Генитален херпес и вагинизъм

[Боровинка]

Здравейте! Не знам дали има тук други хора с моите проблеми, но се реших да пиша. От 2 седмици ползвам ТЕС заради множеството гинекологични проблеми, които буквално ме сринаха в последните 7 месеца и половина. Всичко започна с едни ранички, които една жена, наричаща себе си лекар, ми каза, че са херпеси и ми изписа калиев перманганат за това. И аз, понеже не знаех, че дори в толкова малко количество е вреден за гениталната лигавица, като най-голямата глупачка си правех бани, в резултат на което изгоря кожата и лигавицата ми. Не можех да се движа. Имах и рани, освен херпесите. Реших някяк да се дотътря, някак си, до друг гинеколог и човекътсе уплаши. Каза "тази жена е за съд". Намаза ме с един разтвор, който за момента облекчи болките ми. Но всичкото това нещо ми отне цели 2 месеца в сълзи и упреци, в търсене на отговор на въпроса "Защо на мен?". Минаха херпесите и раните, но там където бяха херпесите кожата просто боли, непрестанно трябва да е или намазана или да я пръскам с нещо, но ми писна и си казах, че няма да стане така. Спрях да се мажа. Възстанових половия живот, за съжаление- за твърде кратко. Кожата ми на места с протъркваше, имаше една адска, стягаща болка, която се появи от нищото. Първото предположение на гинеколога беше за бартолинит. В последствие се появиха парене, сърбеж и прочие. Започнах да изпадам в депресия. След това, незнайно как, се появиха едни болки в пубиса, които не знаех дори, че са възможни. Въобще не можех да се докосна там и отдолу, защото по същият начин ме болеше и там, та чак до седалището. По този начин ми откриха и фисура на ануса, която се оказа стара, и понеже имам от известно време хемороиди, не се бях замисляла, че може да е нещо по-сериозно. Изпаднах до дъното. Болките не спираха с месеци. Постепенно едните отминаха, появиха се неколкократно за по-малко време, но паренето и вагинизма останаха, както и болката на лигавицата. Вагинизма, каза сегашния ми гинеколог, когото реших да посетя, защото другият нямаше идея какво може да е, представлява неволни спазми на влагалищните мускули, които имат дълбока психологическа причина. Това ме срази. Запитах се "а сега накъде?" Изчетох куп статии за момичета и жени, дори с най-тежките форми на вагинизъм, успели да се излекуват чрез посещение при сексолог, психолог и чрез множество упражнения, вкарване на пръсти, и игра с партньора, въпреки адската болка, за да преодолеят страха, както са писали- да опознаят себе си "отвътре". Но на мен това ми се струва все още непосилно. Откриха ми и гъбички, които в момента лекувам със свещички и искам, не искам, боли, не боли, слагам и всеки път се моля на Бог просто да свърши този кошмар. Единственото на което се реших, като упражнения, са кегелите, които са по-трудни отколкото мислех, защото, засега, ме е страх да се "масажирам" отвътре и като цяло нямам смелост. Страхът ми е прекалено голям. Отидох на психолог, като му разказах всичко. И той като всички твърди, че херпесът е нелечим, точно като другите хронични болести. Мисълта ми е- възможно ли е заради огромният ми страх от този херпес и преживяното с него, да се е появил този вагинизъм? Психолога ми така твърди, т. е. започнала съм да се страхувам от секса, което си е точно така, защото го свързвам с херпес несъзнателно и изпитвам ужас от повторно изживяване на всичко това, което подсъзнанието ми приема като враг и по този начин си казва "няма секс- няма херпес", след което се създава тази пречка- вагинизъм. Бях потресена като чух всичко това, не можех да ям, да спя, отслабнах драстично... И продължавам да се питам "защо, нямам ли право на такова уникално чувство, нямам ли право отново да съм здрава, да водя полов живот, да си имам бебче". Изчетох цялата в
Ви книга на един дъх. Започнах веднага да прилагам ТЕС, но още без резултат. Все още при всяка целувка, при всяка ласка, тези мускулчета се стягат като защитна стена срещу възбудата и секса, все още искам този херпес да изчезне завинаги, въпреки, че лекарите твърдят, че е невъзможно... Аз искам да премахна от себе си. Точно както за синузита- един човек се излекувал, а лекарите били казали, че за цял живот остава. Моля Ви...дайте ми надежда, кажете ми, че тези неща са съвсем и абсолютно лечими. Най-голямата ми мечта е да си имам бебе с приятелят ми, а то не става по въздушно-капков път. Всичко каквото е нужно, ще направя...само и само този кошмар да приключи...

