Стоях, стоях пред компютъра докато се реша да пусна тази темичка.
Мая, благодаря за подкрепата.
Чудя се от къде да започна и май от там, че имам едно огромно ПО (май не е само едно де). Все пак постигам напредък, че пускам темичка.
Имам емоционален проблем, който не мога и не знам как да го разреша. Попаднала съм в една дупка, от която трудно се излиза, ако мога така да се изразя. Всичко това ми изби на сливиците и горе долу 2 години се боря да се излекувам. Тръгнах на хомеопатия и от там ми се отключиха всички емоционални проблеми, които съм имала и които съм подтискала. Лошото е, че не исках да ТЕС-ам. Исках да ми е гадно, да ми е лошо. Сега също ми е адски трудно да започна да ТЕС-ам, затова и по-горе писах, че имам огромно ПО.
Имам нужда да споделям, да си излея мъката, за това и Мая ме подкрепи с намерението да пусна една темичка, пък белкем ми се възвърне желанието за живот. Изпаднала съм в една апатия, всеки ден плача, нямам желание за нищо. Взех да отбягвам мъжа си, почти не му говоря, на работа ходя колкото да отбия номера, въпреки, че там успявам да избягам от проблемите си. Когато се опитам да се нахъсам, не чувствам нищо. Май имам доста неща за ТЕС, но нямам сили да го правя.
Имам още много неща за споделяне, но ще спра до тук, че иначе сигурно цял ден ще трябва да пиша.
Дневникът ми (desko)
Според мен щом си успяла да напишеш този пост може би ще можеш да направиш и един ТЕС! Явно може би не искаш да се натискаш и си безралична, ами просто направи ТЕС с безразличие на първо време, така или иначе какво значение има дали ще правиш ТЕС или не след като ти е безралично. Пробвай този път с ТЕС. 
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Благодаря ви много за бързите отговори на моя проблем. Радвам се, че все пак има някой, който ще ми подаде ръка в този труден за мен момент. Знам, че сама трябва да се справя с проблема. Но в момента ми е адски трудно да направя първата крачка.
Мая, оценявам се май на 2-ка. Запалва се някаква искрица в мен, че не трябва да се предавам, да гледам напред и да работя върху проблемите си, но тя толкова бързо изгасва
Сякаш нещо вътре в мен ме спира да започна да ТЕС-ам. Искам, а нещото ме дърпа назад. В момента се чувствам все едно съм изгубена. Оглеждам се, оглеждам се да видя някое познато лице, да му се усмихна, да се хванем за ръце и да преминем през трудния път, обаче навсякъде е пусто. Друг път пък се чувствам сякаш съм на кръстопът. Единия път води към тъмнината и мрака, а другия път е слънчев и усмихнат. И се чудя накъде да поема и сякаш крачката към тъмнината е по-лесна и по-примамлива. Объркана съм много, всякакви мисли ми минават през главата.
Мая, оценявам се май на 2-ка. Запалва се някаква искрица в мен, че не трябва да се предавам, да гледам напред и да работя върху проблемите си, но тя толкова бързо изгасва
Сякаш нещо вътре в мен ме спира да започна да ТЕС-ам. Искам, а нещото ме дърпа назад. В момента се чувствам все едно съм изгубена. Оглеждам се, оглеждам се да видя някое познато лице, да му се усмихна, да се хванем за ръце и да преминем през трудния път, обаче навсякъде е пусто. Друг път пък се чувствам сякаш съм на кръстопът. Единия път води към тъмнината и мрака, а другия път е слънчев и усмихнат. И се чудя накъде да поема и сякаш крачката към тъмнината е по-лесна и по-примамлива. Объркана съм много, всякакви мисли ми минават през главата.Всъщност винаги има откъде да получим подкрепа, добра дума, прегръдка, насърчение, любов и одобрение. А имено от самите себе си.
Нарича се работа с детето в нас.
Спомни си някаква случка от детството в която си се чувствала по подобен начин. След това визуализирай, че се га възрастната Деско присъства в тази случка. Прегърни малката Деско и й кажи и й дай всичко, което липсва на голямата Деско.
Полседните няколко теми на форумци ме навеждат на мисълта, че май трябва да направя един семинар за работа с визуализации. Толкова много може да се постигне с тях, а толкова хора се чувстват загубени като почнат да ги правят.
Нарича се работа с детето в нас.
Спомни си някаква случка от детството в която си се чувствала по подобен начин. След това визуализирай, че се га възрастната Деско присъства в тази случка. Прегърни малката Деско и й кажи и й дай всичко, което липсва на голямата Деско.
Полседните няколко теми на форумци ме навеждат на мисълта, че май трябва да направя един семинар за работа с визуализации. Толкова много може да се постигне с тях, а толкова хора се чувстват загубени като почнат да ги правят.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Нямаш ли някаква възможност да присъстваш на срещата на 20-ти?desko написа:Сигурно ще прозвучи смешно, но ми е нужно някакво нахъсване-добра дума, прегръдка, нещо такова. Не ми трябва както мъжът ми прави-викане, ти си такава и онакава, я се стегни, виж се на какво си заприличала. Това по-скоро ме отблъсква.
