TEC

Здравейте!
Реших и аз да се включа. Позволих си да си направя собствена тема.

Решила съм първо да се заема с късогледството и астегматизма си. Да направя едномесечното Предизвикателство.

Като цяло съм свикнала с "недъга" си и рядко пряко ми създава негативни емоции. Предполагам, че ако някой ден сваля очилата ще се чувствам дисконфортно. (хрумна ми, че това може би е ПО, който ме възпрепятсва да правя упражнения за подобряване на зрението, а преди това да нося лещи и дори да си направя операция).

От една страна осъзнах, че се крия зад очилата! Все едно са перденцата на прозорците ми!

Астегматизма го свързвам пряко с нежеланието да се фокусирам върху различни аспекти на живота, които биха ми донесли негативни емоции. Свързвам го с желанието си да бъда "тъпа", да не разбирам нищо и буквално да вегитирам, защото ми тежат някои неща.

Късогледството го свързвам пряко с родителите си. Като се замислих снощи, бях втори клас (8-9 годишна) когато се откри проблема и сложих очила. Лекарите се "измъкнаха" с довода, че е наследствено (и майка ми и баща ми са късогледи и с астегматизъм). И аз цял живот си го нося това като кръст и наказание на "лошите гени". Та като ретроспектирам сега нещата установявам, че проблема ми се е изявил, когато са започнали проблемите между родителите ми. Честно да си кажа, почти не помня да са се карали или нещо таков, но знам, че е имало такива неща. Явно мозъкът ми усложливо е архивирал тези спомени за да не ме тормозят.

Две години след като сложих очила (тогава - 2 диоптъра) родителите ми се разведоха и се започнаха големите скандали, спорове, караници, ходене по съдилища... абе ще ми се и тези спомени усложливо да бяха заминали в архивите. Та мисълта ми беше, че след това бавно, но славно дипотрите ми започнаха да се качват. Стигнаха някъде до 5 и нещо и тогава спряха. което го отдавам на примирението си, че моите родители никога няма да се разберат и вечно ще има за какво да спорят и да се карат. По същото време и някак си успях да се освободя от тяхната сянка, поне повърхностно... и от 5 години дипотрите ми не са мръднали.

Общо взето това е предисторията. Сигурна съм, че с времето са се натрупали и други неща. Но това ми дойде на прима виста, сега, докато пишех. Подсъзнанието ми е много усложливо докато пиша.

Естествено имам и други хронични проблеми. Особено ме мъчи нещо като мигрена или главоболие. И аз не знам как да го нарека. Главата ми сякаш пулсира или изтръпва. Обикновено в зоната на челото, носа и очите. Или отгоре на главата, където е скалпа. Снощи си ТЕСнах тая "болка" на скалпа и бях приятно изненадана, когато болката се измести в зоната на слепоочията и в момента ме опасва като лента за глава.

Сутринта, когато се събудих теснах отново тая болка, която сякаш се засили (малко трудно го определям). Но със сигурност стана по-натрапчива. Леко се измести и към челото и синусите.

Имам сериозни съмнения, че това "главоболие" е пряко свързано с проблемите със зрението ми. Но не съм особено сигурна и реших да ги третирам поотделно.

Това е за сега от мен. Ще се радвам да се включите със съвети и насоки, защото все още ми е малко объркано. От няколко дни изпитвам неприятно чувство за безпокойство, нервност, чувствам се изключително разконцентрирана и не мога да мисля особено адекватно. Сякаш нещо ме е блокирало. В момента го усещам като възел в гърлото и все едно имам дъска навряна в раменете и над ключицата, която запира да се движи всичко нормално и надолу към останалите части на тялото ми.

Може би именно от това трябва да започна и току виж тази неприятна болка се е разсеяла и нервността ми се уталожи.

Събраха се доста неща накуп, но имам усещането, че са свързани помежду си.

Друг проблем, по който искам да работя е наднорменото тегло. Което си ми е на чисто психологическа основа. Бяхме го обсъждали с моята психоложка, че съм си изградила чисто физически буфер между мен и нещата, които ме притесняват, разтройват и нараняват. Установявам и че имам доста силни ПО, които ми пречат да променя това. Напоследък с радост откривам, че поне съм променила възгледа си относно храненето, насявам се трайно. Това го открих вчера, когато стигнах до касата в магазина и започнах да си вадя покупките. Сама от себе си се изненадах, че всички бяха хубава, качествена, здравословна храна, а не тонове junk food. При това без да съм мислила конкретно какво ще пазарувам. Това много ме окуражава!

Пак съм аз!

Преди малко се тесах по Предизвикателството. Като при първата серия тесах късогледството си, а при втората ми "дойде" да тесам болката в главата. И тя отново се премести. Сега е концентрирана в точката, която не челото и има някакви остатъци от нея по слепоочията. Интересното е, че дори да не съм я тесалатази "болка" непрекъснато се мести. Това от снощи. Но не съм на 100% сигурна дали преди се местеше така. Страех се да не обрйщам внимание, за да не ме тормози толкова.

Здравей и добре дошла!

Твоите разсъждения ме накараха да се замисля. Аз също имам астегматизъм, но не се бях замисляла за психолочините му аспекти, така да се каже. Но пък си мислех как да го тесам. Може да направя един месец предизвикателство само за него. Ти каква фраза използваш за предизвикателствто?

За разлика от теб, аз не си нося очилата. Даже не знам колко са ми диоптрите в момента, нито пък къде ми е рецептата. Докато те четох си мислех, че може би това е още едно показателство, че се страхувам/не искам да погледна нещо и да го видя каквото е.