[ivangp]

Здравей Боровинка и добре дошла във форума!
Накратко:
1. Генитален и всякакъв друг херпес се лекува.
2. Много е вероятно болките при секс да са довели до вагинизъм, но няма как да знаем със сигурност.
3. Не знам как прилагаш ТЕС, но щом нямаш резултати най-вероятно не работиш с причини (т.е. със случки) а с последствия ( т.е. със симптоми).

Какво да правиш:
1. Купи си ММС от тук www.mmsbulgaria.com
2. Започни да го пиеш и да си правиш вагинални душове с него. Как да го пиеш и как се правят вагинални душове питай като го поръчваш. Използвай протокол 1000.
3. Наорави си списък с негативни случки и започвай да чистиш поне една на ден, както е описано в Процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ в книгата. Започни със случките свързани със секс от началото на половия ти живот и дори от момента в който за пръв път си осъзнала що е то секс. Това са моменти в детството ти.

4. Понеже пишеш, че всичко което е нужно ще направиш, (а това съм го чувал толкова често от хора, които не са готови да направят и 1/1000-на от нужното) ти препоръчвам следното - ела на семинар по ПЕАТ този уикенд 17-18ти Август във Варна. Там психо-емоционалните ти проблеми свързани със секс и херпес най-вероятно ще бъдат решени и ще знаеш как да продължиш да се лекуваш занапред.

[ivangp]

Здравей Боровинка и добре дошла във форума!
Накратко:
1. Генитален и всякакъв друг херпес се лекува.
2. Много е вероятно болките при секс да са довели до вагинизъм, но няма как да знаем със сигурност.
3. Не знам как прилагаш ТЕС, но щом нямаш резултати най-вероятно не работиш с причини (т.е. със случки) а с последствия ( т.е. със симптоми).

Какво да правиш:
1. Купи си ММС от тук www.mmsbulgaria.com
2. Започни да го пиеш и да си правиш вагинални душове с него. Как да го пиеш и как се правят вагинални душове питай като го поръчваш. Използвай протокол 1000.
3. Наорави си списък с негативни случки и започвай да чистиш поне една на ден, както е описано в Процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ в книгата. Започни със случките свързани със секс от началото на половия ти живот и дори от момента в който за пръв път си осъзнала що е то секс. Това са моменти в детството ти.

4. Понеже пишеш, че всичко което е нужно ще направиш, (а това съм го чувал толкова често от хора, които не са готови да направят и 1/1000-на от нужното) ти препоръчвам следното - ела на семинар по ПЕАТ този уикенд 17-18ти Август във Варна. Там психо-емоционалните ти проблеми свързани със секс и херпес най-вероятно ще бъдат решени и ще знаеш как да продължиш да се лекуваш занапред.

[Боровинка]

