ТЕС - Reloaded (мило дневниче)

[Яна]

Фю! Успях да направя резервацията без да припадна, без да се разтреперам, без да се изпотя, без да си глътна езика. Бях малко притеснена и стресната, но... абе в представата ми нещата бяха много по-трагични!
Ще поработя още малко над тази случка.

[Alisa]

Браво!

[гената]

Ей,чудя ти се защо представата ти не беше точно обратната?Ще се справя чудесно и всичко ще е ок.
Как си правим живота по-сложен сами.Това мислене все така ли ще е и за занапред?И до къде с него ако смяташ да продължаваш?

[Яна]

Поредното изтупване от праха на темата ми.
Бях застинала в някакво неадекватно състояние. Но след уикенда, който преживях, в мен бушуват какви ли не неща. И желанието ми да тесам е огромно. Нещо, което не ми се е случвало от много време.

Три дни бях на практически семинар - холотропно дишане и семейни констелации. Беше прекрасно и много, много, много силно. Бяхме голяма и опитна група и нещата сработиха просто перфектно.

[Яна]

Чета из темите във форума, да понаваксам това-онова. Попадам на тема за мързела и прочитам този въпрос на Иван:

Какво е най-лошото, което може да се случи, ако се освободиш от мързела си?

И моя отговор си дойде веднага: "Ще трябва да си поема отговорността!"

Темата за отговорността ми е много наложителна и силна в момента. Капитулирала съм на много фронтове и съм се отказала от отговорността си по много параграфи. И изпитвам силна съпротива да променя това. И в същото време силен импулс да го променя. Изглежда момента е назрял!

[Яна]

Друга много актуална тема в момента е майка ми и как да я приема такава каквато е, как да я приема като свой родител, и най-вече как аз да вляза успешно в ролята си на нейно дете... Изпитвам силна съпротива, изпитвам голяма гордост и арогантност и всичко това не ми помагат особено... Поставено е като цел при тесането ми...

[mayadob]

О, welcome back.

[Яна]

Благодаря!

Снощи тесах за майка си - това, че не искам да е част от живота ми, че не я харесвам, не искам да ми е майка и всичко, което ми дойде наум по темата... и се разкашлях зверски, дъх не можех да се поема (от две седмици си влача една кашлица с храчки в левия дроб, които бяха отшумяли... уж!) Намирам взръзка между отношенията с майка ми, които леко се обостриха напоследък и тази кашлица.

[Яна]

Така...
Яката съм се развихрила
На 25ти вечерта, след един много заспал и унил ден реших все пак да отида на едно парти, на което бях поканена. По пътя, понеже пътувах с автобуса и после малко пеш, тесах. Нямаше декларация или напомняща фраза, а подхванах "разговор" с майка ми. Нареждах я (буквално) каквото ми дойде на акъла и потупвах по точките, включително и обиди, освен как се чувствам. Отначало беше малко неестествено, но после ми дойде музата и даже се сетих за някои неща анти нея, които бях позабравила. Може би около 20-30 минути доста активно тесане, по едно време ми се доплака, поревах си малко.... и ми мина. От тогава до момента, в който пиша сега не ми е дошло да тесам по нейн адрес. Днес селедобед се насилих, но не ми вървеше, просто ми беше някак празно от съдържание, това, което тесах. И идеята, че тя ми е майка, а аз нейна дъщеря, вече не ми е толкова противна и плашеща.

Ще се опитам в кратце да напиша какво засегнах в това "голямо" тесане, доколкото си спомням:
- това, че не искам тази жена да ми е майка
- че е ужасно досадна и властна и иска от/за мен неща, които аз не искам, буквално ме задушава (тук тесах и конкретни неща, като например че иска да се обличам по определен начин, или иска да работя определено нещо, да уча определени неща)
- въобще не слуша какво ѝ се говори, буквално "едно си баба знае, едно си бае!"
- за това, че от моя гледна точка е пропаднала, неуспяла - в частност в брака, семейните взаимоотношения и като майка - и как така в такъв случай може да ми е майка и да ми е подкрепа, съвтеник и опора?! как аз бих могла да бъда по-малка от нея?! (тук прозира и това, че аз до някаква степен съм иззела нейните функции пред баща ми, което нарушава семейната система)
- за това, че само на думи ме обича, но на дела не съм видяла тази любов
- за това, че се "бори" за мен с еденствена цел да ѝ дадът апартамента (разведени родители и дълга и тягостна борба за това кой да вземе къщата, кой децата...)
- това, че когато децата ми са при нея, тя се опитва едва ли не да ми изземе функциите, и във връзка с това и че не е се е борила за мен, когато съм била дете и ме е изоставила при баба ми и дядо ми, вместо да съм при нея и да се грижи за мен, както си му е реда (и сега, както и баща ми, си мисли, че е нейн ред да гледа чуждите деца, ама яко е сбъркала!!! тя е баба на децата им, не тяхна майка!)

