При това възникват един куп притеснения, осъзнати и сигирно и неосъзнати, свързани с този факт.
Ще се опитам да си ги изброя тук, за да ми е по-прегледно и да си ги тесам и се надявам, че може да се включат и някои други и да обменим опит.
1. Той е много привързан към мен. Още от бебе не се отделя от мен. С времето естествено става по-самостоятелен, но все пак повече от половин един час не изкарва без мен вкъщи (тръгва по стаите и започва да ме търси), и повече от два три часа навън. Навън все пак е п-добре, защото има интересни неща, изморява се и заспива.
2. На второ място, но не и по важнст, аз го кърмя и той не яде значителни количества друга храна. Проявява интерес към храната, но не сме сигурни с мъжа ми дали я свързва всъщност със задоволяването на глада си. Всъщност това не ми е толкова притеснително, той расте и все някога ще започне да яде, но не знам как ще му отрази емоционално това внезапно спиране на кърменето в дневните часове, и също така се опасявам, че колкото е залепнал сега за мен, като ме няма цял ден и вечер като се върна, съвсем няма да има пускане, което честно казано вече ми тежи, защото трябва да готвя с него, да прибирам с него, да се къпя с него и с него да ходя до тоалетната. Понякога е забавно, но понякога започва да ме изнервя.
3. Друго, по-малко притеснение е, че той много не говори, аз го разбирам добре, но баща му (който ще се грижи за него), често не го разбира, но това само е въпрос на време, надявам се.
Започвам да тесам и ще дописвам.
Имам и други притеснения относно започването на работа, но те не са свързани с детето и ще ги оставя за друга тема