Разбирам...може да си прав за доста от нещата, дори не може, ами направо си. Подсъзнателно, вероятно, още не мога да изчистя целият този стрес, който съм преживяла през годините. Като се замисля колко негативни преживявания съм имала за моите скромни 20 години, направо се чувствам като на 40. Освен физическата болка, започвам все повече да усещам колко е наранена и душата ми. Нашите винаги са се държали зле с мен, въпреки че мама винаги ме е подкрепяла, тя също има проблеми с другите от семейството, и е възможно да се чувства между чука и наковалнята, та сигурно, заради това с времето и тя стана толкова изнервена и странна. С баща ми винаги съм имала конфликти. От малка на всяка крачка ми прави забележки, постоянно ме упреква за всичко, каквото и да направя, дори да е нещо добро, ако не го приема така, ще го изтълкува за лошо. И се уморих винаги да споря и да плача, да ме обижда, да ме наранява. Постоянните напомняния, че нямаме пари ме убиват отвътре, упреците към мен, че аз харча парите, понеже уча от 6 години извън града, защото исках дя следвам мечтите си. Мислех, че не съм единствена, че има много други момичета като мен, да не го приемам навътре, но явно с времето се е трупало и трупало в мен, та накрая е решило да избие нанякъде. Но защо точно така? Каква връзка имат проблемите ми с нашите със секса, каква връзка имат с гинекологичните ми проблеми и с фисурата, която имам. Сега тези въпроси постоянно започнаха да ми се въртят в главата. Може би защото за тях да се прави секс "от рано" е табу. Не знам...толкова много въпроси започнаха да изплуват, на фона и на останалите, които имах до момента и продължавам да имам. Може би наистина казвам, че съм готова да направя всичко, но подсъзнателно да не искам да пусна този багаж от себе си...прав си за това, но съм още в началото, скоро реших да призная пред себе си, че наистина имам сериозен проблем, който идва от психиката. Ако не сега да съм готова да направя всичко възможно, то ще бъда с времето, защото по принцип съм силен дух, поне бях де...сега не знам колко от тази сила все още е останала в мен, предвид обстоятелствата, но съм решена да си я върна. Няма да живея като майка ми в постоянни упреци и да угаждам на човек, който твърди, че обича семейството си, а в същото време показва точно обратното с действията си, човек в заблуда. Ако трябва ще ТЕСам дори на ум, докато съм заета през деня. Дори когато ида до тоалетна ще ТЕСам. Ще направя списъка, който сигурно ще излезе безкраен, но ще се опитам да се сетя за абсолютно всичко, което ме мъчи, дори от най-ранна възраст, всичко за което се сетя. Искам да простя...но подсъзнателно още не мога. При най-малката провокация съм готовя веднага да викна да се разплача. Уморих се да ги убеждавам, че имам нужда от сериозна помощ, а те да омаловажават проблема ми. Уморих се да се карам на лягане и на ставане. Всичко в мен крещи "СТИГА ВЕЧЕ. ДОСТАТЪЧНО". Явно и тялото ми се е уморило. Но как да им простя, как да забравя, ако не 20, то поне 15 години от живота ми. Толкова ми е трудно да спра да обръщам внимание на всеки техен упрек. Може би имат проблем със себе си, не с мен, но несъзнателно да упрекват мен за това. Как да им простя това? Ако наистина товя е причина за тези гинекологични проблеми, то трябва по някакъв начин да спра да им се ядосвам, малко по малко да простя всяка тяхна грешка и упрек към мен. Признавам си, никак няма да ми е лесно, но ако това е начинът, ще го направя. Ще преборя егото си.
Другото което е, все си казвам, че се приемам с болестта, да ама не. Казвам си го, но подсъзнанието ми твърди друго. Не мога още да приема, че точно на мен се случи, че още не мога да преборя тези "болести". Все едно очаквам с магическа пръчка да стане...а очевидно не става. Как да приема тези състояния, как да приема тези болки? Толкова ли е слаб духът ми вече?

[ivangp]

Първо трябва да осъзнаеш, че ти си точно като тях (майка ти и баща ти). Ти се ядосваш, че те упрекват, докато в същия момент адосвайки се и непрощавайки им - ти самата ги упрекваш за действията им.

Пътят към себе си винаги е трънлив и изпълнен с много трудни за преглъщане истини.

Затова ти предложих семинара. Той е по-краткия път за решаване на належащите ти проблеми. Но е и по-скъпия път. За твой късмет сега има насрочен семинар. Това не се случва често. Всъщност не съм правил такъв семинар от 8 години и незнам кога и дали ще има следващ.

Можеш и сама да стигнеш до разрешаванетона проблемите си, разбира се, но ще отнеме много повече време и нерви.

В единия случай плащаш с време, енергия и нерви а в другия с пари.
Времето е най-ценния ни ресурс. То няма цена. Не се създава, увеличава, купува. Само се използва по един или друг начин. Спри да го прахосваш! Пари се правят, време не.

"Който търси намира!" - Българска поговорка.
Един намира начини, милиони намират извинения. Извинения се намират хилядократно по-лесно от начини.

Каква е връзката между проблемите в секса и родителите ти ще се разкрие по време на работата ти върху себе си. Сега никой не може да каже със сигурност. Само може да се спекулира.

