TEC

Здравейте отново Г-н Петърнишки, купих си книгата и я прочетох, сега бих искал да Ви споделя някои неща и да задам някои въпроси за да знам от къде да започна, както ви споделих аз страдам от паническо разтройство, това се случи преди около 5 години когато бях на 21, но ще се върна малко по назад...когато бях на 13 години майка ми почина от рак, тогава не съм бил в такова състояние, но знам че ми се е отразило дълбоко, тъй като тя беше за мен главния човек в семейството и много я обичах, от тогава тепърва трябваше да се опознаваме с баща ми с който и до ден днешен не се разбирам, при него няма тактичност и ме е карал да се чувствам виновен и безполезен, както е и до сега и имам доста негативни емоции свързани с него натрупани през годините, макар и по всякакъв начин да се опитвах да стигна до него, не можах, това накратко да не задълбавам, тук ще вметна че имам и сестра 7 години по голяма от мен, аз съм на 25, ще стана на 26 май месец, нея винаги много съм я обичал и съм си споделял всичко, нека се върна отново в периода когато бях на 21 и ми се случи ПР, понеже винаги съм бил привлечен от окултизма и себепознанието и всичко свързано с изтока, източната философия на живот ит.н. и 1 година по рано ( на 20) попаднах на просветлен учител при който карах рейки курс 1-во ниво, не бях наясно тогава какво ще преживея, но беще наистина прекрасно, бях отново изпълнен с увереност, пълен с живот, чакащ с нетърпение новото да навлезе в живота ми, желаещ да сподели с другите преживяното, и първия човек естествено при който отидох беше сестра ми (на баща ми нямаше как да споделя, шеще да ме помисли за луд, даже исках да скрия от него) та споделих с нея срещата си с този човек, но тя не можа да ме разбере и каза че съм отишъл твърде далеч, аз я помолих да не казва на баща ми за това (а курса беше в чужбина) но тя му е казала и това ужасно ме нарани почувствах се предаден, каза му го 1 година по късно, тогава се запознах и с едно момиче с което в последствие започнахме връзка и което много обичах и имах желанието всичко да и дам, започнах и работа, първата ми сериозна докато учех в същото време, шефа ми и колегата ми бяха големи селяни и ми беше трудно да се оправям с тях.
В един момент, това момиче започна да ме побърква, след време разбрах че тя е била абсолютен енергиен вампир и че и други хора са пострадали заради нея, но наистина много я обичах тогава, а си мислех че проблема е в мен, чувствах се виновен и т.н. тя идваше и си отиваше (в продулжение на 2 год) аз исках или да бъда с нея или да се разделим, казвах и че искам да и помогна за да помогна на себе си защото се мъча, да реши дали иска да е с мен или не, но тя нямаше категоричен отговор естествено и продължи да си ме върти дълго време, да не задълбавам отново, в същото време време сестра ми е споделила на баща ми за моите интереси и занимания при което се обръщат срещу мен и така да се каже на където и да се обърнех, получавах ритник (в любовта работата и семейството), сякаш нямаше измъкване, никъде не можех да намеря мира, мъката не напускаше сърцето ми, в същия период ми се случиха 2 катастрофи за 2 седмици, една вечер намерих човек на улицата както си карах легнал(малка уличка) слязох видях че е паднал и се е ъдарил, имаше доста кръв по лявата страна на лицето но нямаше нужда от спешна помощ, качих го в колата усетих че е пил исках да го закарам до тях, на 2 преки от мястото спирам пред къщата му, слизам изкарвам го, тои тръгва неуверен и пред колата се засилва много силно на една страна пада си директно на главата при което шурва кръв и изпада в безсъзнание, мислех че е мъртъв ( вече бях в някаква депресия) , линейки, полиция, той ж тъмна уличка паднал пред колата ми, минаваха ми какви ли не мисли, както и да е оправих се, седмица след това получавам ПР, събуждам се, цялото ми тяло стегнато до мозъка на костите ми, всяка клетка от тялото ми гореше и беше пропита от страх, в главата ми беше някаква лудница, мозъка ми също сякаш гореше, болката беше невероятна и навсякъде в тялото ми, заедно с тези усешания имах и ужасно сърцебиене мислех че умирам или полудявам симптомите мисля че ги знаете, тогава живеех напълно сам, а седмица след това една жена изскача пред колата ми и я блъскам (вече бях в това ужасно състояние), исках да споделя на приятелката ми, тя не искаше да се видим, после звънеше да се видим, после пак не се виждахме и така, това много ме измъчваше, на семейството също не споделих, нали бяха срещу мен, в момента в който се видехме скандали караници, нападки, обвинения, общо взето това е историята ми, споделям я за да ме посъветвате от къде да започна, в началото когато получих ПР не правех връзка между нещата които ми се случиха и самото заболяване, просто то беше толкова силно че не знаех от какво е, после разбрах че е от прекомерна мъка И ВИНА и че главно това с приятелката ми и семейството ми, предателството на сестра ми, това че се обърнаха срещу мен е главната причина, след това го отдавам на работата и катастрофите, а също така главна причина може да е и смъртта на майка ми макар и преди толкова години.
Искам да добавя и че в момнента съм по добре от самото начало, по търпимо е, нямам сърцебиене, но все още ме стяга много в главата особенно в задната част и сякаш един шиш минава през целия ми гръбнак и стига до кръста и тялото ми пак е стегнато, ЧУВСТВО НА ТРЕВОГА, (КОЕТО В НАЧАЛОТО СТИГАШЕ ДО ПЪЛЕН УЖАС) КОЕТО СЕ УСИЛВА ИЛИ НАМАЛЯВА СПОРЕД ЗАВИСИ, не толкова силно като в началото.
Аз мисля да започна от смъртта на майка ми, но естествено бих искал Вие да ме посъветвате от къде би било удачно да започна, като декларацията ще е "въпреки че изпитвам непоносима тъга от загубата на майка ми, аз напълно и безрезервно приемам себе си!" а напомнящата фраза " непоносима тъга от загубата на майка ми" мисля че съм го схванал правилно, като първо оценявам СЕН, потупване на РД, 1-а серия, 9Г, 2-ра серия, отново СЕН, нали така... после мога да продължа с мъката която ми причини приятелката ми, а след това сестра ми и баща ми, не знам точно от къде да започна, но нали важното е да започна Малко се притеснявам че на наякои места няма да мога да уцеля точките като под ключицата и под мишника например.

