TEC

Какво се промени в живота ми, откакто се "запознах" с ТЕС?
Просто станах съвсем друг човек - правя, казвам и мисля, това което искам. Донякъде не мога да свикна с липсата на илюзии в живота ми, нещо което в миналото беше част от ежедневието ми. Може би благодарение на илюзиите тогава животът ми беше някак по-емоционален, по-шарен, нещо като латиносериал. Сега ги няма тези пикове и спадове, нещата са по-ясни, по-спокойни. Преди много неща ме докарваха до бяс, до истерия или до луд възторг, сега не е така... имах някакви фанатични цели, сега това ми се струва скучно и повърхностно...Чувствам се малко апатична, не знам точно как да го опиша, но явно не съм свикнала още с новата си същност. Виждам и разлика в отношението на околните към мен, има нещо странно, което преди го нямаше, някакъв респект, сякаш не занаят какво точно да очакват от мен....Имам нужда от нови цели, от нови стимули за живот, явно трябва да тесам това...

Аха, ТЕсай всички негативи от горния пост. Приеми новото си АЗ.

Много добре разбирам за какво говориш.Можеш да си позволиш да се вдетиниш или да направиш нещо по лудо или да реагираш емоционално на нещо ако поискаш.Тесаш позволявам си да изпитвам еди-кво си и тн
Но да ти кажа честно сегашният ти живот ми се струва много по-вълнуващ-казваш и правиш каквото искаш,истинска си.Може би ти липсва емоционалната въртележка,а не самите илюзии,те сами по себе си не носят нищо хубаво,поне на мен не ми донесоха.

Може би не съм се изразила ясно - не искам да се връщат илюзиите в живота ми, просто направих сравнение между преди и сега Дори мога да добавя,че тогава постоянно играех някакви роли - трагични, комични, драматични....направо ужас! сега се чувствам по-земна, реална. Друго интересно нещо, което наблюдавам е, че изведнъж, без очевидна причина започнаха да ми се връщат спомени от детството, младостта - нахлуват ярки, дори със звук и мирис сякаш (4D ), хубави спомени, които ме правят щастлива. Това, което ми липсва в момента са цели. Просто всичко или почти всичко, което преди ми се е струвало важно, сега ми се струва повърхностно.... Трябва да пренаредя ценностната си система или по-точно да си я формулирам ясно....Сега като че ли ми е по-лесно да реша какво НЕ искам, отколкото какво искам.

Мери089, това за което говориш е чудесно! Възможно ли да дадеш малко повече конкретика по въпроси, върху които си работила!? Формулировки, пикове, спадове в състоянието ти!!!! Предлагам го защото много хора във форума започнахме да изпитваме неща, които искаме или не искаме , все пак до известна степен нови за всеки! С твоя стаж от 15 месеца със сигурност можеш да разкажеш нещо по-детайлно !

Разбирам, имаш нужда от вдъхновение,от цел,която да те вълнува,но да е нещо смислено.Постингът ти прозвуча много вдъхновяващо,цялата тази трансформация,която си преживяла.

