TEC

Според мен щом си успяла да напишеш този пост може би ще можеш да направиш и един ТЕС! Явно може би не искаш да се натискаш и си безралична, ами просто направи ТЕС с безразличие на първо време, така или иначе какво значение има дали ще правиш ТЕС или не след като ти е безралично. Пробвай този път с ТЕС.

Чудесно, радвам се, че започна да пишеш.
Оцени от 0 до 10 готовността си да работиш (тоест тесаш) върху проблема. Като 0 е "изобщо не мога да се захвана по никакъв начин", а 10 е "хващам го веднага и няма да го пусна, докато не свърши".

Здравей desko, Имаш чудесно поле за изява! Почвай с ТЕСа, ние ще помагаме!
Въпреки че нямам сили да ТЕСам, аз напълно и безрезервно...
Давай нататък!

Какво ти трябва/липсва, за да се покачи оценката?

Направи една ОР с
"Въпреки, че
ми е нужно някакво нахъсване-добра дума, прегръдка, нещо такова,
а няма от къде да ги получа ..."
и след това пак дай оценка на същия въпрос.

Всъщност винаги има откъде да получим подкрепа, добра дума, прегръдка, насърчение, любов и одобрение. А имено от самите себе си.
Нарича се работа с детето в нас.
Спомни си някаква случка от детството в която си се чувствала по подобен начин. След това визуализирай, че се га възрастната Деско присъства в тази случка. Прегърни малката Деско и й кажи и й дай всичко, което липсва на голямата Деско.

Полседните няколко теми на форумци ме навеждат на мисълта, че май трябва да направя един семинар за работа с визуализации. Толкова много може да се постигне с тях, а толкова хора се чувстват загубени като почнат да ги правят.

desko написа:Сигурно ще прозвучи смешно, но ми е нужно някакво нахъсване-добра дума, прегръдка, нещо такова. Не ми трябва както мъжът ми прави-викане, ти си такава и онакава, я се стегни, виж се на какво си заприличала. Това по-скоро ме отблъсква.

Нямаш ли някаква възможност да присъстваш на срещата на 20-ти?

Таман с desco ще намерим обща тема Хайде, desco, няма страшно и аз го боря това от години и даже тия дни си дадох сметка, че щом толкова години все треперя, пък то нищо лошо не се случва, май няма смисъл от страха. Ама да не помислите, че съм си решила проблема - съвсем не, само че стигнах до прозрението, че през цялото това време ми е липсвала любов, такава която аз да изразявам към другите, че в душата си съм се отделила от всички и всичко, а при това положение няма как да не дойде страха. И наистина, desco, по-лесния път е на тъмнината и самосъжалението - опитах и знам. Толкова е лепкав и обсебващ, че после те е страх от Светлината. Но мястото ни е при нея.
Щях да го пиша това в моята тема, но нищо, и тук е добре.

desko, виждам че добре ти се получават нещата, така че продължавай в същия дух! Малко-по-малко всичко ще почистиш от душата и съзнанието си, всичко излишно!

Деси, дай тогава отново отговор на въпроса
Какво ти трябва/липсва, за да се качи оценката?

Направи го но е хубаво под ТЕС!

Desko, как да няма къде? Все някъде ще се скриеш. И докато ревеш се тупай, тупай, докато ти мине. Пожелавам усмивки!

Здравей, Деско! Заинтригува ме написаното от теб и реших да ти напиша някои неща, може пък и да ти помогнат. Направи ми впечатление, че споделяш,че си осиновена и не си получила истинска обич от майка ти. Може би, откакто си разбрала този факт/независимо колко време е минало оттогава/ в главата ти се въртят постоянно разни въпроси, като от рода на: Как би протекъл животът ми, ако живеех с истинските си родители? Сигурна съм,че си мислиш, че би била по-щастлива. Вероятно нещо се е пречупило в теб и в отношението ти към твоята осиновителка. Не ми се сърди, може би се изразявам силно, но сигурно се чувстваш като "белязана". Аз не съм осиновена, но мога да кажа същите думи за моята майка, както ти за твоята. Не си спомням да ме е милвала, да ме е хвалила за нещо, да ме е подкрепяла. Тя е по принцип жена, която е подтискала винаги емоциите си и винаги е живяла за хората. С постоянната мисъл:"Ако направя това, какво ще кажат хората?" Тя също ми натяква,че е жертвала живота си за мен и за брат ми , за да ни изгледа, защото ние бяхме много малки, когато баща ми почина. Откакто имам семейство и син, вече не ми натяква, но преди непрекъснато под различни форми и с различни думи ми е давала да разбера,че заради нас не е имала собствен живот. А тя не може да прецени, че сама е се е спирала да има по-хубав и нормален живот. Може би се увлякох от тема, която за теб в момента не е важна, но това ми направи впечатление в твоя пост и ми се стори мнооооооого познато. Знам от опит, че когато си в голяма криза не ти се говори, не ти се прави нищо. Просто искаш да си сам и да останеш с болката си. Не се предавай на това състояние, защото може да продължи дълго. Може би болката в сливиците ти говори,че има неща, за които си искала да говориш, но не си имала смелост. Натрупала си много за казване, ако мога така да се изразя. Първият човек, с който можеш да споделиш всичко, това си ти. За това седни и напиши всичко, което се върти в главата ти. Изразявай се по-емоционално с повече епитети и сравнения. Опиши, ама много искрено, какво те мъчи. След това всичко от написаното си представи,че го споделяш с човек, който ти е близък, но не си виждала отдавна. Даже може наистина да говориш, просто не трябва никой да е в стаята. Така лека-полека ще се разтовариш от напрежението, ще ти стане по-леко. Може би в написаното после ще намериш и чудесни фрази, които да тесаш. Желая ти успех!

Това всичко дето си го написала е прекрасно за ТЕС изречение по изречение! Според мен си описваш проблема доста емоционално, чета те и на места има неща, които си уцелила и у мен, чак си мисля как не съм могъл така точно да ги опиша за себе си. Осъзнавам , че не е лесно да напишеш това , което си написала, което е голяма крачка. Сега на това горе ТЕС!

Desko, няма значение, че не знаеш как точно да пишеш. Важното е да пишеш, дори и това „незнам какво да пиша, незнам какво да пиша…….” После ще тръгне. Не отлагай, писането на ръка, с химикал върху лист много помага.