Ангеле, "преписването" е копи-пейст все пак
Прошка
много сила се изискваЗдравейте:)Бих искала да споделя нещо за прошката...Ще започна по-отдалеч разказа си.Моите родители са разведени.До около 10 годишна възраст живеех при баща ми,а след това при майка ми и втория и мъж със тяхната дъщеря.Тук вече ми е малко трудно да продължа...Имаше един период в който не бях виждала баща ми почти 10-тина години,докато един ден не ми се обадиха от кафенето ,в което работих,че баща ми е там и иска да ме види...Побърках се от емоции.В мен бушуваха радост,гняв,вълнение...Исках да му кажа много неща.И така оправих се и с бърза крачка тръгнаха към работата.Щом го видях исках да го прегърна,да му се разкрещя,но седнах и успявах да се въздържа.Реших да го изслушам.Както обикновенно беше доста почерпан..Това ненавиждах в него.Обожаваше чашката...И така...Каза ми колко съм пораснала,радваше се.Попитах го къде е бил 10 години.Исках да го заболи както мен ме болеше.Исках да го накажа..В следващият момент започна да плаче(обикновенно така е когато е пил),да ми казва колко съжалява.Не се сдържах и заплаках с него...Този път искрено съжаляваше.Плакахме много и много се прегръщахме после.След време се замислих за него и затова какъв човек е всъщност.И след като си отговорих го приех такъв какъвто е..Проблема му с алкохола не е от хубаво,а всъщност е невероятен човек.Способен е и последния си залък да ти даде,с последните си пари да ти услужи...Истината е,че незнам как му простих,но знам че беше точно тогава.Виждах ,че се разкайва от душа.Сега сме по-близки от преди,въпреки че живеем далеч един от друг.Щастлива съм,че приличам на него по характер,защото вярвам че когато правиш нещо от душата си,никога не грешиш.Тогава му простих с цяла душа и сега съм по-спокойна от преди...Сега е ред на майка ми...Дано тази история помогне на някоя неспокойна душа 
Няма случайни неща
Няма случайни неща
Браво за постьпката.Това,което аз разбрах през последните години,след смъртта на баща ми е,че не трябва съдя хората,а да ги приема такива ,каквито са.Понякога има хора с добри сърца,за които живота е твърде брутален и те търсят бягство чрез алкохола. Да, те може би са слаби, но по важно е какви човеци са. А много хора, като например Андрей Баташов, чисти и благородни просто не издържат, но са като светъл лъч сред оцеляващите на всяка цена. Като в песента на Васко Кръпката за храста и дървото. Постъпила си много мъдро и много сажалявам, че аз не постъпих, като теб, когато баща ми беше жив.
Днес реших да споделя с вас как се успокоявам Тази сутрин ми се обади моята адвокатка,която се занимава с делото ми за увеличаване на издръжката.Каза ми,че бившият ми е решил да обжалва в последния момент,след което ми заяви,че трябва да олекна с още 300 лв. 
