pomaga li tes za sdobivane na po malka taliq/po golqm han6?
-
istinska
pomaga li tes za sdobivane na po malka taliq/po golqm han6?
Kato cqlo, moje li 4ovek s tes da kontrolira kato otivat mazninite? V gurdite/bedrata/han6a i t.n...moje li jena da se sdobie s taka jelana jenska forma na "pqsu4en 4asovnik"...li4no az pitam za han6a/taliqta, no vse pak kato cqlo?
Re: pomaga li tes za sdobivane na po malka taliq/po golqm ha
Като свалиш мазнини от талията и заякнеш в раменния пояс, нещата ще изглеждат другоячеistinska написа:Kato cqlo, moje li 4ovek s tes da kontrolira kato otivat mazninite? V gurdite/bedrata/han6a i t.n...moje li jena da se sdobie s taka jelana jenska forma na "pqsu4en 4asovnik"...li4no az pitam za han6a/taliqta, no vse pak kato cqlo?
Това, за което е писал Иван, обаче е една от най-често срещаните пречки (aka "resistance") в тази посока - каква е истинската ни цел? Дали е от "материален тип" или е цел тип "изживяване". Понеже целите от първия тип звучат от рода на:
- когато имам / стане .... (попълнете по ваш избор), ще бъда щастлив/а
От друга страна въпросната цел може да бъде формулирана и като:
- искам да / ще бъда / вече съм щастлива
и ... хайде сега прочетете и двете формулировки. При коя от двете се чувствате по-добре докато я четете? ...
... странна работа, а Сега вече знаете какво имам предвид
Успех и усмивки
Дори да ти кажа, че щях да се харесвам, сигурен съм, че няма да ми повярваш. Защото ти гледаш на света през собствената си призма, в която явно в момента не е възможно да си грозен и дебел и (според общоприетото виждане за красота на обществото в което живееш) и да се харесваш.
Интересно че задаваш този въпрос по точно този начин.
Аз имам голям и крив нос и зъбите ми, макар че не са криви и са много здрави, на външен вид съвсем не са това което бих желал (разрушени са от външната страна от флуороза).
Като малък съм страдал от полио, в следствие на което имам криви ребра и вдлъбнат прешлен на гръбнака, което се отразява на стойката ми. Съвсем не съм красив, по-висок съм отколкото бих желал, косата ми изчезва безвъзвратно, по отношение на тялото си има много какво да желая.
И въпреки всичко това се харесвам.
5 години докато бях в армията теглото ми варираше + - 20кг всеки 3 месеца. Минал съм по пътя на наднорменото тегло и безумните йо-йо диети. Т.е. пробвал съм да се променям насилствено, чрез външни фактори. Не успях. Теглото ми се нормализира когато излязох от казармата - т.е. елиминирах голям стресов фактор, (тогава не знаех за ТЕС), намалих безумните си тренировки - от 3 часа на ден на час през ден и започнах отново да се храня нормално - т.е. да си хапвам от всичко колкото ми се яде без да преяждам, като подбирах храните по един единствен признак - да са възможно максимално близки до вида в който съществуват в природата.
Когато извърших тази промяна, аз не знаех какво ще се случи. За мен начинът за отслабване - което тогава и аз отъждествявах с красота и самочувствие - бе яки тренировки и малко храна.
Просто осъзнах, че опитвайки се физически да се променя, аз се съсипвам психически и в крайна сметка, никога не съм щастлив и доволен от себе си и дори когато съм на идеалните си килограми пак не се харесвам, защото мислите ми по цял ден са заети с това достатъчно як ли съм, достатъчно слаб ли съм, как изглеждат перките ми, имам ли добре очертана коремна преса, какво ще ям на следващото си хранене и всяко отклонение от програмата ми на тренировки приемах като световна катастрофа ( т.е с безкрайни самообвинения), а всяко хапване на дори един бонбон се превръщаше в двуседмично плюскане на всякакви "вредности" които преди това бях избягвал като чума.
Съответно качване на килограми. след което почваше нов период на съсипващи тренировки, гладуване, очистителни процедури, ограничаване на калориите, дори предивикано повръщане на храна и т.н
Омагьосан кръг на самоунищожение.
