Хашимото - Предизвикателство

[nia]

daromi,

Какво и защо направи с последните си постове в "Здраве" и "Осъзнати и отговорни родители"? Аз ги ползвах?! Опитвах се да си спомня кога съм изпитвала срам в детството си, който да е станал евентуално корен на вина по-късно. Смятах да продължа да разсъждавам и върху останалите чувства. Опитвах се също да анализирам какво вече съм причинила на децата си и от какво все още не е късно да ги предпазя .

[nia]

Визуализациите ми:

Влизам в алфа. Намерих си мой начин да го правя и поддържам много лесно (не че съм изоставила броенето – вярвам, че то води до задълбочаване на нивото), но ми е достатъчно и само да си представя как смалявам и събрам себе си в шепа (отпускайки се максимално), след това издишам и оставам без маса и тогава се издигам лекичко във въздуха над шепата. Не отстранявам шепата, оставям я да си стои под мен за в случаите, когато „изпадна” от нивото. Поставям шепата (и себе си) в горния край на екрана пред мен. След това за да не натрапвам свой сюжет за визуализация си повтарям няколко пъти някоя от целите, които съм си поставила с това предизвикателство, например:

Казвам баланс – на екрана се появява езеро с гладка и непомръдваща повърност (при баланс винаги се появява вода)
Плъзвам се съвсем леко в езерото. Водата е приятно топла, но не прекалено. Има водни лилии, които не помръдват.

Казвам спокойствие – усещам пълна тишина (езерото се намира на съвсем усамотено място).

Отпускам се съвсем леко върху водата и това е покой.

Казвам удоволствие – усещам желание да поплувам, но при първото мръдване на ръка или крак падам върху шепата.

„Събрам се” отново и се връщам в нивото. Опитвам пак, но ефекта е същия. Пак обратно. Не става – може би просто засега. Отпускам се върху повърхността на водата и си стоя така.

Казвам хармония – започва да звучи музика, тиха. Хубаво е ..... Опитайте.

[daromi]

Всичко, което го имаше в Здраве и Осъзнати родители от мене, беше взето от Спиралата и все още си е там

[nia]

да ...

[nia]

Невероятно е!

Тази сутрин от началото на визуализацията с езерото имах усещането (силно), че нещо липсва. След като се отпуснах във водата, някакси (в алфа всичко се случва „някакси”), разбрах какво. Трябваше да добавя увереност.

Казах увереност – тогава вътре в първата визуализация започна втора. Видях децата си порастнали, вече не живееха при нас и дойдоха да ни видят. Бяха успели да станат самостоятелни, отговорни, уверени и доволни от живота млади мъже, но най-силното, която чувствах беше, че са много близки помежду си и се подкрепят. Бяха усмихнати, чак леко иронични, сякаш искаха да ми кажат „Продължаваш ли да се притесняваш за нас?”.

Обърнах се леко и заплувах наляво, нямаше никакъв проблем да плувам този път, дори да се гмуркам чак до много бистрото дъното, покрито с гладки камъчета.

Вчера си мислех, че вероятно усилието, което изисква плуването ме вади от нивото, но ... аз съм процес, както казва един човек, на когото не му е необходимо да влиза в алфа за да знае за какво става въпрос или пък просто живее там, и на когото страшно се възхищавам за това .

Докато плувах картината се местеше все по-бързо наляво (чак усещах сякаш имам пясък в очите). В главата ми зазвуча музика (дори без да казвам хармония). Беше “Hero” на Марая Кери. Харесвам тази песен и винаги когато я слушам си мисля за малкия ми син (крехкото човече), но никога не съм се опитвала да запомня текста. Обаче се оказа, че сега го знам (май трябва да започна да тесам по този текст, сякаш за това е създаден).

Имах усещането, че мога да остана в алфа вечно, но ми се искаше да обмисля как да добавя увереността (за втори път по различни пътища стигам до нея). Използвах „от 1 до 5” за да изляза (до сега все не стигах до там).

