Здравей Femme,
Ще си позволя да опиша един поток от мисли, който изтече в мен, четейки поста ти, може би защото и аз съм на близка до твоята вълна, макар и на другия полюс.
Ти ми звучиш сякаш си затънала в отрицателното, което виждаш в хората до теб. Е, ако това може да ти подейства успокояващо, аз съм затънала в положителното (и там има затъване, повярвай, и усещането не е по-добро от твоето) и и там не е хубаво.
Решението както се досещаш, и както във всяка една ситуация, е в баланса, постигането на равновесно положение. ТЕС дава това, тя не променя хората около нас, а ни помага да си подредим кантарчето, така че да се чувстваме добре от равновесието между едната и другата страна на везната.
Та това, заради което седнах да пиша е, за да кажа, че посоката за излизане е едно усещане за самодостатъчност, срещу което и аз все още донякъде се съпротивлявам, но с всеки изминал ден все повече започвам да усещам свободата и удоволствието, което то носи. Започвам да осъзнавам, че няма никакво значение дали околните ти дават положително или отрицателно, защото първо класификацията кое какво е така или иначе я правя аз, а и по-важното, хората са си такива, каквито са, въпроса е какво аз искам и си позволявам да видя в тях – положителното или отрицателно. Това как се чувствам зависи изцяло от това какво аз поставям на кантарчето си. Ако се чувствам зависима от определен човек (несамодостатъчна) аз ще трупам отрицателното заради страха, че съм принудена да живея с този човек, а той си позволява да ме наранява сега, а съм обречена да бъда изложена на това завинаги (нормална защитна реакция на зависимо същество). В другия вариант (моя) аз някакси трупам само положителното (в момента се опитвам да разбера защо не успявам да видя друго) и това ме кара ужасно да се страхувам какво бих била аз ако загубя този човек (отново реакция на зависимост).
Задавах си вече въпроса какво би било ако човека до мен е различен. Мисля, че при наличието в мен на модела, който описах по-горе – нищо. Аз пак щях да трупам само от едната страна на везната (няма особено значение коя) и да се чувствам зле (уплашена). Затова ми се поиска да насоча мисълта ти в посока самодостатъчност (независимост). Там е мястото, от което можеш да си позволиш да видиш реално цялата картина на взаимоотношенията си с един човек, от там без страх можеш да си позволиш да поставиш на кантара си и положителното и отрицателното, да прецениш трезво и да поемеш по някой път, който да бъде добър за теб и само за теб. Не говоря непременно за драстични промени в живота, като раздла например, а за нов поглед, преоценка, знание, че това как се чувстваш зависи относително малко от това какво представлява човека до теб, а от това как ти гледаш на нещата.
Дневник на Femme
Здравей Ния!
Абсолютно си права и точно това, за което говориш започнах да усещам тези последни дни. За мен е още по-болезнено да бъда такава каквато съм сега - зависима, заради това да бъда добра, защото беше време, когато си бях самодостатъчна и преценявах ситуациите от съвсем друг ъгъл. Но с годините нещата се промениха и въпреки желанието си не можах да си възвърна предишното душевно равновесие, а напротив затъвах в самообвинения и самосъжаление. Преди плачех и сълзите ме вкарваха още по-надълбоко в проблемите ми, а сега сякаш се чистя, изпитвам яд, но чувствам как небето над мен се разведрява по малко, сякаш обещава всичко да си дойде на мястото.
А днес и друго ми се случва - отвсякъде ме заливат отвратителни миризми. Влиза мъж със страхотен парфюм (по думите на колежка), а мен ме задушава миризма на лук и чесън, отврат. И други разни гадории. Направо невероятно, досега не се беше случвало, но не ме плаши.
Абсолютно си права и точно това, за което говориш започнах да усещам тези последни дни. За мен е още по-болезнено да бъда такава каквато съм сега - зависима, заради това да бъда добра, защото беше време, когато си бях самодостатъчна и преценявах ситуациите от съвсем друг ъгъл. Но с годините нещата се промениха и въпреки желанието си не можах да си възвърна предишното душевно равновесие, а напротив затъвах в самообвинения и самосъжаление. Преди плачех и сълзите ме вкарваха още по-надълбоко в проблемите ми, а сега сякаш се чистя, изпитвам яд, но чувствам как небето над мен се разведрява по малко, сякаш обещава всичко да си дойде на мястото.