От който най накрая рабрах, че може да ме измъкне само промяна в мисленето ми и отношението ми към самия себе си и света около мен, а не опитите ми за промяна на обстоятелствата.
Ще ти споделя една тайна. Дори "най-красивите" хора, тези които виждаш по кориците на списанията, манекени и филмови звезди, секс символи, победители в конкурси за красота и т.н. не се харесват.
Дори повечето от тях са по-неуверени в себе си и външния си вид и с по-ниско самочувствие от доста "по-грозни" от тях хора.
Аз лично не познавам красиви хора които се харесват и не биха искали да променят външния си вид в поне няколко отношения.
Но да предположим, че зъбите ми са ужасно криви и носа ми е като камба, висок съм колкото Дани де Вито (когото аз лично много харесвам) и съм толкова широк колкото и висок.
Най-вероятно щях да си направя пластична операция на зъбите и носа, да тренирам редовно (което и правя), да ям само неща които са полезни за здравето и фигурата ми (което и правя), а ниският ръст щях да приема (с много ТЕС евентуално) и да се съсредоточа върху позитивните му страни.
Т.е. щях да направя каквото мога за нещата които мога да променя и да се науча да приемам и харесвам нещата които не мога да променя.
Каква е другата алтернатива - да съм постоянно нещастен и отчаян от това което ми е дадено и което не мога да променя.
Дали да се харесваш и дали да си щастлив не зависи от външни обстоятелства. Всичко е в собствената ти глава.
Парадоксът е точно в това, че промяната е единствено възможна след приемането.
Не очаквам да ми повярваш, но все пак имах нужда да споделя.
Само тези които са успели да извършат вътрешната трансформация на отношението към себе си, ще ме разберат и ще ми повярват.
За останалите ще говоря врели-некипели.
Интересно че задаваш този въпрос по точно този начин.
Аз имам голям и крив нос и зъбите ми, макар че не са криви и са много здрави, на външен вид съвсем не са това което бих желал (разрушени са от външната страна от флуороза).
Като малък съм страдал от полио, в следствие на което имам криви ребра и вдлъбнат прешлен на гръбнака, което се отразява на стойката ми. Съвсем не съм красив, по-висок съм отколкото бих желал, косата ми изчезва безвъзвратно, по отношение на тялото си има много какво да желая.
И въпреки всичко това се харесвам.
5 години докато бях в армията теглото ми варираше + - 20кг всеки 3 месеца. Минал съм по пътя на наднорменото тегло и безумните йо-йо диети. Т.е. пробвал съм да се променям насилствено, чрез външни фактори. Не успях. Теглото ми се нормализира когато излязох от казармата - т.е. елиминирах голям стресов фактор, (тогава не знаех за ТЕС), намалих безумните си тренировки - от 3 часа на ден на час през ден и започнах отново да се храня нормално - т.е. да си хапвам от всичко колкото ми се яде без да преяждам, като подбирах храните по един единствен признак - да са възможно максимално близки до вида в който съществуват в природата.
Когато извърших тази промяна, аз не знаех какво ще се случи. За мен начинът за отслабване - което тогава и аз отъждествявах с красота и самочувствие - бе яки тренировки и малко храна.
Просто осъзнах, че опитвайки се физически да се променя, аз се съсипвам психически и в крайна сметка, никога не съм щастлив и доволен от себе си и дори когато съм на идеалните си килограми пак не се харесвам, защото мислите ми по цял ден са заети с това достатъчно як ли съм, достатъчно слаб ли съм, как изглеждат перките ми, имам ли добре очертана коремна преса, какво ще ям на следващото си хранене и всяко отклонение от програмата ми на тренировки приемах като световна катастрофа ( т.е с безкрайни самообвинения), а всяко хапване на дори един бонбон се превръщаше в двуседмично плюскане на всякакви "вредности" които преди това бях избягвал като чума.
Съответно качване на килограми. след което почваше нов период на съсипващи тренировки, гладуване, очистителни процедури, ограничаване на калориите, дори предивикано повръщане на храна и т.н
Омагьосан кръг на самоунищожение.
