TEC

По-горе започнах да разказвам за прохождането на детска градина.
Продължавам, но темата не е приключила още.

Няколко пъти детето вдига температура вечерта след градината. Сега пак е с температура. От няколко дена го натискам да тесаме сополи и кашлица. Той сам каза още два симптома - лошо му е на езика и преглъща трудно. Показва ми с ръце по колко му е лошо.

Тесаме, като аз го потупвам и му подавам репликите, а той повтаря. Или на всяка точка го питам "Какво, какво?" или "Кажи и на мене.", а той повтаря проблема. Тук си представяме, че във всяка точка има по един магьосник, на който трбва да кажем за проблема, и той да ходи да го оправя.

И ето какво исках да разкажа сега:
Като тесахме кашлицата му подадох една реплика "Боли ме гърлото, като кашлям", а той каза, че не е вярно и зарязахме тази фраза. Като тесахме преглъщането му подадох реплика "Не мога да преглътна детската градина". Той първо го повтори въпросително и после го повтори декларатиовно. Но не го отрече.

Не зная дали е по-добре да тесам върху неговите точки или прокси, но е много трудно върху него. Той се опъва, пазарим се, върви бавно... Затова предпочитам да му правя проксита. Днес, след 5-6 поредни проксита за лошото на езика, му се доповръща и му стана още по-лошо. Но трябваше да прекъснем. Сега пак ще продължим.

Отдавна не съм писала тук. Сега ми се е случило.

Виждам, че горе съм писала за детската на Кирчо. Накрая сменихме детската. Сега е в Камелини Монтесори. Там е много хубаво.
По принцип смятам, че детето трябва да се нагоди по детската градина и да се чувства добре, а не да се търси място, което да пасне на детето. Но сега вече отрекох тази моя теория. Или поне в нашия случай. Още повече, че аз лично изпитвах неприязън към държавната детска и изпитвам голямо щастие от Монтесори.

Тази нощ ме боли ухото и затова виснах на компютъра.
Започна да ме боли и си мислех, че ей сега ще мине, но...
Станах да тесам. Леееко се успокои и пак заболя. Правих лечение с една мантра от "Медицина на душата, ума и тялото". От мантрата се поуспокои.
Някъде бях чела при болки в ухото на ухото да му се говорят хубави неща. Започнах да си представям, че много усти ми шепнат в ухото "Обичам те" и "Благодаря ти". Тогава болката стана съвсем търпима. Започнах да чувам движение на нещо вътре. Наклоних ухото надолу и чаках да изтече. Тесах и по точките казвах "Моле те изтечи". Скоро нещото слезе. Но вместо да изтече сякаш се отпуши нещо и премина въздъх. Спря да ме боли и веднага след това пак започна да се движи отвътре и да боли. После пак се отпуши и така. Спрях да тесам. Сега за пореден път мина въздухът и чакам следващия залп.


Скоро децата боледуваха. Исках да разкажа за тесането, което падна, но все нямах време. Сега съм позбравила, но ще изкарам нещо.
Яна кара настинките много по-леко от Кирчо. На нея проксито й проработва изключително бързо и ефективно. А за Кирчо... като отвися на прокси и така си карам с часове. Веднъж и двамата едновременно бяха с кашлица и нямах време да тесам едниния, после другия. Тогава направих прокси за двамата едновременно. На Яна резултатът си пролича, на Кирчо... слаба работа.

Веднъж отивахме на среща с други бебета и Яна точеше едни гъсти, зелени сополи. Тогава още не се беше раболявала, само сополите. Никак не ми се искаше на срещата да се сополяви така и ходейки й направих едно прибързано прокси. Сополите веднага изчезнаха. Тогава за първи път видях колко бързо се повлиява тя. Останх приятно изненадана.

Първото разболяване на Яна беше с болно ухо. Тя беше на 7-8 месеца тогава. Докторката я видя и нищо хубаво не каза. След два дена обаче нямаше нищо. Докторката пак се изненада.
Скоро Яна пак направи болно ухо. Докторката пак се притесни. След два дена пак нищо й нямаше. Докторката каза "Интересно колко бързо й мина. И то без никакво лечение." Казах й "А, не е без лечение", а тя се засмя "Да, де. Конвенционално имах предвид".
От моята позиция ми звучи много нелепо как може да мисли, че с конвенционално лечение ще се оправи нещо

Докторката вече ни изписва ТЕС. Казва "Правете и вашите работи". И то го казва доста сериозно. Да не би да спра.

