TEC

Началото на тази тема е в темата за брошурата на Мая, но тъй като там няма нещо съществено, освен съвета на Мая да прочета "Болестта като път", няма смисъл да го местя. Продължавам си.

Та Майче, Майче,

След доста разсъждения върху „Болестта като път”, общуването и комуникацията, приятелите ми (истинските от едно време, с които наистина имам какво да си кажа), повечето от които дори вече не са в България, и след като установих, че тези размисли с нищо не ми помагат, та дори и по-тъжно ми става и още повече ми се допушва, се поуморих, отегчих и отказах.

Бях си оставила една последна цигара – изпуших си я.

После два дни тесах профилактично (не бих казала, че ми се е пушило или поне не осезателно) с „Въпреки този страх, че след малко ще ми се допуши, а нямам цигари ....” и така и не ми се допуши.

Затова реших да пробвам до къде ми се простира вярата и запалих една дебела (стандартна) цигара, силна – само такива имаше вкъщи. В началото не ми беше много гадно, потупвах си, така без формулировка и спонтанно си мислех колко мразя цигари, различни от моите, особено пък тези дебели гадни, горчащи, силни, отвратителни цигари. И вероятно във връзка с това в главата ми премина следната мисъл – аз не бях направила нищо да си създам свои, лични приятели през последните години (общуваме предимно със семейни приятели) и това предизвика неприятно усещане в тялото ми (вероятно вина), но тъкмо да го тесна, изскочи следващото нещо (допускам провокирано също от факта, че пушех отвратителен заместител и ми ставаше все по-гадно) – истнските приятели не могат да бъдат подменяни със заместители когато човек си реши само защото трябва да имаш Х бр. приятели. Камо ли пък да бъдат заменяни с цигари!!! Или нещо такова – цялото изтече като усещане за секунди. И ми стана гадно, много гадно от тази цигара, загасих я и вече два дни ми е гадно при мисълта да запаля цигара, макар, че вече не тесам, защото нищо не ми идва наум.

Обаче, сигурна съм, че е близо момента в който в главата ми ще настъпят преобразувания (историята познава и други такива случаи), или пък за всеки случай, ако това се случи, дайте идея как да укрепя вярата, че всичко е приключило, защото някакси този път ми се струва, че нищо кой-знае какво не съм направила за да имам този резултат, та даже прекопирах Мая и тази няма да я бъде задълго .

nia написа:... дайте идея как да укрепя вярата, че всичко е приключило, защото някакси този път ми се струва, че нищо кой-знае какво не съм направила за да имам този резултат, та даже прекопирах Мая и тази няма да я бъде задълго .

Прочети тази книжка: http://www.mobilis.bg/articles/view/18361

Мисля, че имаш нужда точно от нещо такова в момента.

Успех!

Значи не ти се пуши, но се притесняваш, че ще ти се допуши. Така ли?

Как ти звучи нещо от сорта на "Въпреки, че вярвам, че трябва да тесам поне няколко месеца, за да ги откажа, а май приключих за няколко дена и затова се съмнявам в резултата..."? Ти ще си го сглобиш по подходящ за теб начин.
Доколкото разбирам това те притеснява, нали? Че трябваше дълго време да се мъчиш да ги отказваш, а то какво стана.

Между другото аз лично вярвам, че за толкова кратко време може да си ги отказала наистина. Даже мисля, че това е редно. И по-скоро ми се зави свят от сметките, които направи в другата тема - колко дена по колко теса на ден за това и онова и така станаха месеци.

Забележи, че и в случая с Дани не ти се вярваше толкова неусетно да станат нещата.

nia написа: ........ аз не бях направила нищо да си създам свои, лични приятели през последните години (общуваме предимно със семейни приятели) и това предизвика неприятно усещане в тялото ми (вероятно вина), но тъкмо да го тесна, изскочи следващото нещо (допускам провокирано също от факта, че пушех отвратителен заместител и ми ставаше все по-гадно) – истнските приятели не могат да бъдат подменяни със заместители когато човек си реши само защото трябва да имаш Х бр. приятели. Камо ли пък да бъдат заменяни с цигари!!! .

