TEC

MagicWoman

Хубавото е, че винаги имаме избор - да бъдем прави или да бъдем свободни. Аз избирам второто. Laughing

Знаеш ли къде е истината тук, Алиса? Истината е контейнерът съдържащ моята и твоята позиция едновременно. Истината е парадокс и аз ти благодаря, че можах чрез теб да го усетя така ясно! Very Happy Истината може да се усети чрез Аз-а, а съдържанието - чрез ума, който непрекъснато застъпва различни позиции.

Радвам се, че пак съм ти полезна!
Когато си чисто съзнание, т.е. просто енергия, за какъв избор, свобода или истина говорим?
"Избирам" само по себе си е форма на ограничение.
"Свобода"-крайност различна от нулата.
Няма истина, без неистина! Тя е функция на егото, което се изразява със средствата на ума и се оцветява и затвърждава с емоциите.
"Позиция"-също е ограничение, прието за истина към даден момент на осъзнатост на съм. Не изказвам позиция, а представям теоретична постановка.
СЪМ!

Ех, Диана, Диана, всички имаме много за осъзнаване и за преживяване.

Мисля, че това е чудесно, нали за това сме се събрали - да го споделим.

ivangp написа:Понеже си привърженичка на "Просветелението" - Рон Смодермон, ще ти цитирам два пасажа от него:

Разсъдъкът е система от органи, включваща цялото физическо същество. Неговата цел е да оцелее и да бъде прав. Той ще направи всичко, за да я постигне. Понякога за него има нещо по-важно от оцеляването, а именно – да бъде прав.

Именно, но ние не сме разсъдъка, той е само съдържанието на контейнера /Аз-а/. Затова следващият ми пост допълва мнението ми:

Diana написа:

Истината е контейнерът съдържащ моята и твоята позиция едновременно. Хубавото е, че винаги имаме избор - да бъдем прави или да бъдем свободни. Аз избирам второто.

Да бъдем прави е да действаме от позицията на разсъдъка, да бъдем свободни - от позицията на Контекста /Аз-а/

Рон Смодермон: "Ако твърдите, че Вашата позиция е истина, Вие сте в много тежко положение."

Естествено, че моята позиция не може да бъде истина, тъй като истината винаги съдържа и двете противоположности, затова е и парадокс.

Радвам се, че пак съм ти полезна!
Когато си чисто съзнание, т.е. просто енергия, за какъв избор, свобода или истина говорим?
"Избирам" само по себе си е форма на ограничение.
"Свобода"-крайност различна от нулата.
Няма истина, без неистина! Тя е функция на егото, което се изразява със средствата на ума и се оцветява и затвърждава с емоциите.
"Позиция"-също е ограничение, прието за истина към даден момент на осъзнатост на съм. Не изказвам позиция, а представям теоретична постановка.
СЪМ!

Чисто Съзнание не е енергия. Изборът ми е дали да бъда Чисто Съзнание или Разсъдък. Когато съм първото съм Контейнерът, съдържащ всички противоположности, за мен това = Свобода. Когато съм Разсъдък - застъпвам позиции, но го разбирам когато някой застъпи противоположната позиция. Ако провокира в мен реакция, означава, че засъпвам И нея. Осъзнаването на ТАЗИ истина ми действа изключително освобождаващо.

Естествено, че моята позиция не може да бъде истина, тъй като тя винаги съдържа и двете противоположности, затова е и парадокс.

Диана, на мен лично не ми звучиш парадоксално. Може би ти с с нагласата, че съдържаш противоположностите, как това може да тсане ясно от постовете например. Според мен съдържането на противоположностите е самото ПРИЕМАНЕ или НАБЛЮДЕНИЕ. Всяко "интерпретация", колкото и да е "парадоксална" е трудно определима поне според мен. Имам едно питане, ти как можеш да разбереш кой е посветен и кой не?

Първо, предлагам ти, да идем в твоя тема!
Второ
MagicWoman

Alisa

Радвам се, че пак съм ти полезна!
Когато си чисто съзнание, т.е. просто енергия, за какъв избор, свобода или истина говорим?
"Избирам" само по себе си е форма на ограничение.
"Свобода"-крайност различна от нулата.
Няма истина, без неистина! Тя е функция на егото, което се изразява със средствата на ума и се оцветява и затвърждава с емоциите.
"Позиция"-също е ограничение, прието за истина към даден момент на осъзнатост на съм. Не изказвам позиция, а представям теоретична постановка.
СЪМ!

Чисто Съзнание не е енергия. Изборът ми е дали да бъда Чисто Съзнание или Разсъдък. Когато съм първото съм Контейнерът, съдържащ всички противоположности, за мен това = Свобода. Когато съм Разсъдък - застъпвам позиции, но го разбирам когато някой застъпи противоположната позиция. Ако провокира в мен реакция, означава, че застъпвам И нея. Осъзнаването на ТАЗИ истина ми действа изключително освобождаващо.

