TEC

Какво е духовен живот и духовно развитие?

Духовен живот е живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено. Духовен е обратното на егоистичен. Духовният живот или добродетелният живот зове човек да е в хармония и разбирателство с всички околни. Да извлича
най-доброто от всяка една ситуация, от всяка среща и всяко общуване с другите хора. В тази връзка човек трябва да си постави за цел да се дебне и самовъзпитава, да се приучва и да си налага навици на добродетелност и
полезност при общуването и взаимоотношенията с околните. Освен нашия ум и разум, ние живеем като хора и нашите телесни инстинкти (програми) са първосигнални и егоистични. Нашето тяло ни кара да сме егоисти. Ние живеем
вътре в това тяло и усещаме неговия глад и жажда, а не глада и жаждата, студа и болките на другите хора. Ние изпитваме нашите чувства на мъка, тъга, самота, радост и любов, а не мъката и самотата, радостта и любовта на
другите хора. Ние възприемаме мислите на нашия мозък, било те черни и песимистични или оптимистични и вдъхновяващи, а не мислите на другите. За това естественото състояние е егоистичния, себичен начин на живот.
Естествено е и да предпочитаме себе си и да обичаме повече себе си, а другите да ползваме като средства за нашето благо.
Духовният човек обаче е онзи, който се е нагърбил да прави точно обратното. Духовният живот е живот на непрестанна битка с естеството да си човек. Духовният живот за това изисква голям труд и усилия по самовъзпитание.
Добра нагласа е позицията на служител, на прислуга за околните ни. Разбира се, без да се изказва подобна позиция с думи. Просто във веки един момент трябва да сме загрижени за другите, все едно техните нужди и желания са
наши нужди и наши желания.
Това духовният човек поставя като своя цел помощта и полезността за другите, както някои поставят за цел да си намерят работа, интимни връзки, секс, пари, да си купят кола, голяма къща и т.н. И усилията, които бихме полагали
за тези егоистични цели, са същите каквито усилия би следвало да полагаме за нуждите на другите. Това е духовен живот - живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено.

