Това е подсказка, благодаря. Те с баща си доста се дръгнат и той също вечно подсмърча. Май всички ще ги подхвана, имам време тези дни.
За сега сме минали от остра в хронична фаза, вчера цял ден си е носила спрей в училище, но не си е фъшкала, защото ми каза, че е нямала нужда, търпяло се. С ТЕС пак се размина, каза, че няма нужда сега и не ще да се учи.
Ето и за мен нещо: аз имам /имах?/ парадонтоза, това беше и една от главните причини да се запиша на семинар и да правя ТЕС. Правих ТЕС за това доста миналата година, дори от един зъб ми изби гной от венеца, и така повече от месец болеше и изтичаше, аз не отидох на зъболекар, но и не чувствах чак-чак такова подобрение, и кървене си имах от време на време. Това лято правих кода на Иван за венци, ама... отгоре-отгоре. И вчера отидох на зъболекар, защото имах един проблем от доста време отлаган, джоб между два зъба и ерозия между тях /така май беше/, болка имах често и ми се заклещваше храна, много неприятно. Понеже зъболекаря ми го знаеше това, веднага ме почна с машинката, но... гледа, гледа, и накрая каза "бе то какво ли беше, процепче някакво има". И само няколко секунди всъщност ме човърка и го замаза и каза, че това е. Аз се "поразочаровах", защото хвърлих известни усилия да се настроя психически
... Видя, че имам нещо зарастнало на венеца, аз му казах за гнойта, и той взе да ми се кара защо не съм отишла да ме прави нещо, че било опасно и... Сега пък се чудя, защо, след като вече почти нищо ми е нямало, ме болеше и други гадни неща? Явно съм страдала по "навик", много смешно.
Моят зъболекар е млад металист, интелигентен, позитивен, контактен, но вчера връхлетя на работа в ужасно настроение, взе да се оплаква, че детето му неочаквано се разболяло, жена му му пилила много за нещо, софтуера му се скапал и не можел да прати формулярите си до касата, а и само бабички имал тези дни и това го влудявало в този момент. И аз започнах, както си бях с отворена уста, да правя Хоонопонопоно, после и кода за целия негов свят и за него. И така постепенно се разхилихме и вече като си тръгвах, той каза: "Мислех, че този ден ще е поредният скапан, но сега ми се струва, че днес всичко ще се оправи. Абе що не взема и аз като моите приятели да не живея по посланието на маите, ами по посланието на майните!" /ние сме от Пловдив
/. Така си се похилихме доста на вратата, а бабичките напираха отвън... но пък на мен спря да ми се прави вече, но пък те нали в този момент бяха част от неговия свят...
Иване, правил ли си кода за кариесите на детенцето ти? Аз мисля, че той ми помогна много за зъби и венци, и продължавам. Пък и гледам, че в книгите на Ивинела Самуилова, които ни препоръча, има хубави идеи как да пратите кариесите и болките на Тенерифе...
Препоръчвам на хората, които сега започват да правят ТЕС и другите техники тук, да попълнят последния тест
http://dreamland-bg.com/index.php/topic ... l#msg16061 , този за емоционалната интелигентност, и после да го попълнят след 1 година. Ще се смаят.
Хубав ден на всички!