Ако се хванем за смисъла на думата съзнание то тя значи "със знание, съвместно със знанието" т.е. с разсъдък. Но ако се хванем, за същността която се влага от автора, и че това е просто недобър превод или неточен изказ ограничен от скромните ни речници, то за мен състоянието на ЧО е състояние, в което изключваш разсъдъка и тялото и оставаш душа, енергия в състояние на съм, където всичко става и не става, може и не може, е и не е... само пусни намерение и случваш-мисъл, материя,...ако не пуснеш намерение- плуваш в космоса, докато нещо не те импулсира.

nikimm написа:

Естествено, че моята позиция не може да бъде истина, тъй като тя винаги съдържа и двете противоположности, затова е и парадокс.

Диана, на мен лично не ми звучиш парадоксално. Може би ти с с нагласата, че съдържаш противоположностите, как това може да тсане ясно от постовете например. Според мен съдържането на противоположностите е самото ПРИЕМАНЕ или НАБЛЮДЕНИЕ. Всяко "интерпретация", колкото и да е "парадоксална" е трудно определима поне според мен. Имам едно питане, ти как можеш да разбереш кой е посветен и кой не?

Надявам се, че не звуча парадоксално. Не е това целта ми. Да, когато съм в състояние ЧО, съм контейнерът, който съдържа противоположностите, това е приемането на живота такъв, какъвто е. Но, точно тук се появява истината като парадокс. Интерпретацията е позиция, произлизаща от разсъдъка, т.е. от съдържанието на контейнера и в нея няма никакъв парадокс, нито може да бъде истина. Под посветен може би разбираш просветлен. Ако това е така, просветлението е да живееш от позицията на Аз-а, т.е да бъдеш Контейнера. От тази позиция можеш да формираш каквото си искаш съдържание.

nikimm написа: Имам едно питане, ти как можеш да разбереш кой е посветен и кой не?

Всъщност въпросът ти е как разбирам кой е просветлен /посветен?/ За сега не съм срещала хора, които живеят само от позицията на Аз-а. Казват, че тогава ще виждаш всички като такива, в смисъл тяхната божествена същност, от една страна, но от друга ще видиш, че навсякъде цари голям мрак /защото те не го знаят/. Познавам обаче доста хора, които светват и гаснат преминавайки от Егото към Аз-а с тенденция на увеличаване периодите към второто. Намирам, че животът е изключително интересно място за пребиваване, когато не го приемаш на сериозно.

Много думи, както и преди. Голямо объркване. Контейнери, АЗ-ове, ЧО, исини и т.н.
С какво всички тези дискусии ми помагат да живея по-добре?
Това, за мен, е въпросът.

В материалния свят не можеш да живееш от позиция без позиция, според мен.
Така, че Диана, не се измъквай от факта, че се опитваш да заемеш дадена позиция! (В случая коментара ти за ТЕС и работата на парче)

И ако наистина осъзнаваш това за което четеш и пишеш, приеми и позицията на другите, като възможна и спри да се опитваш да налагаш собствената си позиция.

Ако обаче само си приказваме, може да си приказваме до второ пришествие, което според мен така и няма да настъпи. И да се заливаме с думи и сложни изрази, с които да почесваме егото си, колко сем разбиращи, знаещи и по-нещо си от другите.

Дайте някакви практични съвети!
А не сложни умозаключения и взаимоизключващи се възможности, които парадоксално съществуват едновремено.

ivangp написа: И ако наистина осъзнаваш това за което четеш и пишеш, приеми и позицията на другите, като възможна и спри да се опитваш да налагаш собствената си позиция.

Трябваше да се върна и отново да препрочета какво съм написала. Честно казано никъде не видях, да не приемам позицията на другите, нито да се опитвам да налагам моята.

Това, което се случва според мен е, че всеки проектира собствените си сенки върху другите и си мисли, че го нападат, докато това са собствените ни отрицателни черти съставляващи егото и преметнати през оградата, която ограничава егото от персоната. А персоната - това сме ние, изтъкани само от положителни черти.

Това, което се случва според мен е, че всеки проектира собствените си сенки върху другите и си мисли, че го нападат, докато това са собствените ни отрицателни черти съставляващи егото и преметнати през оградата, която ограничава егото от персоната. А персоната - това сме ние, изтъкани само от положителни черти.

