10 години в ада.Има ли надежда?
Публикувано на: 12 Фев 2010 21:48
Здравйте!
Нова съм във форума и,ако съм пуснала темата не където или като трябва –Моля да ме извините. Не съм се занимавала с подобни неща досега.
Аз съм на 36 години. Винаги съм била амбициозна и силна личност, не ми е липсвало самочувствие, не съм се спирала пред проблеми (макар,че съдбата не ми ги е спестила...мисля си сега). Била съм енергична и винаги крачка пред другите, което е било основен стимул да вървя напред. Завърших с отличие висше образование. Имах 13 год щастлив брак ,но всичко рухна изведнъж и от него ми остана само едно неверояно умно и красиво дете,което е единственната причина към момента да съм още сред живите. До преди 10 г животът ми се е развивал по най-добрият за мен начин. Семейството ми е било до мен.Имах приятели,престижна професия и т н .
От вече 10 г всичко в мисленето ми се обърна наопаки.Рзаведох се и ми взеха детето на развода.Тогава се започна с моят ад. Не мога да се храня добре. Отслабнах с 12 кг. Не мога да спя. Немога да ставам сутрин. По цял ден съм ленива, чувствам немощ и умора,немога да ходя,да излизам ,да работя.Мога само да лежа.Когато спя сънувам кошмари. Моментът на събуждането е отвратителен - има няколко секунди, в които още не си се опомнил и се чувствам добре. След това цялата действителност се стоварва върху мен. Постоянно ми е свит стомаха. Имам проблем с взимането на решения, с поемането на отговорност. Чувствам се безполезна и непотребна. Загубих контакти, приятели. Останах съвсем сама.Страх ме е и от най-малката несгода. Никакъв стимул за справяне с трудности, дори и най-малките битови проблеми ме смазват. Загубих самочувстиве, способност да се изразявам, да общувам пълноценно. Всичко правя бавно, мудно и несръчно. Страх ме е от отказ или неудобрение от хората. Вече нищо не ми е интересно. Не излизам. Никакво хоби не ме стимулира.Пуша много.
Все още някак си се влача,за да работя,но е повече от мъка.Всеки ден един нов кошмар.Още не пия.За 10 години съм обиколила всички възможни лекари по традиционна и нетрадиционна медицина. Общо 53 хиляди лева за изследвания и 82 броя медикаменти.Нямам и досега точна диагноза. Лекуват ме за паническо разстройство,агорафобия,депресия,нервно вегетативна дистония и т н . Немога да изброя всичките.Немога да Ви опиша колко е жестоко това заболяване.Още по-лошо е че в началото никой не ми вярваше Самата аз не си вярвах как можах да стигна до това положение като си мислех че съм много силна натура Но уви. Нямам нито миг покой Заприличах на призрак без цел и посока. Близките ми ме съветват да избягвам лекарства да си помогна сама,но е невъзможно.Пробвах и това.Положението ми се влоши дотам,че се превърнах в половин инвалид и пълен затворник.Невъзможно ми е да се изправя от леглото.
Пристрастена съм към ривотрил който взимам 10 г и пия антидепресанти,но не помагат.
Току що за първи път се натъквам на този сайт.За миг проблясна надежда,че все пак(може би) има начин да се оправя.Животът ми изтича като пясък през пръстите ми, а аз немога да го спра.
Съсипах родителите си и сина си. Моля, помогнете ми. Не зная какво да правя.
Поръчах си книгата от сайта понеже немога да изляза да си я купя.Мисля да започна с нея. Това е последната ми надежда за живот.
Ще бъда благодарна на всеки,който може да помогне със съвети.
Нова съм във форума и,ако съм пуснала темата не където или като трябва –Моля да ме извините. Не съм се занимавала с подобни неща досега.
Аз съм на 36 години. Винаги съм била амбициозна и силна личност, не ми е липсвало самочувствие, не съм се спирала пред проблеми (макар,че съдбата не ми ги е спестила...мисля си сега). Била съм енергична и винаги крачка пред другите, което е било основен стимул да вървя напред. Завърших с отличие висше образование. Имах 13 год щастлив брак ,но всичко рухна изведнъж и от него ми остана само едно неверояно умно и красиво дете,което е единственната причина към момента да съм още сред живите. До преди 10 г животът ми се е развивал по най-добрият за мен начин. Семейството ми е било до мен.Имах приятели,престижна професия и т н .
От вече 10 г всичко в мисленето ми се обърна наопаки.Рзаведох се и ми взеха детето на развода.Тогава се започна с моят ад. Не мога да се храня добре. Отслабнах с 12 кг. Не мога да спя. Немога да ставам сутрин. По цял ден съм ленива, чувствам немощ и умора,немога да ходя,да излизам ,да работя.Мога само да лежа.Когато спя сънувам кошмари. Моментът на събуждането е отвратителен - има няколко секунди, в които още не си се опомнил и се чувствам добре. След това цялата действителност се стоварва върху мен. Постоянно ми е свит стомаха. Имам проблем с взимането на решения, с поемането на отговорност. Чувствам се безполезна и непотребна. Загубих контакти, приятели. Останах съвсем сама.Страх ме е и от най-малката несгода. Никакъв стимул за справяне с трудности, дори и най-малките битови проблеми ме смазват. Загубих самочувстиве, способност да се изразявам, да общувам пълноценно. Всичко правя бавно, мудно и несръчно. Страх ме е от отказ или неудобрение от хората. Вече нищо не ми е интересно. Не излизам. Никакво хоби не ме стимулира.Пуша много.
Все още някак си се влача,за да работя,но е повече от мъка.Всеки ден един нов кошмар.Още не пия.За 10 години съм обиколила всички възможни лекари по традиционна и нетрадиционна медицина. Общо 53 хиляди лева за изследвания и 82 броя медикаменти.Нямам и досега точна диагноза. Лекуват ме за паническо разстройство,агорафобия,депресия,нервно вегетативна дистония и т н . Немога да изброя всичките.Немога да Ви опиша колко е жестоко това заболяване.Още по-лошо е че в началото никой не ми вярваше Самата аз не си вярвах как можах да стигна до това положение като си мислех че съм много силна натура Но уви. Нямам нито миг покой Заприличах на призрак без цел и посока. Близките ми ме съветват да избягвам лекарства да си помогна сама,но е невъзможно.Пробвах и това.Положението ми се влоши дотам,че се превърнах в половин инвалид и пълен затворник.Невъзможно ми е да се изправя от леглото.
Пристрастена съм към ривотрил който взимам 10 г и пия антидепресанти,но не помагат.
Току що за първи път се натъквам на този сайт.За миг проблясна надежда,че все пак(може би) има начин да се оправя.Животът ми изтича като пясък през пръстите ми, а аз немога да го спра.
Съсипах родителите си и сина си. Моля, помогнете ми. Не зная какво да правя.
Поръчах си книгата от сайта понеже немога да изляза да си я купя.Мисля да започна с нея. Това е последната ми надежда за живот.
Ще бъда благодарна на всеки,който може да помогне със съвети.