TEC

Алиса, много бързаш. Дневникът на Деси е само от 10 дена. За това време тя има достатъчно резултати. С това темпо, с което започна да теса, до няколко месеца трябва да е нов човек.
Съвсем нормално е все още да изпада в тези дупки.

Разбирам това, но виждам и че се е отдала повече на паниката, отколкото на работа, май не си дава труда да вникне в помощтта, която и се оказва, по навика да търси помощ заради самото търсене...т.е. харесва й да се чуства безпомощна...Когато сама го осъзнае, ще намери и решенията за останалите проблеми-"свеки", "мама", "хомеопатка" и т.н.
Мисля, че до сега всички я подкрепяме и поощряваме, точно защото се е захванала сама за косата, пък и вече има резултати наистина, но трябва да иска да забележи тях, а не неуспехите си
desko не те упреквам в нищо, извинявай ако с този разговор между мен и Мая се чустваш изместена...но това също е начин да ти бъде помогнато както на теб, така и на всеки който чете (или пише ) и има подобни проблеми.
Хайде, до скоро!

Aliska, струва ми се че искаш хората да правят каквото правиш ти и начина, по който ти го правиш и с твоите темпове ! Но само ми се струва! Беше споменала нещо на срещата по повод на интонацията на гласа ти .

Плачете, проклинайте, псувайте, обвинявайте се, гневете се, ридайте, паникьосвайте се, страхувайте се, винете се, срамувайте се, беснейте, свивайте се в черупките си! Само че го правете докато същевремено се потупвате по точките.

Alisa, аз още в началото на темата споменах, че имам едно огромно ПО и то е, че не исках да се Тес-ам. Да, бях се отдала на отчаянието, харесваше ми да си ближа раните, но виждах, че това не е правилно. Започнах да търся начин да изляза от тази дупка, да излея чувствата, които съм трупала вътре в мен.
Не ползвам ТЕС за първи път и адски вярвам, че ще се оправя. Успях да си излекувам дългогодишни лишеи с този метод, така че абсолютно вярвам в силата на ТЕС. Лошото е, че когато стигнеш до някакво ниво на отчаяние, свикваш с него. Но виждах, че семейството ми ще се разпадне, ако продължавам да се самосъжалявам.
За това съм ви много благодарна на всички, че ме подкрепяте. Да, наистина се повтарям във фразите си, но аз наистина изпитвам тези чувства, които съм написала и ми се иска да не ми се връщат старите проблеми, за това и се ядосвам и гневя. А и за това и пуснах дневника, да мога да го споделя с някой и да ми олекне. Ако на някой му е неприятно да ми чете постовете или му досаждам с моите глупости, просто да не ги чете, не искам да задължавам никой. Ако някой има сродни проблеми с моите и по този начин ще успее и той да пребори страховете си, ще се радвам чрез помощта, която ще ми окажете да помогнете и на много други. Ще се радвам някой хиляди пъти да ми повтаря, че вървя в правилната посока, да не се отчайвам, да давам смело напред. Точно такива думи успяват да ми повдигнат духа и да продължа да се катеря по стръмния наклон, за да се изкоча от дупката.
Сега да пиша и за днес. Цял ден на работа съм се тес-ала за това чувство да се обадя на хомеопатката. Дори започнах да пиша на един лист едно и също изречение доста пъти-искам да се обадя, искам да се обадя и т.н. Днес изцяло пренебрегнах свекито. Ударих и една майна и и казах, че днес въобще не ми се занимава с нея. Вечерта докато се прибирах най-накрая усетих едно чувство, което ме тормозеше от няколко дена насам. УПЛАХА! Уплашена съм от промените, които настъпват в мен, защото аз ги забелязвам. Страх ме е да продължа напред и се двоумя дали да не се върна. Затова си мисля, че от време на време реагирам по стария си начин. Ето ми и повода, с който успях да се обадя на хомеопатката. Казах и всички притеснения и тя ме увери, че не и досаждам и мога да и звъня, когато съм притеснена. Та определено изцяло ми олекна и сега започвам с нови сили да чистя свекито от съзнанието си
П.П. Ники, и на теб мога да ти се обаждам, ама ти нямам телефона

nikimm, че аз си го казах направо, защо още се чудиш и притесняваш

Не го чуствам като "дефект", че искам всички около мен да се чустват добре и да са щастливи , ако може и по-бързо, още по-добре! Все пак ТЕСам това си желание, защото проумях, че то е скрило същинското ми желание аз да съм щастлива...и т.н. или както Иван писа скоро тук, за нуждата и какво стои зад нея http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=778