А днес и друго ми се случва - отвсякъде ме заливат отвратителни миризми. Влиза мъж със страхотен парфюм (по думите на колежка), а мен ме задушава миризма на лук и чесън, отврат. И други разни гадории. Направо невероятно, досега не се беше случвало, но не ме плаши.
Криста, аз всъщност този път (по изключение 
) не тръгнах да тесам общото (несамосистатъчността) за да стигна до частното (причините за нея). Отговорих си на въпроса какво би било ако загубя този човек и тесам отговорите. Малко е сложничко в моя случай, защото между нас винаги е имало твърде много чувства и е трудно да изляза от идеята, че никога няма да се разделя с този човек, но се старая да се абстрахирам, да си представя реална раздяла, и да погледна страховете си в очите, но ако става въпрос за отрицателни емоции, мисля, че би било по-лесно.
А Иване, по повод учудването ти, което изрази на семинара, че 10 години емоцията между двама души може да се запази в първоначалния си вид - все още понякога си прехвърлям това в главата и не успявам да те разбера, особено пък теб (изненада ме). За мен нещата са такива, каквито си ги направим, никога не съм приемала, че понеже хората казват, че любовта избледнява във времето, значи е така. Смятам, че за истински неща 10 години са просто прашинка във времето . Ти всъщност го знаеш, но защо показа, че се учудваш ...
Femme, малко се поразпрострях в темата ти, но няма повече, обещавам . Успех ти желая!
) не тръгнах да тесам общото (несамосистатъчността) за да стигна до частното (причините за нея). Отговорих си на въпроса какво би било ако загубя този човек и тесам отговорите. Малко е сложничко в моя случай, защото между нас винаги е имало твърде много чувства и е трудно да изляза от идеята, че никога няма да се разделя с този човек, но се старая да се абстрахирам, да си представя реална раздяла, и да погледна страховете си в очите, но ако става въпрос за отрицателни емоции, мисля, че би било по-лесно.А Иване, по повод учудването ти, което изрази на семинара, че 10 години емоцията между двама души може да се запази в първоначалния си вид - все още понякога си прехвърлям това в главата и не успявам да те разбера, особено пък теб (изненада ме). За мен нещата са такива, каквито си ги направим, никога не съм приемала, че понеже хората казват, че любовта избледнява във времето, значи е така. Смятам, че за истински неща 10 години са просто прашинка във времето
. Ти всъщност го знаеш, но защо показа, че се учудваш ...Femme, малко се поразпрострях в темата ти, но няма повече, обещавам
. Успех ти желая!Аз пък се разпрострях в темата на белла Така се получава понякога.
Та за да не разисквам там си продължавам в моята.
Направих си списък с хората, на които трябва да простя, защото се чувствам оскърбена от тях по една или друга причина. И като съм тръгнала да се разголвам, да си кажа, че това са комай всички хора, с които съм била в особено близък контакт.
За всеки си направих страничка и ще запиша мислите и емоците, които въникват в мен по отношение на всеки човек и декларациите си за това.
Яко чистене ще пада, няма как!
Така се получава понякога.Та за да не разисквам там си продължавам в моята.
Направих си списък с хората, на които трябва да простя, защото се чувствам оскърбена от тях по една или друга причина. И като съм тръгнала да се разголвам, да си кажа, че това са комай всички хора, с които съм била в особено близък контакт.
За всеки си направих страничка и ще запиша мислите и емоците, които въникват в мен по отношение на всеки човек и декларациите си за това.
Яко чистене ще пада, няма как!
Ния, защо се учудвам ли? Вероятно защото не съм очаквал да е така при мен. На база на миналия ми опит. Но това какво значение има? За да разбереш защо го изпитвам трябва да знаеш цялото ми житие-битие до момента. Аз самият не се разбирам понякога, та какво остава някой друг да ме разбере.
Аз не съм казал, че е невъзможно. А и когато има двама отговорността за това което се случва между двамата винаги е 50%/50%. Т.е. нещата не зависят само от единия. В конкретната връзка става въпрос. Разбира се, всеки от нас има право да си стои в незадоволителна връзка или да търси (създава) нова, която го удовлетворява по-добре.
Плюс това чувството е приятно, така, че радвам се че го изпитвам и се надявам да го изпитвам и за в бъдеще.
