Публикувано на: 09 Юни 2011 21:29
Страница 7 от 18
Публикувано на: 10 Юни 2011 21:55
Ния
не ти казвам да привиш нито едно от двете.Аз съм последният човек ,от когото ще чуеш да ти каже какво трябва да правиш.
Аз бих направила и двете най-вероятно.Ама най-напред бих питала в алфа дали мислят ,че има още нещо по основния въпрос,което ми е необходимо и трябва ли ми въобще да се занимавам с това.
Това от мързел ,защото ако отговора е не, средващите отпадат
Ама това съм аз.Такава съм си
Пък ти ще си направиш това ,което на теб ти се иска ,което на теб ти харесва и те прави щастлива. Нали това си е твоя свят.
Не, пак нещо не съм се изразила както трябва.
Казваш да питам моята алфа какво мисли твоята алфа по тези въпроси, ако случайно се познават и нещо е подочула .... звучи интересно ... може да пробвам, ама тя само да не ме прати да питам теб.
Или имаш предвид да помоля моята алфа да ми преразкаже на кратичко линковете ти, защото ме мързи да ги прочета? ... и тя нещо в последно време не харесва четенето, в някакъв такъв период е..... може би по-натам, като и мине
не ти казвам да привиш нито едно от двете.Аз съм последният човек ,от когото ще чуеш да ти каже какво трябва да правиш.Аз бих направила и двете най-вероятно.Ама най-напред бих питала в алфа дали мислят ,че има още нещо по основния въпрос,което ми е необходимо и трябва ли ми въобще да се занимавам с това.
Това от мързел ,защото ако отговора е не, средващите отпадат
Ама това съм аз.Такава съм си
Пък ти ще си направиш това ,което на теб ти се иска ,което на теб ти харесва и те прави щастлива.
Нали това си е твоя свят.Публикувано на: 11 Юни 2011 09:42
Публикувано на: 11 Юни 2011 11:14
Ния:
/За това ме подсети написаното от Тони.А по въпроса за предишни животи, паралелни животи-вече писах, нямам необходимите изразни средства с които да опиша усещанията, мислите и образите в главата ми. Не знам дали ясно съм се изразила, но аз мисля, че някак и Иван и Алиса, и вие двете с Мая говорите за различни страни на едно и също нещо/ просто се допълват/..плюс ,че има и още нещо/какво?! е , като го формулирам, ще ти го напиша!/Посочих източниците, които на мен са ми повлиали..е друго за сега няма кво..
Между другото Силва метод имат също техника ,с която да се връщат/или да си ходят!/където решат, така че...алфа си е добър избор.
И на мен в последно време не ми се отдава четенето.Нещо не е като преди-да ме грабне и ...сещаш се.Но се сещам за едни книжки, дето казват почти същото като Монро , но по много по приятен начин, може да ти допаднат повече ,ако не на теб , то и детето ти.
http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... +%C1%E5%E0
А и аз нямам нищо против опознаването.Та точно, защото ми се стори, че разговора става личен преместих отговора в моята тема , така де, имам право да си я спамя колкото искам , пък и защото ти не го премести в твоята.
ама може само така да ми се е сторило!
Е, тогава ти или там Иван или който може -нека го сложи където мисли, че му е мястото
Защото ми се струва ,че разговора не е вече по темата..нито по едната ,нито по другата / демек ,пак я оспамихмесега аз да задам един въпрос от моята алфа на твоята: Защо премести разговора в твоята тема? (не я знам защо пита, не съм я питала, може би просто иска да те опознае по-добре) .
/За това ме подсети написаното от Тони.А по въпроса за предишни животи, паралелни животи-вече писах, нямам необходимите изразни средства с които да опиша усещанията, мислите и образите в главата ми. Не знам дали ясно съм се изразила, но аз мисля, че някак и Иван и Алиса, и вие двете с Мая говорите за различни страни на едно и също нещо/ просто се допълват/..плюс ,че има и още нещо/какво?! е , като го формулирам, ще ти го напиша!/Посочих източниците, които на мен са ми повлиали..е друго за сега няма кво..Между другото Силва метод имат също техника ,с която да се връщат/или да си ходят!/където решат, така че...алфа си е добър избор.