В първия момен реагирах както обикновенно-ядосах се,изпълних се с гняв,защото този дето се нарича мъж нестига че откакто се е родило детето не го е виждал,ами и неиска да поеме такава дребна отговорност.Сигурно съм бесняла вкъщи около час.После реших да седна да почета от "мъдрите книги",пък после ще му мисля.И да ви кажа яда и гневът ми изчезнаха.Припомних си,че нищо не е случайно,но защо това ми се случва?Незнам дали отговорите които получих са точните,но си помислих,че въпреки злобата и омразата,която има той към мен,е много самотен и объркан...Изведнъж ми стана тъжно за него.Иска ми се да му кажа,че когато правиш нещо с лоша настройка,никога не печелиш.Че е важно да погледнеш вътре в себе си и да бъдеш себе си!Може би урока ми от днес беше,че не бива да реагирам остро,защото нищо не е случайно и във всяко нещо,което ни се случва има смисъл.Знаете ли,аз му простих,простих и на себе си.И от тогава ми е по-леко на душата,няма го онзи огромен товар с гняв,обида,вина...Остана само съжалението,че неиска да приеме подадената ми ръка към него...Но това все пак е въпрос на личен избор:)Всеки сам решава какъв да бъде живота му.Аз избрах да виждам чашата наполовина пълна Благодаря за отделеното време 
Тази сутрин ми се обади моята адвокатка,която се занимава с делото ми за увеличаване на издръжката.Каза ми,че бившият ми е решил да обжалва в последния момент,след което ми заяви,че трябва да олекна с още 300 лв. В първия момен реагирах както обикновенно-ядосах се,изпълних се с гняв,защото този дето се нарича мъж нестига че откакто се е родило детето не го е виждал,ами и неиска да поеме такава дребна отговорност.Сигурно съм бесняла вкъщи около час.После реших да седна да почета от "мъдрите книги",пък после ще му мисля.И да ви кажа яда и гневът ми изчезнаха.Припомних си,че нищо не е случайно,но защо това ми се случва?Незнам дали отговорите които получих са точните,но си помислих,че въпреки злобата и омразата,която има той към мен,е много самотен и объркан...Изведнъж ми стана тъжно за него.Иска ми се да му кажа,че когато правиш нещо с лоша настройка,никога не печелиш.Че е важно да погледнеш вътре в себе си и да бъдеш себе си!Може би урока ми от днес беше,че не бива да реагирам остро,защото нищо не е случайно и във всяко нещо,което ни се случва има смисъл.Знаете ли,аз му простих,простих и на себе си.И от тогава ми е по-леко на душата,няма го онзи огромен товар с гняв,обида,вина...Остана само съжалението,че неиска да приеме подадената ми ръка към него...Но това все пак е въпрос на личен избор:)Всеки сам решава какъв да бъде живота му.Аз избрах да виждам чашата наполовина пълна Благодаря за отделеното време А защо трябва да се прощава само на живите?Vasilka написа:Браво за постьпката..........Постъпила си много мъдро и много сажалявам, че аз не постъпих, като теб, когато баща ми беше жив.
Ние не прощаваме на другите заради тях, а заради себе си.
Никога не е късно да простиш.
Независимо дали човекът е жив или не.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
А как да разбера, че вече наистина съм простила на някого и болката повече няма да се върне при мен.
Мислех че съм разглеждала и изчистила отношенията си с една жена от всички възможни ъгли. Поработих много време и върху себе си, и върху нашите отношения. Смятах че съм довела емоцията почти до нулата, защото вече не се стрясках и не започвах да треперя от възмущение само като се споменеше името й.
Но на рожденния ми ден тя звънна да ми честити и много невинно обвини мен, родителите ми и моя син за скъсването на отношенията ни. Прекратих разговора като преди това я поканих на гости, за да поговорим лице в лице за случилото се. Естествено тя не дойде, обаче успя да ме хвърли в един водовъртеж от мисли и емоции, и разясняване на отношения с неподходящите хора.
Направих ТЕС за най-силната емоция в момента без да определям коя точно е, защото беше някаква смесица от тъга, гняв, възмущение, самосъжаление. Буцата в гърлото се стопи и успях да заспя.
На втория ден се изпокарах с едно от момчетата. И това из-ТЕС-ах.
Мислех че съм разглеждала и изчистила отношенията си с една жена от всички възможни ъгли. Поработих много време и върху себе си, и върху нашите отношения. Смятах че съм довела емоцията почти до нулата, защото вече не се стрясках и не започвах да треперя от възмущение само като се споменеше името й.
Но на рожденния ми ден тя звънна да ми честити и много невинно обвини мен, родителите ми и моя син за скъсването на отношенията ни. Прекратих разговора като преди това я поканих на гости, за да поговорим лице в лице за случилото се. Естествено тя не дойде, обаче успя да ме хвърли в един водовъртеж от мисли и емоции, и разясняване на отношения с неподходящите хора.