СВЯТ БЕЗ ГЛАД
Щом престанеш да вярваш, че външният свят е източникът ти на препитанието ти, ще спреш да се храниш с всевъзможни да се храниш с всевъзможни долнокачествени храни...Когато днешното човечество повиши качеството на Същността си чрез обновени начини на мислене, чувстване, дишане и правене, то ще се превърне в по-отговорно човечество, което ще открие алтернативни източници на прехрана. И тя ще стане отново достъпна, когато волята започне да управлява живота ни, а не светът, който ти е описан.
Преобърни представите си! Замисли се колко много възможности и средства могат да се посветят на красотата, изкуството, музиката, забавлението, издирването на истината и себепознанието...Свободното от храна общество, би било общество свободно от болести, стареене и смърт... В свят без кланици и ферми, без нужда от производство на храна или обработване на аграрни площи не би имало престъпност или бедност, нито гета, конфликти или войни...нито социални работници. Свят без храна би бил свят без идеологическо разделение, суеверия или религии. Не би имало гладуващи деца и приюти. Не би имало трибунали, болници или гробища. Това би бил свят, където ресурсите ще се насочват към сбъдването на най-великата човешка мечта...Когато човек успее да се пребори със смъртта и смъртоносния порядък, който са материален израз на неговите страхове, той ще може отново да спечели на своя страна рожденото си право и да постигне върховната цел на съществуването си - физическото безсмъртия.
Общество, което се откаже да вярва в храната и се освободи от нуждата да се храни, би загърбило вродената си фикс идея за глада и всичките му стряскащи последствия и би се изправило пред още по-неумолим враг - отегчението на липсата от хранене.
Нужна е дълга подготовка и ново обучение. Едно недодялано, все още близко до примитивизма на животните човечество, уплашено от призрака на времето и убедено в неизбежността на смъртта, може да се храни само с нискокачествена, идваща отвън и смъртоносна храна. Храненето отвътре ще бъде естествен резултат от различния начин на мислене и дишане, еволюция от преизпълнен с противоречия и управляван от отрицателните емоции човек към развиващ се във вертикална посока човек.
Това, което наричаш икономика , всъщност не е нищо повече от система за оцеляване, дори в най-богатите страни. И разходите за поддържане на въпросната система отдавна са прехвърлили разумни граници...Общество, което признава градивната сила на мисълта и способността и да подхранва, ще произвежда по-добри стоки и услуги както за индивида, така и за цялото човечество. Общество, което мечтае, което е леко и гъвкаво, ще се посвети на обучението на всеки индивид и на усъвършенстването на всяка клетка.
Подобна революция не може да се осъществи от масите. Човечеството трябва да бъде обучено в зачитане на индивида-човек по човек, клетка по клетка, за да се отвори в него ново прозрение...за да се изправи то срещу съдбата си и да се пербори с корена на всички злини- убеждението, че външният свят може да го подпомогне или пък нещо външно да го излекува.
Процесът се осъществява отвътре навън. Само нов вид обучение може да излекува погрешно разбиране с такива големи размери...
Не се страхувай да оповестиш теорията Ми. Промяната ще е постепенна, но в по-богатите страни тя вече е започнала. Хората ще ядат все по-малко и по-малко, докато открият, че всъщност плуват в безкраен планктон, обградени от неизчерпаемо количество храна, която всъщност са те самите и за която няма нужда нито да се трудят, нито да се борят.
Не говоря за живот без храна, а за нейната подмяна. Когато човечеството успее да обърне нова страница, като промени възгледите си и всичко, в което е вярвало до сега, тогава по-развитото човечество ще подмени храната с по-смислен материал. Щом се освободи от зависимостта си към храната, човек ще може да избира дали да яде или не и ще се отнася към нея като към алтернатива.
Тогава ще замениш смъртоносната храна с по-изтънчена вътрешна храна...И това би било възможно за всички хора, стига да се откажат да бъдат управлявани от условията на външния свят и да поверят контрола на управлението на самите себе си, на собствената си вола...на "мечтата".
Анорексиците не са болни хора, а предвестници на по-напреднал човешки вид, който ще се радва на по-дълъг живот. Те са истинските въстаници срещу индустрията на смъртта. Хората не умират от анорексия. Те просто са жертва на примитивни медицински практики и семейства, които нямат необходимите знания и подготовка, за да проумеят, че те са пионерите на нов човешки вид.
Ти, отречи се от "вредните навици"! Задоволявай се с малко! Но помни- докато не си готов наистина за подобно начинание, никога не смей да постиш или да стоиш буден по цели нощи. Нужни са доста години усилена работа.
Не храната прави човека, а неговата убеденост, че не може да оцелее без нея. Светците и аскетите също са пропуснали същинската цел на посвещаването и усъвършенстването в "задоволяването с малко", което не се състои в елиминирането на храната, а в еманципацията, в освобождаването от необходимостта от храна, а бягството от пристрастяването.
Един ден ще разбереш, че научните институции, хуманитарните организации, фармацевтичните лаборатории, хранително-вкусовата промишленост, проповядващите лишение секти, клиниките за красота, училищата , които предлагат екзотични и аскетични режими - всички те несъзнателно обслужват смъртта. Всички се захранват и биват захранвани от икономиката на катастрофата. Отвъд техните послания за благополучие, щастие и дълголетие стоят най-безочливи лъжи, стои неволната лоялност към смъртта, стои най-ревностната и предана дейност, предоставена на нейните услуги.
Героите, светците и благодетелите функционират в служба на човечеството, но самото човечество е саморазрушително. То самото е жертва на собственото си неразбиране. То не осъзнава, че отвън е невъзможно да дойде каквато и да било помощ, никакво облекчение, че единствено индивидът е способен да реши проблемите си, като излекува собствената си представа и проумее, че истинската причина за всяко бедствие се крие в него самия.
В едно по-напреднало общество филантропите и благодетелите ще изчезнат или пък делата им ще се считат за незаконни, защото изопаченият им алтруизъм и покварената им "обич към ближните могат да прославят единствено оскъдицата и болестта.
Да излекуваш света означава да излекуваш себе си...Твоята идея за света създава света...
Може да звучи абсурдно и напълно нелогично, но светът всъщност е такъв, какъвто го мечтаеш. Ти си този, който го разболява. Ти си единствено отговорен за конфликтите, бедствията, глада и престъпността, които го опустошават.
Възвърни целостта си и светът ще се излекува завинаги!

ТЯЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ЛЪЖЕ
Тялото разкрива Същността. То винаги трябва да резонира с удоволствие и радост като тези на дете...но ти си забравил...Тялото не може да лъже!
Тялото, бледото лице, подпухналите очи и общата отпуснатост са доказателство за факта, че вече си се предал. Подсъзнателният ти план да задействаш физическата си смърт се вижда с просто око. Всеки го вижда...всеки освен теб! За да принизи до толкова тялото си, човек първо трябва да изгуби самоуважението си...и се превръща в ранено животно, което оставя кървави дири, за да бъде заловено и разкъсано от хищниците. Законите за съществуване и оцеляване извън джунглата не са много по-различни.
Същността, тялото и светът са едно и също нещо!
Всичко, което виждаш и докосваш, е втвърдена, кристализирала светлина, всичко, което получаваш, не е нищо повече от отражение на органите ти. Те не са само онази част от теб, която е най-близка до света...те са истинските строители, създатели и творци на твоята вселена.
Тялото е истинският Мечтател...Тялото мечтае. Мечтаят и неговите клетки, неговите органи. Тялото е истинският създател на личния ти свят.
Всъщност тялото е Същността...то е невидимата Същност.Вярата в Божествата извън нас...идеята, че съществува цялост извън тялото ни...е най-широкото възприето суеверие в света и един от най-безжалостните убийци на човечеството.
Ето как човек попада в капана на грехопадението, в аморалността на смъртта.
Тялото не може да лъже. Тялото е най-честната и искрена част от Същността ни и демонстрира със съвършена точност какво представляваме всъщност...В настоящето ни състояние то показва нашата незавършеност и противоречивата природа. Научи се да вдигаш праговото ниво на честотата на телесните си вибрации и ще изчезнеш от очите на пагубния, застрашителни и тленен свят. Бойното поле е тялото

" Всеки човек е единствен творец на личната си реалност. Светът е огромен екран, на който прожектираме призраците на живота си...Извън самите нас не съществува сила, знайна или незнайна, естествена или свръхестествена, която да повлияе на съдбата ни...От каквото и естество да са събитията в живота ни, те не могат да се проявят без наше съгласие...Не вярвай, че светът съществува извън теб. Опитай се да разбереш, че всичко, което смяташ за идващо "отвън", се заражда единствено в теб и никъде другаде. Щом приемеш факта, че за случващото се извън теб има вътрешна причина, ще принудиш злото, страданието и смъртта да изчезнат напълно от лицето на Земята".

Essence написа:... тенденциозно да си затварям очите пред лошите новини, ами не е здравословно. Най-малкото защото някои от тези лоши неща могат да се случат неочаквано и на всеки един от нас.

ivangp написа:Т.е. доколко обективно е това, което е "доказано"?

Така, че според мен обективна реалност не съществува.

"Прочетох книгата на Кинслоу снощи на един дъх. Директно заявявам, че това е най-значимото и невероятно Нещо, до което съм се докосвал. Понеже имам дълъг опит с "вътрешното енергийно поле" на Екхарт Толе, което е всъщност Чистото Осъзнаване на Кинслоу ми беше лесно за секунди да вляза в концепцията. От повече от две години съм с перманентно активирано Светлинно тяло, т.е. въпросното поле на осъзнатост или ЧО. Самата триангулация я усвоих буквално за минути. Докато четях още книгата през мен тръгнаха какви ли не изцеления, беше поразително.
Лекар съм, ортопед-травматолог. Сама разбираш как ми подействаха примерите на Франк с колене и рамене. От 25г работя с такива неща. Нямах търпение да вляза в кабинета си тази сутрин. Вече на няколко пациента го прилагам без те да знаят. Даже разработих "техника" да правя КС по рентгенова снимка. До един имаха пълно премахване на болките за минути и го споделяха с мен с безкрайно учудване! Познавам подобни шамански техники от типа Чи-аура, силна визуализация за подобрение в центрирано състояние подобна на КС, но толкова мощен метод като КС просто не съм виждал. "

КС е просто една теория, една хипотеза, едно от безбройните начини да се Свържем. Прекалено претенциозна и обсебваща квантова хипотеза. Чрез Аз Съм Присъствието си се свързвам предостатъчно балансирано и с каквото и с когото трябва. Уважавам опита ти и идеите ти, но не ги усещам близки. Например хипотезата ти за това че път няма и че вече си в нещо си като го осъзнаеш е класическо опростенчество и е абсурдно от моето ниво на разбиране."

Така, че мили хора обективна реалност НЯМА. В Каквото вярвате - Вселената всеки път ще ви отговаря - И ТОВА Е ТАКА!