Per aspera ad astra!
Таман с desco ще намерим обща тема Хайде, desco, няма страшно и аз го боря това от години и даже тия дни си дадох сметка, че щом толкова години все треперя, пък то нищо лошо не се случва, май няма смисъл от страха. Ама да не помислите, че съм си решила проблема - съвсем не, само че стигнах до прозрението, че през цялото това време ми е липсвала любов, такава която аз да изразявам към другите, че в душата си съм се отделила от всички и всичко, а при това положение няма как да не дойде страха. И наистина, desco, по-лесния път е на тъмнината и самосъжалението - опитах и знам. Толкова е лепкав и обсебващ, че после те е страх от Светлината. Но мястото ни е при нея.
Щях да го пиша това в моята тема, но нищо, и тук е добре.
Хайде, desco, няма страшно и аз го боря това от години и даже тия дни си дадох сметка, че щом толкова години все треперя, пък то нищо лошо не се случва, май няма смисъл от страха. Ама да не помислите, че съм си решила проблема - съвсем не, само че стигнах до прозрението, че през цялото това време ми е липсвала любов, такава която аз да изразявам към другите, че в душата си съм се отделила от всички и всичко, а при това положение няма как да не дойде страха. И наистина, desco, по-лесния път е на тъмнината и самосъжалението - опитах и знам. Толкова е лепкав и обсебващ, че после те е страх от Светлината. Но мястото ни е при нея.Щях да го пиша това в моята тема, но нищо, и тук е добре.
Хм, ще трябва да помисля за такава случка. Изненада ме това предложение Иване. Не си давах сметка, че може и преди да съм се чувствала така. Напоследък си давам сметка, че явно си търся майчината закрила, майчиното разбиране. Аз съм осиновена, още от малко бебе, но сякаш след като разбрах за тази случка, винаги съм се питала как ли една истинска майка би реагирала на моите действия, на моите излияния, които съм изказвала пред майка си и т.н., и т.н. (винаги съм била критикувана от майка ми за всяко едно мое действие и никога не ми е казвала браво или нещо такова). Защото сега определено ми се натяква постоянно как ме е отгледала, как се е държала с мен, да не би комшиите да кажат нещо, а аз със сина си съм се държала грубо и тем подобни неща. Не мога в нищо да и се доверя, защото ще ми се натяква постоянно. И всичките несгоди, всичките ми притеснения в ежедневието ми си ги трупам, трупам... И в един момент изби, за жалост.
Снощи Мая, се потесах с тази ОР, качи ми се нивото на 5 и започнах да се тесам, че се чувствам изоставена, в случая от хомеопатката. Не, че ме е оставила, но като ми каза по телефона, че трябва да се чуваме не всеки ден, а да минат няколко дена и тогава, за да не се натоварвам психически излишно, аз се почувствах изоставена. Беше ми болно на душата. След определено ТЕС-ане, взе да ме е яд на себе си, че така разсъждавам. Тя жената ми мисли доброто, а пък аз какви глупости си мисля. Сега вече съм по-спокойна в това отношение. Само, че сутринта се събудих адски изнервена. Всичките ми действия бяха все едно на забързан ход, все едно нещо от вътре ме караше да бързам. Не, че в действителност извършвах бързо нещата, но сякаш ръцете ми трепереха. В момента вече лявата ми ръка пак е омаляла и все си мисля, че понеже отново заговорих за емоциите си тук във форума и тялото ми пак започна да реагира.
Сега ще си потесам изнервеността, после и омалялата ръка, пък дано се поуспокоя.
Вяра, аз живея в Пловдив. Малко ще ми е трудно да отскоча до София за набързо
Снощи Мая, се потесах с тази ОР, качи ми се нивото на 5 и започнах да се тесам, че се чувствам изоставена, в случая от хомеопатката. Не, че ме е оставила, но като ми каза по телефона, че трябва да се чуваме не всеки ден, а да минат няколко дена и тогава, за да не се натоварвам психически излишно, аз се почувствах изоставена. Беше ми болно на душата. След определено ТЕС-ане, взе да ме е яд на себе си, че така разсъждавам. Тя жената ми мисли доброто, а пък аз какви глупости си мисля. Сега вече съм по-спокойна в това отношение. Само, че сутринта се събудих адски изнервена. Всичките ми действия бяха все едно на забързан ход, все едно нещо от вътре ме караше да бързам. Не, че в действителност извършвах бързо нещата, но сякаш ръцете ми трепереха. В момента вече лявата ми ръка пак е омаляла и все си мисля, че понеже отново заговорих за емоциите си тук във форума и тялото ми пак започна да реагира.
Сега ще си потесам изнервеността, после и омалялата ръка, пък дано се поуспокоя.
Вяра, аз живея в Пловдив. Малко ще ми е трудно да отскоча до София за набързо
