Чудно! Димо вече иска ли да прави ТЕС? Или КС, или...?Спешно имам нужда от помощ за болен приятел!
още новини
Здравейте! Честит нов месец - април е един от любимите ми месеци с най-хубавите празници, които предстоят - Лазаровден, Цветница и Великден 
Малко новини за Димо - все още е болницата, Поли е с него, помага му във всичко. Сега вече са му спряли антибиотиците, приема допълнително само витамини и микроелементи. Поли му прави ТЕС основно за краката, защото има рани от залежаването, които му пречат все още да стъпва нормално. "Разходките" засега са му с проходилка от леглото до вратата, но много се изморява и му прималява, когато е изправен....но това е преходно. Най-важното е, че е жив и вече почти здрав! Беше много вълнуващо за мен,когато го чух по телефона преди около седмица за пръв път след влизането му в болницата и той ми благодари за всичко,което сме правили за него! Още нещо интересно - Димо си спомня, че се е опитвал многократно да стане от леглото /когато е бил в реанимация в кома/, но е знаел, че не може, защото краката са му слаби...връщам се назад във форума и виждам, че съм му пращала подарък патерица горе-долу по това време
Малко новини за Димо - все още е болницата, Поли е с него, помага му във всичко. Сега вече са му спряли антибиотиците, приема допълнително само витамини и микроелементи. Поли му прави ТЕС основно за краката, защото има рани от залежаването, които му пречат все още да стъпва нормално. "Разходките" засега са му с проходилка от леглото до вратата, но много се изморява и му прималява, когато е изправен....но това е преходно. Най-важното е, че е жив и вече почти здрав! Беше много вълнуващо за мен,когато го чух по телефона преди около седмица за пръв път след влизането му в болницата и той ми благодари за всичко,което сме правили за него! Още нещо интересно - Димо си спомня, че се е опитвал многократно да стане от леглото /когато е бил в реанимация в кома/, но е знаел, че не може, защото краката са му слаби...връщам се назад във форума и виждам, че съм му пращала подарък патерица горе-долу по това време За малко да пропусна нещо важно - искам да благодаря на всички, които писаха в темата и участваха с проксита и КД за Димо!Alisa написа:много добре, поздравления!
Благодаря!!! Аз спрях да правя прокси преди около месец може би, имам чувството, че така и не се научих да го правя добре, много енергия ми изтича сякаш, след това се чувствам изцедена и болна 
, въпреки че се стараех да се чистя и преди това, а и след това.......Сега пращам само подаръци на Димо, днес му пратих чадър Здравейте, всички! Ето че най-сетне седнах да напиша за всичко, което обещах пред вас (не пряко, а чрез Мари.) Но първо – искам да благодаря на всички, които се отзоваха на молабата на Мари за помощ, благодаря за съветите, подкрепата и заинтересоваността ви.
Нека започна отначало: ако си спомняте, Мари беше писала, че аз се занимавам с ТЕС съвсем отскоро и съм още неуверена. Наистина, когато се случи това неприятно нещо на мъжа ми, аз даже още не бях завършила книгата на Иван. Съвсем умишлено бях пропуснала частта за Проксито, пробвах техниката върху себе си за разни дребни неща като главоболие, хрема, страх или притеснение от нещо... Опитвах се да правя върху децата, защото и те бяха болни от този ужасен грип... и така до момента, в който Димо постъпи в болница. Тогава реших, че сама няма да се справя и помолих Мари за помощ.
Какво се случи обаче – в деня, в който лекарите ми казаха: „Той няма шанс”, аз, изпаднала в необичайно състояние (не мога да го определя точно), влязох при него в реанимацията и.... сякаш ръката ми сама започна да потупва точките. А истината е, че почти нямаше свободни и възможни точки за потупване, представяте си един човек, целия опасан в тръби, в медикаментозна кома, на командно дишане.... И макар да не знаех първоначално дали има някакъв ефект от моята намеса, усетих раздвижването на лекарите и пресонала в един момент. Помолих ги да ми обяснят кои стойности на мониторите да гледам и кои стойности всъщност чакаме да се променят, за да излезе от критичното състояние. Тогава и аз започнах да виждам промяната, а такава имаше мигновено, повярвайте ми. Няма да навлизам в подробности и медицински термини – при минимална стойност 80 % (над критичната), а неговата беше 62%, когато влязох, само за 30-40 мин след ТЕС, стигна до 75%. И аз ...... ТЕС-ах и гледах монитора, ТЕС-ах и гледах монитора и бях решена да го правя, докато не достигне стойността до минималната 80%. За съжаление ме помолиха да изляза, но въпреки това, след 2 часа, стойността наистина беше стигнала минимума, за да излезе Димо от критичното състояние. И при това, тъй като не знаех какво да ТЕС-ам, аз повтарях само „молитвата”, както я наричам, с 4-те фрази:”съжалявам, прости ми, обичам те, благодаря ти” (Хоонопонопоно.). Единствено помолих за чаша вода, за да пия между отделни потупвания и...това беше.
Разбира се вие знаете, че нещата продължиха много дълго след това, точно един месец в кома и на механична вентилация, с доста други усложнения и проблеми, произтичащи от нови бактерии, от антибиотици и други лекарства.... Но „изваждането от онзи свят” стана благодарение на ТЕС и аз съм УБЕДЕНА в това и в резултата от него.