[Боровинка]

Ще се опитам да дойда, проблемът е, че съм много далеч от Варна. И да повече няма да прахосвам от времето си да се ядосвам на нашите. Поне ще се опитам да го правя. Знам, че няма да е лесно, но всеки път си казвам, че няма да се ядосвам, а го правя, след което се ядосвам на себе си, а после си казвам "Имам по-важни проблеми от тях" и в същото време забравям, че точно там се корени проблема. Получава се омагьосан кръг. Благодарна съм на жената, която ми даде книгата ти. Иначе още щях да плача нон стоп и да се чудя на кой лекар да ида и какво да правя. Въпросът е, че и малко ме е срам да разкажа на психолога си абсолютно всичко. Не знам дори защо, не изказвам всичко в малки подробности, съзнателно или не му ги спестявам, а трябва при следващото си посещение да му ги кажа, без страх какво ще си помисли за мен. Ще ТЕСам и този проблем. Разгледах форума и попаднах на още една жена, която се е излекувала от генитален херпес, което още повече ме обнадежди. А за вагинизма, не знам дали тактиката да чета историите на други жени, имали такъв проблем е добра. Може би не трябва вече да ровя в интернет за тези неща...май несъзнателно се натоварвам психически още повече. Пробвах да ТЕСам за отдавна минали проблеми, но май още на по-малки части да ги раздробя, до най-малката подробност и да ТЕСам всяка една отделно. Ще има ли по-голям ефект, отколкото да казвам като цяло проблема, без посробности. Например, вместо "Въпреки че съм гневна на родителите си, защото се държаха и продължават да се държат зле с мен, аз напълно и безрезервно приемам себе си", да направя определение за всяка една отделна случка, но въпросът е, че са много такива. А ТЕСането на ум помага по същия начин, нали. Просто в момент, в който няма как да потупвам точките пред другите, а се сетя за нещо, преди да съм забравила, започвам мислено да си ТЕСам, представяйки си, че потупвам точките.

[ivangp]

Във връзка със семинара- както вече писах истината е, че - Който иска търси и намира начини.
Ти явно не искаш и си намираш извинения. Това не е обвинение, а констатация.

Препрочети Процедурата - В МИР СЪС СЕБЕ СИ и как се чистят случки.
От написаното от теб разбирам, че работиш общо и повърхностно, което не е оптимално.

ТЕСането наум е вариант, но на глас и физически е по-добре.

[Боровинка]

Ами тогава ще започна с отделни случки още от миналото. Даже още днес започнах. Започнах да се сещам дори за неща, които съм мислела, че съм забравила, а всъщност, щом се сетя, потръпвам цялата. Понеже изпитвам страх от това приятелят ми да не ме остави, заради липсата на сексуален живот в момента, реших да го ТЕСам, но веднага след първото изказване на фразата "Въпреки че ме е страх приятелят ми да не ме изостави заради проблемите ми и липсата на сексуален живот в момента, аз напълно и безрезервно приемам себе си", започнах да плача. Толкова трудно ми беше да го кажа на глас. Плаках и едва изговарях думите, но успях да го изТЕСам. И ще продължавам да го ТЕСам, защото стигнах до едно прозрение- имам страх от изоставяне, от самота, заради доста други случки от миналото, които трябва да изТЕСам също. Може би несъзнателно търся вниманието на хората около себе си...не знам дали се лъжа, все едно интуицията ми го подсказа. От малка съм свикнала да се обвинявам за всичко, защото нашите, както споменах, от мъничка ме винят за всичко. Предполагам, че заради това и аз съм започнала да ги обвинявам също... Най-лошото е, че още не мога да разбера напълно, че не е важно другите какво ми казват за момента, а какво аз мисля за себе си, въпреки всички външни "дразнители". После се чудя защо всеки за нещо ме обвинява, или защо ме избягва даден човек...та аз съм го създала чрез тези страхове и обвинения. Ще ТЕСам това да спра да се дразня на всяко едно нещо, но както ти каза- едно по едно. Ето страхът ми от изоставяне явно намира отражение- нашите започнаха да ми говорят, че ако не се оправя скоро, приятелят ми нямало да търпи и сигурно ще ме остави. И това се случи не веднъж. Ядосвам се много, но сега разбирам, че аз го предизвиквам чрез този страх. А може би аз в момента съм най-важна. Може въобще не трябва да го мисля това и да им се дразня толкова. Преди малко се случи същото, но опитах да запазя самообладание. Този път не се разплаках. Запитах се "защо ми го казва сега това, какво я бъркат взаимоотношенията ми с него". И се сетих за това, което каза- аз съм точно като тях. След което малко по малко се успокоих. Не се развиках, не се разгневих за дълго, казах ѝ просто да не мисли за него, а за мен, защото аз съм нейна дъщеря. Не искам да се обременявам вече с тези неща. Може би това е една малка крачка напред...надявям се. Защо съм толкова тежък случай, сигурна съм, че има хора с по-сериозни проблеми, които са силни и борбени. Искам и аз да съм така, отново да си стъпя на краката.