Последните дни бяха ад за мен – не исках да го пиша тук за да не го материализирам, но така зле не съм се чувствала никога или поне от доста време. Освен това непрекъснато ми се налагаше да тесам ПО-та от сорта: че съм „Обсебена от ТЕС и губя идентичността си”, както и че „Преди да познавам ТЕС приемах себе си много повече отколкото сега”.

Благодаря на daromi, че някакси сякаш усети нещо от това което чувствам и съзнателно ли не, много ми помогна да се „задържа на повърността”, насочвайки вниманието ми към фактора стабилност. Не измислих какво да направя по въпроса, но самата мисъл за стабилност ми носеше стабилност, а и през цялото време усещах разбирането и подкрепата. Благодаря ти daromi и не изчезвай.

Наслаждавам се на невероятността, Иване. Всъщност аз винаги съм се наслаждавала на пътя – не знам защо се усъмни в това. Е, има и трудни моменти, но нали и те са част от пътя, а и за тях сме дали информираното си съгласие.

[daromi]

Смятах да изчезна за малко, но ... щом така ме молиш ...

[nia]

Аз намалих лекарството на 25 преди .... и аз не си спомням колко време, но повече от месец със сигурност. Не исках да го спирам напълно изведнъж. Ще отида някой ден да си направя TSH, но за сега не ми се занимава (опитвам се да не се вторачвам в това - нали вече не съм максималист ).

Някакси не ми се мисли за жлезата, знам, че тя ще се оправи когато се оправя и аз (вярвам си по-скоро). Не мога да кажа, че се чувствам по-зле след намаляването. По-скоро когато се чувствам зле, това е свързано с ТЕС - когато спра да работя след като вече съм "разбутала" нещата, или пък когато работя разконцентрирано.

Решила съм все пак, че ако почувствам някакви симптоми (не съм сигурна, че ще успея да ги изолирам), или ако ТSH ми се повиши над 2,5 ще се върна отново на 50. Сега като се замисля това е едно от малкото неща, които не ме притесняват истински - как ли успях да го постигна? Ако разбера как, ще успея да го приложа към всичко друго .

[nia]

Днес следобед бях твърдо решила да попитам и разбера на прав път ли съм и как се движат нещата изобщо. Решила бях да използвам всички канали – ТЕС, алфа, програмиран сън (а и други ако има, щяха да са добре дошли). Теснах с няколко подходящи фрази, влязох в алфа, поръчах си сън и съм заспала.

Когато се събудих нямах спомен да съм сънувала (дори не бях 100% сигурна, дали съм спала). Надигнах се и реших да тесна разочарованието, но тогава си помислих, че вероятно твърде много пресирам нещата и затова нищо не се получава. И започнах да тесам с първото, което ми дойде наум „Въпреки че се чувствам виновна, че не съм съвършена, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от вината сега.”. Още от самото начало очите ми „залепнаха горе”, а ръцете ми тежаха като олово, с голямо усилие успявах да ги задържа да не тупнат с трясък на леглото. На 9Г нямаше начин да си отворя очите (толкова много не ми се искаше, че не го наравих), а правих гамите със заторени очи (което си става според мен). Чувствах се като в летаргия, сън или незнам какво. Всичко беше забавено – нямах сили. Не мога да кажа колко кръга съм направила с тази фраза – поне час. Чаках усещането да намалее за да спра, но това така и не се случи.