Ще се опитам да разкажа малко повече за моя опит с ТЕС. Започнах да се занимавам с него след един семинар на Иван през април 2009. Тогава се намирах в един доста сложен период - очаквах да ми възложат ръководството на много сериозен проект,бях притеснена, изплашена, много хора ми пречеха...Като цяло за себе си тогава мога да кажа, че бях с ниско самочувствие, с много силно чувство за вина, същевременно постоянно самосъжаляваща се, мнителна, параноична на моменти, озлобена към хора, за които знаех или предполагах, че имат лошо мнение за мен. Също така имах няколко хронични здравословни проблема. Започнах със т.нар. "черен списък", т.е. взех една тетрадка и написах всички случки от живота ми, които не бих искала да са ми се случвали, от които ме боли, изпитвам срам и т.н. Започнах да ги ТЕС-ам по метода на краткия филм. В началото не се получаваше особено, защото правех много дълги филми, но постепенно се научих. Когато се получава се усеща. Минах през един период на катарзис - плаках много, ставаше ми лошо дори, но се освободих почти от всичко, което в продължение на много години ми се е струвало страшно, непростимо, огромна трагедия и т.н. Паралелно ТЕС-ах всякакви негативни чувства от ежедневието ми - притеснение, страх, яд, раздразнение и т.н. В един момент, може би към лятото на 2009 се "огледах" около себе си и установих, че виждам нещата по друг начин. Странно, но бях пораснала някак си сякаш, гледах хората около мен и ги виждах от различен ъгъл и височина. Не ме плашеха, както преди, не се страхувах, можех да им казвам без притеснение какво мисля, да казвам спокойно да или не, когато пожелая. Наблюдавах с интерес всички около мен. Забелязах много неща, които и преди явно съм виждала, но някак си не съм отчитала ясно. Болшинството от хората около мен не желаят да поемат отговорност за себе си, за собствения си живот и здраве и предпочитат някой друг да е отговорен за тях и да им е "виновен",не искат да постигат сами нищо,а искат да получават наготово,защото им се "полага"..Това разбира се се отнася до голяма степен и за мен, но надявам са вече в минало време.Също така забелязах как се опитват да ме манипулират постоянно - чрез насаждане на чувство за вина и състрадание /особено децата и родителите/, подтискане на самочувствието и внушаване на малоценност - колеги и ръководство, изобщо примери много. Хубавата новина е,че всичко това го ТЕС-ах многократно, простих на всички, използвайки и една техника на Норбеков, наречена "прошка", отново плаках много, най-трудно ми беше да простя на себе си и да се приема такава,каквато съм. През този период се сдобрих с много хора от миналото ми, вече дори не мисля за причините, довели до разрив в отношенията ни, струва ми се някак глупаво всичко онова, което преди ме е задушавало от гняв и болка. Сега мога да кажа, че в много голяма степен се приемам и се обичам, знам че никой не обича онова същество вътре в мен повече от самата мен. Освен това никой друг НЕ Е Длъжен да ме харесва или обича - това е право на неговия избор и не е повод да съм нещастна ако не ме харесват. Сега ми предстои невероятното приключение да опозная себе си наистина, да разбера какво искам от живота си. Започвам да опознавам истинската си същност-виждам едно любопитно същество,което с възторг се оглежда около себе си,иска да пипне, да види, да се забавлява..Случи ми се нещо много интересно преди няколко месеца,когато бях на почивка със семейството си. Имахме възможността да плуваме със шнорхели покрай коралови рифове и да наблюдаваме екзотични риби. беше невероятно красиво. В един момент аз, която винаги съм изпитвала страх от дълбоко и високо, бях привлечена невероятно от дълбочина в морето, може би около 15-20 метра, отклоних се от маршрута и се отпуснах над тази дълбочина - дъното изобщо не се виждаше. Чувството,което изпитах беше невероятно - усещане за абсолютна свобода, тялото ми сякаш се рееше в пространството, изпитах невероятен възторг. Често се връщам към това усещане и се стремя да го запазя в себе си. Както писах по-горе в момента се опитвам да намеря истинските си цели без да омаловажавам постигнатото вече в живота ми. Освен това ми останаха някои хронични болежки, което по-скоро отдавам на небрежност и мързел от моя страна. Също така работя и върху страховете си за дъщеря ми. Тя е в една възраст, когато изведнъж сякаш стана прекалено самостоятелна, а аз съм неподготвена да спра да я контролирам....Но знам, че ТЕС ще ми помогне и в това. Просто ТЕС стана част от живота ми, мога да кажа, че е опора за мен, знам че ако имам проблем, ТЕС ще ми помогне да го реша.

само да допълня като резултат - през този период завърших успешно 2 проекта, единият от които 12-годишен, почти отчайващ на моменти, а другият 5-годишен, за който много хора казваха, че ще се провали...Явно ми помогна и това, че промених начина си на възприемане на нещата, подхода към решаване на проблемите, нагласата като цяло - позитивна, а не както преди да виждам само пречките...

Здравейте, Мери,
това което разказвате наистина е доста вдъхновяващо, поне за мен със сигурност...защото имам и аз върху какво да работя, тъй като все още търся себе си в този голям свят...
Пожелавам Ви успехи!

Кaква е тази техника за прошката на Норбеков?Моля те сподели.Всички имаме да прощаваме.Благодаря и пожелания за още успехи ТЕС!!!!!

Можеш да простиш и с ТЕС. А и без каквато и да е техника.

ivangp написа:Можеш да простиш и с ТЕС. А и без каквато и да е техника.

Можеш разбира се, стига да искаш. Преди ми доставяше оооогромно удоволствие да се сърдя, да се цупя и да се държа като "многострадалната геновева" Има едно нещо обаче, което не мога съвсем добре да си обясня- има хора, на които съм простила, т.е. това с което са ме засегнали или обидили вече не предизвиква емоции в мен - никакви. Но и отношението ми към тези хора е различно отпреди "прошката". Те самите вече не предизвикват емоция в мен, нещо като празно пространство са, не всички, но няколко такива има. Задавам си въпроса - простила ли съм им реално или съм ги игнорирала?

Много вдъхновяваща история, поздравления!

Продължавай само напред и нагоре

mary089 написа:

ivangp написа:Можеш да простиш и с ТЕС. А и без каквато и да е техника.

Можеш разбира се, стига да искаш. Преди ми доставяше оооогромно удоволствие да се сърдя, да се цупя и да се държа като "многострадалната геновева" Има едно нещо обаче, което не мога съвсем добре да си обясня- има хора, на които съм простила, т.е. това с което са ме засегнали или обидили вече не предизвиква емоции в мен - никакви. Но и отношението ми към тези хора е различно отпреди "прошката". Те самите вече не предизвикват емоция в мен, нещо като празно пространство са, не всички, но няколко такива има. Задавам си въпроса - простила ли съм им реално или съм ги игнорирала?

Простила си им. Нормално е да се промени отношението, като се изчистят емоциите.