TEC

Явно всички желаещи чакат да се съберат други желаещи. А и Август е отпускарски месец. Краят на Септември ще организираме нещо. Но желаещите моля да изявят желание, т.е инициатива.

Малко го позабравих този дневник. Не че съм го забравила, но нямаше кой знае какво да пиша... От време на време ТЕСвам, после спирам, чета... прилагам някои неща, къде успешно, къде не чак толкова.

От около седмица две се чувствам по-добре. Не можах да се преборя с носталгията или както и да го наричаме там, и взех мъдрото решение да се прибера в България. Още не съм решила точно кога, но ще е скоро.

Когато си ТЕСвам кофти чувствата, че съм тук, че не ми е добре, че еди какво си... едно по едно, толкова много неща, след сесиите имах чудовищни психологични обрати или каквото и да е, но се чувствах ужасно... и започвам да се питам - защо трябва да правя нещо, което ме кара да се чувствам зле? В смисъл, в продължение на много време. Не е да съм опитала веднъж, да не е станало и да съм се отказала. Изчетох много неща от американския сайт и разни по-малки сайтове и сайтчета, и понеже наистина "Напълно и безрезервно обичам и приемам себе си" не мисля, че трябва да си причинявам болезнени неща. Мисля, че усещането ми тук и съответно ТЕСа към него могат да бъдат сравнени с темата за ТЕС върху болка - не трябва да ТЕСваме изобщо изпитването на болка като се изгорим (всеки път), защото болката в случая ни предпазва от по-опасни неща, като например изгаряне на цялата ръка. Възможно е разбира се да не съм права (макар че е малко вероятно ), но така мисля.

Може пък като се върна да участвам в толкова дълго вече планирания ТЕС семинар за напреднали (той състоя ли се?) и да споделя някои от по-изчанчените си ТЕС опити.

ПОздрави

Зоната на комфорта винаги тегли назад.
NO PAIN - NO GAIN!
ВСИЧКО КОЕТО СИ СТРУВА ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО, НЕ Е ЛЕСНО.
Ако знаеш само колко пъти съм се се заричал , да зарежа всичко и да се върна. Но ме спираше мисълта, че като се върна, се връщам към познатото и удобното. И всъщност нищо не научавам, нищо не постигам, не се развивам, предавам се и изоставям една цел, която въпреки че на моменти ми се е струвала, глупава и безмислена, все пак си е цел достойна за постигане, ако не за друго, то поне за това да си докажа, че мога, че съм достатъчно силен, че ще издържа.
Сега може и да не виждаш смисъл, но по-късно, като се обърнеш назад ще видиш колко много те е променило това преживяване и колко ти е дало.
Устискай 2 години, после пак ще говорим. И ТЕС-вай яко.
Семинарът за напреднали не се е състоял още.
Чакаме те. (Да си дойдеш само за малко де)

ivangp написа: NO PAIN - NO GAIN!
ВСИЧКО КОЕТО СИ СТРУВА ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО, НЕ Е ЛЕСНО.

Прощавай, приятелю, но не мислиш ли, че това са ограничаващи вярвания?

Разбирам какво ми казваш, и да, прав си за много неща (аз тебе мноо те уважа'ам ) обаче много често повтаряш тези думи

Проблемът е, че нещо ми се губи фокуса тук... нещата нямат особен смисъл някак... всичко е някак размито... все другите са ми виновни

Липсва ми атмосферата, която мога да обобщя като "европейска" и други неща... иначе се поадаптирах, но като човек, който от много години си прави живота съзнателно труден, ръководен от горния цитат, мога да разгранича два (или повече) типа трудности:

- един тип, при който трудностите са обезсърчаващи, най-общо казано, при който по някакъв начин човек върви срещу себе си и който има съмнителен положителен резултат. В смисъл, придобиваш опит, ставаш по-уверен, умееш по-добре някой неща (които не е много сигурно дали ще ти потрябват, но все пак), тоест израстваш в някакъв смисъл, да. Но не знам дали годините трупани отрицателни емоции си струват подобен вид "израстване".

- и друг тип, при който пак ти е трудно, пак се бориш със себе си и с обстоятелствата, когато се налага, но имаш вдъхновение, жар, сремеж, мотивация... Тогава понякога може да ти мине мисълта да се откажеш и да се върнеш в "зоната на комфорта", но целта я заличава бързо... и знаеш, че правиш нещо, за което си призван един вид, нещо, което макар и трудно знаеш, чувстваш, убеден си, че ще ти донесе удовлетворение... мисля, че много добре ме разбираш какво имам предвид. Това е здравословният вид трудности, които те правят по-добър и по-смислен човек, според мен разбира се.

Говоря от собствената си гледна точка, защото в макар и краткия си досега житейски път съм минала (за съжаление) и през двата типа трудности.

