TEC

По-лошо е от неслушане на семинара. Като теория го знам, но не мога да го постигна. Не мога да си представя как някой ми го прави, защото не знам какво да очаквам като усещане, а да си представям просто движенията - е, няма ефект. Та затова питам, защото се надявам да има някакъв "чалъм", който ми убягва.

Паби, другият чалъм е да кръстиш някакъв предмет /възглавница, играчка, молив, снимката си/ "Паби" и да му ръкомахаш по твоя проблем.

Ами ще пробвам,ама...не знам, струва ми се че някак си трябва да вярваш, че това си ти, а пък аз, с моето мислене, не мога да се насиля да повярвам, че ако кръстя мечето Паби, то ще има някакво въздействие върху мен. Но пък от друга страна аз и ТЕС не вярвах, че може да действа, пък се оказа, че действа, въпреки моето невярване, така че дебелоглавието ми е...разколебано.

Аз си представям ръце, които правят БАБА. Обикновено не си представям целия човек, а само ръцете. Не изпитвам никакво усещане, само си представям движенията.
Ако имам нужда от по-добро греене, си представям ръцете на Владо На семинара "бялата мишка" каза, че под неговите ръце направо гори.
Ако пък искам по-живо да си представя позитивната терапия, тогава пускам Иван и Марто - те са ми останали в представата като най-дейни.
Освен това правя така, както когато няколко човека работят. Едновременно пускам ръце да греят глава, сърце и болното място, например. Или слагам няколко чифта ръце на по-големите зони.
Когато си мисля, че си го представям, не ми се получава. Когато ангажирам цялото си внимание и си представям всичко в детайли (включително дишам с движенията, както бих дишала, ако го правя наистина), тогава ми се получава.

Обикновено само представата върши работа. Но понякога ползвам кукла.

-----------------------

Тесам си разни неща и след време искам да прочета какво съм тесала, но... не съм ги била записала
И така пак запретвам ръкави да записвам.

Открих си един интересен дефект. По-точно най-сетне успях да го класифицирам, защото до сега нямаше ясни форми.
Мисля, че преди време бях писала как дете/деца се буди/ят през нощта, аз търпя дълго време да ставам, накрая ми писва, разтесвам се и то/те, като по чудо, престава/т да се буди/ят. Но след време отново се започва с 1-2, после с 2-3 и накрая с много будения. Пак се разтесвам и пак спира. Обикновено проблем ми е буденето за кърмене. Тесам само това как се чувствам от многото събуждания. Не правя прокси и не правя никакви предположения как е от страната на детето.
Сега, не щеш ли, пак се овъртях в същата каша с поредното бебе. Този път по-рано се усетих, че съм зле и вече съм на фаза тесане.
Започнах си стандартно с това, което изпитвам. И стигнах до обобщението, че правя следното нещо - първо предлагам услугите си безгранично, след това бебето се възползва безгранично, после аз се усещам, че всъщност съм имала граница, която ми се е искало то да спази, въпреки че не съм я декларирала и накрая се сърдя, че не ми е спазена границата, която не съм декларирала.
Този модел да се сърдя, че някой не ми спазва граница, която не съм определила, вече съм го засичала и по друг повод у себе си. Та затова не ми беше трудно да го открия и сега.
Следващото откритие беше, че поставям доволността на "клиента" на първо място в приоритетите си. И всъщност "доволният клиент" ми е самоцел.
Тесах с това да се откажа "доволният клиент" да ми бъде самоцел, а да бъде следствие, страничен ефект и/или естествено допълнение на една стройна организация у мен.
Целият комплект с безграничното предлагане и доволството на клиента като самоцел го наблюдавам и у мой близък роднина. Наблюденията отстрани ми помогнаха да сглобя картинката за себе си.

