TEC

Разказвай! Принципно, не ти е нужно разрешение от мен за да разказваш в този форум случки свързани с ТЕС.

Започвам с разказа си, да има и участие на ТЕС, което много ми помогна в най-трудните моменти.
Няколко седмици преди да почине свекърва ми (13-ти декември), аз имах много лоши сънища. Всяка нощ сънувах изпражнения (извинявам се израза). Знаех, че не е на добро, но наистина не можех да предположа, че ще се влоши рязко състоянието на свекърва ми и тя ще почине. В момента, в който почина, лошите сънища спряха, поуспокоих се. На 2-ри януари срещу 3-ти януари аз сънувам свекърва ми. Бяха минали 20-ти на дена след като тя почина. Държеше Мирко на ръце пред един асансьор. На сутринта като се събудих разказах това на мъжа ми, като определено се бях притеснила за свекъра, да не би да иска да прибере него при себе си. На 3-ти срещу 4-ти януари сънувам отново тези изпражнения и тогава наистина се притесних сериозно. На 4-ти януари Мирко се събужда доста неадекватен, трепереше, не можеше да си стъпи хубаво на крачетата, залиташе. Стреснах се и започнах да звъня на личния лекар, но той не ми вдигаше. Опитах се да го разиграя, да се разсъни. Както стоеше изправен до дивана, изведнъж Мирко измуча и падна на земята. Беше обърнал очите си нагоре и яко стиснал зъби. Бръкнах му в устата, да не би да си беше глътнал езика и започнах да крещя и пищя. Майка ми също се панира и едвам успяхме да се обадим на 112. Тогава го сложих на дивана и започнах да го почуквам по точките на веждата, отстрани на окото и под окото. Направих го 3-4 пъти и Мирко отвори очи и започна да диша. Тогава успях да се обадя и на мъжа ми и за моя радост бърза помощ дойде. Закараха го в спешното, но като видяха, че състоянието му се влошава, веднага го изпратиха в интензивно отделение. Първата диагноза, която поставиха беше херпес симплекс, заради пъпчиците, които имаше около нослето. Мирко беше единствено с много лоша хрема, без температура без нищо. Въобще не съм предполагала, че ще се случи нещо такова. Излязоха от интензивното и ни казаха, че детето е много зле и да очакваме и най-лошото Започнах да крещя и да моля мъжа ми да се обади на баща си, на брат си и да помолят майка си да ми върне детето. Хванахме се двамата с мъжа ми и започнахме да се молим. Отидох там в този коридор и и се помолих да ми даде детето. Извинявах и се за всичко случило се между нас, молих и се да ми прости. Усетих как тя се учудва какво става и защо трябва да връща Мирко. Аз протегнах ръце и тя тръгна да ми го подава, но беше много неуверена. И така, стояхме пред интензивно и се молихме за Мирко. Започнах да се ТЕС-ам, че мозъчето му е добре, че се изчиства от вирусчето и че е силно и голямо момче. Така успявах да се успокоя за малко, да почувствам вярата, от която имах нужда.
Вечерта успях да си намеря да спя в една канцелария в болницата. Отново продължавах да се моля, да се ТЕС-ам, да медитирам. Всичко каквото ми идваше наум, за да помогна на Мирко. По едно време след ТЕС успях да видя как малки човечета "човъркаха" нещо в мозъчето на Мирко. Усетих, че това са лечителите, изпратени да му помогнат. Продължавах да медитирам, виждах постоянно някакви вълци, които с ТЕС се опитвах да ги изгоня. В 3ч през нощта, докато се опитвах да дремна получих огромно количество бяла светлина. Разбрах, че трябва да се опитам да я изпратя на Мирко, че трябваше да бъда проводника. Около 10-тина пъти ми се изпращаше такава светлина и аз я препращах към детенцето ми. На сутринта се качихме в интензивното и ни казаха, че през нощта гърчовете са намалели и вече били през час. До преди това били почти постоянни. Но още състоянието му беше критично, в безсъзнание и на изкуствено дишане. Продължавахме да се молим, ходихме на църква, точно тогава се падаше и да се осветява водата за Йорданов ден. Пуснахме молитва за здраве, взехме водичка и помолихме лекарите да му измият личицето. Представях си Мирко, как му ТЕС-ам по личицето, продължавах