От който най накрая рабрах, че може да ме измъкне само промяна в мисленето ми и отношението ми към самия себе си и света около мен, а не опитите ми за промяна на обстоятелствата.
Ще ти споделя една тайна. Дори "най-красивите" хора, тези които виждаш по кориците на списанията, манекени и филмови звезди, секс символи, победители в конкурси за красота и т.н. не се харесват.
Дори повечето от тях са по-неуверени в себе си и външния си вид и с по-ниско самочувствие от доста "по-грозни" от тях хора.
Аз лично не познавам красиви хора които се харесват и не биха искали да променят външния си вид в поне няколко отношения.
Но да предположим, че зъбите ми са ужасно криви и носа ми е като камба, висок съм колкото Дани де Вито (когото аз лично много харесвам) и съм толкова широк колкото и висок.
Най-вероятно щях да си направя пластична операция на зъбите и носа, да тренирам редовно (което и правя), да ям само неща които са полезни за здравето и фигурата ми (което и правя), а ниският ръст щях да приема (с много ТЕС евентуално) и да се съсредоточа върху позитивните му страни.
Т.е. щях да направя каквото мога за нещата които мога да променя и да се науча да приемам и харесвам нещата които не мога да променя.
Каква е другата алтернатива - да съм постоянно нещастен и отчаян от това което ми е дадено и което не мога да променя.
Дали да се харесваш и дали да си щастлив не зависи от външни обстоятелства. Всичко е в собствената ти глава.
Парадоксът е точно в това, че промяната е единствено възможна след приемането.
Не очаквам да ми повярваш, но все пак имах нужда да споделя.
Само тези които са успели да извършат вътрешната трансформация на отношението към себе си, ще ме разберат и ще ми повярват.
За останалите ще говоря врели-некипели.
Последно промяна от ivangp на 21 Фев 2009 11:23, променено общо 2 пъти.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
От многото книги,които прочетох разбрах,че трябва да се обичаш такъв какъвто си.Не случайно си дошъл тук,на тази планета,с това тяло.Ние хората сме си създали модел за красота,идеализираме,а после се разочароваме,ако идеала не съвпада с действителността.
Обичайте се,обичайте другите такива каквито сте/са,прощавайте и нека любовта блика от вас.
Обичайте се,обичайте другите такива каквито сте/са,прощавайте и нека любовта блика от вас.
Иване,първо каза че си щял да се харесваш,но аз нямало да ти повярвам,а след това каза ,че си щял да си направиш пластична операция.Пластичната операция е велик показател,че човек отхвърля себеси.Това дали се приемаш или не,обичаш или не, зависи от количеството любов,което сме получили в детството си,от там именно се поражда ненавистта към самите себеси и ниската ни самооценка или обратното-приемането на самите себеси,независимо от външния ни вид.Забелязвам обаче,за огромно съжаление,че повечето хора не приемат себеси,независимо от външността си,което говори само едно-недостатъчна любов от родителите в детството.Струва ми се,че прекалено суетните хора,жените които си слагат силикон,ходят нон-стоп по процедури,слагат си изкуствена коса,правят си пластични операции,мъжете,които по цял ден помпат по залите и др примери,са нещасни хора,които искат да компенсират някаква своя несъстоятелност чрез външния си вид.Ами жалко е ...Истинският чар извира от вътре,той е състояние на духа и няма нищо общо със сантиметрите....
От друга страна обаче,наднорменото тегло,пъпките,косопада и всякакви ПРИДОБИТИ,а не вродени недостатъци са признак ,че човек пак не се харесва достатъчно,не е в хармония със себеси.Аз лично от личен опит знам,че човек дебелее когато е нещастен!Когато си щастлив килограмите изчезват от самосебеси,без спорт,без диети,без нищо,случвало ми се е ,за това го споделям.
...
Включвам се само за да отбележа че аз съм живяла в добро семейство и родителите са ме обичали, давали са ми всичко от което съм имала нужда. Но днес отделно от здравословните проблеми, който имам аз не се харесвам нито физически нито характера си. Затова ми се струва че тази теория може да не е вярна в всички случай.