И на мен в последно време не ми се отдава четенето.Нещо не е като преди-да ме грабне и ...сещаш се.Но се сещам за едни книжки, дето казват почти същото като Монро , но по много по приятен начин, може да ти допаднат повече ,ако не на теб , то и детето ти.
http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... +%C1%E5%E0
А и аз нямам нищо против опознаването.Та точно, защото ми се стори, че разговора става личен преместих отговора в моята тема , така де, имам право да си я спамя колкото искам
, пък и защото ти не го премести в твоята. ама може само така да ми се е сторило! Е, тогава ти или там Иван или който може -нека го сложи където мисли, че му е мястото
Публикувано на: 11 Юни 2011 13:57
Маги, струва ми се че някакси се разминахме с теб, и то не ние, а думите. Четох пак последните постове, не намирам с какво те наведох на мисълта, че те натискам да ми разкажеш нещо. То аз изобщо освен лек шеговит разговор почти без съдържание друго не откривам, липсват само усмивчиците от моя страна, но аз по принцип почти не слагам усливчици, на мен си ми звучи весело и без тях (хайде да сложа сега - просто ги забравям).
Но ти някакси постепенно започна да ми звучиш все по- и по-сериозна, или може би така ми се струва, не знам ...
Аз не държа на наименованието на онази тема, нито имам нещо против него, нито пък съм от хора, които могат да се ограничат в рамките на една тема, както вече може би си забелязала. За онази тема, както писах, смятам следното:
(9 е любимото ми число)
- просто ги забравям). Но ти някакси постепенно започна да ми звучиш все по- и по-сериозна, или може би така ми се струва, не знам ...
Аз не държа на наименованието на онази тема, нито имам нещо против него, нито пък съм от хора, които могат да се ограничат в рамките на една тема, както вече може би си забелязала. За онази тема, както писах, смятам следното:
Виж сега колко усмивчици ще ти подаря, дано да се усмихнеш, както преди:Изтесахме си я и тази тема, приехме си я и си я превърнахме в наша
(9 е любимото ми число)Публикувано на: 11 Юни 2011 21:54
Ния
Ния Благодаря ти от сърце получих ги всичките и повече..и от мен за теб толкова и даже по девет-щом ти е любимото .. 
Ти пък, аз съм от най-сериозните ,не ми ли личи!Но ти някакси постепенно започна да ми звучиш все по- и по-сериозна, или може би така ми се струва, не знам ...
Ния
Виж сега колко усмивчици ще ти подаря, дано да се усмихнеш, както преди: (9 е любимото ми число)
Благодаря ти от сърце получих ги всичките и повече..и от мен за теб толкова и даже по девет-щом ти е любимото .. Публикувано на: 11 Юни 2011 22:20
Пък при мен чудесата продължават.Днес си замъкнах всичките 80 и незнамколкоостанаха кила на йога в Гарабидов център. Проглушават ми ушите за него от 2години поне.Имам книжката, имам сиропа ..ама..какво от това.Все като се наканя все нещо не стане.
И взе че ми хареса.Нямаше нищо общо с йогата дето съм ходила някога, но повече ми хареса.Инструктора, с една усмивка от едното ухо до другото , успя да ни зарази с добро настоение.Дишахме , търкахме си ушите, ходихме, локомотиви, крокодили правихме,..и много се смяхме-бе като в детската градина , тъкмо за мене
А най хубавото от всичко беше ,че не се наложи да ТЕСам притеснение преди да тръгна.Ми нямаше притеснение!Отидох все едно всяка събота съм там.Не мога се позная!!!
