http://novejshaaj.mybb.ru/viewtopic.php?id=19
Представям тук оригинално описание near death experien (опит на прага на смъртта) или аз бих нарекла опит за умиране и възкресение. Трябва да разбираме, че за всеки индивид това може да бъде друг опит, съвършено различен от това, което се е случило с Анита Moorjani. Но това не променя факта, че накрая сме длъжни да погледнем Истината в очите и да препишем всички учебници на света, имащи фактите… че Доктор Джефри Лонг , онколог, свързал се с Анита съвсем скоро след случилото се с нея и помолил за възможността да й зададе въпрос – има ли изход.
Анита не произнася думата „възкресение”, но в своята книга дословно е написала следното: Денят 2-ри февруари, 2006 година в моята памет е отбелязан като ден на моята смърт”. Също така, там не прозвучало, че самото понятие смърт – това е внедрена програма в съзнанието на хората от недружелюбни същества… в действителност – вирусът на смъртта. Но аз ще пиша на Анита и ще се постарая да й обясня някои моменти. Колективното съзнание се променя стремително бързо и помощта за такива хора е твърде съществена в този процес.
Самото интервю е било поместено през август, 2006 година на сайта на този честен доктор онколог, който основал Near Death Research Foundation – фондация за изследвания на състояния, близки до смъртта. И аз, Лена Логинова, намерих време и преведох за руско-езичните познати и непознати , този удивителен документ, който не може да се оспори, защото има огромен брой свидетели.
EXPERIENCE DESCRIPTION
ОПИСАНИЕ НА ОПИТА НА СЛУЧИЛОТО СЕ
„Аз имах рак в напреднал, терминален стадий (лимфом на Ходжкин) и бях в къщи, а не в болница. Около мене денонощно дежуреше медицинска сестра и аз дишах с помощта на кислородна бутилка. Но в това утро 2-ри февруари, 2006 година, аз не се събудих, а изпаднах в кома. Моят мъж позвънил на нашия лекар, който казал, че е необходимо спешно да ме откарат в болницата. Главният онколог, виждайки ме, просто се ужасила и направо казала на мъжа ми, че наближава края, защото всички органи в моето тяло са престанали да функционират. Тя предположила колко максимум може да продължи агонията – това ще е около 36 часа. При все това, лекарят – онколог уверила, че ще бъде направено всичко възможно, но мъжът ми трябва да разбере – смъртта в този случай е неизбежна… Те там, в болницата, определили това още и защото моето тяло е започнало да се подува и било покрито с множество открити поражения на кожата. Медиците започнали да вливат в мене разтвор от лекарства с пипетка, присъединили ме към изкуствено хранене и кислород.
Аз мислех, че съм дрейфала в това време в своето съзнание, защото бях в течение на всичко, което ставаше около мене. Но в последствие беше точно потвърдено от членовете на моето семейство и лекарите, че аз съм била в кома през цялото това време. Аз виждах и чувах разговорите между мъжа ми и лекарите, ставащи зад пределите на стаята, в която се намирах. И това е около 40 метра по коридора. Вече по-късно имах възможност да проверя този разговор и моят мъж беше просто в шок. Именно тогава фактически съм „ преминала” в друго измерение, където почувствах с цялото си същество всеобхващащото чувство на безусловна любов. Изведнъж възникна ясно разбиране за причината за възникване на рака, осъзнаване защо съм дошла в този живот, каква роля в моя живот е играл всеки член от нашето семейство в този велик план, картината на който се разиграваше на сцената на живота. Тази яснота и разбиране, получено в това състояние, просто е неописуемо с думи. Всякакви слова от триизмерното измерение ограничават този обширен опит, който изведнъж така щедро прояви себе си … Аз разбрах, че живота е дар и че винаги съм била обкръжена от любящи духовни същества, които са се намирали редом.
Количеството на усещаната любов беше непреодолимо и от тази гледна точка точно знаех каква мощ фактически аз носех в себе си и видях удивителни възможности, които хората са способни да достигнат по време на физическия живот. Осъзнах, че сега моята цел в живота ще бъде „рая на земята”, благодарение на новото разбиране, на новото съзнание и също осъзнах – необходимо ми е да разделя полученото знание с другите хора. Но в този момент аз стоях пред труден избор: да се върна в живота или да се движа по направлението на така наречената смърт.
Ако избера смъртта, то няма да изпитам многото дарове във физическата реалност, които чакат своята реализация.
Отначало аз не исках да се връщам, защото моето тяло беше много болно, пълно с невъобразима болка, в което органите вече престанаха да работят. И тези ужасни язви по тялото! Дойде непоколебимо знание, че ако избера живота, моето тяло ще заздравее много бързо и аз ще видя разликата не в месеци или седмици, а в течение на няколко дена.
Мигновено дойде разбиране, как възникват болестите на енергийно ниво, преди те да станат физически. Ако аз реша да отида в живот на планетата, то болестта ще изчезне благодарение на моята нова, чиста енергетика и аз ще вляза в норма много бързо и рецидив на заболяването в бъдеще няма да има. Дойде яснота на разбиране, че когато болестта се излекува с помощта на обикновената медицина, то това е илюзия, тъй като корените остават в енергийната структура и болестта се връща. Резултатът се отразява не само на здравето, но и на психиката, физическите събития в живота и така нататък. От състоянието на енергийната хармония на човека реално зависи всичко, което ние създаваме наоколо в реалността, която по своята действителност все пак е илюзорна. Яснотата на осъзнаване на тази информация беше просто феноменална!
Аз знаех, че виждам „доказателства” от първа ръка, ако избера да се върна в своето тяло.