[Яна]

Днес тесах притеснението си да не се провали една сделка на мъжа ми. Парите много ни трябват и аз съм просто вцепенена какво ще се случи... Докато тесах ми изкокна нещо интересно "издържат ме все едно съм дете, защото не искам да порасна и да поема отговорностите си като възрастен". Мисля сериозно да поработя над това.

[Яна]

Не спирам да работя, яко съм се разтесала, но нещо не ми се пише... Само така информативно го споменавам.

[mayadob]

Това да се чува

[Яна]

Много съм въодушевена и искам да споделя.
Дочетох книгата за Пренареждане на матрицата с ТЕС и снощи направих една сесия. Този път успях докрай да довърша и съм сууупер доволна!

Реших да тесам една болка в дясната гърда (партньора по ГНМ), която се появи оня ден - много ме болеше когато бебето суче. Все едно имах някакъв голям твърд предмет заседнал в някой от млечните канали. Започнах да работя над тази болка и ми излезе, че пряко е свързана с една караница с мъжа ми преди няколко дни, когато аз много се ядосах и разгневих, но не дадох воля на емоцията. Един вид я задържах в себе си.
Върнах се към тази караница и позволих на ЕХО-то си да се развилнее - крещеше, замерваше мъжа ми с чинии и вази, извика Хълк да го набие... даде пълна свобода на емоцията си... Промених сцената като направих така мъжа ми да ми се извини и да дойде да ме прегърне и целуне. Над главите ни имаше един ангел на облак. И Хълк вардеше до вратата.

После минах на един спомен, когато съм била може би 4 годишна. Исках да изляза на балкона и да ми купят вафла, по някаква причина ми бяха отказали. Аз се ядосах супер много и счупих с ръка един от прозорците на вратата на балкона, нарязах си дланта, имаше много кръв. После домашните ми се държаха супер гадно с мен и ме наказаха и на другия ден да не излизам.
Говорих с това ЕХО и то ми обясни, че просот искало вафла и да излезе и мама да си е при него. (бях при баба си и дядо си, баба ми ме беше наказала) Извиках майка ми и ЕХО-то ми се погушка с нея, а Хълк отново пазеше наоколо, но нищо не направи, просто беше там. После променихме сцената как баба ми хваща ЕХО-то за ръка и излизат навън на разходка и за вафла. ЕХО-то ми беше много щастливо и се обърна да ми помаха с усмивка преди да излязат.

Последния спомен, към който се върнах беше аз като бебе на няколко дни. Опакована като пашкул, изоставена сама в някакво студено болнично помещение. ЕХО-то беше направо бясно, че е зарязано така самичко и че са го опаковали, така че да не може да си мърда ръцете и краката... Говорих с него, в резултат махнахме пелените, които го стягаха и Хълк отново се появи. ЕХО-то започна да пищи и реве от яд колкото му глас държи, почервеня чак главата му, пищеше и размахваше ръце и крака. Хълк вилнееше в стаята, ръмжеше, чупеше предмети, беше като продължение на ЕХО-то, което беше твърде мъничко да изрази напълно яростта си, че е изоставено самичко и вързано. Когато ЕХО-то изрази емоцията си поиска да е с майка ни. Извиках я, погушкаха се с ЕХО-то, бяха си у дома, беше топло и слънчево, ЕХО-то се гушкаше в скута на майка ми и сучеше и се усмихваше...

Няколко минути след като приключих пренареждането гърдата силно ме заболя за няколко минути и от тогава не ме е боляла докато кърмя. Имам само лека болка фонова при докосване, която постепенно отшумява.

Едно малко разклонение... размишлявам си защо ЕХО-та извикаха точно Хълк... На него му е в природата да е непрекъснато изпълнен с ярост и гняв. Това ме отвежда към един предишен сеанс, който бях правила. Тогава излезе това, че аз изпитвам вина за това, което съм и че някой някога ми е натяквал, че трябва да съм... някаква друга, а не себе си.. А гнева е част от същността ми, един от аспектите на личността ми.

Чака ме още много работа...

П.П.: Цял ден чопля сега всеки от спомените и интересното е, че винаги излиза първо приятната сцена, с която завършваше всяка серия спомени. Предполагам това означава, че работата е била успешна. Освен че се освободих от болката в гърдата.

[Alisa]

Йее , поздравления!
Може директно да попиташ ЕХО- защо Хълк.
Може да намериш общата идея на всички тези спомени и да я отработиш, така елиминираш убеждението залегнало в тях. Съотнеси тази идея към настоящето си и как точно се проявява в него- по това ще свериш и промените в реалността след сеанса.
Давай газ!

[Яна]

Всичко по реда си! Не че не ми се иска с един удар да свърша всичко, но знам, че не стават точно така нещата. Все още навлизам в техниката, правила съм общо три пъти, веднъж с Мая на един от практикумите и два пъти сама. Имам какво още да осъвършенствам, някои стъпки ги забравям все още да ги правя.

Направих и една сесия за пренареждане на спомен, като работих за раждането на първото ми дете. Беше много интересно. Откри ми се аспект, който до сега не ми беше хрумвал, а именно как съм се чувствала преди да стигна до болницата. Беше много интересно.

А Хълк беше помощно средство, него нищо не съм го питала.