Проблемът "домакинство" вече си има ново име.
Само да кажа, че за поредни пъти имах няколко тесания, след които подобрение и отново влошаване.
Но от скоро темата е по-мащабна.
Има няколко различни направления, по които си тесам от време на време, защото нещо не е наред. И няколко, по които още не съм тесала. Скоро открих общото между всички тях. Това са "не си подреждам", "не си пиша домашните", "не си шия копчетата", "не връщам нещата по местата" и един куп подобни. При едно яко тесане обединих всички в една категория - "не си върша работата". Тесах, тесах, докато спрях да чувствам проблема и го оставих под наблюдение.
Но така и не успях да го наблюдавам, когато ми се случи следващото събитие, което разрови темата още малко. На един семинар за изследване на кармата споделих това, че не си върша работата и плачех неудържимо. Тогава направихме една бърза семейна констелация за майка ми и мен. Водещата забеляза, че майка ми гледа леко зад мен. Сложихме там друг човек. Ситуацията се пораздвижи, но няма да описвам всички движения. Изводът беше, че аз играя ролята на друг човек (предполага се, че някой мой роднина). След това му хвърлих един ТЕС и темата повече не ме разплакваше.
После си върших работата с кеф, но след няколко дена отново изпаднах в състояние да не мога. Седях като с оковани ръце и нищичко не можех да направя. Само тесах (поне това можех!). Тогава определих състоянията си с имена. Когато мога да си върша работата, съм "Дейна", а когато не мога, съм "Недейна".
Вкарах се в една визуализация, в която върнах всички усещания от Недейна-та на оня предполагаем роднина, който и да е той. И отново станах Дейна.
Та видим сега до кога ще е така

Започнах да тесам по това:

http://dreamland-bg.com/index.php?topic=967.0 написа:Десетте добродетели, които дават много добри семена

№ по ред - Добродетели - Негативни състояния на съзнанието

1. Закрилa на живота
Да се грижим за живота на другите;
Да не убиваме тялото си, да не крадем от него, не наранявайте другите с тялото си;
Да не убиваме, да не прилагаме никаква форма на убиване.
1. Убиване
Ако човек е болен, това е кармичния резултат на извършено от него убийство в миналото.

2. Щедрост – не крадете под каквато и да е форма.
2. Крадене
Кармичния резултат: никога нищо няма да ви е достатъчно, другите ще ви крадат, бизнесът ви ще пропадне.

3. Въздържание, чистота 3. Разпуснатост, изневяра и всичко, свързано с разделянето на една двойка и нараняване
Кармичен резултат: винаги ще бъдете без приятели.

4. Говорене на истината
Ако говорите истината всеки ще ви вярва и ще прави, каквото му кажете.Вашите думи ще имат много голяма сила.
4. Лъжене = съзнателно да оставиш у другите впечатление, различно от своето.
Кармичен резултат: всеки ще ви лъже и никой няма да ви вярва.

5. Събиране на хората
Ако събирате хората, гостите и клиентите ще идват на талази.
5. Клюкарстване, злословие
Кармичен резултат: като разделяте хората с клюки къщата, магазинът и офисът ви ще са празни, никой няма да ви идва на гости или да пазарува.

6. Сърдечен изказ (бъдете мили и внимателни)
Говорете смислени неща, за да чувате послания.
Винаги казвайте добри неща.
6. Празнодумство
Кармичен резултат: създава у вас депресия.

7. Целенасочен изказ
Не използвайте груби и обидни думи и не нагрубявайте.
7. Оскърбления – не само думите са важни, а намерението
Кармичен резултат: в думите на хората ще чувате само оскърбления

8. Щастие, когато другите получават това, което искат
8. Злорадство, зла умисъл, завист (когато загубите и паденията на другите те изпълват с радост и удовлетворение)
Кармичен резултат: вашите собствени постижения ще бъдат посрещани със завист и отричани.

9. Състрадание , умереност, удовлетворение
Умереност и благодарност за това, което имаме.
Не се привързвайте към нещата.
9. Алчност, лакомия (когато нещо ви обсеби и излезе извън контрол). Няма лошо да искате нещо, но не и да се превърнете в роб на желанието си.
Кармичен резултат: Никога няма да сте доволни, нито ще получавате това, което искате, а като умрете, ще се превърнете в призрак, завързан към това, от което сте били обсебени.

10. Поддържане на правилен възглед за света. Разбиране на идеята на молитва.
Кармичен резултат: Все повече хора около вас ще разбират защо се случват нещата. 10. Невежество, неразбиране на света
Кармичен резултат: ще сте заобиколени от неразбиране.

Хващам някоя точка и започвам да изследвам какво съм се дънила по темата и го тесам. Имах хубава сесия.

Днес тесах и за семейството ми.
Когато изляза от семейството, цъфтя и се чувствам чудесно. Когато съм в семейството, постоянно съм в един стрес.

...
Сега не мога да продължа.