Не е важно от къде ще започнеш, а да започнеш. Препрочети ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ!
Аз бих те посъветвал да започнеш с процедурата В мир със себе си. Препрочети я и нея.
Работи с ТКФ, а не с Предизвикателството.

Благодаря, ще препрочета темата и ще пробвам, дано успея

Още от сега евала на Иван за търпението.Без ТЕС ,такова търпение не се постига.Хиляди пъти си повтаря човека едно и също,то не бяха ,то не бяха , ,ама ние не та не-помогни ми да започна,как да започна...
По тоя повод се размислих днес и ми се появи следната асоциациика.Разказвам:
Представи си живота си като една стая.Психиката,съзнанието,физиката всичко това е твоята стая.Когато си пристигнал в тази стая тя е била подготвена за теб с много любов.Била е чистичка,подреденичка,мн.красива и приветлива.Както се полага при посрещането на едно мн. желано новородено.Даже по стените имало надписи-пак такива ясни ведри,изпълнени с добро чувство,които да ти напомнят ,че си желан и обичан.С една дума всичко си било на мястото и всичко от което си имал нужда за да се чувстваш О.К. e било там.
Но идва ден и ти излизаш от тази стая.Обикаляш по белия свят,гледаш,пипаш,опитваш ,разни все нови и нови неща.Много от тези работи ,ти взимаш със себе си.Понякога ,защото в този момент ти харесват,понякога защото си мислиш,че може и да ти потрябват отново,или просто защото така си мислиш,че трябва.И така ден след ден ти мъкнеш ,ли мъкнеш в тази стаичка ,даже много,много не се питаш защо го правиш.И складираш си ти ,и си мислиш отвреме на време -ох,малко разхвърляно стана,ама търпи се, нали всичко си намирам,което ми трябва.Е малко тесничко стана,но все пак има още малко място-все може да ми потрябват в ниякой момент всичките тези работи.
Допускаш и други същества да влизат в стаята ти.И те носят това -онова със себе си.И ти защото си добър и гостоприемен ,приемаш,желани и нежелани подаръци и продалжаваш да трупаш.
И какво става в един момент-голама натурия голямо чудо...Търсиш нещо,трудно го намираш,само да мръднеш нанякъде и се хакваш в нещо,падат ти разни неща на главата и боли.Започваш да се чувстваш зле в цялата тази безредица ,която цари в твоята стая.Почти не останало място за Теб. Стоиш на средата на стаята и едно ти е ясно-трябва да се направи нещо.Дни наред стоиш и мисли,но нито знаеш,какво да правиш,нито как ,нито откъде да я подхванеш.Както казахме- натурията е голяма,а понеже на теб ти се налага да живееш в нея ти изглежда направо много страшна.Първо какво ти хрумва-Ще си купя "ръководство за чистене на стаи".Четеш ,едно ръководство и много се надъхваш.Леле тая стая сега като я започнаааа.Четеш второ,трето и т.н.И между временно и тях трупаш в-у някоя купчина отгоре на цялата теснотия и бъркотия.Оглеждаш се, стаята не само ,че не е по -подредена и чиста ами май е точно обратното.Мислиш си сега ще си намеря хора-чистачи де,те ги могат тези работи,разбират ги нали това им е работата.И хората се отзоват идват с най- добри намерения и се започва чистене,местене подреждане.И на теб ти става едно такова ведричко,спокойничко,само като гледаш че се трудят и ти идва да литнеш.Приключват.Плащаш и айде чао,чао много ви благодаря и т.н.И ето теб пак в средата на твоята пренаредена стая,поизчистена до толкова колкото позволява теснотията...Оглеждаш се ,услушваш се и пак се започва,ама къде са ми сложили тези хора това,ама това тук не го искам,ох това пък какво прави точно на пътя ми -така ме спъна ,че щях да се пребия...и ами сега.Сядаш на пода и започваш да ревеш,да риташ,да викаш - помощ, помощ,стаята ми е много разхвърляна и мръсна и претрупана,помоооооооощ.И докато ти се мяткаш насам- натам в истерия,по някакъв много странен начин до теб долита ТЕС.Викаш си това пък какво е.Май е като другото.Ама я да попитам все пак.Уууу ама те тука хората,писали,писали ама,аз за по- сигурно да питам Иван.И за кой ли път се опитваш да разкажеш за това как стоят нещата в твоята стая.