Плачете, проклинайте, псувайте, обвинявайте се, гневете се, ридайте, паникьосвайте се, страхувайте се, винете се, срамувайте се, беснейте, свивайте се в черупките си! Само че го правете докато същевремено се потупвате по точките. Idea

ЙЕС!

Добре desko, тогава пак ще повторя ПОДКРЕПЯМ ТЕ, иначе щях ли да ти пиша (ъъъъъъъъъъъъ това може и да го ТЕСна ), ама все пак те подкрепям ...в моя си стил. :D:D:D:D

Деси, супер звучиш.
Пиши всичко, което имаш нужда да напишеш. Първо, от това олеква. Второ, подреждаш си нещата. И трето, ще сме по-ориентирани какво става в теб и какво да ти отговаряме.

Тесай страха от промяна.

Скарах се преди малко с мъжа ми. Тъкмо бях почнала лека полека да споделям с него и той току що се издъни. Мъжка му работа. Съответно намеси думи на майка му, които преди ми е казвала и страшно много са ме обидили и аз направо избухнах. Взех да му крещя, разревах се (то си е естествено). Накрая се разбрахме де. Интересното е, че не се засегнах толкова много, в смисъл в момента не го усещам като напрежение. Говорим си пак нормално. А преди се сърдех по два дена. Ядосвам се в момента, че така избухнах, но пък се радвам, че бързо ми мина. Ще си тесна тази кавга за всеки случай де.

Днес сутринта ми беше някакво шантаво весело и спокойно. Сякаш кипях от енергия. Чувствах се добре. Следобед обаче изведнъж усетих някакво напрежение в мен, обаче не можех да си го обясня. Вечерта вече разбрах, искам да крещя, да крещя, да хвърлям разни неща, не искам да се владея, това ме тормози. Стискам се да не избухна. Тес-ах се преди малко в банята, та се поуспокоих. Като си легна, пак ще се тес-ам и се надявам да спя спокойно Тес-ах си и свекито. Този път никакъв гняв не се породи в мен, а по-скоро исках да рева. Ама не да хлипам, а да рева с цял глас. Това чувство не можах да го изчистя за жалост. Може и за това така да се изнервих, знам ли

Супер. Минаваш през трансформации.

Ейййййййй, не ми се занимава със свекито и това си е Тесам, тесам, ама насила едвам 10 пъти обикалям по точките. Имам чувството, че с нея трябва да тесам и гласа и, и на живо. Така само на снимка нещо ме съмнява, че ще се освободя от неприятните си чувства към нея.
Днес пак ми е едно вътрешно напрегнато и отново не знам на къде ще ми избие. Обаче пък забелязвам, че вече тялото ми не реагира така физически на емоциите ми. В смисъл не ме боли така глава или да ми омалява ръката, или пък да ми става лошо. Това май е добре. Само си чувствам това напрежение вътре в мен Нещо ме мъчи, а не знам какво е Да не си мислите, че не го тесам, тесам си го и си чакам отговора по някое време.

Дойде ми музата най-накрая. Ето какво ме мъчи, не мога да се отпусна, не мога да си изкарам емоциите навън, чувствам стегнатост. Искам да си изкарам емоциите навън, а не става, стискам ги и не си ги давам.

Въпреки че

desko написа:не мога да се отпусна, ...................не мога да си изкарам емоциите навън, ...............................чувствам стегнатост................... Искам да си изкарам емоциите навън, а не става,............... стискам ги и не си ги давам.

.......................

Това си го знам Иване. Правих си ТЕС. Отпуска ме за момента и пак ми почва на ново. Лошото е, че не мога дълго да правя ТЕС заради малкия. С температура е и само мрънка ли мрънка.