Дори да ти кажа, че щях да се харесвам, сигурен съм, че няма да ми повярваш. Защото ти гледаш на света през собствената си призма, в която явно в момента не е възможно да си грозен и дебел и (според общоприетото виждане за красота на обществото в което живееш) и да се харесваш.
Интересно че задаваш този въпрос по точно този начин.
Аз имам голям и крив нос и зъбите ми, макар че не са криви и са много здрави, на външен вид съвсем не са това което бих желал (разрушени са от външната страна от флуороза).
Като малък съм страдал от полио, в следствие на което имам криви ребра и вдлъбнат прешлен на гръбнака, което се отразява на стойката ми. Съвсем не съм красив, по-висок съм отколкото бих желал, косата ми изчезва безвъзвратно, по отношение на тялото си има много какво да желая.
И въпреки всичко това се харесвам.
5 години докато бях в армията теглото ми варираше + - 20кг всеки 3 месеца. Минал съм по пътя на наднорменото тегло и безумните йо-йо диети. Т.е. пробвал съм да се променям насилствено, чрез външни фактори. Не успях. Теглото ми се нормализира когато излязох от казармата - т.е. елиминирах голям стресов фактор, (тогава не знаех за ТЕС), намалих безумните си тренировки - от 3 часа на ден на час през ден и започнах отново да се храня нормално - т.е. да си хапвам от всичко колкото ми се яде без да преяждам, като подбирах храните по един единствен признак - да са възможно максимално близки до вида в който съществуват в природата.
Когато извърших тази промяна, аз не знаех какво ще се случи. За мен начинът за отслабване - което тогава и аз отъждествявах с красота и самочувствие - бе яки тренировки и малко храна.
Просто осъзнах, че
опитвайки се физически да се променя, аз се съсипвам психически и в крайна сметка, никога не съм щастлив и доволен от себе си и дори когато съм на идеалните си килограми пак не се харесвам, защото мислите ми по цял ден са заети с това достатъчно як ли съм, достатъчно слаб ли съм, как изглеждат перките ми, имам ли добре очертана коремна преса, какво ще ям на следващото си хранене и всяко отклонение от програмата ми на тренировки приемах като световна катастрофа ( т.е с безкрайни самообвинения), а всяко хапване на дори един бонбон се превръщаше в двуседмично плюскане на всякакви "вредности" които преди това бях избягвал като чума.
Съответно качване на килограми. след което почваше нов период на съсипващи тренировки, гладуване, очистителни процедури, ограничаване на калориите, дори предивикано повръщане на храна и т.н
Омагьосан кръг на самоунищожение.
От който най накрая рабрах, че може да ме измъкне само промяна в мисленето ми и отношението ми към самия себе си и света около мен, а не опитите ми за промяна на обстоятелствата.
Ще ти споделя една тайна. Дори "най-красивите" хора, тези които виждаш по кориците на списанията, манекени и филмови звезди, секс символи, победители в конкурси за красота и т.н. не се харесват.
Дори повечето от тях са по-неуверени в себе си и външния си вид и с по-ниско самочувствие от доста "по-грозни" от тях хора.
Аз лично не познавам красиви хора които се харесват и не биха искали да променят външния си вид в поне няколко отношения.
Но да предположим, че зъбите ми са ужасно криви и носа ми е като камба, висок съм колкото Дани де Вито (когото аз лично много харесвам) и съм толкова широк колкото и висок.
Най-вероятно щях да си направя пластична операция на зъбите и носа, да тренирам редовно (което и правя), да ям само неща които са полезни за здравето и фигурата ми (което и правя), а ниският ръст щях да приема (с много ТЕС евентуално) и да се съсредоточа върху позитивните му страни.
Т.е. щях да направя каквото мога за нещата които мога да променя и да се науча да приемам и харесвам нещата които не мога да променя.
Каква е другата алтернатива - да съм постоянно нещастен и отчаян от това което ми е дадено и което не мога да променя.
Дали да се харесваш и дали да си щастлив не зависи от външни обстоятелства. Всичко е в собствената ти глава.
Парадоксът е точно в това, че промяната е единствено възможна след приемането.
Не очаквам да ми повярваш, но все пак имах нужда да споделя.
Само тези които са успели да извършат вътрешната трансформация на отношението към себе си, ще ме разберат и ще ми повярват.
За останалите ще говоря врели-некипели.