TEC

Прекалено е трудно - грозни са, а аз трябва да съм прекрасна

Аз отказвам да приема, че бременността е причина за подути крака Или за болки в кръста примерно.

Нооо, интересно е какво намира човек в нета, когато пита за подути крака и глезени. Съветите варират от безобидните (и сравнително безсмислени) - вдигнете си краката и чакайте да ви мине, до направо опасните - подуването се дължи на задържане на течности, затова пийте по-малко вода и приемайте диуретици

Честито на печелившите

Аз лично мисля, че се справих по-добре.

Времето си минава, а аз се чувствам все по-добре - физически и емоционално. Много съм спокойна, бебчо също. Даже подготвителните ми контракции станаха по-леки, което не знам дали е добре

Все още съм далеч от раждането и може би е рано да се хваля, но се чувствам така, все едно съм свършила много и добра работа

ТЕСах доста, може и още Повечето ми страхове са само спомен, а някои от тях пък изобщо не си спомням

КОгато си пусна холосинк сидито, започвам да тесам наум (а понякога и наистина, но някак си предпочитам да не мърдам) всичко, което ми хрумне. И снощи като се замислих - ми то почти не останало нищо за тесане Е, не точно, де, но някои основни страхове и притеснения бяха явно преодоляни.

Бебчо пък се оказа, че се е обърнал вече, но още си седи отдясно и нищо чудно да си остане там.

Сега имам чудене за раждането - дали да е във водата самото раждане (или да използвам басейна само за облекчаване на контракциите в първия етап, а после да родя "навън"), нещо не мога да си го представя. Също и раждането на плацентата ми е мътно някак... но ще си го изясня, надявам се

Записах се и на един курс по "active birth", надявам се да ми хвърли малко светлина по някои въпроси...

Аз бих препоръчал раждане във вода. По-плавен е прехода за бебето от една среда към друга. А и последните контракции са най-яки. Защо да не ги облекчиш и тях?

Имам проблем с визуализирането на раждане във вода.

Така или иначе басейнът е тук вече

Освен това нали се препоръчва да се излезе за раждането на плацентата (макар че аз не видях смислено обяснение като причина за което). Значи трябва аз с бебе в ръце да изляза от басейна. Ми не знам дали няма да падна или да го изпусна Другият вариант е да го дам на мъжа ми докато излизам, ама и това не си представям. Колко е дълга пъпната връв?

Имах намерение да го тесна тази вечер това, дето го написах, ама някак си преминах на други неща... може би утре

Аз бих препоръчал да има още някой до теб освен мъжа ти, най добре жена и тя да ти помага. Мъжете не се знае как ще реагират на раждането. Някои припадат, става им лошо, не могат да гледат и т.н.

Мерси за препоръката

Правих прокси на мъжа ми за страха нещо да не се обърка при раждането. Заспа

С извинение за по-особената тема, но пробвала ли си да акаш в морето? Трудно е, защото водата прави налягане отвън и акото не може да го преодолее. Предполагам, че същият е и проблемът с плацентата при раждането й под вода.

Искам да те питам нещо, Аретюз. Ти споменаваш, че си правила ключично дишане. Защо си го правила? За да подсилиш ефекта от ТЕС или техниката не ти е работила за нещо?

Ами да ти призная, не съм пробвала

Иначе има известна логика в това, което казваш

Ама аз вече го преодолях този етап (че не можех да си представя някои моменти от раждането (във водата), както и последователността, по която очаквам горе долу да се случват нещата) и вече не ми е проблем...

Освен това проксито, което правих на мъжа ми, имаше чудотворен ефект и сега даже гледам, че съвсем самоинициативно обсъжда и пита и не изглежда никак стреснат. Тези разговори с него и съвместните така да се каже визуализации, много ми помагат. Аз съм му показвала ТЕС (много отдавна вярно беше), но сега мисля да му изкарам един бърз курс, за да го правим заедно по време на раждането, или пък ако се наложи, той да ми прави на мен.

А ключичното дишане го правих, защото техниката не ми работеше за бялото течение. Направих си тес за притесненията и сега съм като в онзи виц - "...дрискам си докторе, ама хич не ми пука" В смисъл, че след като за толкова месеци не отбелязах особен прогрес, приемам, че това си е реакция на тялото, което се чисти от нещо и е добре за мен.

Щото мисля да правя и аз ключично. Всъщност започнах. Да видим.

Между другото имай предвид, че бебто и плацентата са като скачени съдове и трябва да са на едно ниво, за да не изтече кръвта от бебето към плацентата или обратно бебето да не се пренапълни, като второто е предпоставка за жълтеница.

Аз пък си мислех, че плацентата трябва да е по-високо, за да може кръвта да отиде към бебето, и да ти кажа се чудех как точно ще стане, докато плацентата не е родена още.

А ти защо правиш ключично?

Една приятелка беше проучила въпросът с плацентата. Ще я питам. Тя е с две деца, родени вкъщи. Но не ти пречи да питаш на курса за активно раждане.

Боря се с разни работи, но още не ми се разправя за какво правя ключичното.

Ще питам. Започнах да си правя един списък, че много забравям напоследък

По въпроса с плацентата - нямало кой знае какво значение, но по-добре било да са на едно ниво.

Мая, ти смяташ ли да режеш пъпната връв?

Здравейте!

За ТЕС научих преди няколко дни. Удивлявам се от това, което чета във форума.

Но за раждането имам повечко впечатления. Ще ви кажа това, което знам като акушерка, а пък вие почувствайте, дали е от полза.

Родилни болки се усещат в периода на разкритие. Стресиращите ситуации в този период, ни правят по-чувствителни към тях.
Когато главичката започне да се показва (врязване) вече не говорим за разкритие, то е станало. Болката отстъпва на друго едно усещане - велики и неудържими напъни за ... акане. Усещането е, че "изакваме" бебето. За това, как се напъва и диша в този период, сигурно ви е известно, чели сте.
Затова си мисля, че в периода на разкритие може да се стои във водата. Личния ми опит е, че и да няма вана, само един душ много помага.
Но, когато се стигне до периода на изгонването на плода (когато главата започне да се вижда) е по-добре това да става извън водата. Както казва mayadob, трудно се ака в морето. Като си помисли човек и в природата няма подобно явление - млекопитаещо да влиза във водата, за да изгони плода. Считам, че е излишно да се удължава "мокрия" период за бебето, което и без това ще трябва да се адаптира за живот на сухо в един следващ момент.

Извън водата, родилката лежи, бебето и плацентата са на едно ниво и се избягва преливане на кръв от и към бебето, а пъпната връв се прекъсва след като отминат пулсациите в нея. Това, според мен е най-оптималния момент, за да не се претовари кръвоносната му система с прекален обем кръв, а и да не се лиши от тези последни дози кръв.

Изгонването на плацентата също става само с един-два напъна. Няма болка. Затова, нека да става на сушата!

Когато си мисля за естествено раждане, все си представям, как са ставали нещата преди да се наложи медицинското раждане. Ами, женският индивид (човек или друго млекопитаещо) се води от инстинкт и намира едно сухо, топло, закътано, отдалечено от шум и навалица място.
А и да не забравяме за земната гравитация, към която са приспособени функциите на телата ни.