НЕ МИСЛЯ ЧЕ ГОРНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ СА ОГРАНИЧАВАЩИ, ТЪЙ КАТО НЕ СА ЗАДЪЛЖАВАЩИ.
Т.е. те са по скоро наблюдения.
С риск да се повторя пак ще кажа, че "Всеки решава сам за себе си. Няма такова нещо като безплатен обяд. И абсолютно всяко едно нещо има положителна и отрицателна страна, които са равни и от нас зависи коя страна ще изтъкнем и върху коя ще се концентрираме."
Ако беше лесно в чужбина всички вече да са се изнесли от България.
Няма личностно израстване и прогрес в справянето с малките (относително понятие) / лесно преодолимите трудности.
След всичко казано - Животът си е твой и ти решаваш. Аз само споделям мнение от моя опит. При теб всички обстоятелства и личностни характеристики са различни.

Много ти благодаря, че споделяш

Отделям много време да анализирам себе си, да чета статии за ТЕС и т.н.... и точно онзи ден, докато размишлявах, стигнах до един извод, а именно, че доста ми вреди убеждението, че всичко смислено трябва да става трудно. Навремето когато решавах какво да следвам например, освен интереса ми към специалността, на едно от първите места за вземане на решение стоеше довода, че вероятно ще ми е трудно, и ако уча нещо друго, вероятно ще ми е лесно, значи няма смисъл. Естествено очакванията ми се оправдаха 100%. Не съжалявам за избора си тогава, но принципно не смятам за много здравословно такова поведение /вече/. Иначе безспорно крие в себе си голяма доза романтика.

Явно, последните ми ТЕС опити са доста успешни, тъй като съм в много добро настроение, и, за разлика от преди, нямам спадове и пикове, както и някои неща, които преди много ме дразнеха (няма да изброявам) са ми безразлични, даже представете си, давам акъл на други хора и ги успокоявам

Използвам утвърдителни фрази.

Отдавна не съм писала както изглежда. Нещата вървят на добре. Много ТЕСвах много неща и най-различни и като че ли в момента съм в някакъв период на покой ако мога така да се изразя. Не че всичко е цъфнало и вързало, но, както се каваше в оня виц - докторе, хич не ми пука

Има един тайнствен сърбеж по гърба, който не съм преборила с тес, една алергия, едно възпаление на дупките за обеци на ушите ми и .. може би още нещо, за което в момента не се сещам...

Днес за първи път, докато ТЕС-вах във влака, един човек ме попита дали съм добре

Казах му, че съм много добре, но се опитвам да се събудя (бях станала в 4 часа и се тес-вах, че не ми се спи, и ще съм енергична и ефективна на работа - както и стана). За съжаление, беше точно преди моята спирка, та не можах да му обясня подробно

ей,Горената захар

миналата неделя изтрещях в луд скандал.Малкия мушмурок дойде при мен,и започна да ми прави ТЕС с "...мама е добро дете и всички я обичат..."Той на Мене!

Ами тя мама си е добро дете и всички я обичат, така си е

Хубаво е да се прилага ТЕС... Колкото по-често, толкова по-често
Честита Нова По-Добра Година

Честита Нова година и от мен мили момичета и момчета!
Пожелавам Ви да дойде с големи надежди и да си отиде с още по-големи постижения! Радвам се , че сте там и се надявам да имаме много поводи за закачки!

Arethuse написа:Отдавна не съм писала както изглежда. Нещата вървят на добре. Много ТЕСвах много неща и най-различни и като че ли в момента съм в някакъв период на покой ако мога така да се изразя. Не че всичко е цъфнало и вързало, но, както се каваше в оня виц - докторе, хич не ми пука

Има един тайнствен сърбеж по гърба, който не съм преборила с тес, една алергия, едно възпаление на дупките за обеци на ушите ми и .. може би още нещо, за което в момента не се сещам...

Здравей,
искам да те попитам какво стана с тайнствения сърбеж по гърба ти? Защото същото се получи и при мен, но освен по гърба продължи и по цялото тяло. Досега такова нещо не ми се беше случвало. тесвах какво ли не, но вече 7-ми ден продължава да ме сърби по всяко време от денонощието, което е страшно неприятно. Мисля си, че може да е от енергийни токсини или някакъв вид алергия, макар че досега такава не съм имала. Ще се радвам ако ми отговориш.

Ами не съм го тесвала много сериозно, но поотслабна. В смисъл появява се чат пат, но е май много по-слабо от преди. Предполагам, че се влияе от тесовете на другите неща, които правя. Дано се пребориш и ти. Успех!

Благодаря ти за отговора! При мен също поотслабна, но не е изчезнал напълно. Мисля, че установих от какво го получих, предполагам че имам алергия към една марка шампоан и балсам за коса. Защото след тесването им, сърбежът значително намаля. Но в момента имам друг проблем, свързан с болки в коляното. Днес бях на лекар, съмнява се за гонартроза, което е ужасно. Усилено тесвам тази болка, но тя ту отслабва, ту пак се засилва. Страшно съм притеснена. Ако някой друг е имал или има такъв проблем, моля нека ми пише дали се повлиява с ТЕС.