Обикновено когато работя с подобни по-общи формулировки като тази, аз инстинктивно в началото на всяка точка си поставям моментите, в които съм изпитвала съответното усещане, а когато вече не мога да си споня повече моменти, започвам да поставям новото усещане, с което искам да заменя старото. Сега обаче се оказа, че моментите, когато съм усещала вина нямаха край. Започнах с това, че насилвам ТЕС и Силва и след това неусетно минах през основните моменти от „черния списък”, от най-рано детство насам, и след това ми изскочи димемата: „Дали несправянето (несъвършенството) или нещата, от които съм се срамувала в детството водят до чувство за вина.” (срещите ми с daromi в алфа си станаха ежедневие ). Не успях да я разреша, защото усещането, че нямам сили се засилваше вместо да отслабва и реших да спра замалко, по-точно строполих се върху възглавницата. Как е възможно да е толкова зле (ако съдя по количеството необходим ТЕС)? Иначе аз сега не се чувствам зле – зле съм само когато съм в безпътица (не знам какво да тесам или чувствам, че това което тесам не е ТО).

Иване, какво мислиш, дали да заменя оригиналната настройка на предизвикателството с тази или да продължава и с двете? Дали тази надгражда първата или идва за да я замести? Не ме мързи, а нямам време за две предизвикателства едновременно, ако искам да ги правя както трябва (колкото и да тесам стремежа към съвършенство, денят все ми е твърде кратък за да се поместя в него). Тази сутрин почти не започнах да тесам ужаса от препълнения ми e-mail. Не ме оставяй да реша сама, моля те .

[ivangp]

Днес следобед бях твърдо решила да попитам и разбера на прав път ли съм и как се движат нещата изобщо.

Кучетата си лаят , керванът си върви.
Няма прав път който някой друг да ти каже, че е прав. Ти избираш кой е прав и кой не. За какво изобщо пиша тук по 20 пъти едно и също нещо.

Решила бях да използвам всички канали – ТЕС, алфа, програмиран сън (а и други ако има, щяха да са добре дошли). Теснах с няколко подходящи фрази, влязох в алфа, поръчах си сън и съм заспала.

Тук ми намирисва на отчаяние.

Когато се събудих нямах спомен да съм сънувала (дори не бях 100% сигурна, дали съм спала). Надигнах се и реших да тесна разочарованието, но тогава си помислих, че вероятно твърде много пресирам нещата и затова нищо не се получава. И започнах да тесам с първото, което ми дойде наум „Въпреки че се чувствам виновна, че не съм съвършена, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от вината сега.”.

Имено - вина , разочаровани, отчаяние и т.н. Това трябва да се ТЕСа. Но не общо, а конкретно. За това което се случва в момента, а не по принцип в живота ти.
Въпреки че съм разочарована, че нищо не сънувах................
Въпреки че съм в безпътица и това ме кара да се чувствам отчаяна и несигурна.................
и т.н.
Задай си въпроса - "Какво в живота ми в момента ме кара да се чувствам, отчаяна, несигурна, виновна, разочарована?"- и ТЕСай отговорите по отделно.

[nia]

Иване, както и да го мисля, нито вчера, нито предния ден съм била отчаяна, объркана, разочарована - напротив, а мисля че и по постовете ми си личи, че всичко си вървеше чудесно. Това, за което говориш, беше точно така, но в дните преди това и предполагам, объркването беше причинено от твърде общата формулировка, което приемам за съвсем нормално и се гордея, че се справих. Да, вчера исках да получа обратна връзка, но само защото знаех, че тя ще бъде положителна. И освен това аз не възприемам алфа като някой друг, който оценява действията ми. За мен алфа – това съм аз (просто по-чувствителната и мъдра част от мен).

Отчаяна съм сега след поста ти, защото както все повече става ясно, според теб кълбото може да се унищожи само конец по конец, кулата може да се разруши само ако започнеш от върха (което противоречи на физиката всъщност), а аз съм тръгнала да взривя кълбото отвътре и кулата – от основата. Ти едва ли грешиш – колкото и да няма дадености, това за мен е нещо такова и точно това ме отчайва, че ти си прав.

Само че знаеш ли какво ще направя: Тъй като аз много добре знам, че „аз избирам кой път е прав” – ще тесна това, че ти едва ли грешиш и ще опитам да взривя кълбото отвътре и да срутя кулата както заложа експлозиви в основата. Като не стане ще ти се извиня и ще се върна да разплитам – надвам се, че тогава ще ме приемеш обратно и ще продължиш да ми помагаш, както и че и сега няма да ме изоставиш, защото ние всички сме несъвършени и затова умеем да си прощаваме.