Моят съвет е, ако се появи болка или друго неразположение по време на тес - тесай го и него.

Болката в главата, освен емоционални корени, е много възможно да има и чисто фозически такива, като например недобро хранене, и/или недостатъчно вода... които пък от своя страна също имат емоционални корени. Все пак ако правиш предизвикателството и си сравнително нова с тес, не се хвърляй на много неща извъднъж, дай си малко време да свикнеш

За момента използвам стандартната.

Въпреки че страдам от късогледство и астегматизъм, аз напълно и безвъзрватно се приемам и се освобождавам от късогледството и астегматизма сега!

Относно странната болка в главата - не знам защо, но съм силно убедена, че е свързано с късогледството ми.

Релано, тази болка ми пречи да мисля, да се концентрирам. Приемам го за общ проблем.

Предполагам, че в практиката ще се изчистят и изяснят нещата по-добре. Кое с кое е свързано и кои неща са с общи корени.

Реших да се оставя на интуицията си, която ми подсказа за сега да тесам тези неща заедно! Предполагам, че ще стане по-бавно, но мен лично това не ме притеснява. С времето и фразата ще се промени предполагам.

От няколко дни изпитвам неприятно чувство за безпокойство, нервност, чувствам се изключително разконцентрирана и не мога да мисля особено адекватно. Сякаш нещо ме е блокирало. В момента го усещам като възел в гърлото и все едно имам дъска навряна в раменете и над ключицата, която запира да се движи всичко нормално и надолу към останалите части на тялото ми.

Може би именно от това трябва да започна и току виж тази неприятна болка се е разсеяла и нервността ми се уталожи.

Разбира се че това трябва да се ТЕСа.
Също така задължително изчисти с ТКФ всички случки от детството /миналото които си изброила по горе.

ТКФ ми е малко мътна работа, но се надявам да се справя.

Иначе мога да се похваля с добри успехи за това кратко време. Общо взето за ежедневни неща.
Със сина ми сме почти целодневно навън и не мога да се тесам винаги за различни неща, които ме притесняват и торозят. Но се хванах, че когато нещо не ми е наред започвам да си повтарям нужната фраза наум. Може и да си въобразявам, но ме успокоява и ви действа добре. Понякога и само до настройката успявам да стигна, но и това ми върши работа за момента. Като в последствие, когато имам възможност правя Основната рецепта и съвсем изчиствам нещата. Нещо такова.

На обществени места можеш само да докосваш точките и да правиш по едно вдишване и издишване на точка, докато си казваш напомнящата фраза.

За лошо главоболие има едно-две упражнения в Дона Идън. Препоръчвам ти да си вземеш книгата. Книгата се продава с два диска с филми, в които можеш да видиш упражненията.

Много ми харесва как си започнала.
Успех

Аз навън потупвам точките по ръцете. А ако наистина смятам, че не мога да мина без ТЕС си потупвам без да се смущавам.

За мой срам и позор не съм особено стриктна, да не кажа никак!

Но ще го преборя това... надявам се!

Хехе, случва се

Виж фразите от началото на темата ми за зрението - там има готови настройки за преодоляване на съпротивата. Използвай ги, като ги модифицираш както е необходимо.

Lady Frost написа:За мой срам и позор не съм особено стриктна, да не кажа никак!

Нито си първа нито последна в това отношение.
Не е силен този който не греши и и не пада. А този който намира сили да се изправи след всяко падане и който се учи от грешките си.
Упоритост му е майката , бащата и всички останали роднини до Н-то коляно.

Не знам защо, но ми стана много смешно като четох това, което ми е написал Иван! Може би ми подейства доста ободряващо, въпреки, че си ги знам итя неща.

Arethuse, ще прегледам отново темата за зрението.

И за пореден път имам доказателство, че писането разтоварва... След постинга, който написах тук веднага ми дойде музата!

Здравейте!
Не съм се отказала от ТЕС, само дето нямам особено много време да надничам тук!

За сега работя по разни неща, които се появяват моментно. Правя си и филмчета. Вече поизчистих някои кофти спомени. Ама има още много работа. По Предизвикателството не съм работила, но и до него ще стигна надявам се скоро.

Това е от мен за сега. Надявам се скоро да се включа пак с добри резултати за докладване.

Включвам се по темата за зрението,защото аз имам резултат и сега съм се заела отново да тесам (тъй като аз след постигане на някакъв резултат си почивам дълго ) . Искам да кажа на Lady Frost, че и двата ми резултата са постигнати изключително само с помощта на Предизвикателството! Пътят наистина е по-дълъг,но по-ясен и разбираем Знам, че не съм права,но имам притеснения от това да си определям степените и да навлизам в психологични и емоционални води.
Ще следя резултатите ти и коментарите.Надявам се това да ми действа стимулиращо.
Въпрос към mayadob:Как си? Не се обаждаш вече и не пишеш мнoго често. Сигурно грижите по Яна те ангажират много. Когато намериш време, пиши ми в лични нещо за вас

Благодаря, Алба! Аз имам същите притеснения да се навирам прекалено дълбоко, но работата ми с психотерапевта ми поне донякъде ме осовободи от този страх. Сега доста по-леко преглъщам някои неща и доста по-лесно откривам причинно-следствените връзки. При това ТЕС при мен действа много силно и стига да успея да се измъкна от апатичното си състояние ефекта е страхотен. За момента предизвикателството съм го оставила на страна, някак си не се чувствам готова за това май.