Здравейте,
Минаха няколко дни от семинара, исках да минат, да поизтече „преподреждането” и да ми се допише, но усещам някакси, че това няма да се случи, така че реших да попиша въпреки, че все още нямам потребността да го направя.
Едно време обожавах да споделям тук, оставила съм в този форум купища емоции, еуфория, любов, благодарност ..., мислех, че пак ще се почувствам така, но ми става все по-ясно, че еуфорията от ТЕС е период от живота ми, който е приключил. Сега се чувствам в някакво уравновесено състояние. Никога не съм си падала по равновесието и все още може би в мен има някаква лека съпротива срещу него, но повече е приемането, разбирането, че равновесието е естественото състояние на нещата, с което винаги съм се опитвала да се боря, но и същевременно съм преследвала. Чувствам също, че няма по-добра отправна точка от тази за да продължа напред. Това е всъщност нещото, което даде на мен Иван с този семинар – потребност „да сваля най-сетне ръцете” си от „работата на махалото” и да намеря смисъла в естественото състояние на нещата. Винаги съм се стремяла към тази хармония, а тя е била толкова близо и постижима. Благодаря ти, Иване!
Колкото до съдържанието на семинара – за мен той „канонизира” експериментирането и адаптирането в ТЕС и извън нея (в работата със себе си изобщо). Все още не съм си отговорила на въпроса дали наистина имах нужда от това „канонизиране” или аз вече така или иначе си ги бях „канонизирала”. Съвсем отделно пък е въпроса, защо изобщо мие било нужно това "канонизиране"??? Със сигурност знам, че ако бях посетила този семинар навремето, преди да напусна форума, нямаше да загубя потребността си да пиша. Тогава се почувствах виновна, че обръщам ТЕС с краката нагоре и че повече вредя като пиша тук. След като напуснах форума тесах тези чувства и си влязох в хармония както с моите си адаптирани (тогава ги смятах за „изкълчени”, но работещи) вариации на техниката, така и с липсата на нужда/желание да пиша във форума. И сега се чувствам така по отношение на писането и осъзнавам, че това, което пиша няма достатъчно заряд, звучи, сякаш не е написано от мен, но ..... просто така се чувствам сега. Чувствам, че бъчвичката ми най-сетне е пълна догоре, може би скоро ще започне да прелива, а може би няма да е скоро ... не знам .... знам само, че не е моя работа да я клатя и насилвам да го направи.
Искам да кажа също, че много се радвам на тези, които имат потребност и възможност да се посветят на популяризиране на ТЕС, работейки върху други хора. Дори през следващите дни, месеци или години ще се опитам да разбера дали не им завиждам

. Да, точно това искам да почувствам. А за момента знам, че нямам достатъчно свободно пространство в ежедневието си (главата си) да се посветя на това. От мен зависи дали ще поискам някога да отворя такова пространство. Иначе ограничаващите възгледи не са проблем, справяли сме се и с доста по сериозни ограничения

. Просто не искам отново да пипам махалото. Искам това желание да се роди в мен, избора ми да бъде осъзнат. Не мисля, че подобен избор може да бъде осъзнат преди реално да си помогнал на хора и преди да си усетил какво ти дава това. Всичко останало за мен са глупави, преодолими ограничения, такива като четирите семестъра психология, които трябва да имаш зад гърба си за да можеш да работиш легално. Аз имам завършени 11 семестъра психология + диплома и дори никога до сега не ми се е искало да го споделя тук, защото това обучение така и не ми даде нищо с което да се гордея, нищо с което да мога да помогна на себе си, камо ли пък на другите. Така че ......
Което ме подсеща за Мая. Нещото, за което съжалявам, че пропуснах да направя на този семинар е, че не поговорих повече с нея.
Та това е от мен за сега

.
Успех на всички!