След това ,раздвижена,/ то на края на рексацията и подремнах/ и Петя добре викаше "Да те закарам бе!""Не ще си ходя пеша!" То е около километър и нещо.Да , ама посредата и като запецнаха краката,върнаха се старите болки, е , има разлика, преди болеше десния крак ,той отнесе повече тесане още на курса, сега левия.. тесах наум докато ходя , май не ми се получи много..но успях да се прибера.В къщи вече се разтесах и ме отпуснаха, ..и за огромна моя изненада не ми се влизаше вътре! подпуках двора, тесах трева/е тва вече друго тесане!/ ,метах..Ма чудеса!!
Накрая се обади кръста , с един кръг забравих за какво се почуквам... и така.
Благодаря ти , Ния .Това ще да е от твоите усмивки
И взе че ми хареса.Нямаше нищо общо с йогата дето съм ходила някога, но повече ми хареса.Инструктора, с една усмивка от едното ухо до другото , успя да ни зарази с добро настоение.Дишахме , търкахме си ушите, ходихме, локомотиви, крокодили правихме,..и много се смяхме-бе като в детската градина , тъкмо за мене
А най хубавото от всичко беше ,че не се наложи да ТЕСам притеснение преди да тръгна.Ми нямаше притеснение!Отидох все едно всяка събота съм там.Не мога се позная!!!
След това ,раздвижена,/ то на края на рексацията и подремнах/ и Петя добре викаше "Да те закарам бе!""Не ще си ходя пеша!" То е около километър и нещо.Да , ама посредата и като запецнаха краката,върнаха се старите болки, е , има разлика, преди болеше десния крак ,той отнесе повече тесане още на курса, сега левия.. тесах наум докато ходя , май не ми се получи много..но успях да се прибера.В къщи вече се разтесах и ме отпуснаха, ..и за огромна моя изненада не ми се влизаше вътре! подпуках двора, тесах трева/е тва вече друго тесане!/ ,метах..Ма чудеса!!
Накрая се обади кръста , с един кръг забравих за какво се почуквам... и така.
Благодаря ти , Ния .Това ще да е от твоите усмивки
Публикувано на: 16 Юни 2011 20:14
Радвам се,че сподели мнението си!Гената:
Цитат:
Всичко ще се случи тогава когато трябва и му е времето,
И кой бе, Гена, казва кога му е времето?!В случая явно не съм аз....тогава кой?!?!?!?
Гената
Цитат:
Човек най-често е нещастен чрез размишления. (Йосиф Йоуберт)
Добре де, ама нали енергията следва мисълта/ това май е единстеното ,с което всички сме съгласни!/,..е тогава..без разМИСЪЛ..ми кво следва тогава енергията?!моето безмислие?!Нечия друга мисъл?!нечие друго безмислие?!
Да, само размисъл без ТЕС-и аз мисля ,че до никаде не води, ама да ТЕСам без хич да размисля кое как и откъде да подхвана.....не го усещам?!Как ти се получава?!
Гената:
Цитат:
.Хубавите неща стават бавно… и не винаги (оптимистичен вариант) by Topper
2.Хубавите неща стават бавно… и не винаги :/ Забавят ли се много – не ги чакай (песимистичен вариант)
Дааа, съгласна съм..ама най-хубавите стават изведнъж!!!Нема начин да немаш подобен опит!!!
И твойто хубаво ,мойто хубаво, неговото хубаво, и твойто бързо,мойто бързо и неговото бързо, съответно и бавното..абе дали са едни и същи?!С еднакви мерки ли мерим?!И защо ми се струва ,че с най - добри намерения да помогнеш просто зареждаш една отрицателна програма...
Гената:
Цитат:
Не е важно да получиш това, което цениш, а да оцениш това, което получаваш
"Не е важно да получиш това ,което искаш, а да оцениш това ,което имаш"-на мен така ми го набиваха в желязната кратунка...
