TEC

Всичко може.
Нищо не е задължително.
Резултатите са важни, а не постулатите.

Здравейте!
Имам въпрос по отношение на Възстановяване на връзката- усещам много ясно енергията, когато ръцете ми са една срещу друга, много е приятно да си играеш с нея . Когато обаче ръцете ми са върху нечие тяло, не усещам абсолютно нищо... При вас как се получава?

Не усещаш, защото се вглъбяваш и очакваш с нетърпение, а това е грешка, отпусни се и движи ръцете си бавно по цялото тяло на човека, от главата до петите, над главата и прасците обикновено има силни усещания, и на още няколко точки...Очакванията и условията да се излекува дадено заболяване винаги възпрепятстват резултата...

Не знам в коя тема да сложа въпросите, които винаги са ме вълнували - за избора и позволението и понеже в книгата на Ерик Пърл, прочетох друго становище по въпросите за позволението, ще пиша в тази тема.
Преди време Иван зададе въпрос към всички в една от темите ми:

ivangp написа:Вяра и Мая защо държите да "спасите" тази жена?
Защо продължавате да мислите, че правите добро когато помагате на някого по начина по който вие искате да му помогнете, а не по начина по който той иска да му се помогне?
(за Вяра, разбирам донякъде - в нейния случай има вина, която я кара да действа и мисли както действа и мисли, но за теб Мая, честно казано, се чудя и мая )
Ако аз искам да лежа, а вие ме вдигате да стана, помагате ли ми?
И освен това, докога ще продължавате да приемате смъртта като нещо лошо, непоправима загуба, финал, край и т.н.? Смъртта е само преход. Както и всичко останало.

А и кое е добро и кое зло? Всяко добро е зло и обратно. Всичко зависи от гледната точка.

Я да дам един пример.
Да предположим, че аз съм много умел лечител, който е живял преди 200 години, например. И в своите странствания срещам едно момиче на име Инга, което е много младо, да кажем на 18 години, и много хубаво, още не познало любовта и не изживяло най-хубавите години от живота си. Това малдо и нежно момиче чезне от коварна болест, която бавно я убива и никой не може да й помогне. Аз обаче знам едни тайни техники със странни имена, като ТЕС, КС, ПЕАТ и т.н. Съжалявам момичето, съчувствам му ( намек към Диана ) и с тайните си техники й повлиявам така, че тя се излекува за няколко дни и живее до дълбоки старини.
Алилуя, тя ме боготвори до края на живота си. Семейството й ме смята за светец. Младежът в когото е влюбена и за когото по късно се жени ,и от когото има 2 деца ми е предан до гроб.

Въпрос към всички:
Добро ли съм направил? И на кого?

Ерик Пърл пък казва следното: "Изборът се прави от същата част от вас, която дава и разрешението.
Да речем, че имате красиво петгодишно дете. Джони боледува откакто е навършил година и половина, и всеки ден изпитва болка. Косата му пада, а от лекарствата, които пие, му се повръща. По-голямата част от дните му минават между спалнята и банята. Той е безценен, той е красив, той е стоик.
Един ден вие чувате за удивителен лечител, монах, който живее в пещера в Хималаите. Свързвате се с него и му уреждате самолетен билет до мястото, на което живеете, тъй като Джони не е достатъчно силен, за да издържи дългия полет. Настанявате монаха в хубав хотел и след като го оставяте да си почине един ден, го взимате от хотела и го отвеждате в дома си. Когато пристигате, се качвате в стаята на Джони. След няколко минутен разговор става очевидно, че между него и детето се създава връзка. Сега с цялата си сериозност и уважение, лечителят се навежда към детето и казва: "Джони, може ли да ми дадеш разрешение да те излекувам?" Джони, който не може да си представи живота си без болка - и следователно свързва думата "излекувам" с по-дълъг живот, изпълнен с повече болка - се замисля за момент. След това тихо и печално отговаря: "Не." Кого бихте искали да удушите първо - Джони или лечителя? Съвсем сериозно, официалното съгласие на пациента тук, на Земята, невинаги е осъзнато съгласие. Ние по-скоро сме подведени да дадем такова. Джони не е дал своето съгласие за лечението, защото той не е бил способен да се издигне над настоящото положение на нещата. Той е взел своето решение, заради подвеждаща информация. Неговото съгласие, или липса на такова, не е било осъзнато; детето е било подведено да вземе въпросното решение.; Колко от нас наистина разполагат с всички отговори? Колко от нас виждат какво ги чака в бъдеще?
Колкото и някои да не са съгласни с това, вие можете единствено да предложите лечение; не можете да натрапите такова. Следователно искането на позволение автоматично се превръща в част от акта на предлагане на лечение. Изцелението, когато става въпрос за неговото проявление, се състои в това да дадете своето позволение. Така че, независимо дали човекът е разумен получател, например някой, който ви се обажда по телефона, за да си запише час, или човек, който в момента не е способен да вземе самостоятелно решение, предлагането на лечение, както гласно, така и в тишината на собствените ви мисли, винаги е уместно. Както и приемането на лечението, така и формата, под която то се проявява, целят най-доброто за този човек"


