Механична травма
Публикувано на: 11 Юни 2012 14:36
Здравейте! Присъединявам се към прекрасния ви форум с надеждата и аз да намеря съвети и да успея да се излекувам.
Открих ТЕС преди около 2 месеца. Прочетох книгата /няколко пъти/, целия форум, гледах и клипчета в Ютюб, но не намерих случай, подобен на моя, който да ми помогне да се ориентирам как да се справя сама.
Проблемът ми е следният: От 10 месеца ме боли зъб. Травмира ми го един стоматолог, т.е. преди това този зъб не ме е болял и не съм имала никакви оплаквания от него. След 10 месеца ходене по специалисти, терапии, какви ли не болезнени процедури и една торба пари резултатът е никакъв. В момента зъбът е умъртвен и затворен, но болката не се е променила. Казаха ми, че може да се дължи на остатък от жив нерв, който не може да се извади, и евентуално с течение на времето ще загине от самосебе си. Въоръжих се с търпение и зачаках това да се случи, но преди няколко дни друг специалист ми обясни, че това нямало как да стане. Това направо ме срина. От 10 месеца животът ми е подчинен изцяло на тази болка – не спя, не ям, не ми се излиза, изгубих интерес към всичко, просто вече душа не ми остана. А този зъб ми е особено важен поради ред причини, затова не искам да го вадя, а трети вариант няма (прелечение е невъзможно), ето защо се опитвам да си помогна сама.
Започнах да ТЕСам болката, а също и емоциите, породени от нея - гнева към доктора; това, че не искам и не мога да му простя /защото освен че ми съсипа зъба, при поставяне на упойка ми направи и пареза на нерв на езика/; и разочарованието, че останалите лекари не успяха да се справят с проблема; и това, че вече сили не ми останаха и се чувствам страшно изморена; и страхът, че в крайна сметка ще се наложи да се извади; и това, че вече започнах да губя вяра, че ще успея да се справя с ТЕС; и яда към собственото ми тяло, че така ме предаде .....
Но изобщо не съм сигурна, че гледам нещата от правилния ъгъл.
Чудя се при такава „привнесена отвън” травма, която продължава и толкова дълго, Предизвикателството ли е по-добре да се прави? И ако да, как би трябвало да формулирам Декларацията си, предвид това, че нямам точна диагноза, а само предположения?
Извинете ме за дългия пост.
Открих ТЕС преди около 2 месеца. Прочетох книгата /няколко пъти/, целия форум, гледах и клипчета в Ютюб, но не намерих случай, подобен на моя, който да ми помогне да се ориентирам как да се справя сама.
Проблемът ми е следният: От 10 месеца ме боли зъб. Травмира ми го един стоматолог, т.е. преди това този зъб не ме е болял и не съм имала никакви оплаквания от него. След 10 месеца ходене по специалисти, терапии, какви ли не болезнени процедури и една торба пари резултатът е никакъв. В момента зъбът е умъртвен и затворен, но болката не се е променила. Казаха ми, че може да се дължи на остатък от жив нерв, който не може да се извади, и евентуално с течение на времето ще загине от самосебе си. Въоръжих се с търпение и зачаках това да се случи, но преди няколко дни друг специалист ми обясни, че това нямало как да стане. Това направо ме срина. От 10 месеца животът ми е подчинен изцяло на тази болка – не спя, не ям, не ми се излиза, изгубих интерес към всичко, просто вече душа не ми остана. А този зъб ми е особено важен поради ред причини, затова не искам да го вадя, а трети вариант няма (прелечение е невъзможно), ето защо се опитвам да си помогна сама.
Започнах да ТЕСам болката, а също и емоциите, породени от нея - гнева към доктора; това, че не искам и не мога да му простя /защото освен че ми съсипа зъба, при поставяне на упойка ми направи и пареза на нерв на езика/; и разочарованието, че останалите лекари не успяха да се справят с проблема; и това, че вече сили не ми останаха и се чувствам страшно изморена; и страхът, че в крайна сметка ще се наложи да се извади; и това, че вече започнах да губя вяра, че ще успея да се справя с ТЕС; и яда към собственото ми тяло, че така ме предаде .....
Но изобщо не съм сигурна, че гледам нещата от правилния ъгъл.
Чудя се при такава „привнесена отвън” травма, която продължава и толкова дълго, Предизвикателството ли е по-добре да се прави? И ако да, как би трябвало да формулирам Декларацията си, предвид това, че нямам точна диагноза, а само предположения?
Извинете ме за дългия пост.