да говоря, че се изчиства от вирусчето, че мозъчето му е добре, че е голямо и силно момченце. Продължавах да отивам в онзи коридор, да моля свекървата да върне Мирко, опитах се мислено да залепя асансьорите с лепенка, че не работят, показвах и стълбите и светлината, към която да тръгне, като я уверявах, че ще и помогна и че там отива на добро място, че тя винаги ще е в сърцата ни и ще поддържаме спомена за нея. На 6-ти ми се присънва свекървата, която оставя Мирко в болничната стая, помилва го по челото, целува го. Аз стоях отстрани и се молех да си тръгне от стаята. Тя му помаха с ръчичка и си тръгна. На сутринта отидохме и ни казаха, че Мирко е дошъл в съзнание, контактен е, реагирал, мърдал ръчички и краченца. Започнах да си представям и твоето предложение с пирамидата Иване. С всяко представяне, енергията му се увеличаваше и го виждах как се усмихваше. Много хора, които не познавах се молеха за Мирко, правеха паневритмия, рейки. На 8-ми януари му правиха и операция зад ушенцето, защото предполагаха (видяно от ЯМР), че костта там се е напълнила с гной и притискала мембраната на малкия мозък, от където били и гърчовете. След операцията късно вечерта се оказа, че проблемът не е бил толкова сериозен и доцентът изключи и тази версия. Аз вярвам, че цялата тази енергия, която се изпращаше на Мирко е довела до това да се изчисти и бързо възстанови. Тогава, когато си го гушнах, беше добре, говореше, гушкаше ме, всичко си спомняше, дори сука от гърдите ми, а си мислех, че от стреса няма да имам мляко и че той ще е забравил. На следващата седмица ни преместиха в неврологично, за да се възстанови. Когато бях силно отчаяна прибягвах към ТЕС, намирах мъничко време. Беше постоянно на системи, системите не вървяха, често му се подуваха ръчичките и краченцата и му сменяха абоката. ТЕС-ах дори и системите да вървят, за да не се налага да го дупчат. Когато му сменяха абоката, го гушках и го потупвах по точките по главата, за да минава по-леко. Мъничко се успокояваше и бързо намираха вена сестрите. На 21-ви януари беше 40-тия ден от смъртта на свекървата. Мъжът ми нямаше възможност да отиде до Бургас и затова майка ми сготви вкъщи едно от любимите и ястия и мъжът ми подаде. Вечерта сънувам отново свекървата. Готвеше печени картофи и ги поръсваше с кашкавал и ми каза, че това и е любимото ядене. След това видях 3 бележки, изпратени като послание от нея. На едната пишеше ТИ СИ ДОСАДНИЦА, на втората МОЛЯ ТЕ ДА НЕ МИ СЕ СЪРДИШ и на третата пишеше МИСИЯТА БЕШЕ НЕУСПЕШНА. След това я видях, цялото и лице беше очернено, тя ни каза с мъжа ми да се махаме, защото не искала да я виждаме такава (деверът ми след това каза, че секунди преди да издъхне е повърнала нещо черно, приличало на изпражнения). Събудих се, цялата треперих, не знаех какво означава този сън. Започнах да се моля и отново ми се присъни. Видях как една бяла светлина я поема, а тя се беше гушнала като бебе. Казах и, че бялата светлина ще я изчисти и всичко ще бъде наред. Успокоих се и съм заспала. На сутринта казах на мъжа ми да сготви картофите и отново да подаде. А жената, която правеше рейки ме посъветва да си представя, че изгарям тези бележки.
И така, изписаха ни от болницата след още 2 седмици в неврологично. Мирко е добре, ходи, говори, същичкия си е както преди. Благодарна съм на всички, които ни помогнаха Мирко да се оправи.
Сега остава да преодолеем и този кошмар, който ни се случи. Мирко се стряска все още насън. При мен положението е по-лошо, много ме е страх, изпълват ме старите спомени, дори ми минават и мисли как щях да се чувствам, ако Мирко си беше отишъл. Трябва доста, доста да ТЕС-ам, но през деня е просто абсурд да правя каквото и да било. Мирко е много, много палав, на обяд не спи много дълго. Само вечер успявам да се ТЕС-ам и лека полека да чувствам успокоение.
Това е нашата история. Доста дълъг е поста ми, опитах се да си излея душата и да споделя болката си с вас. Благодаря ви за подкрепата!