И започваш старата песен-Иване много ми е разхвърляна стаята,тясно ми е ,не се чувствам добре в нея,непрекъснато се удрям и боли,не се живее така помогни ми да си почистя.И той: о.к. ,ето ти един уред-нещо като много, много мощна прахосмукачка- хващай го , влизай в стята и започвай.Ти:Ама Иване ,незнам откъде да започна.Той: ами примерно започни от коша за боклук,нали мирише,всеки път се спъваш в него като излизаш,синини са ти излезнали вече...,непрекъснато го гледаш и си викаш ей няма ли кой да го изхвърли тоя боклук вече.После виж,кое те спъва,кое те закача,кое те драска като минеш покрай него и чисти и подреждай.Ти пак(стоиш с прахосмукачката в ръце-без да я включваш) и викаш,аз знам ,че там отдолу под тая камара се крие нещо дето не му е там мястото ама как да стигна до него?Ами отляво ли да започна отдясно ли...Иван:Няма значение от коя страна ще започнеш да си чистиш стаята,а камарата не я мисли може да дръпнеш нещо и тя да се срути за секунди...,ама включи го вече тоя уред най-сетне де....И после ако искаш разказвай, до къде си стигнал.
До тук с асоциациата.Който разбрал,разбрал,който не да стои като мен( преди известно време) и да си дере гърлото за помощ.Моята стая трябва за да си я чистя и подреждам аз(както и всеки своята),Иван няма как да знае ,аз как искам да ми изглежда стаята,няма как да ми каже и какво трябва или не трябва да има в нея(това пак само аз го знам или ако не го знам ще го науча),няма как да знае какво ме спъва,боцка,блъска.Той ми е дал в ръцете "прахосмукачка с идикатори "
за откриване на ненужните ни неща.Но нито ще чисти,нито ще подрежда вместо мен.От този момент нататък той само може да стои и да ми гледа сеира.Как бъхтам и се трепя да се справя с това което съм си сътворила през годините.От време на време може и да поизвикам по нещо като:ураа намерих си диванчето,много ми е удобно или пък ,а я виж тая стая имала и прозорец.Но от сега си знам,че ме чака работа докато видия стаята си лъсната и чистичка и подреденичка.Но още и от сега си знам,че със сигурнос ще ми е много, много по добре в нея.Знам още и това ,че през това време пак ще си подомъквам някоя и друга глупост,в стаята и че ще местя от едно място на друго стари непотребни боклуци преди да се реша да ги изхвърля,но като си влезна в стаята винаги мога да си взема прахосмукачката.
Всичко това може да прозвучи малко агресивно,като за съвсем начинаеща и това не е случайно.
Преди около 4 години,буквално се самоунищожих пред очите на всички които много "ме разбираха,подкрепяха и най-лошото -съжаляваха".Не искайте да ви разбират и подкрепят,ако искате да си направите собствените неща по вашия си начин.Иван е направил повече от достатъчно,както и много други в този Форум.Нито Иван,нито някой друг може да знае от къде да тръгнеш,а още по малко докъде ще стигнеш.Положил е труд да направи достъпна за нас тази техника,проявява търпение и се отзовава на запитвания,но няма как да потупва всеки от нас персонално нали...
И аз на този етап до никъде не съм я докарала-отворила съм си някъде около" метър на метър" пространство в цялата бъркотия около мен и започнах да ТЕС-ам.Даже няма да казвам предварително каква е ситуацията в моя случай.Сега започвам.
И последно извинение към Иван-май наистина ми е дошъл множко ентусиазма,че като гледам какво съм писала,че и с правописни грешки още в заглавието,ужас.Ама питай ме дали се притеснявам толкова.Неее.Ако беше преди няколко месеца само заради това нямаше да мигна цяла нощ.А сега гледай ме какви ги творя.Ами успех на всички начинаещи.