Е не ,не сте прави...Да, няма как да получиш това , което искаш, ако не оцениш и благодариш за това което имаш/ТЕС да речем/. Ама да се съглася ,че няма да получа това ,което искам и ценя....е това си е вече за много ТЕС!!!!!Съгласи се, че си е чиста проба неувереност в собствените сили?!?
След време като напреднеш и осъзнаеш някои неща се прочети и да видиш как ще ти звучи всичко това!
За това ти го слагам и в темата!Ако иска някой друг сега да го коментира,аз нямам какво да кажа!
Публикувано на: 16 Юни 2011 20:48
Гена, не ме пунтирай ами вземи, да обърнеш внимание на това:
Това и на мен ми се натрапва като отношение в отклиците ти, навсякъде и на всички, но MAG2001, ти го казва много точно и хубаво, за да търся друг изказ. Може, да не ти харесват забележките, но и аз ги поддържам! Ния също доста точно, макар и деликатно, ти каза туй-онуй, ама...дали искаш да вникнеш ?!И защо ми се струва ,че с най - добри намерения да помогнеш просто зареждаш една отрицателна програма...
Публикувано на: 17 Юни 2011 20:31
Гената:
Не мой бее, тъкмо си кротнах малко бързането, сега ще подпаля пак...язък ми за толкова ТЕсане...
Ами звучиш докачен някак, като ущипана мома..ако е така-няма да ти казвам, ти си знаеш!!
НО!!!Категорично не това беше цел.Тези всичките въпроси аз съм си ги задавала,и съм ги ТЕСала, и още много подобни, от рода на
"Ми то много хубаво не е за хубаво!""Даа, защото е за още по-хубавоо.Нали така казва Мечо Пух-колкото повече, толкова повече""Е, да , ама в живота не е така...""Защо?!""Ми така!"
"Ми то не може да имаш всичко, не може висичко да е идеално?!""Защо?!""Защото няма пълно щастие!""Е кое му е щастливото на непълното щастие?! и въобще дефинирай ми непълно щастие!или празно щастие!нещо като четирилистна детелина, ама с три листа!или с две листа!или с едно листо!е няма такова нещо.всички четирилистни детелини са с четири листа, да , може едното да е по-мъничко, ама винаги са с четири листа!
И още доста от сорта, това си думи от разговори с приятели, или думи на баща ми или на някой друг, дето са ми останали някде дълбоко, и след тървия месец на тЕСане се появиха на повърхноста.И все са ПО-та.Записах си и ги тесах, ама понеже нямах как да определя ясно СЕН-тесах ей така профилактично,повечето ми се разнесоха, други пак идват от време на време..nikimm имаше една тема за ПО-тата и съмненията, мислех там да пиша, ама тогава още не смеех,това първо, пък и това са мои ПО-та, за какво да въвличам всички в моето тогавашно ТрЕСавище- плашех се да не ги погълне , толкова голямо ми изглеждаше...
А на теб Гена, мога само да ти благодаря за ентусиазма и еуфорията, приличаш ми на онези големите бенгалските огньове, дето се въртят, сещаш ли се фоерверките...е чат пап хвърчат искри и леко парват ама са много готини за гледане.Е, от време на време, ми се ще да ти понамаля малко огъня, че се плаша много бързо да не изгориш, ама пък си викам-Бее,ти откъде знаеш , че това не е един бъдещ олимпийски огън.Пък и Гената ли да мислиш сега, той ще се справи...
Та онзи ден, когато гледах клипа с твоето вдъхновение/колите, нали се сещаш - то аз от кола ще се вдъхновя май точно толкова колкото ти от картинки с цветя и звуци на чакри, но за мен това не е проблем и не пречи да ти се радвам!/ , та на другия ден след близо 10дневно отлагане просто ей така, кат пич, станах и се качих в колата, най накрая отидох да я заредя и..цяла вечер обикалях по нощния Пловдив.. и то с голям кеф - нощно време-никой няма, тези на пътя не бързат, няма кой да те притиска, да ти свири..абе, красота!не че и друг път не съм го правила, но никога досега не съм се наслаждавала на шофирането, иначе съм супер шофьор, само дето след това обикновено ми излиза херпес от напрежение..Та тогава се сетих за теб-бе ,викам, това от на Гената ентусиазма по колите нещо ще да е прехвръкнало някоя искра...Защото колата и шофирането не съм ги ТЕСала, в момента са най-белия кахър.