Аз не съм казал, че е невъзможно. А и когато има двама отговорността за това което се случва между двамата винаги е 50%/50%. Т.е. нещата не зависят само от единия. В конкретната връзка става въпрос. Разбира се, всеки от нас има право да си стои в незадоволителна връзка или да търси (създава) нова, която го удовлетворява по-добре.
Плюс това чувството е приятно, така, че радвам се че го изпитвам и се надявам да го изпитвам и за в бъдеще.
Последно промяна от ivangp на 26 Май 2010 15:37, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Иване, всъщност извинявай, наистина нямах намерение да навлизам в личното ти пространство. Честно казано очаквах да поразсъждаваш по принцип, а от там аз да извлека или да не извлека нещо полезно за тесане или пък не ... Допускам, че това остана в главата ми просто защото те възприемам като "перфектна машинка", а всъщност и ти си човек като всички нас (знам, но понякога го забравям).
Все пак единственото важно тук е, че чувството е приятно и няма нищо за тесане, поне тук .
Все пак единственото важно тук е, че чувството е приятно и няма нищо за тесане, поне тук
.Здравейте!
Бях в отпуск и не съм писала, но има какво да кажа
Не съм тесала много себе си, през тези дни имах повод за прокси и се занимавах повече с това, но забелязах нещо много интересно. Без значение от времето и моментът, имах усещането, че върви един непрекъснат ТЕС с мен, автоматичен. Излизаха емоции от миналото, появяваха се прозрения за минали събития и тяхното значение. За някои от тях се чудех как съм ги допуснала, а за други пък си задавах въпроса сляпа ли съм била, та не съм разбрала какво са всъщност....Изживяването беше невероятно!
Другото, което искам да ви кажа, но отлагах за да не избързвам, е че спрях антидепресантите. Не съм ги взимала вече месец. Спирах ги постепенно, така както го чувствах. Казах си, че ще слушам тялото си.
Та това е друга промяна, която забелязвам в себе си. Преди се опълчвах на всяко неразположение, на всеки дискомфорт. В последно време промених философията си и не водя война със себе си. Ако съм развълнувана си давам време да се навълнувам, ако сърцето ми бие силно, значи има нужда от това. Не се съпротивлявам, не анализирам. Тялото ми си знае най-добре! Досега аз бях най-знаещата, ама нищо добро не излезе от това.
То какво стана, аз ТЕСах раничката, но за депресията нищо не бях правила, а тя се повлия, май
Бях в отпуск и не съм писала, но има какво да кажа
Не съм тесала много себе си, през тези дни имах повод за прокси и се занимавах повече с това, но забелязах нещо много интересно. Без значение от времето и моментът, имах усещането, че върви един непрекъснат ТЕС с мен, автоматичен. Излизаха емоции от миналото, появяваха се прозрения за минали събития и тяхното значение. За някои от тях се чудех как съм ги допуснала, а за други пък си задавах въпроса сляпа ли съм била, та не съм разбрала какво са всъщност....Изживяването беше невероятно!
Другото, което искам да ви кажа, но отлагах за да не избързвам, е че спрях антидепресантите. Не съм ги взимала вече месец. Спирах ги постепенно, така както го чувствах. Казах си, че ще слушам тялото си.
Та това е друга промяна, която забелязвам в себе си. Преди се опълчвах на всяко неразположение, на всеки дискомфорт. В последно време промених философията си и не водя война със себе си. Ако съм развълнувана си давам време да се навълнувам, ако сърцето ми бие силно, значи има нужда от това. Не се съпротивлявам, не анализирам. Тялото ми си знае най-добре! Досега аз бях най-знаещата, ама нищо добро не излезе от това.
То какво стана, аз ТЕСах раничката, но за депресията нищо не бях правила, а тя се повлия, май
Здравей,Феме,май с теб сме със сходно заболяване.Аз в момента преминах на 1/2 анафранил и само понякога се чувствам депресирана.Не смея да го спра съвсем.Толкова години в депресия...
Но това е чудесно да не си даваме парите за лекарства!
Да може да ми мине и главоболието,ще е супер
Надявам се да ускоря процесите с прилагането на ТЕС и техниките
от книгата "Поискай и ще ти бъде дадено".
Но това е чудесно да не си даваме парите за лекарства!