Е-е-е-е-х добре че има и такива писания, с много правописни грешки, но и със съдържание (което е много по-значимо от правописните грешки), че да се види, че все пак тук таме има лъч надежда, и някой все пак е разбрал.

На Иван Благодаря за търпението и отношението и съжалявам, че съм избързал да се регистрирам и веднага да пиша без по обстойно да прегледам някои неща и да задавам въпроси, извинявам се ако съм го натоварил излишно и още веднъж му Благодаря за търпението към всички начинаещи, може би точно заради това същото търпение, в момента много начинаещи са напреднали, а някои от тях вече излекувани, за което сигурен съм той е щастлив и за това продължава да проявява това качество - търпението, а на Госпожата, Благодаря за ведрото посрещане, но мисля че ако Иван реши сам може да отправи нужната критика към мен и за това не му е нужна, надявам се чужда помощ, мога да и предложа даже да се ТЕСса за отношението си към новодошлите и невежите. Още веднъж поднасям моите искрени извинения.

Давиан, не взимай нещата лично. Всички постове тук са насочени не само към теб или някого конкретно. А към всички четящи.
Не е нужно на никого да се извиняваш за нищо. Принципно в живота говоря. Стореното е сторено и никакви извинения няма да го променят. (това не е нападка, а разяснение). По-правилният подход е да извлечеш поука от грешките си и да продължаваш напред. Вместо да съжаляваш за тях. Всички грешим.
Действай, чети, пиши и не се извинявай. Ако нещо ти действа негативно ТЕСай го!
Вместо "съжалявам", по-добре казвай от сега нататък, "благодаря за идеите, взех си поуките" и това е.

