TEC

Браво Матро! Не прекалявай с перфекционизма. Отлично сте се справили.

Мери, добре е да си ходила на ТЕС семинари, но не е задължително условие за ПЕАТ семинара. Пак ще имаш огромна полза от него.

Наистина се надявам да не изпадам в перфекционизъм,но нали съм Дева и това малко ми пречи :0.За мен е много важно че виждам резултати,които ме вдъхновяват,а вдъхновението е важно .
Мисълта на Иван много ми хареса.

Преди 2 седмици направих един Дълбок ПЕАТ на майка ми. Искам да кажа, че разбрах откъде идва желанието ми постоянно и всичко да си обяснявам. Майка ми ме побърка - или разказваше истории ( плуваше постоянно) или се опитваше да си обясни какво се случва.... Ужастттт! Казва: "изпитвам омраза, защото еди какво си, чувствам се добре, защото еди какво си" и т.н.
Докарахме го до плерома и се опитах да продължа, но тя си продължи да е в плерома и да не иска да изпита нещо различно от положителното чувство.
Все пак съм доволна, защото поне до плерома стигнахме и тя се чувстваше много добре след това и онзи момент каза, че не изпитва яд, което беше нашата цел.

А иначе вчера Алиса мина през нас и направихме един процес Д4, който се получи много добре. Изчезнаха емоции, усещания и мисли, картината малко се позадържа, но я изчистихме и нея.
Интересното е, че първо виждах едно и също, но огледално, после нищо - едно сиво - черно, но на различните очи беше различно сиво и накрая го усетих като едно, което прелива от едното към другото око и обратно! Много добре се получи. Благодаря Алиса!

пак заповядай!

Браво, че не си се отказала Аурелиа! Плеромата си е добър край, за много хора.
Аз вчера имах подобен случай. Моят бе мноого по сложен от твоя. Жената бе с Паркинсон и освен, че обичаше да говори и да обяснява, тя и забравяше за какво говорим.
Аз я питам: "Сега какво ти се появява? "
Тя ми отвръща: "Болка в рамото, но тя е от операцията, която ми направиха 94 година, направи ми я д-р еди кой си, който е баджанак на свекър ми и като бях в болницата и ми правиха изследвания, лекарите ми казват ............ а пък аз им отговарям........." и така 5 минути разказ с отклонения до 9то коляно.
Накрая й казах като звънна с едно звънче да спира да говори. И звънвах след първото изречение с което ми отговаряше.
Голям купон стана. Но накрая си тръгна доволна.

А и нещо друго, което ми сподели тази жена. Свързано е с това, че всичките ни проблеми са свързани с миналото и, че в настоящето проблеми не съществуват.

Тя е с оперирана тазобедрена става, болки в кръста, в рамото, във врата и т.н. Трудно подвижна е като цяло. Но ми сподели, че от време на време като я удари Паркинсона и забравя, че е болна.
Нейните думи: " На моменти се движа като трактор из къщи и в един момент се усещам, че се движа така и че всъщност съм болна и не трябва да се движа така и пак почвам да си усещам болежките."

лелеее, ситуация само за търпеливи майстори!

Ей толкова много не се бях смял много отдавна.Особено онова със звънчето направо ме довърши.

Тези дни се видях с моя позната българка, която живее във Франция. Основен проблем: по наследство от баща - хронична бъбречна недостатъчност, от там и страх, че още малко й остава преди да започне редовна хемодиализа. За три дни направих с нея: ДП 2, ДП 4, МММ, на върха на пръста, Базов ПЕАТ. Всеки сеанс завършвах с КС. Нещата се развиваха като по учебник. Страха, яда, притеснението, вината намаляваха от 8-9 до 3-4, а след повторение върху същия проблем, но с друга техника ставаше около 1-0, а снимките изчезваха или бяха много размазани. Дадох и книгата на Иван за ТЕС и й показах техниката, като й препоръчах да прави 1 несец Предизвикателството. Като си замине ще продължа да правя за нея дистанционна КС. Помолих я като си отиде да си пусне едни изследвания и да ми пише за резултатите.
Интересното в случая е, че след всеки сеанс аз се чувствах, както, когато за първи път на семинара по ПЕАТ Роси ми направи ДП. Чувствам се, много добре, без да е някакво екзалтирано щастие, хем съм актьор в някакъв филм наречен "живот", хем съм и зрител и хем съм и режисьор. Просто открих, че да работя по този начин с хора ми доставя невероятно удовлетворение. Дори намирам, като че ли е по-силно от удовлетворението, което получавам в професионалната си работа. А, да не забравя - някои близки и познати често ме питат: "Ти нещо да не ми се сърдиш?" макар, че отношението ми към тях въобще не се е променило.
Друго интересно наблюдение е: как хората остановяват контакт, как "се осмеляват" да ти се доверят. Някой задават директно въпроса: "Ама ти сега нещо като екстрасенс ли си?" Други се страхуват да не им навредиш с някакви лоши енергии. Други да не би да ги програмираш за нещо което е в тяхна вреда. И т.н. Аз съм на принципа, че това не бива да става насила, дори напротив - човека трябва да е твой сътрудник в решаването на проблема. Има дори доста тежки случай на мои познати ( един с рак на ларинкса и друг с увредени клетки на ретината на едното око), които само като чуха, че трябва да правят поне 1 месец сами Предизвикателството, предпочетоха да се оставят в ръцете на традиционната медицина.
Проблем: Въпреки, че ДП не ми е още ясно как да го направя, (чета и препрочитам записките и листовете на Иван и не мога да проумея алгоритъма), на няколко пъти си викам "днес ще опитам" пък каквото стане и... всичките пъти срещите ми пропадат... Надявам се един ден и това да влезе в инструментариума ми.

Изречението ти в ТЕС е "Въпреки ,че всичките пъти срещите ми по време на ПЕАТ пропадат аз.............. .Щом си уловил алгоритъма на другите техники вероятно и тази няма да ти се опре.Сигураен съм ,че още малко практика и ще си 6.По важното е че самия процес ти носи удовлетворение.Не знам какво е професионалното ти поприще ,но подозирам как ще се трансормира .
Поздрави

Благодаря за идеята, Мартине. По професия съм театрален режисьор и педагог и въпреки че това е творчество от всякъде, с "нашите" техники ми е още "по-творческо"...

Владо,за съжаление много хора предпочитат да отидат някой друг да направи нещо за тяхното здраве отколкото те самите да се потрудят,но това е техният избор!При мен се случва същото,макар че все повече се говори и научава за тези техники и виждам,че има хора които са чували или чели!

matro написа:Ей толкова много не се бях смял много отдавна.Особено онова със звънчето направо ме довърши.

А тук да ви подсетя,явно Иван е пропуснал да ни каже на семинара,носете си звънчета като помощно средство при работа с клиенти!
Честно казано веднага си зададох наум въпроса:
От къде извади това звънче Иван?

vladopetkov, До колкото си спомням, при срещата ни след семинара, ти каза, че си се притеснил от това "какво си видял" докато аз бях на мушката. По-скоро си тесни това или си завърти една снимчица!

matro написа:Ей толкова много не се бях смял много отдавна.Особено онова със звънчето направо ме довърши.

Мда полезна идея. Ще я използвам другия път с майка ми ))