Не смея да се похваля за запекът на Яна.
Откакто се е родила тя ака средно веднъж седмично. Кога по-рядко, кога по-често. Акаше си съвсем лесно и безпроблемно. Покрай Нова година ми се зави свят. Започна веднъж да ака, но акото не излизаше. Беше се показало на 2 сантиметра. Тя се дере от рев, то не помръдва нито навън, нито навъте. Така се изтощи, че заспа на гърнето и, като се събуди, кошмарът продължи. Как да е, някак успя да се изака. Тесах я и се надявах това да не се повтори. Да, ама се повтори. След няколко дена същата история. Тогава започнах да я тесам всеки ден по два пъти. Към този момент правех дневно по 5 проксита на Кирчо и поне по един ТЕС на мен, та за Яна правех по 2 на ден. Двата теса на Яна ги правех в продължение на десетина дена. В случая тесах така - влизам в проксито и без настройка и без 9Г правя два кръга по точките с "Акам леко и лесно".
Кошамарният запек повече не се е повтарял. От тогава мина повече от месец. В началото тя пак се изакваше през няколко дена. От две седмици започна да ака всеки ден. Някои дни и по два пъти.

Когато някой познат се оплаче, че е болен или има болен роднина. Вече гледам много различно на тези разговори. Обикновено разговорът се стига до ТЕС. След което човекът вече не може да ми се оплаква, защото му казвам да опита и после да говорим. Много постно за хората. Няма мъка и съжаление

Ухото ми изтече още няколко пъти. Още понаболява, но мисля вече да си лягам.

Цяла нощ в ухото се въртя, изтича и запушва нещо. И сега, на сутринта, продължава.

Скоро с една приятелка тесахме за ядовете, които има с майка си. Толкова бързо й мина, че й завидях. Казах си "само на мен ли не ми минава гнева, писна ми"?
Но ето, че след няколко дена и аз получих своя подарък.
Преди два месеца имах много тежко разгневяване покрай мъжа ми. Нямах възможност да го тесам на момента (тесах болните деца), от което още повече се сринах. Позакрепих положението някак. Когато децата оздравяха, първата ми работа беше да тесна караницата с мъжа ми. Не можех да усетя дали има резултат.
Такива караници поемам лесно, ако съм силна. Слаба ли съм, става много зле.
И така, вчера бях слаба и пак се разрази лоша сцена. Но след нея бях като нов човек. Нямаше старата буря от отвратителни емоции. Точното определение наистина е емоционална свобода. Така се радвах на новите си настройки. Само си мислех, че искам тези настройки завинаги. Което се и очаква.
Всъщност имаше един момент, в който се разгневих. После установих, че това е аспект, който не съм тесала. Поотесах го малко и мисля пак да се спра на него. Но този гняв беше съвсем за малко.
Имаше и едно леко и неопределено чувство за разплакване. Което мина с малко потупване в движение.
Веднага след това ме напуши на смях.

В такива моменти се чудя няма ли световен ден на ТЕС, за да празнувам на него

Сещам се също за Гари Крейг и мислено много му благодаря

Кирчо скоро имаше проблеми с едно дете в детската. Детето все закачало Кирчо. То милото всъщност харесва Кирчо, но нашият се оплаква. После почнаха да се боричкат и май другото дете побеждава, та Кирчо съвсем се сдуха. Не искаше да ходи заради това дете.
Мъжът ми се видя в безизходица. Аз бях доста спокойна. Той не можеше да ми разбере спокойствието и питаше какво мисля да правя. Казах му, че мисля да тесам. Той млъкна и след малко се обади доста гневен. Развика се "Ти няма да оправиш проблема. Искаш да го заобиколиш и да изглежда, че няма проблем. Но няма да го оправиш". За него оправянето на проблема беше децата да се разделят и учителките постоянно да внимават да не се събират. Или да са в различни детски градини. Разговорът беше станал доста сериозен, но не можех да се държа сериозно. Напуши ме неудържим смях. Само казах на мъжа ми "Извинявай, но не издържам" и избухнах в смях.
А за детето в детската. Всъщност отдавна тесах по въпроса и отношенията на децата се бяха оправили. Но това с боричкането върна положението назад. Вече не помня тесах ли, но след няколко дена другото дете го нямаше в детската. Все още не се знае дали е напуснал за постоянно. Аз пък много исках Кирчо да стигне до разбирателство с това дете. И малко съжлих, когато разбрах, че го няма.

