лесно можеш да си "инсталираш" приятни усещания и емоции, ако искаш. А може и те само да се появят (както е според Хемингуей
)
Кухина ми се е появявала след тесане на няколко емоции. Една от тях е гнева. Но неговата липса е приятна за наблюдение.
Друга е отчаяната нужда да общувам с възрастни. Не че съм изчистила тази нужда. Но от време на време усещам липсата й и тогава се получава неприятна кухина. Изпитвам известен комфорт от това, че съм само с децата. Или по-точно наблюдавам липсата на дискомфорт. Тогава се чувствам така, както описва Мери. Имало е някаква буря, сега я няма и е някак пусто. Тогава не мога да си докарам удоволствие. Даже не мога дори да се потупвам с нещо като "Избирам да се чувствам добре само с децата без да общувам с възрастни" - това ми звучи налудничаво и не го искам. Именно тук ми избухва главата и си мисля, че не е човешко да искаш нещо подобно (за това писах по-горе). Природата не го е заложила така. Знам, че има самотни майки, които са в много, много по-тежък конфликт от мен. Знам съответно, че моят конфликт не е кой знае колко голям, но съм се запънала да чистя всеки дискомфорт и това си е.
И всъщност Мери говори за едно нещо, като казва "искам да бъда човек", а аз - за друго. Но в първия момент разпознах моите усещания във фразата.
Мери, мисля, че в случая с деловата среща спокойно и лесно можеш да си "инсталираш" приятни усещания и емоции, ако искаш. А може и те само да се появят (както е според Хемингуей
)ще пробвам
Когато използваш думи,за да изразиш мислите си често грешиш.Като казвам,че искам да се чувствам човек имам предвид, че искам да усещам нещо, да знам,че съм жива. Ето пример как реагирах сега в една ситуация- разделям се с детето си задълго, тя плаче, а аз стоя и я гледам и нищо...стоя като пън! Това човешко ли е? Явно превръщането в "новата аз" не става с няколко тесания, това е дълъг процес, който изисква преосмисляне на много неща, на цялата ценностна система ако щеш? Благодаря ви за съвета, наистина ще пробвам с техниката на избора, само като се замисля-изборът трябва да е внимателен, за да не отида в някаква друга крайност - дотолкова да се "изпълня" с ентусиазъм и радост,че в тъжна ситуация да започна да реагирам със смях и танци.... 
Сега поне знам,че не съм изолиран случай Проблемът ми не е някакъв side effect от лекарството, а логично следствие. Да питам и още нещо - станала съм изключително саможива, бягам от всякакви контакти, сега съм в чужбина, но не чувствам самотност, не търся компания. Това дали пак е етап от "превъплащението". Етап на преосмисляне може би? Вие изпитали ли сте го?
Сега поне знам,че не съм изолиран случай Проблемът ми не е някакъв side effect от лекарството, а логично следствие. Да питам и още нещо - станала съм изключително саможива, бягам от всякакви контакти, сега съм в чужбина, но не чувствам самотност, не търся компания. Това дали пак е етап от "превъплащението". Етап на преосмисляне може би? Вие изпитали ли сте го?