Да може да ми мине и главоболието,ще е супер
Надявам се да ускоря процесите с прилагането на ТЕС и техниките
от книгата "Поискай и ще ти бъде дадено".
Времето е пари!
Да, така е, сходни са. То диагнозата е една, но при всеки усещанията са различни. Като гледам колко много хора страдат от депресия и панически разстройства, взех да се успокоявамkrista написа:Здравей,Феме,май с теб сме със сходно заболяване.Аз в момента преминах на 1/2 анафранил и само понякога се чувствам депресирана.Не смея да го спра съвсем.Толкова години в депресия...
Но това е чудесно да не си даваме парите за лекарства!
Да може да ми мине и главоболието,ще е супер
Надявам се да ускоря процесите с прилагането на ТЕС и техниките
от книгата "Поискай и ще ти бъде дадено".
В смисъл, че преди се обвинявах, че съм попаднала в този капан и съм неспособна да се измъкна. Защо преди 15 години не съм разбрала за ТЕС? Какъв е смисълът да се мъчи човек толкова време?...... Да се настрадаш, та да знаеш какво да пазиш после Незнам как точно ТЕСаш, но аз в един момент реших да ТЕСам всички негативни мисли, независимо с какво са свързани и дали ми се струват далеч от конкретния проблем. Успоредно с това чистя и стари негативи. Ама то много чернилка, много нещо се е събрала. Поне гледам да не трупам нова.
Интересно ще ми е да пробвам и това от книгата. Чакам я всеки момент да дойде.
Здравейте и в моята тема
Аз продължавам да ровя в себе си. Искам да споделя с вас това, до което стигнах.
Случи се така, че се обидих много на един човек /пък да си призная аз доста често и за какво ли не се обиждам/. Започнах да чистя тази обида и докато го правех стигнах до мисълта, че...... аз изпитвам някаква необходимост да се чувствам нещастна!
И докато се потупвах се питах защо ми е да се чувствам така. Отговорът дойде доста бързо и той е, че така карам другите да се чувстват виновни… А защо ми е другите да се чувстват така?.....Защото така аз изглеждам по-добрата!
Това какво означава? Единствено комплекс за малоценност. Дойдохме си на думата! Ужас!
Започнах да го тесам това чувство с Декларацията:
Въпреки, че страдам от комплекс за малоценност, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си.
И по точките каквото можете да се сетите:
• Чувствам се пренебрегвана
• Изолирана
• Ненужна
• Нехаресвана
• Забравена
• Необичана
• Неуважавана
• Бързо разочаровам другите
• Страхувам се, че се изчерпвам бързо
• Самотна
• И т.н.
Едва ли всичко от това е вярно, но аз така се чувствам в много случаи.
Помагайте, коригирайте Декларацията и всичко, което не ви харесва, приемам всякакви съвети!
Аз продължавам да ровя в себе си. Искам да споделя с вас това, до което стигнах.
Случи се така, че се обидих много на един човек /пък да си призная аз доста често и за какво ли не се обиждам/. Започнах да чистя тази обида и докато го правех стигнах до мисълта, че...... аз изпитвам някаква необходимост да се чувствам нещастна!
И докато се потупвах се питах защо ми е да се чувствам така. Отговорът дойде доста бързо и той е, че така карам другите да се чувстват виновни… А защо ми е другите да се чувстват така?.....Защото така аз изглеждам по-добрата!
Това какво означава? Единствено комплекс за малоценност. Дойдохме си на думата! Ужас!
Започнах да го тесам това чувство с Декларацията:
Въпреки, че страдам от комплекс за малоценност, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си.
И по точките каквото можете да се сетите:
• Чувствам се пренебрегвана
• Изолирана
• Ненужна
• Нехаресвана
• Забравена
• Необичана
• Неуважавана
• Бързо разочаровам другите
• Страхувам се, че се изчерпвам бързо
• Самотна
• И т.н.
Едва ли всичко от това е вярно, но аз така се чувствам в много случаи.
Помагайте, коригирайте Декларацията и всичко, което не ви харесва, приемам всякакви съвети!
По ми е светло отпреди. Проумявам защо доста неща са станали по един, а не по друг начин. Имах и преди време някакви проблясъци в тази насока, но тогава това дойде спонтанно и не съм разнищвала в дълбочина. Незнам само дали декларацията не е много обща. Може да има някой, който да е борил такъв проблем и до има конкретен опит.