desko, благодаря ти,че разказа историята! Доста ми помогна да продължа напред с ТЕС.
Когато прочетох началото, със затен дъх чаках и се молих за благоприятен изход. Пожелавам ви, всички лошо да е зад гърба ви, Мирко да расте здрав и силен.

И аз много Благодаря за споделянето! Доплака ми се най - вече накрая като го четях и изпитах възхищение...искам да те подкрепя да не спираш в същата насока, в която се движиш, определено изтесай онези страхове за момента, в който се е случвало всичко това, защото все пак цялата ти сила, енергия и желание е насочвано към детето ти и свекървата...насочвай от сегашното към онзи момент бяла светлина и обгръщай себе си сега с нея, защото и ти си имала нужда от това... страха... ами ако си беше отишъл и всичко, което започва да изплува от това го тесвай и каквото друго ти хрумне да направиш...изплачи го... Било е изпитание...и ти си се справила, прекрасно!

Благодаря, че сподели това, Деско! Тръпки ме побиваха докато го четях. Много е силно!
Все още има толкова неща около нас, които не познаваме, всичко е толкова свързано, макар понякога въобще да не подозираме.

Изключителна история! Благодаря за споделянето.
Надявам се да преодолееш този стрес.

Здравейте. Отдавна не съм писала. Лека полека нещата при нас мисля, че се успокояват. Доста трудно ми беше да се събера. Когато ми беше много тежко яко тес-ах и то по нощите - 2ч, 3ч. Тогава се събуждах с голям страх и паника. Слава Богу утихнаха тези неща.
В момента на мъжът ми започна да се отразява. Явно до сега се е стискал, така да го кажа, заради мен. Давах му доста съвети за ТЕС, казвах му да тес-а за смъртта на майка си (това доста му тежеше). Не можа да се наплаче след като почина покрай случката с Мирко. Всичко това го удари в ушите, едно пищене, заглъхване, болки в главата. Не можеше хубаво да разбере в началото какво точно да се тес-а. Не знам дали правилно му казах, но го посъветвах както аз го чувствам и както аз го правя. Просто да започне да си говори какво му тежи и същевременно да тес-а. Без никакви декларации, без нищо, просто тес там, където усеща точките. И едната вечер го чувам как с глас плаче, кашля. После като се появих ми разказа, че докато се е тес-ал и така емоционално се е почувствал. Няколко вечери го прави и ми каза, че доста се е поуспокоил. После започна да тес-а и с Мирко и по едно време вече взе да казва, че болката в главата е намаляла и заглъхването в ушите също.
И да ви разкажа една случка, която със сигурност я свързвам с всички неща, които ни сполетяха до тук. Миналата седмица ни се развали колата. Една позната ми каза, че за всяка случка винаги си има причина. И наистина така стана. Отишъл мъжът ми да си взема колата от майстора и тъкмо вадел пари да му плаща и човекът припаднал. Изтрополил се като талпа на земята. Мъжът ми започнал да вика, да крещи, накрая дошъл някакъв човек и му казал да не се притеснява, че майсторът често припадал. И така той се свестил, мъжът ми се поуспокоил. Когато ми сподели това нещо, веднага направих асоциация с припадъка на Мирко и си казах, че мъжът ми не видя как детенцето ни припадна и сега това му се показва какво съм изпитала. Споделих го това и с мойта позната и тя ми каза, че това е било завършек на това наше преживяване. Че както аз съм успяла да продължа напред, така и мъжът ми трябва да разбере как аз съм се почувствала и той също да продължи напред.

Супер е че и мъжът ти вече ТЕСа.

Отговарям ти тук, за да не спамим ГНМ темата

desko написа:Благодаря ти Алиса. ТЕС-ам си се аз, но нещо не ми се получава, много съм объркана. За другите знам отговора, а като стане на мен нещо и се чудя какво да правя. ТЕС-ам и за объркване, ТЕС-ам и за случката с Мирко, и за това, че вкъщи постоянно викам на баткото. Но от тук малко, от там малко и май нищо не правя. Другото е, че като ми се появи проблем, не е само един, ами започват и ред други и съвсем се разконцентрирам кое първо да ТЕС-ам.

Знаеш, че всичко това е за ТЕСане, нали!?
Деско, работила ли си с темата изоставена, заслужаваща, достойна? С целия период от зачеването ти до осиновяването ти? Мисля че е наложително да го направиш, за да съединиш частите от себе си от преди и след двата етапа от живота си. Помисли по темата, набележи в списък, тип мир в себе си, всички спомени, идеи, които ти хрумнат и почвай системно да ги работиш.