TEC

Здравейте всички Обръщам се към всички вас ,а най-вече и към Иван и въпросът ми е следния :Когато обичаме и страдаме за някой,трябва ли да притъпяваме болката с тес?И ако да,тогава къде остава жизнения опит,който трябва да натрупаме чрез това страдание?Редно ли е да притъпяваме чувствата си към някой с тес?Всичко това не би ли било набъркване във висшия замисъл на съдбата?

Въпросът ти предполага поне 3 неща които не са доказуеми а се приемат или не на вяра. А именно:
1. Има съдба
2. Тя/съдбата има висш замисъл
3. При премахване на страданието се губят някакви уроци

Аз не вярвам че има съдба (т.е. нещо извън нас което е предопределено то друго нещо извън нас), което от своя страна елиминира възможността да съществува и висш замисъл на съдбата.
А по точка 3 - ти вече си натрупала жизнен опит тъй като си страдал, наки така. Възможно ли е урока от страданието ти да е, че трябва да спреш да страдаш безмислено, тъй като вече си натрупала жизнен опит и повече от този жизнен опит просто не ти е нужен? И според теб случайно ли си открила ТЕС точно когато си я открила?

Отговорът на въпросите ти е - Всеки решава сам за себе си.
Нищо не трябва, т.е. нищо не е задължително.

Да,знаех си,че този въпрос ще затрудни всеки,но е хубаво да се поразсъждава върху него...Ако всеки проблем може да се премахне толкова лесно с тес,тогава няма как да научим уроците на живота,а такива безспорно има,независимо дали допускаме ,че събитията са предопределени или не !

И кои са точно тези уроци, които няма да научим?

Когато обичаш, не би трябвало да страдаш.
Дори и да се разделиш с любимия,благодариш за урока и продължаваш със следващия.Тук сме със свободна воля,
ти избираш,дали да страдаш или да си изпълнен с любов и
благодарност!
Замисли се върху привързаността и очакването,ако рисуваш картини
на всеотдайна любов и разбирателство,а това не стане в реалният живот,оставаш разочарован и страдаш и това за теб става "проблем".

Basted написа:Да,знаех си,че този въпрос ще затрудни всеки,но е хубаво да се поразсъждава върху него...Ако всеки проблем може да се премахне толкова лесно с тес,тогава няма как да научим уроците на живота,а такива безспорно има,независимо дали допускаме ,че събитията са предопределени или не !

Това е нещо което ти си избрала да вярваш и така то е станало твоя реалност. Във всеки един момент си свободна да избереш друго убеждение, друга реалност и различни уроци.
Също така, както виждаш, въпросът ти не затрудни поне 2ма човека, така че внимавай с обобщенията.

всяко "страдание" е само знак,че е подходящо да погледнеш от друг ъгъл.ако искаш.

Никой от вас не ми отговори на въпроса обаче-трябва ли да тушираме болката от несподелената любов с тес?И редно ли е да се опитам да елиминирам чувствата си към някой с тес?

Отговориха ти вече няколко човека. само че ти вероятно не искаш да видиш отговорите защото не ти изнася.

Не,не разбирам наистина и за това питам.Едно просто ''да'' или ''не''?

А и това да обичаш някой и да страдаш за него не е концерт по желание и не зависи от волята ни.И да гледам и да не гледам по друг начин болката си стои,просто се чудя дали трябва да я притъпявам изкуствено или да я оставя да си тлее.Не мисля че задавам нелогични въпроси.

да,прави си ТЕС за болката.после разбери,ЗАЩО е болката,кои мисли я причиняват.
и спри да ги мислиш.

любовта Е по желание.страданието Е по желание

ivangp написа:
Отговорът на въпросите ти е - Всеки решава сам за себе си.
Нищо не трябва, т.е. нищо не е задължително.

Като искаш да страдаш - страдай!
Като искаш да вярваш в случайности и в съдбата - вярвай!
Като искаш да вярваш, че се влюбваш без да го желеш, т.е. изборът не е твой а нечий друг - вярвай го.
Каквото и да решиш да вярваш и правиш умът ти винаги ще намери оправдания за избора ти.
Във всеки един момент обаче си свободна да промениш избора си.
Като искаш да вярваш, че не е така - вярвай.
Ако пожелаеш да повярваш че е така, също можеш да го направиш.
По-ясно от това аз не мога да го кажа.

Ти искаш да седиш в миналото и да страдаш или да живееш СЕГА и да получиш много повече любов от някой друг?

Не мога да повярвам че има хора ,които смятат че да разлюбиш някой е въпрос на собствен избор,абе ние да не сме роботи? Ако седнеш на един влюбен човек да изтъкваш всичките''огромни''недостатъци на неговия любим той може и да ги признае,но това няма да намали любовта му към него.Не случайно в библията е казано''Любовта всичко търпи,всичко прощава''