Когато изляза от семейството, цъфтя и се чувствам чудесно. Когато съм в семейството, постоянно съм в един стрес. Като цяло не ми харесва динамиката в семейството.
След известно опипване на почвата стигнах до там, че не мога да организирам деня така, че да ми харесва. Запитах се защо не мога. Зная, че има случаи, в които мога да организирам всичко много добре, но в ежедневието не мога. Отговорих си, че не виждам смисъла и не изпитвам достатъчен интерес.
Замислих се какво е положението и какво искам да бъде. Едно от нещата, което е факт и което не ми харесва е, че децата, оставени без натиск, избират предимно да гледат телевизия и да ядат шоколад (и всички подобни дейности, но тези са достатъчни за обобщение.) Аз пък се пъна да им набутам здравословна храна.
Запитах се какво ми е отношението към тези две позиции. И усетих, че и двете ги искам. Искам те да гледат телевизия и да ядат шоколад и също така искам да се хранят здравословно. Беше силен момент (всичко това с потупване). Усетих, че "Искам да се хранят здравословно" е от майка ми, а "Искам да ядат шоколад" е от баща ми. В този миг настръхнах срещу двете позиции и им заредих нещо от сорта на "Я чупката от мен. Махайте се, не сте мои, не ви ща..." Това се отнася само за позициите, които имам, а не за самите майка ми и баща ми. Даже, когато помислех за самите тях, това ме вадеше от темата.
Нямам представа дали разкарах тези две позиции от себе си, но ако не съм, то поне им вдигнах мерника.

След това започнах да търся каква е моята си лична позиция. В светлината на това, че майката знае най-добре какво е добро за децата й произнесох "Аз съм им майка" и ме напуши смях. Аз не се чувствам майка. Истинското ми усещане е за човек, който няма деца. Който носи отговорност за тях, познава ги много добре, прекарал е целият им живот с тях. Зная, че съм им родител, но не се чувствам да съм майка. Семейството ми е като работа, която трябва да свърша и стискам зъби, докато приключи. Тесала съм стискането на зъби, но все без резултат. Аз наистина ги стискам физически. Тук има една друга история, но не ми се разправя сега.
Зная и осъзнавам, че това което чувствам е като тапа, която запушва истинската ми същност.
Зная, че с проявяването на истинската ми същност нещата се нареждат от само себе си по най-добрия начин. Не го чувствам, но го зная. Има моменти, в които съм чувствала, че е така, но тези моменти са по-скоро изключение. Всъщност сега си спомням, че е имало не само моменти, но и периоди, в които е било така, но последният такъв период беше преди 2 години. От тогава, а и преди това семейството е предимно работа, която "трябва".
Мисля, че с това ми приключи сесията. Темата остава отворена.

Забравих да си напиша извода след това:

mayadob написа:... Усетих, че "Искам да се хранят здравословно" е от майка ми, а "Искам да ядат шоколад" е от баща ми. В този миг настръхнах срещу двете позиции и им заредих нещо от сорта на "Я чупката от мен. Махайте се, не сте мои, не ви ща..." Това се отнася само за позициите, които имам, а не за самите майка ми и баща ми. Даже, когато помислех за самите тях, това ме вадеше от темата.
Нямам представа дали разкарах тези две позиции от себе си, но ако не съм, то поне им вдигнах мерника.

Малко предистория.
Преди време, когато ситуацията с храненето и гадните храни ме изкара от равновесие, реших да направя така нареченото "ново меню." Определих с махало кои храни влизат в новото меню и започнах да се старая да храня себе си и децата само с тях. Това продължи няколко месеца. След което темата с храненето отново ми се явява в тесането, което описвам в цитата. И излиза, че са ми трябвали няколко месеца опити да наложа някакво меню, за да стигна до елиминирането на две противоположности (шоколади-здравословно.) Или по-точно, че още когато реших да направя ново меню, можеше да се запитам защо имам нужда да го правя, да потесам малко и да стигна пак до тук.
След тесането от цитата направих една проверка с махалото и се оказа, че новото меню не съществува и че аз съм се пратила за зелен хайвер, а махалото ми е помогнало. Сега нямаме ново меню и в момента изобщо не зная как да постъпя с храненето, но това подлежи на още тесане.

Изводът ми е следният - когато нещата не са наред, каквото и решение да взема, то ще е грешно. Както например нещата с храненето не бяха наред и аз взех решение да създам новото меню (харесвах си го, да си призная.) Да е грешно едно решение означава, че не служи за оправянето на нещата. Но това не означава, че не трябва да взимам решения. А напротив. Защото именно решението, което ми дойде, ми сочи посоката, в която имам да тесам.
Тоест урокът, който си дадох е, че когато нещата не са наред, трябва да се оставя смело да взема някакво решение за оправяне, след това в никакъв случай не трябва да изпълнявам намерението си, а трябва да го ползвам като тема за тесане.