Направих ТЕС за най-силната емоция в момента без да определям коя точно е, защото беше някаква смесица от тъга, гняв, възмущение, самосъжаление. Буцата в гърлото се стопи и успях да заспя.
На втория ден се изпокарах с едно от момчетата. И това из-ТЕС-ах.
Изратих предишния пост без да искам и остана недовършен.
Коментарът ми, всъщност бе свързан с единия от етапите на прошката - личната среща с човека, който смяташ че те е обидил. Дали наистина си простил се проверява очи в очи. Или в разговор по телефона.
Иван каза, че можеш да простиш и на мъртви хора и аз съм напълно съгласна. Даже много по-лесно е - в един момент виждаш ситуацията от някаква друга гледна точка и просто прощаваш и преставаш да се тормозиш и самоизяждаш за това.
Коментарът ми, всъщност бе свързан с единия от етапите на прошката - личната среща с човека, който смяташ че те е обидил. Дали наистина си простил се проверява очи в очи. Или в разговор по телефона
. Иван каза, че можеш да простиш и на мъртви хора и аз съм напълно съгласна. Даже много по-лесно е - в един момент виждаш ситуацията от някаква друга гледна точка и просто прощаваш и преставаш да се тормозиш и самоизяждаш за това.
Брейй! Оказа се много по-трудно да напиша нещо по темата .
Но да се похваля, че благодарение на досегашното непрощаване стигнах до осъзнаването на две много дълбоко вкоренени програми в съзнанието ми - че играя ролата на мъченик и че непрекъснато очаквам да бъда отхвърлена. И когато това стане започвам да изпитвам неприязън към отхвърлилия ме и играя горната роля. Т.е.Получава се порочен кръг.
Направо съм благодарна, че успя да измъкне тези емоции у мен, защото бях зациклила. Не изпитвах никакви чувства-нито хубави, нито лоши. Пълно еднообразие .
А сега си имам нова тема за нищене.
.Но да се похваля, че благодарение на досегашното непрощаване стигнах до осъзнаването на две много дълбоко вкоренени програми в съзнанието ми - че играя ролата на мъченик и че непрекъснато очаквам да бъда отхвърлена. И когато това стане започвам да изпитвам неприязън към отхвърлилия ме и играя горната роля. Т.е.Получава се порочен кръг.
Направо съм благодарна, че успя да измъкне тези емоции у мен, защото бях зациклила. Не изпитвах никакви чувства-нито хубави, нито лоши. Пълно еднообразие
.А сега си имам нова тема за нищене.
прошка
Абсолютно съм съгласна с Иван. Преди години ми беше много смешно че там на някакъв ден хората ходят и си искат прошка и трябва да целуваш ръка. Доста време след това се размислих и осъзнах че когато простиш, самия ти си в мир със себе си. Другия може да не помни какво е казал, или да не го осъзнава, да мисли че е прав или пък просто от лошотия. Пък може и да не знае или да не му пука че не можеш да му простиш. Ати се ядеш от вътре, че чак дрънкаш.
Аз съм възприела ,/ по скоро ми идва отвътре така/ да не пожелавам и в мислите си, да се случи нещо лошо на човек, който ми е направил лошо. Казвам - да е жив и здрав. И си мисля че ако и в мислите си не пожелавам лошо на човек , и мен няма да ме стига, каквото и да ми желаят. Един вид защита. Не знам дали е така макар и да имам вътрешна убеденост незнайно от къде.
Аз съм възприела ,/ по скоро ми идва отвътре така/ да не пожелавам и в мислите си, да се случи нещо лошо на човек, който ми е направил лошо. Казвам - да е жив и здрав. И си мисля че ако и в мислите си не пожелавам лошо на човек , и мен няма да ме стига, каквото и да ми желаят. Един вид защита. Не знам дали е така макар и да имам вътрешна убеденост незнайно от къде.