На 35 години съм, което значи че съм израснала в комуниза когато всички бяхме относително равни. Не съм виждала нито бедни нито богати, всички бяха като нас....има какво да ядеш, облечен си и имаш покрив над главата. С изключение на тези който пътуваха по корабите и имаха видео, дънки и шоколадови яйца:)
Дори и днес майка ми и баща ми ме приемат за дете и плачат и се тревожат за мене и правят всичко възможно за да ми помогнат. Там където живеят родителите ми е все още мястото което наричам мой дом.
На 35 години съм, което значи че съм израснала в комуниза когато всички бяхме относително равни. Не съм виждала нито бедни нито богати, всички бяха като нас....има какво да ядеш, облечен си и имаш покрив над главата. С изключение на тези който пътуваха по корабите и имаха видео, дънки и шоколадови яйца:)
Дори и днес майка ми и баща ми ме приемат за дете и плачат и се тревожат за мене и правят всичко възможно за да ми помогнат. Там където живеят родителите ми е все още мястото което наричам мой дом.
Аз пък не мисля, че много здравосовно да си мислим, че някой друг (в случая родителите) е причина за това да се чувстваме нещастни, да имаме наднормено тегло и т.н. В крайна сметка само когато поемеш 100% отговорност за това, което си, което чувстваш и мислиш, можеш да се промениш към по-добро.
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Basted, хубаво е човек да споделя личен опит, но не е добре да го обобщава и прави общозначим за всички.Basted написа:Пластичната операция е велик показател,че човек отхвърля себеси.Това дали се приемаш или не,обичаш или не, зависи от количеството любов,което сме получили в детството си,от там именно се поражда ненавистта към самите себеси и ниската ни самооценка или обратното-приемането на самите себеси,независимо от външния ни вид.
Това за пластичните операции го дадох като пример за нещо което може да се направи във физически план. То бе илюстрация на подчертания текст по-долу в предишния ми пост.
Често, но не винаги сегашните ни проблеми се коренят в детството.
Не прекалявай с обобщенията.
Всяко правило си има изключения.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Basted, не бива да виним родителите си,че не са ни дарявали с обич и любов в детството ни.Да,вярно е че нещата в повечето случаи се коренят там,но какво се променя зависи от самите нас.Ако мислено започнеш да си казваш,че се харесваш такъв/такава какъвто си(да безспорно е трудно) нещата някак от само себе си ще започнат да си идват на мястото.Колкото по-позитивно мислим за себе си толкова повече позитивни неща привличаме към нас самите.Има една много хубава книга,казва се "Поискай и ще ти бъде дадено" от Естер и Джери Хикс.Препоръчвам ти я.
Хаха,знам я Слънчо тази книга Аз мили хора,не казвам сега да седнеме и да виниме родителите си за всичките си несгоди,казвам само,че в детството се формират основните поведенчески модели А книгата е хубава да,няма излишни приказки и философии и нещата са казани точно и ясно,наистина ми се струва,че всичко това е казано от друг разум,както и се твърди в книгата,и аз я препоръчвам на всички горещо.
Аз мили хора,не казвам сега да седнеме и да виниме родителите си за всичките си несгоди,казвам само,че в детството се формират основните поведенчески модели А книгата е хубава да,няма излишни приказки и философии и нещата са казани точно и ясно,наистина ми се струва,че всичко това е казано от друг разум,както и се твърди в книгата,и аз я препоръчвам на всички горещо.Което, изхождайки от собствения си опит, както и от опита на хората около мен, е нещо съвсем реално променимоBasted написа:Хаха,знам я Слънчо тази книга
Променимо е да,но човек трябва много хубаво да се вгледа в себеси,да е интелигентен и да има интерес към собствената си личност,да не го е страх да се гмурне ''надолу'' в бездната на псхиката си и да се срещне лице в лице с най-страшните си демони Пътят към себеси често е осеян с тръни,но пък води до просветление и избавление 
Пътят към себеси често е осеян с тръни,но пък води до просветление и избавление