И първото упражнение по този урок вече дойде. Малко след като си направих този извод, имах друга обострена ситуация - лягането вечер. Миналата зима някак ги бях притиснала да си лягат навреме, но лятото нещата се обърнаха наопаки. Снощи двама отказаха да си легнат рано. Аз се заканих, че следващата вечер ще стана супер зла, ще се разкрещя ледено, ще ги натисна да си легнат и гневно ще ги спирам, ако се опитат да шават. По принцип съм способна да изпълня намерението си, но ако поне малко вярвам, че ще трайно ще си осигуря спокойствие вечер, макар и с травмите, които ще им нанеса. Но истината е, че съм била достатъчно зла вечер и ако са започвали да си лягат навреме, то е било за малко. А сега новият извод ми помага веднага да усетя, че така взетото решение просто ми сочи темата, която имам да тесам. Не че и нея не съм подхващала, но ми се струва, че сега ще е в друга светлина.

Скоро бях на семинар на тема карма. След това се зачетох в разни писания на Крион пак на тая тема. И новата ми мода от всичко това опря до въпроса да се освободя от кармата си. Така се случи, че подходих от две различни страни.
От едната страна. С потупване започнах да си казвам "Избирам да се освободя от кармата си" и това скоро премина в проверка на твърдението "Готова съм да се освободя от кармата си." С това твърдение ми излязоха толкова ПО, колкото до сега никога не ми бяха излизали. Излязоха ми всички познати ПО и някои нови. Освен това не успявам да ги премахна напълно. Това вече няколко дена го дъвча.
Другата страна. Като видях, че твърдението "Готова съм да се освободя от кармата си" не мога току тъй да го направя вярно, започнах да мисля по друг начин. Казах си - дай да видим какво правим, ако няма прераждания, карми и всичко подобно. Тогава ми остава настоящият живот. Значи тотална чистка на настоящия живот. И започнах да правя "Избирам да забравя" на всеки спомен, който ми мине през ума. Без значение дали е приятен или неприятен. От време на време за някои хубави спомени си мисля, че това триене може да се окаже напразно и после ще си остана без хубавия спомен. Но бързо спира да ми пука.
За сега работя и от двете страни. Докато си затрия спомените или докато ми писне

Да опиша как правя "Избирам да забравя."
Започвам с влизане в КС. После се съсредоточавам върху усещането (за физическо усещане) или в спомена или в емоцията и казвам от локацията на душата "Избирам да забравя еди-кое-си" И оставам в КС с внимание към нещото, което чистя. И по някое време то изчезва.
Когато имам физическо усещане, може да си кажа и "Избирам всяка моя клетка да забрави усещането за еди-какво-си."
Имам и този израз "Избирам всяка моя клетка, протонче, електронче, неутронче, частичка или вълна да забрави еди-кое-си на всички нива."

Когато правя КС, (това май съм го споменавала и в темата за КС) веднага след раздвояването на вниманието ми се включва силно греенето в сърцето (това греене се включи постоянно преди 3 години, след като изтесах самосъжалението. От тогава си грее по-силно или по-слабо, но постоянно.) При КС се включва на шест. Много силно. Толкова силно, че понякога спирам да бъда с раздвоено внимание, а се съсредоточавам единствено върху греенето и това, което чистя. И си работи, тоест нещото се изчиства.
Ползвам греенето и когато нямам сили или не се сещам как да постъпя в нежелана ситуация. Най-често с децата, но и във всички останали случаи. Когато започне нежеланата ситуация и поискам да се измъкна от нея, включвам греенето на шест и или се питам какво да правя или пускам някакво желано намерение. Работи.

Кармата, според това, което аз съм чел, е натрупване на наследство от минали животи, както и от животите на родители, деди и прадеди. Ако чистиш само твои спомени от този живот как можеш да изчистиш кармата си?

Аз, разбира се имам по-добър процес за чистенето на кармата, ако такава съществува. Той е много подходящ и за работа с откритията на ГНМ, Тоталната Биология и т.н.
Т.е. за изчистване на генетично/кармично унаследени болести и проблеми.
За него може да организирам семинар другият месец, ако има интерес.

ivangp написа:Кармата, според това, което аз съм чел, е натрупване на наследство от минали животи, както и от животите на родители, деди и прадеди. Ако чистиш само твои спомени от този живот как можеш да изчистиш кармата си?