Мисля, че когато целиш най-доброто за даден човек, в крайна сметка не е грешно да се опиташ да го лекуваш и без неговото съгласие. Ако Духът му не желае твоето лечение - то лечението няма да хване декиш.

Вяра този въпрос вече е дискутиран. Аз съм на мнение, че да се иска разрешение е ненужно и не виждам връзката между цитата който си дала и темата.

В цитатът акцентът е не върху това, дали да предложиш лечение или не, а върху това, че се натрапва вид лечение и се вкопчваш в конкретен резултат.

Според цитираният от теб Ерик Пърл смъртта е също вид лечение.

nikki,
Когато сложиш ръце над някого махни намерението.
При мен става с фразата от КС , "Коя ще е следващата ми мисъл..." и не очаквай нищо просто се отпусни , изкл. че помагаш за нещо и само наблюдавай.

Бъди един прост кабел/проводник
Vqra , без да се намесвам в спора Ви с Иван и то от друга тема.
Съм на неговото мнение , много пъти съм опитвал да помагам без да са ми искали помощ и не се е получавало.
Или ако се получило след време пак се е връщало.
Не го ли поиска човека лечението , т.е. не го ли приеме няма да има файда.
Именно и за това при РЕЙКИ , "пациента" приема РЕЙКИ с думи преди да започне лечението.

ivangp написа:Вяра този въпрос вече е дискутиран. Аз съм на мнение, че да се иска разрешение е ненужно и не виждам връзката между цитата който си дала и темата.
В цитатът акцентът е не върху това, дали да предложиш лечение или не, а върху това, че се натрапва вид лечение и се вкопчваш в конкретен резултат.

Според цитираният от теб Ерик Пърл смъртта е също вид лечение.

Явно съм пропуснала дискусията. Останала съм с впечатление, че непоискано добро, не е добро. Знам, че "добро" според теб няма и че "добро" и "зло" са едно и също, но някак си не ми идва отвътре да го вярвам. Мисля, че доброто си е добро и любовта е любов, когато намеренията са такива. Та въпросът ми е считате ли за редно да "предложите" лечение чрез прокси, без да уведомявате онзи, когото ще лекувате, когато мислите, че изборът му едва ли би бил осъзнат?

Аз, да! Помисли си за болно дете, малко и не осъзнато или възрастен човек...
Освен това аз правя и разлика между разрешение на съзнателно и разрешение на същностно ниво. На съзнателно ниво може да има автосъботаж! Същевременно на ниво Същност да вика за помощ! Аз се водя от ниво Същност, като истинно.

И аз така мисля. Ако на ниво "същност", не иска помощ - проксито няма да хване декиш.

Здравейте, ползвам РК вече няколко месеца, имам добри резултати при едни хора, а при други нямам. Според мен, ако човек не желае да оздравее, няма сила или лечител, които да успеят да го излекуват...Най-силен ефект имам с животни,защото те не се съпротивляват на лечението както хората...

Като не се съпротивляват животните при всички животни ли имаш резултати.

Не, но ако бях опитала с всички животни може би щях да имам

При всички с които си опитала, ли имаш?