Доста ти се е насъбрало за споделяне

mayadob написа:Когато някой познат се оплаче, че е болен или има болен роднина. Вече гледам много различно на тези разговори. Обикновено разговорът се стига до ТЕС. След което човекът вече не може да ми се оплаква, защото му казвам да опита и после да говорим. Много постно за хората. Няма мъка и съжаление

Аз ги питам: Опитахте ли техниката, за която ви казах?
Отговорът е: Не.
Аз: Ако вие не сте загрижени за себе си, за да опитате нещо дребно, за да се облекчи болката ви, защо трябва мене да ме е грижа?
Може да звучи грубо, но още по-грубо е да ме използват като кошче за душевни отпадъци!

Я-я-я-я че интересни работи!

Аз пък някой като ми се оплаква, просто не отговарям. Слушам и гледам тъпо. И престават. Ако някой търси - ще намери. Иначе защо да се натрапвам.

А за Мая - поздрави за успехите! Голямо вдъхновение си ми ти, и сигурно не само на мен

Arethuse написа: ...Голямо вдъхновение си ми ти, и сигурно не само на мен

Абсолютно сигурно!

Мая, и на моето момиченце (сега е на 4 г.) й се случи подобен неприятен запек. Много плака, милата, препоти се цялата. Освен ТЕС тогава, в разгара на ужаса, й дадох 2 чаени лъжички зехтин. До 5 минути кошмарът свърши. Сега при най-малкото съпротивление казва "дай ми зехтин". При всички положения няма да навреди, пробвай! От друга страна, искрено ти желая никога да нямате подобни преживявания отново!

Благодаря ви за хубавите думи

Мимишка, надява се да не се налага, но ще го запомня това за зехтина.

Искам да отбележа, че следващата нощ от ухото ми изтече нещо тъмно кафяво. Станах да го избърша, а сутринта го видях и по възглавницата.

Нашата педиатърка ме хвърли в оркестъра. Яна вдигна температура. След прегледа жената каза, че е обичайна криза покрай никненето на зъбите. Предложи ни сироп за кашлицата, отказах. Накрая тя каза, че понеже нямало конвенционално лечение, щяло по-бавно да й мине. Падна ми ченето. Съвсем скоро лекарката се дивеше колко бързо се оправя бебето и казваше, че явно е с добър имунитет. А сега вещае по-бавно оздравяване. Всъщност защо ви го пиша? Така, да се оплача. Ама нямам друга удобна лекарка да ги преглежда. Писна ми от това неразбиране.

Мая, просто недей да очакваш разбиране. Тесай го

Попаднах в капан
Имам проблем с Кирчо. Не мога да понасям, когато се мотка при обличането, храненето и заспиването. А той е цар в това. Днес от сутринта казах, че не мога повече и няма да се занимавам с него, пък каквото ще да става. Сега, на приспиване, той моли за приказка, а аз му отказвам и той ме пита защо. Казвам му "Защото след приказката искам да заспиш, а не очаквам да го направиш." А той ми вика "Очаквай, че ще заспя." Изражението му беше все едно казва "Толкова е лесно, просто очаквай!" Така се разсмяхме с мъжа ми. Особено на фона на това, че сега чета новата психо-кибернетика

Майче, знам, че ще се справиш!

Децата са велики учители. Дъщеря ми ме учи на толкова много неща.

Ако някой е помислил, че всичко ми е цветущо, идвам да разсея тези заблуди. Идвам да се оплаквам, демек. Не търся съвети, защото не се чувствам в безизходица. Много добре си зная какво да правя.
Просто идвам да попълня дневника с история, която да видя след време как ще ми звучи.

По-назад разказвам как успешно теснах един гняв към мъжа ми. Оказа се, че съм извадила една лъжичка от локвата.
Наистина не се ядосвам така гадно, както преди. Но дойдоха следващите лайна, ако ми позволите да го нарека, както си е.