Буквално "карма" означава "причина-следствие." Означава, че всяко едно събитие е следствие от някаква причина и също така е причина за друго следствие. Тоест, всяко събитие в живота ми е следствие от нещо в моята карма. Като разкарам следствията, прекъсвам тая връзка и разкарвам кармата.

Аз имам интерес към семинари

Преди време разказвах за една случка от детството ми, която тесах. Един силно наситен щастлив момент, в който си играех със съседското дете и как майка ми прекъсна играта и ме прибра. Сега зная случая, но не се чувствам свързана с него. Зная, че бях много свързана, но не мога да си спомня това усещане. И не искам.
За този спомен се сетих по повод още едно тесане, което намириса на маяк:

Днес си тесах разни неща и стигнах до освобождаването на привързаност към много приятни и хубави за неща. И наистина първото, което изпитах, беше усещането за провален живот. Тогава ми дойде идеята за маяк (теорията наистина много помага да се ориентираш в това, което се случва). След още малко тесане вече нямах усещане за пълен провал, а за частичен пропуск. Който от друга страна ми дава опитност, която няма как иначе да усвоя толкова добре.
Изводът ми беше, че като малка съм ориентирала живота си според няколко силни вярвания:
- Да получа признание от баща си.
- Да се радвам на върховни удоволствия (това като подражание на една личност и в разрез с убеждения, които скоро усетих в рода си. Убеждения, че е опасно да се отдаваш на удоволствия. Тесам ги още)
- Не трябва да тежа на другите с моите проблеми. (Имиджът ми на оправна всъщност е един страх да не натоваря някого със себе си)
Не се сещам за други вярвания, но тези трите са се навързали много добре и са определили основна част от живота ми. Част, за която имах усещането за изгубено време и провал.
Още развивам тази тема.

Продължавам да изследвам "Избирам да забравя".
Когато изпитвам нещо нежелано и направя "Избирам да забравя", то изчезва веднага (вклюително и запушен нос). Но не винаги изчезва за постоянно. За емоции се е случвало да изчезват за постоянно. За други емоции и за физически усещания имам връщане. Всъщност не помня да съм го правила за физическо усещане и то да се е махнало напълно без да се връща.

За сега "Избирам да забравя" е най-светкавичното премахване на емоции при мен. Напипам ли какво искам да махна, веднага изчезва по този начин. Постоянно ми напомня Метода Седона.

По повод съдбата на хората и децата, родени със секцио, една жена скоро каза, че преди операцията Вселената си преизчислява нещата, така че бебето да получи подходящ за него живот. Тогава чух това обяснение за първи път. Но скоро след това започнах да се убеждавам в него на практика. И то в много по-голям мащаб, не само за децата, родени със секцио.
Наблюдавах най-обикновени ежедневни случки, в които се чудя как да постъпя и все пак избирам една възможност. След време нещо така ме е завъртяло, че съм започнала да тесам по тези случки. И по този повод започнах да си превъртам събитията. Имах мисли като "Ами, ако бях постъпила така, какво щеше да стане?" В даден момент ми щракна, че с всеки избор отивам в някаква посока и в която и посока да тръгна Вселената така си наглася нещата, че да се натреса на нещо за мен. Не само това. Винаги събитията са подредени по най-добрия, по най-елегантния начин. Зная, че ако объркам нещо, изборът, който съм взела, може да е лош, но отново съм на път, който е най-добър за мен, предвид взетия избор. Нещо, което не съм можела да почувствам до сега. Но сега с тази идея, че нещата се преизчисляват, мога да го видя. Значи, взимам си грешното решение и нещата се преизчисляват така, че да се случи най-подходящото (може и да не е най-приятното) за мен.

А защо не смениш "Избирам да забравя!" с "Избирам да се освободя от ........веднъж завинаги!" или "Избирам да изчистя......веднъж завинаги."

Ако забравиш, може да си спомниш. Ако изчистиш веднъж завинаги или се освободиш веднъж завинаги, може да спрат да се връщат. Пробвай!