Пак повтарям, постовете не са насочени конкретно срещу теб или към теб или за теб. Идеята е всички да се учим един от друг. Както от неуспехите так и от успехите си.

Стига си се тръшкал(казвам го с най-голяма симпатия и най добри чувства),Тес-ай.
А иначе това,което написах по- горе найстина не беше отправено лично и персонално към никой,а най -малко към теб.Била съм във всякакви гадни състояния и настроения,че да се опитвам да критикувам някой...Както писах и в моята "асоциациика",отворила съм си мъничко място и от там дерзая-ту напред,ту назад и до никъде не съм я докарала.Но то е защото съм си поставила цел,така да си овършея,стаичката(все едно,че е минало цунами),та после да мога да избирам,какво да вкарвам в нея и как да го подреждам.Капише?А иначе извинен си.Така стана ли ти по-леко?Май не>Ами тогава Тес-ай и не си губи времето в извинения.

Davian, още само няколко реда,но този път са наистина отправени към теб.Пиши,споделяй,питай ако има какво даже и критикувай.За това сме тук(в този форум).Не се извинявай.Не се оправдавай.Не се чувствай зле като го правиш-не е това целта,нали...Никой не може да направи нещата ти по-добри,ти си единствения който го може.
Между другото,вчера влиза дъщеря ми в стаята и ми вика:"Мамо,приличаш на маймуна,какво си се заблъскала по гърдите.-И аз се опитвам да я светна,за какво става дума,а тя:Уф,луда работа...Аз като не се чувствам добре само си казвам-Спокйна съм,нищо ми няма,нищо ми няма и пак си ставам о.к."Та така.Ето по този начин се справят децата.Ама на нас понеже вече тези прости думички не ни вършат работа,затова се налага да Тесаме малко по-упорито.
И само това последно.Не прави,нещата все едно от това зависи живота ти,както се казва -намали важността-прави ги с удоволствие.Ясно е че имаме път за изминаване за да стигнем,там за където сме тръгнали.И не е ли по добре да вървиш с вдигната брадичка свиркайки си,вместо да крачиш обърнат с гръб и с поглед забит калта.Действай

Привет, Hris!
Отдавна не се бях смяла така в този форум.
Чудесно е изказването ти - при това полезно
Всъщност, харесват ми и трите ти поста

Davian
Всички сме минали през това - по един или друг начин.
Знай го, не се засягай и действай!

В очите на духа всеки е невинен,във всички известни значения на думата.И бидейки невинен ти не си сторил нищо,заслужаващо наказание или божествен гняв.Ти си нов новеничък всеки ден.Ти си приемник на изживяване което винаги поражда удоволствие и изумление.
Това вече е цитат.Не е моя "рожба",ама ми харесва.Даже не помня къде съм го чела,както казах и с подобни "инструкции" съм се заредила сериозно. .
Птивет и от мен.

Hris написа:Ти си приемник на изживяване което винаги поражда удоволствие и изумление.

Не съм съгласен. Тук, според мен би трябвало да се замени думата винаги с израза би могло да .
Т.е. няма крайна даденост, а има потенциал. Какво ще направи всеки с потенциала си е негова работа.

Даааа.Също вярно.Защото си извадил от контекста удоволствието.А аз в случая все още съм на фаза невиността...

Не съм извадил нищо от контекста. Но стига сме спамили на Давиан темата.

Искам да кажа че не съм взимал, нищо лично, Хрис аз дори не те познавам лично как бих могъл да го взема лично, просто не му беше тука мястото на поста, може да се отвори нова тема, по която да се пише, тук темата е друга и съм написал и споделил нещо с цел да споделя с всички и за да се уча да се Тесам от Иван и да споделям с него и с всички резултати от работата, а не да ми се намесват хора които не говорят даже по темата за която става въпрос, за това бих помолил тук да се говори конкретно, не да си губим времето и да обсъждаме неща извън темата, а съвети приемам лично от Иван, мисля че той е човека който си разбира от работата най добре..