Така чее...Благодаря ти.И да си знаеш, че много те обичам и ...съм много щастлива ,че не си ми в къщата-сигурно щяхме да си издерем очите../някак ми се струва че и твоята позиция е същата, ама може и само така да ми се струва./
Бе ,Гена ,бее..ти нещо май ме зааплашвашшш..то като да плашиш кучето с пържолка!!След време като напреднеш и осъзнаеш някои неща
Не мой бее, тъкмо си кротнах малко бързането, сега ще подпаля пак...язък ми за толкова ТЕсане...Ами звучиш докачен някак, като ущипана мома..ако е така-няма да ти казвам, ти си знаеш!!
НО!!!Категорично не това беше цел.Тези всичките въпроси аз съм си ги задавала,и съм ги ТЕСала, и още много подобни, от рода на
"Ми то много хубаво не е за хубаво!""Даа, защото е за още по-хубавоо.Нали така казва Мечо Пух-колкото повече, толкова повече""Е, да , ама в живота не е така...""Защо?!""Ми така!"
"Ми то не може да имаш всичко, не може висичко да е идеално?!""Защо?!""Защото няма пълно щастие!""Е кое му е щастливото на непълното щастие?! и въобще дефинирай ми непълно щастие!или празно щастие!нещо като четирилистна детелина, ама с три листа!или с две листа!или с едно листо!е няма такова нещо.всички четирилистни детелини са с четири листа, да , може едното да е по-мъничко, ама винаги са с четири листа!
И още доста от сорта, това си думи от разговори с приятели, или думи на баща ми или на някой друг, дето са ми останали някде дълбоко, и след тървия месец на тЕСане се появиха на повърхноста.И все са ПО-та.Записах си и ги тесах, ама понеже нямах как да определя ясно СЕН-тесах ей така профилактично,повечето ми се разнесоха, други пак идват от време на време..nikimm имаше една тема за ПО-тата и съмненията, мислех там да пиша, ама тогава още не смеех,това първо, пък и това са мои ПО-та, за какво да въвличам всички в моето тогавашно ТрЕСавище- плашех се да не ги погълне , толкова голямо ми изглеждаше...
А на теб Гена, мога само да ти благодаря за ентусиазма и еуфорията, приличаш ми на онези големите бенгалските огньове, дето се въртят, сещаш ли се фоерверките...е чат пап хвърчат искри и леко парват ама са много готини за гледане.Е, от време на време, ми се ще да ти понамаля малко огъня, че се плаша много бързо да не изгориш, ама пък си викам-Бее,ти откъде знаеш , че това не е един бъдещ олимпийски огън.Пък и Гената ли да мислиш сега, той ще се справи...
Та онзи ден, когато гледах клипа с твоето вдъхновение/колите, нали се сещаш - то аз от кола ще се вдъхновя май точно толкова колкото ти от картинки с цветя и звуци на чакри, но за мен това не е проблем и не пречи да ти се радвам!/ , та на другия ден след близо 10дневно отлагане просто ей така, кат пич, станах и се качих в колата, най накрая отидох да я заредя и..цяла вечер обикалях по нощния Пловдив.. и то с голям кеф - нощно време-никой няма, тези на пътя не бързат, няма кой да те притиска, да ти свири..абе, красота!не че и друг път не съм го правила, но никога досега не съм се наслаждавала на шофирането, иначе съм супер шофьор, само дето след това обикновено ми излиза херпес от напрежение..Та тогава се сетих за теб-бе ,викам, това от на Гената ентусиазма по колите нещо ще да е прехвръкнало някоя искра...Защото колата и шофирането не съм ги ТЕСала, в момента са най-белия кахър.