Ок, според мен егото също си има смисъл, не виждам нищо лошо или хубаво в него, но пък е съставна част от цялото. Освен това ние го наричаме его, а пък то какво е точно си е друга работа.
Преди време си купувах и четях книги, които са написани сложно. Книгите са на житейкси теми. С времето започнах да ги чета с лекота, а след това разбрах, че осъзнаването на нещо може да се изкаже просто .Животът не ни е създал със сложните думи и обяснения. Ние после ги тътрсим.
Поздрави

Доколкото не ме лъжат очите, тук темата е "против лъжата" и се разгръща в насока, да изчистим чувството за лъжа у себе си и така, да предотвратим случването и в нашия живот. Форумът е обвързан с техниката зя емоционална свобода и нейната употреба, включително и по почистването на "лъжата" от живота ни. Изведнъж се появява

Ще си позволя да споделя мнение, защото е чудесен пример за това, което съм казвала с мои предишни постове......
MagicWoman

и учудващото ме за пореден път

Честно казано никъде не видях, да не приемам позицията на другите, нито да се опитвам да налагам моята.
MagicWoman

MagicWoman , защо толкова много държиш да си права, да е най-добрият т.е.твоят начин (май ти задавам този въпрос за пореден път)....????
Може пък да си на правилната тема- самоизмамата...хъм, за да съм по-деликатна самозаблудата, да!

nikimm написа: Ок, според мен егото също си има смисъл, не виждам нищо лошо или хубаво в него, но пък е съставна част от цялото. Освен това ние го наричаме его, а пък то какво е точно си е друга работа.
Преди време си купувах и четях книги, които са написани сложно. Книгите са на житейкси теми. С времето започнах да ги чета с лекота, а след това разбрах, че осъзнаването на нещо може да се изкаже просто .Животът не ни е създал със сложните думи и обяснения. Ние после ги тътрсим.
Поздрави

Да, Ники, естествено, че няма нищо лошо в егото, то се грижи за нашето оцеляване, но когато си мислим, че сме само то и нищо друго - тогава започват проблемите. Индивидуалност означава "неделимо две" - Его и Аз. Егото изхожда от разделението и изпитва непрестанно нежелани емоции, докато при Аз-ът - е точно обратното.
Има една книга на Естер и Джери Хикс "Навлизане във Вихъра" + CD. Доста добра по отношение на връзката между "физическия аз и неговия нефизически еквивалент, твоя Вътрешен Аз". Те го наричат Вихъра - полето на творението. Емоциите, които изпитваме са индикация дали сме във Вихъра си или не. Ето един цитат:

"Какво чувстват другите спрямо теб зависи изцяло от връзката им със собствения им Вихър. Помни, че когато другите се държат агресивно или грубо с теб, те отчаяно се нуждаят от изравняване с Вихъра си. Наистина не си виновен ти.
В някои ситуации е по-лесно да ви помогнем да намерите състояние, в което сте "без мисли", отколкото да сте с положителна мисъл...
Ако се освободиш от всяко притеснение за това какво чувстват другите към теб и се фокусираш единствено върху това какво чувстваш ти към тях, ще достигнеш до дълбокото разбиране за това кой си в действителност и ще откриеш какво представлява истинската свобода."

ок, споделям този ред на мисли, но от предния ти пост сякаш останах с друго впечатление.

приеми и позицията на другите, като възможна и спри да се опитваш да налагаш собствената си позиция.

"На нас ни се втълпява, че всеки от нас е отделен, самостоен, единичен Аз и всичко зависи единствено от него. Така се сдобиваме и с това ужасно бреме на отговорността. Но аз се опитвам да ви кажа нещо друго, за което загатнах преди малко - ако изпитате това чувство до краен предел, моментално ще разберете, че го изпитвате благодарение на неговия контраст с едно друго чувство, чувството, че тук, около вас, има и нещо друго, което сте определили като не-Аз. Тоест чувството за Аз и чувството за не-Аз са взаимно свързани. Те вървят заедно и не можете да изпитате едното без другото, а щом не го можете, това означава, че между тях е сключено някакво тайно споразумение. В действителност те са едно и също нещо, което само се прави на различно, защото ако няма разлика, няма и да разберете, че нещо се случва. Като в онази песен на Боб Дилан, дето се казва нещо от сорта: „Аз съм просто човек като теб, аз съм като всеки друг, тъй че няма смисъл да говоря с теб, защото ти си абсолютно същия като мен." Ако всички бяхме еднакви и споделяхме едни и същи идеи, нямаше да има за какво да си говорим. Щеше да бъде абсолютна скука, защото всеки друг щеше да бъде нещо като ваше ехо, връщащо се обратно при вас. Все едно сте попаднали в огромна зала с огледала, от която няма изход. Как да не откачиш!..."
Даоизмът, Алън Уотс

mary089 написа:Предлагам днес точно в 19 часа, който има желание да се включи в групов ТЕС за чиста,подредена България със щастливи и здрави, проспериращи хора в нея )

Възможно ли е това, което се случва в момента - протести срещу ..... /обещах да не използвам думата, както озаглавих темата в началото, за да не засягам малцинставата/, да има връзка с нашите ТЕС-ове? наивно ли е да си го помисля?