Тази цигара ти е донесла тези ценни прозрения. Възползвай се от тях.
Защо ти е да се тревожиш дали отказването е завинаги, задълго или не? Така или иначе ще разбереш Това го казвам в смисъл, че ако не ти се пуши, значи не ти се пуши и не се тревожиш за това, дали няма да ти се допуши
Да ти кажа, аз преди 6 години ги отказах от раз. Казах, че не пуша вече и край! Не ме интересуват цигарите, точка! И не съм палила оттогава, а си бях пушач - по кутия и отгоре на ден.
Така че смело давай, не си губи времето в съмнения!

Тук често съм срещала и съм абсолютно съгласна с мнението на Иван, че както цигарите, така и храната, алкохола, работата и всички други прекалявания са заместител на нещо, пълнител на някаква зейнала дупка вътре в нас.

Понякога се получава така, че осъзнаваме и си даваме сметка за неща в момент, когато най-много ни се иска да ги променим, но не можем, защото сме ограничени от това-онова. Така дупката зейва още повече заедно с нашето огорчение. И точно това ни кара да се вторачваме още повече в проблема си, но не с нагласата да го решим, а единствено със самосъжаление. И в повечето случаи нищо не правим - това от една страна. А от друга - не можем да видим какви други възможности ни се предоставят на момента. И съответно не можем да ги използваме, защото не ги виждаме.

Най-яркият пример, който имам за подобна ситуация е от моя близка, която преди много години отива в Ангола по работа. Още в началото на престоя си обаче тя си чупи крака и й се налага да лежи затворена в една малка стаичка със съвсем мъничко прозорче към външния свят.

Заредена с планове за престоя си там, тя в началото дори не може да повярва, че всичко се сгромолясва и тотално обърква. Идва й да зареве с глас, да дращи и да хапе от безсилие към подигравката на Провидението. Но вместо да се тръшка, тя се взема в ръце и си казва: "Няма пък да се дам. Няма да оставя нещата току-така!" И започва да мисли, какво може да се направи в тази идиотска ситуация. И измислила.

Помолила да й купят речници и учебници по португалски и започнала сама да се обучава. До такава степен се вглъбила в заниманията си, че не усетила как изобщо минало времето на гипса. В така изминалия месец се оказало, че тя вместо да се вайка, научила езика и това й било от невероятна полза за по-нататъшния й престой - нещо, за което тя дори не си била помисляла при първоначалното планиране.

Не знам защо разказах тази история. Доста често напоследък си мисля, че съсредоточени в проблемите си, ние често не виждаме изобилието от възможности около нас. Така разбрах какво означава Open your mind. Може би я написах, защото макар и да става въпрос за отказване от цигарите, което аз го успях, то имам с друг аналогичен заместител да се боря.

Във всеки един момент няма нещо, но има друго нещо. Има различни моменти и имането и нямането се сменят. И от нас зависи да хващаме повече от моментите с имането. Имам подозрението, че всичко, от което имаме нужда просто стои и ни очаква някъде там - в Юнивърса. Но хватката е именно начинът, по който можем да стигнем до тях. Който понякога може да е толкова очеваден, че ние никога да не предположим, че е на една ръка разстояние. Ето в това е подигравката.

Извинявам се за офтопика, ама ми се прииска да споделя отвлечените си разсъждения, защото ме докосна изречението със заместването на приятелите. Приятелите или ги има, или ги няма. Те не могат да бъдат заместени.

Хора,

Чета и разсъждавам много по всичко написано от вас тук, много съм ви благодарна, че ме подкрепяте, но по тази тема не ми се пише в момента, нямам потребност да кажа нещо.

Нали ще ме разберете, че не мълча, защото пренебрегвам мнението ви?

Я кажи имаш ли потребност от цигари и не увъртай темата

Предпочитам вместо да чукам на дърво, за да мога да ти отговоря, да си почуквам точките .

Все още се боря с необходимстта да чукам на дърво - какво да се прави ... приемам си се такава, каквато съм.

Надявам се, че все пак ще се видим поне за малко на семинара?

Няма да идвам.
Почуквай си на дърво, няма лошо. Пък скоро всичко ще е ясно.

Zdr! Ния е права,четох в началото.Тя е свързала вината,имането и нямането на приятели със зависимостта на цигарата.Според мен тук трябва да се работи.Ния,нали беше ти в х-л "Форум" на практическата сбирка? или се бъркам. Аз имам вече няколко такива случая като твоя и трябва да ги опиша на случаите на ЦЕ.Правилно си се ориентирала,така че работи.
ЦЕ