Така чее...Благодаря ти.И да си знаеш, че много те обичам и ...съм много щастлива ,че не си ми в къщата-сигурно щяхме да си издерем очите../някак ми се струва че и твоята позиция е същата, ама може и само така да ми се струва./
Публикувано на: 17 Юни 2011 20:57
Публикувано на: 17 Юни 2011 21:08
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.
Публикувано на: 17 Юни 2011 21:57
Много добра история. Сега остава да спрем само да оправдаваме собствените си пукнатини и да почнем да приемаме и разбираме пукнатините и на другите, без да им ги навираме веднага в очите. 
Сега остава да спрем само да оправдаваме собствените си пукнатини и да почнем да приемаме и разбираме пукнатините и на другите, без да им ги навираме веднага в очите. Публикувано на: 20 Юни 2011 20:15
Гена, благодаря ти, явно ме усети ,че приказките, легендите и притчите са ми слабост!
Нека ти разкажа една от моите любимите.Не помня от коя книга е,по тази причина не мога да я копи/пеистна и ще я кажа както я помня,но в общи линии:
Един баща имал син.И когато момчето възмъжало той му казал:"Сине, там и там-през девет царства в десето, има един мнгооо мъдър цар, той е и много добър, той ще те научи как да изживееш живота си мъдро."Тръгнало момчето, вървяло, вървяло и най накрая намерило двореца и мъдрия цар.Поклонило се пред него"Така и така , мъдри царю, баща ми ме изпрати при теб,да ме научиш на ум и разум, как да изживея живота си мъдро, да ми кажеш каква е тайната.."
Царят се усмихна благо и казал"Добре, ще ти я кажа.Но ти дълго си пътувал, най-напред отиди се разходи из двореца ми, хапни от разкошните ястия,приготвени от слугите ми,наслади се красотата на двореца и богатствата ми, въобще разполагай се като у дома си.Само едно искам от теб в замяна.""Какво?!"Царят сипал в една лъжичка три капки масло и казал:"Да носиш през цялото време тази лъжичка с масло и да ми я донесеш така както ти я дадох-пълна с три какпи масло"
Тръгнало момчето.Леле...то ядене ,но скъпоценности, то красиви картини по стените, ароматни градини ,то кръшни танцьорки-бе..бил на седмото небе!"Върнал се преливащ от щастие"Благословен да си царю, невероятни съкровища има в твоя дворец!" "Дааа..така е.А маслото-опазили го?!" чак тогава момчето се сетило ,че задача има,засрамило се, навело глава.."Не, царю, прости ми, аз забравих, то дорбе, че лъжицата не съм изгубил по пътя..." "Нищо, рекъл добрият мъдър цар, ето ти пак три капки масло, иди пак да разгледаш красотите на двореца ми, и като се насладиш на всичко ела." Тръгнало момчето, ама понеже го било срам,че не се справило първия път, като се вторачило в лъжицата..не вдигнал очи от нея през целия път из двореца.Когато се върнало царят пак го попитал"Е, как беше , хареса ли ти красотата на двореца ми?!" "О, царю, толкова се притесних да не изгубя маслото в лъжичката както първия път, че този път нищо не видях.."
"Ето това е изкуството , цялата тайната и всичката мъдрост, която мага да ти кажа за живота, сине. Да се радваш , да се наслаждаваш на красотите и съкровищата в живота , като никога не забравяш за трите капки масло в лъжичката."
Гена, ей това е при мен проблем.Или се нося из седмото небе , или се вторачвам в лъжичката с маслото..по едно време и лъжичката бях загубила
Ама има напредък..бе.две напред ,една назад ,ама има ..
При теб как е?!