Един ден мъжът ми избесня нечовешки за нещо наистина дребно, което синът ни беше направил. Аз не се афектирах (това ми е придобивката от предишното тесане), само защитавах детето, за да не го пребие баща му. След това обаче кой ме накара да дърпам дявола за опашката. Бидейки весела отидох да успокоявам мъжа ми. Хем зная, че това го дразни още повече. И така си натресох неговия гняв. Върху мен се изля една кофа помия, която не успях да понеса. По-лошото е, че не успях да се тесна. Изпаднах в дълъг период на апатия. Не можех нито да тесам, нито да медитирам (което също ме вдига). Единствено съм тесала за бебето, ако се удари.
Може да съм хванала периода, в който правих теса за благополучие и тогава някъде го спрях.
Та изживях една апатия. И аз не знаех какво искам. Чаках нещо да стане и знаех, че имам ТЕС, ако стане нетърпимо зле. Сърдех се и не говорех с него, освен неотложни неща.
Накрая той беше притиснат от обстоятелствата да обсъдим нещата. Обстоятелствата са, че отказах да ходим на море, докато сме в такива отношения.
Оправихме си отношенията. Даже започнахме да оправяме отношенията и със сина. Даже една вечер потупвах мъжа ми и тесахме разни неща - нещо нечувано у нас.
Аз се разтесах яко. Първото нещо ми беше да тесна дупката, в която бях изпаднала и да се помоля никога да не изпадам в състояние, в което не мога да тесам - бях си го планирала по време на апатията.
И днес той какво ме погледна сутринта накриво... пак изпаднах в дупка. Този път обаче не мисля за оправяне на отношенията и на търсене на път към него. За малко да спра да тесам. С кански усилия започнах вяло да се потупвам. Слава Богу, закрепих се и цял ден се потупвам при всяка удобна и неудобна възможност. Твърдо съм решена да се задърпам нагоре.
Ако консултирах някого, изпаднал в апатията, в която бях преди това, щях да го посъветвам да теса само за себе си. Знаех това тогава, но бях абсолютно блокирала. Мина ми през акъла да отида на сенас при Роси, но само ми мина. Разчитах на ТЕС, ако стане много зле и търпях.
И ето сега събитията така се стекоха, че съм принудена да тесам само за себе си. Видях, че да чакам да свършим някаква взаимна работа с мъжа ми, няма да стане скоро. Друга опция не виждам, освен да вървя сама.
Доста неща имам за тесане. Интензитетът им намалява и си търся поводи да го засилвам, за да ги тесам. Например се навъртам около мъжа ми, за да изпитам гадното. После се оттеглям и тесам.
Не зная това кога и как ще приключи, но чувствам, че съм стъпила, където трябва.

И така, ако някой мисли, че нещата при мен са цветущи, не е далече от истината. Защото ще станат

Напоследък емоциите ми стават толкова интензивни по време на ТЕС, че имам чувстовто, че ще се задуша и че ТЕС не ми стига. Слаба ракия все едно. Днес така се чувствах. Исках да премине тежестта, но не минава и не минава. Потупвах се с една ръка. По едно време включих и втората, но много некоординирано. Така стана, че с едната ръка потупвах една точка, а с другата няколко точки след първата. Продължих да потупвам различни точки и скоро ми просветна.

Преди врмеме си мислех да направим експеримет няколко човека да потупват различни точки на един. Но не се бях сетила сама да си потупвам различни точки с двете ръце. Много е яко. Правих го още няколко пъти и все ми просветва.

Мая това дето си го направила ми идва от време на време интуитивно! Не съм му обръщал много внимание до сега , но сега вече имам идея, че и при теб върви! Аз се боря напоследък със "сънливост"- според мен е нещо силен позив за отдалечаване от мен самия!Не що постоянно ме бута към това да гледам и да съдя другите или поне идикации за подобно нещо! Емоционалната трнсформация тези седмици изобщо не става, а беше нещо което при мен върви! изобщо не могада се концентрирам продължително време , каквото изисква ЕТ, направо ми е страдание на го правя, нещо като болка! Тесам сънливостта и все едно някой друг ми я прави , аз даже не осъзнавам че аз правя ТЕС! Направо лудница!