Защото забравянето си работи идеално и напълно... в някои случаи. В тези, в които не работи, за мен означава, че не съм на правилното място. Не правя техниката за правилната емоция. Има друго нещо, през което трябва да мина. И усилването на фразата в случая за мен е израз на страх, че не мога да се освободя от това.
Казвам го от опит, защото съм тесала с по-силни фрази, когато не съм имала резултат с обикновени. И в такива случаи също не съм имала освобождаване и тогава съм чоплила в това, което се случва. И тогава излиза този страх, че на всяка цена трябва да се освободя.
Сега нямам такъв страх. Много добре зная, че ако не става сега, ще стане когато трябва. Чувствам го. Изпитвала съм го. За мен това не е само теория, а е опитност.
Понякога, когато нещо не си отива, си казвам "Аз съм ти вдигнала мерника. Рано или късно ще ми паднеш"

Днес имах едно, което не се получи от раз. Бебето мрънкаше. Казах си, че се отказвам от това (в състояние на КС). Но нищо не се промени. Преди няколко дена пак не се беше променяло същото. Днес си казах "Добре, значи желанието ми това да се случва е по-силно от нежеланието ми". Тогава избрах да забравя нуждата ми бебето да реве (не помня дали беше нуждата или нещо друго. Наистина не си спомням фразите, но смисълът беше този) и след това отново казах, че се отказвам от това. И тогава бебето спря да мрънка и се заигра.

Вече доста пъти наблюдавам развитието на ситуациите и промените, които стават, докато си променям вътрешните настройки.
Преди, когато имах нежелана ситуация, трябваше да изчакам да премине и след това да тесам. По едно време правех ЕТ, докато ситуацията се развива, но се оказа, че и за ЕТ имам нужда от спокойствие. По друго време правих "Отказвам се това да ми се случва", но се оказа, че това работеше безотказно по време на бременността, а сега не мога да го подкарам лесно. И за момента "Избирам да забравя" го ползвам както на спокойствие, така и в ситуация.
Но пък "Избирам да забравя" изисква една специална концентрация, която не ми се налага при обикновения ТЕС. Затова, когато ми е трудно да направя КС, започнах да използвам ТЕСТ-а

Продължавам да се вълнувам от освобождаването на кармата. Не чувствам този ПО, който имах в началото. Чувствам се готова да си затрия кармичния багаж.
Когато на някой приятен спомен запецна и не мога да кажа, че избирам да го забравя, тогава си намирам разни начини да се убедя:
Е, как ще се освободя от цялата си карма, ако от това не искам да се откъсна?
Аз толкова неща, които ми трябват, не мога да си спомня, та това за какво ми е?
Когато това ми се случи за първи път, беше най-хубаво. Следващите пъти бях свикнала и не съм се радвала толкова. Ако го забравя, ще имам възможност пак да го изпитам като за първи път

Отдавна не съм отчитала как са нещата с мъжа ми. Добре са
Повече не тесам за отношенията ми с него. Може да ми излизат разни дребни неща в ежедневието, но ги минавам (тесам) мимоходом.
Има още какво да се желае. Но сега не е невъзможно разбирателството ни. Сега може да се каже, че вървим ръка за ръка и търсим начини да се разбираме. Даваме си сметка, че имаме много различни ценности, че не преценяваме нещата еднакво. Но търсим начин да напаснем зъбчатите си колела и да заработим заедно.

mayadob написа:Защото забравянето си работи идеално и напълно... в някои случаи. В тези, в които не работи...

Но не пречи да пробвам, де.

Сетих се в кои случаи забравям емоцията в момента, но не завинаги.
От първата ми бременност ми се промениха настройките за разплакване. Започнах да се разплаквам от филми. Със следващите бременности търпях разни промени. От една-две години това разплакване вече ме тормози, не ми харесва и искам да го разкарам. То се включва от определени сцени (тези, които са направени точно за разплакване). Дори когато изобщо не се чувствам съпричастна и не чувствам да ми пука за героите във филма, дори когато съм гледала филма 100 пъти, разплакването пак се включва. Няколко пъти съм го тесала сериозно. Тесах и тълкувах посланието от разплакващите сцени. Свързвах го с моя живот.
За сега степента на разплакване е намалена. Преди тесането се разплаквах неудържимо и можех да спра, само ако престана да гледам. Сега се включва по-слабо и е удържимо. Даже, когато го усетя, че приижда, вече му казвам "Ела, ела, тука." И му правя "Избирам да забравя". И то веднага изчезва. Но това може да стане няколко пъти по времето на една такава сцена.
Толкова ми е писнало, че вече не искам и да го разбирам. Преди исках да разуча това нещо и да разбера какво се случва.