Беше странно усещане, сякаш плувах между два свята, физическия свят и света от другата страна, в друго измерение. Но всеки път когато аз дрейфах в „другата страна”, възникваха някакви картинки и „сценарии на живота”, където аз видях, как моя живот докосна всички хора, с които съм контактувала, как съм повлияла на тяхната действителност – това беше нещо подобно на разноцветен гоблен. Сякаш много естествено на тази „сцена” видях моя брат в самолета, който, чувайки новината, че аз умирам, се устреми да ме види. (Това беше потвърдено когато в последствие започнах да идвам на себе си, моят брат бил в отделението и току-що дошъл със самолета).Едновременно възникна картината, когато аз изведнъж видях или си спомних много ясно един от моите животи, в който бях много по-голяма от моя брат и го защитавах по майчински разтревожена. (В този живот той е по-голям от мене).
Осъзнавайки, че брат ми сега е в самолета и ще дойде да ме види в това умиращо състояние, се появи мисъл: „Аз не мога да направя това с него – не мога да му позволя да дойде и да ме види мъртва”. Аз имах също уверено знание, че целта на моя мъж е била пряко свързана с моята и това, че веднъж ние решихме да дойдем и преживеем този живот заедно. При моето решение да си ида от този план, той много бързо щеше да ме последва …
Освен това аз точно знаех, че резултата от медицинския тест, лабораторните анализи, абсолютно зависят от моето решение: ако избера да се върна – органите ще покажат отсъствие на онкология, ако си отида – то болестта ще се прояви и в тестовете. Аз бях в състояние да променя резултата от изследванията в зависимост от избора!
Аз направих своя избор на страната на живота на планетата и започнах да идвам в съзнание (състоянието беше много неопределено, сякаш не можеш в това време да кажа на коя страна от „Завесата” се намирам), лекарите притичали в отделението с голяма усмивка на лицата и казали на моето семейство: „Хубава новина – ние получихме резултатите и нейните органи функционират – в това просто не е възможно да се повярва! Тялото на болната действително е било съвършено не функционално!”
След това аз започнах да се възстановявам със стремителни темпове. Лекарите чакаха момента, когато ще вляза в повече или по-малко стабилно състояние, за да направят биопсия на лимфните възли за определяне типа на раковите клетки, но те даже не можаха да намерят лимфни възли с достатъчно голям размер, за да направят анализ. (При постъпването в болницата моето тяло беше цялото в огромни, увеличени лимфни възли, някои от които бяха с размери на лимон и се намираха от основата на черепа до долната част на корема). Тогава медиците направиха биопсия на костния мозък, уверени, че ще намерят ракови клетки и започнат химиотерапия. Но те не намериха нито една болна клетка в костния мозък! Лекарите бяха много смутени. Просто шокирани. Те не бяха в състояние да разберат какво се случва и ме караха да правя тест след тест, които аз минавах с чест и резултатите ме укрепваха все повече и повече в увереността на абсолютно оздравяване. Лекарите напълно просканираха тялото ми, направиха радиология, но не можаха да намерят и следа от проблема.
Благодарение на моя опит, аз сега споделям с всички, че чудеса са възможни и във вашия живот всеки ден. След всички изпитания и следващи събития, дойде твърдото знание, че ние идваме в този живот не да страдаме. Животът трябва да бъде великолепен и ние много обичани. Моят поглед на мирозданието рязко се измени и аз безкрайно се радвам, че беше ми даден втори шанс, за да изпитам „рая на земята”.
Въпрос: В кой момент от този опит съзнанието беше ясно, на високо ниво?
Вероятно в това време, когато ми дадоха избор да се връщам или да остана.
Въпрос: Ако вашето високо ниво на съзнание и активност по време на опита се отличаваше от обединеното съзнание, то в какво е разликата? Моля, обяснете.
Въпреки, че бях в кома, моето съзнание беше мобилно и аз някак знаех като от „страни”. Известно ми беше също за разговорите, провеждащи се зад пределите на отделението, извън зоната на моето чуване.
Въпрос: Как се отличава обикновеното зрение от това, което е имало място да бъде в това състояние (във всякакъв аспект, като яснота, полезрение, цвят, яркост, дълбочина на възприятие, степен на уплътнение на предметите, прозрачност на обектите и т.н.) ?
Да, аз знаех, че се намирам в стаята – въпреки, че за другите моите очи бяха затворени и въобще се намирах в кома. Но по някакъв начин у мене присъстваше възможност „да виждам” всичко наоколо редом и в същото време опита от другата измерение, както, ако то би съществувало едновременно.
Въпрос: Различава ли се слуха от обикновения в това състояние? (способността да се разпознава източника на звука, тоналност и височина и т.н.)?
Да. Аз можех да чувам какво говорят лекарите и моето семейство зад пределите на помещенията, извън пределите на чуване.
Въпрос: Какви емоции чувствахте по време на опита?
Усещах огромна любов, която никога по-рано не съм изпитвала. Аз чувствах себе си много обичана, извън зависимостта кога или какво съм правила и с нищо не трябваше да доказвам на себе си, че съм достойна за такава любов.
Добре, че не съм ти мъж,; тогава щях да си блъскам главата, че не мога нищо да разбера. Като малки, в детската градина, играехме една игра. Първият й вариант беше: гледате се втренчено и който пръв мигне, значи е загубил. В тийн годините я доразвихме и й викахме наддумка: започваме да си говорим, но не с цел комуникация, а с цел - наддумване, надприказване на противника. Подчертавам "противника", защото това е борба. Обикновено, за победен се считаше този, който не успее бързо да отговори. Целта изобщо не беше разговор, не беше комуникация, нито дори забавление. Сега ще кажеш, че аз така го възприемам. Мога само да вметна, че бях много добра и на двете "игри", но...кому и защо е нужно това?