Нека ти разкажа една от моите любимите.Не помня от коя книга е,по тази причина не мога да я копи/пеистна и ще я кажа както я помня,но в общи линии:
Един баща имал син.И когато момчето възмъжало той му казал:"Сине, там и там-през девет царства в десето, има един мнгооо мъдър цар, той е и много добър, той ще те научи как да изживееш живота си мъдро."Тръгнало момчето, вървяло, вървяло и най накрая намерило двореца и мъдрия цар.Поклонило се пред него"Така и така , мъдри царю, баща ми ме изпрати при теб,да ме научиш на ум и разум, как да изживея живота си мъдро, да ми кажеш каква е тайната.."
Царят се усмихна благо и казал"Добре, ще ти я кажа.Но ти дълго си пътувал, най-напред отиди се разходи из двореца ми, хапни от разкошните ястия,приготвени от слугите ми,наслади се красотата на двореца и богатствата ми, въобще разполагай се като у дома си.Само едно искам от теб в замяна.""Какво?!"Царят сипал в една лъжичка три капки масло и казал:"Да носиш през цялото време тази лъжичка с масло и да ми я донесеш така както ти я дадох-пълна с три какпи масло"
Тръгнало момчето.Леле...то ядене ,но скъпоценности, то красиви картини по стените, ароматни градини ,то кръшни танцьорки-бе..бил на седмото небе!"Върнал се преливащ от щастие"Благословен да си царю, невероятни съкровища има в твоя дворец!" "Дааа..така е.А маслото-опазили го?!" чак тогава момчето се сетило ,че задача има,засрамило се, навело глава.."Не, царю, прости ми, аз забравих, то дорбе, че лъжицата не съм изгубил по пътя..." "Нищо, рекъл добрият мъдър цар, ето ти пак три капки масло, иди пак да разгледаш красотите на двореца ми, и като се насладиш на всичко ела." Тръгнало момчето, ама понеже го било срам,че не се справило първия път, като се вторачило в лъжицата..не вдигнал очи от нея през целия път из двореца.Когато се върнало царят пак го попитал"Е, как беше , хареса ли ти красотата на двореца ми?!" "О, царю, толкова се притесних да не изгубя маслото в лъжичката както първия път, че този път нищо не видях.."
"Ето това е изкуството , цялата тайната и всичката мъдрост, която мага да ти кажа за живота, сине. Да се радваш , да се наслаждаваш на красотите и съкровищата в живота , като никога не забравяш за трите капки масло в лъжичката."
Гена, ей това е при мен проблем.Или се нося из седмото небе , или се вторачвам в лъжичката с маслото..по едно време и лъжичката бях загубила
Ама има напредък..бе.две напред ,една назад ,ама има ..
При теб как е?!
Публикувано на: 20 Юни 2011 20:22
А за пукнатините..
В Пловдив на В.Априлов имам едно шивашко ателие, казва се "От дефект - ефект" Преди години лепнах ютията отпред на любимите ми панталони -МЪКА!УДЖАС! не стават за носене.А много си ги обичах,В тях като русалка се усещах Та като го видях това ателие казах-супер!как не съм се сетила досега.С едно шнурче от дръжките на една опаковъчна торбичка и няколко дървени топченца като мъниста-е стана страхотна апликация! И станаха още по-хубави..
единственият проблем сега е ,че не влизам още в тях.
Та не се знае от коя пукнатина какъв орнамент -от красив по-красив може да излезе.
В Пловдив на В.Априлов имам едно шивашко ателие, казва се "От дефект - ефект" Преди години лепнах ютията отпред на любимите ми панталони -МЪКА!УДЖАС! не стават за носене.А много си ги обичах,В тях като русалка се усещах
Та като го видях това ателие казах-супер!как не съм се сетила досега.С едно шнурче от дръжките на една опаковъчна торбичка и няколко дървени топченца като мъниста-е стана страхотна апликация! И станаха още по-хубави.. единственият проблем сега е ,че не влизам още в тях.Та не се знае от коя пукнатина какъв орнамент -от красив по-красив може да излезе.