[ivangp]

Въпросите - Защо съм такава? и Защо на мен ми се случва еди какво си? са безпредметни.
Случва се на теб и си такава защото в миналото ти е имало случки, които са те направили такава и сега ти несъзнателно привличаш към себе си хора и събития, които потвърждават най-големите ти страхове.

По-важният въпрос е - Какво да направиш? и Как да станеш различна?
И отговорът е - Чрез работа върху себе си и изчистване на миналото с ТЕС от негативни емоции, случка по случка.

Ако не искаш да е случка по случка - прави ПЕАТ.
А как да правиш ПЕАТ се учи н семинар по ПЕАТ

[Боровинка]

Да прав си. Трябва да се работи и то много. Но защо все имам чувството, че съм единствена на света с тези проблеми. Или просто все още не съм срещнала такава жена. Признавам си честно, че завиждам на всички, които могат да водят безопасен сексуален живот без проблем. Оттам започвам да си казвам "Що за човек си ти? Как може да завиждаш на другите, а не да се радваш за тях? Това ти е грешката, винаги завиждаш за щастието на другите хора, вместо да видиш грешките си." и куп подобни обвинения, каращи ме да си мисля, че едва ли не съм ужасен човек и да се замисля че всички имат право на щастие, въпреки моите проблеми. И въпреки това продължавам да завиждам, след което се чувствам различна и едва ли не извънземна в сравнение с другите хора, а не бива да съдя без да знам кой какво е преживял и кога. Никога не мога да знам дали жената срещу мен(която и да е), не е минала по този, че дори и по по-тежък път. Лош човек ли съм?

[ivangp]

Не си лош човек. Просто си човек.

[Боровинка]

Явно съм странен човек. Хем искам да се оправя и ТЕСам като за световно, хем имам самосаботажи. Дали ако приложа ПО ще изчезнат тези самосаботажи? Понеже днес имах много такива и ги ТЕСах и тях, но очевидно трябва още да ги тесам, мисълта ми се наклони отново към негативното. Помислих си "Няма ли да е по-добре да се застрелям? Писна ми от всичко". Но не мога да се откажа така лесно от всичко. Признавам си, че и друг път съм имала мисли за самоубийство, след появата на тези проблеми, даже не веднъж, но понякога толкова се отчайвам, все едно виждам самоубийството като единствен изход, но в същото време нещо ме спира. Например "Заради един проблем, който ще отнеме малко по-дълго време, ли ще слагаш край на всичко? Другите хора, които са по-зле да не са тръгнали да се самоубиват? Я се стягай и не се лигави!". Наистина само фактът, че ми минава подобна мисъл през главата ме плаши. Не мога да се позная вече...

[ivangp]

Не си странен човек. Промяната плаши всички ни.
Ако промяната не бе трудна всички щяхме да се променяме по-желание, с лекота и бързина.
Нот това не е така. Личностната промяна е трудна и пътя към нея е трънлив и болезнен.
Изисква се много упоритост, постоянство и дисциплина за да успееш да вървиш по този път.

[Боровинка]

А възможно ли е подсъзнателно да задържам болестта си, защото искам внимание и съжаление без да го осъзнавам? Но не съм сигурна дали е така. Защото все още изпитвам страх от онези странни болки...Всъщност не искам да ме съжаляват, искам само да се оправя, но може би липсата на внимание и убежденията през годините, че никой не ме обича, да са ме подтикнали към болестта, защото душата ми плаче за внимание от околните, най-вече от близките ми и това, че имам нужда от обичта им, а не от постоянните караници. Просто...всичко в мен крещи "ПОМОЩ".

[ivangp]

Възможно е. Но това не означава, че със сигурност е така.