От Мари знаете, че беше трудно да измисляме декларации, без да имаме обратна връзка и да знаем какви чувства да ТЕС-аме, затова, (аз основно), продължих с прокси върху снимката на Димо, повтаряйки отново тези 4-ри фрази. Знам, че някои от вас също са правили прокси и отново благодаря на всички ви. Резултатът е налице – Димо вече 2 месеца и половина е вкъщи, възстановява се отлично и се чувства добре. Все още не се занимава сам с ТЕС, но е склонен да започне и най-важното – вярва, че работи.
Що се отнася до мене – аз продължавам да го пробвам само върху себе си, макар и все още плахо и не особено решително, много нещо ми мина през главата и продължава да ми минава (знаете как е, когато всичко е на вашите плещите), но благодарение на ТЕС се справям и смятам, че това е техниката, която лично мене ме спаси от този вирус и ме поддържа и сега. Признавам – не съм достатъчно методична и постоянна, затова личен опит по различни проблеми, ще споделя по-късно. Освен това не обичам да пиша, не умея да го правя, а и не ми остава време много да седя пред компютъра.
Готова съм да бъда част обаче от този форум, да се включвам в дискусиите и да помагам с каквото мога на този етап. Лично благодаря и на Иван, в най-скоро време ще посетя и някой от семинарите. Сърдечни поздрави и успех на всички! Поздрави! Поли
Нека започна отначало: ако си спомняте, Мари беше писала, че аз се занимавам с ТЕС съвсем отскоро и съм още неуверена. Наистина, когато се случи това неприятно нещо на мъжа ми, аз даже още не бях завършила книгата на Иван. Съвсем умишлено бях пропуснала частта за Проксито, пробвах техниката върху себе си за разни дребни неща като главоболие, хрема, страх или притеснение от нещо... Опитвах се да правя върху децата, защото и те бяха болни от този ужасен грип... и така до момента, в който Димо постъпи в болница. Тогава реших, че сама няма да се справя и помолих Мари за помощ.
Какво се случи обаче – в деня, в който лекарите ми казаха: „Той няма шанс”, аз, изпаднала в необичайно състояние (не мога да го определя точно), влязох при него в реанимацията и.... сякаш ръката ми сама започна да потупва точките. А истината е, че почти нямаше свободни и възможни точки за потупване, представяте си един човек, целия опасан в тръби, в медикаментозна кома, на командно дишане.... И макар да не знаех първоначално дали има някакъв ефект от моята намеса, усетих раздвижването на лекарите и пресонала в един момент. Помолих ги да ми обяснят кои стойности на мониторите да гледам и кои стойности всъщност чакаме да се променят, за да излезе от критичното състояние. Тогава и аз започнах да виждам промяната, а такава имаше мигновено, повярвайте ми. Няма да навлизам в подробности и медицински термини – при минимална стойност 80 % (над критичната), а неговата беше 62%, когато влязох, само за 30-40 мин след ТЕС, стигна до 75%. И аз ...... ТЕС-ах и гледах монитора, ТЕС-ах и гледах монитора и бях решена да го правя, докато не достигне стойността до минималната 80%. За съжаление ме помолиха да изляза, но въпреки това, след 2 часа, стойността наистина беше стигнала минимума, за да излезе Димо от критичното състояние. И при това, тъй като не знаех какво да ТЕС-ам, аз повтарях само „молитвата”, както я наричам, с 4-те фрази:”съжалявам, прости ми, обичам те, благодаря ти” (Хоонопонопоно.). Единствено помолих за чаша вода, за да пия между отделни потупвания и...това беше.
Разбира се вие знаете, че нещата продължиха много дълго след това, точно един месец в кома и на механична вентилация, с доста други усложнения и проблеми, произтичащи от нови бактерии, от антибиотици и други лекарства.... Но „изваждането от онзи свят” стана благодарение на ТЕС и аз съм УБЕДЕНА в това и в резултата от него.
От Мари знаете, че беше трудно да измисляме декларации, без да имаме обратна връзка и да знаем какви чувства да ТЕС-аме, затова, (аз основно), продължих с прокси върху снимката на Димо, повтаряйки отново тези 4-ри фрази. Знам, че някои от вас също са правили прокси и отново благодаря на всички ви. Резултатът е налице – Димо вече 2 месеца и половина е вкъщи, възстановява се отлично и се чувства добре. Все още не се занимава сам с ТЕС, но е склонен да започне и най-важното – вярва, че работи.
Що се отнася до мене – аз продължавам да го пробвам само върху себе си, макар и все още плахо и не особено решително, много нещо ми мина през главата и продължава да ми минава (знаете как е, когато всичко е на вашите плещите), но благодарение на ТЕС се справям и смятам, че това е техниката, която лично мене ме спаси от този вирус и ме поддържа и сега. Признавам – не съм достатъчно методична и постоянна, затова личен опит по различни проблеми, ще споделя по-късно. Освен това не обичам да пиша, не умея да го правя, а и не ми остава време много да седя пред компютъра.
Готова съм да бъда част обаче от този форум, да се включвам в дискусиите и да помагам с каквото мога на този етап. Лично благодаря и на Иван, в най-скоро време ще посетя и някой от семинарите. Сърдечни поздрави и успех на всички! Поздрави! Поли