В подкрепа на всичко останало, което казваш – и аз стигнах до него тази сутрин. Мисля, че вече намерих това, което търя във визуализациите:

Пускам „Hero” и затварям очи (тази песен ме вкарва в алфа директно и по всяко време). Намирам „палавото хлапе” на брега на езерото. То вече не е палаво, а неуверено и срамежливо, крие се зад едно дърво. Срещаме погледите си и то тръгва бавно след мен към водата. Първоначално се колебае дали да влезе. Започвам да плувам и то ме последва. Плуваме заедно, гмуркаме се, детето става все по-уверено, спокойно и доволно. Чувствам се невероятно всеки път, когато срещна изпълнените му с изненада и удоволствие очи. В края на песента стигаме брега. То идва и ме прегръща с благодарност, стоим така докато в един момент то изчезва, потъва някъде в мен.

В друга визуализация (отново на фона на песента) намирам малкото дете свито в ъгъла на напълно празна стая с бели стени. Сякаш го е срам да ме погледне. Вземам го в себе си, вземам и четка, поставям я в ръката му, като аз държа ръката, и започваме да рисуваме. От дясно на ляво стените постепенно се превръщат в прекрасни картини. Неувереността на детето постепенно преминава в изумление. Всеки път, когато погледна във възхитените му очи, изитвам огромно удоволствие. Към края на песента то пуска четката и ме прегръща с безкрайна благодарност. Потъва в мен отново.

Пускам песента отново. Вече съм сама на брега на езерото. Плъзвам се в прекрасно топлата и чиста вода. Плувам, гмуркам се, чувствам се страхотно спокойна и омиротворена, сякаш огромен товар е паднал от плещите ми. На брега ме чака съпруга ми, после идват и порастналите ни синове (твърде романтично е за да го разказвам в подробности тук). Изпитвам ......(не, чувството не може да се опише с думи), но със сигурност е всичко, към което се стремя на етапа, до който съм осъзнала себе си + кротка, безкрайна благодарност към Иван, че ме запозна с ТЕС!

Знам, че ще намеря „the Hero that lies in me”. “It’s a long road …”, но докато вярвам, че има път всичко ще бъде наред.

[ivangp]

Всичко ти се получава прекрасно, дори и неуспехите. Ей това не искаш или не можеш да го разбереш. Няма само и няма трябва.
Днес си на върха на вълната , а утре си на дъното, вдруги ден някъде по средата, всичко тече и всичко се променя и всичко е такова каквото е.
Това е. Но това някак си не можеш да го разбереш или приемеш.
Там е проблема според мен.
Прекалено голямо значение придаваш на някои неща, включително и на моето мнение.
Take it easy (mostly on yourself).
Let it be.
Наслаждавай се на позитивите във всичко което се случва и не обръщай внимание на негативите.
Просто се носи по вълните!
Ако пък искаш вълните да те отнесат на определено място, визуализирай, че вече са те отнесли там.
Толкова е лесно и просто.

[nia]

Когато спра да търся одобрението ти ще означава, че съм постигнала целите си в това предизвикателство, т.е. няма да се стремя към съвършенство и няма да се чувствам виновна, че не съм съвършена, т.е. няма да ме е грижа как преценяваш действията ми, само че до тогава има доста път, много бързаш .

[nia]

Поразгледах постовете си назад (от началото на предизвикателството) и откривам няколко места, на които не се съгласявам с теб (не драстично, но все пак). Например ти ме посъветва да не си поставям толкова крайни цели, но аз не го приех. Това си е напредък, макар и лекичък за сега!

[nia]

daromi,

Как си? Как върви?

[daromi]

Привет!
Надявам се ти да постигнеш резултат много по-бързо - все пак вече имаш ТЕС на свое разположение.