TEC

Благодаря! Много ценен пост.
Във връзка с отношенията ти с мъжа ти, понеже и аз имам подобни проблеми с жена ми, без да чета книжки по темата, ето до какъв извод стигнах. Поне на мен ми помага да реагирам спокойно в повечето ситуации ( не винаги).

Последва неколкодневна сръдня. ...... Исках да мога да реагирам и по друг начин.

Замисляла ли си се, че той поради случки в миналото му също не може да реагира по друг начин. Може би иска, но не може. Реакцията му е автоматична. Разликата при него и при теб е, че ти имаш ТЕС, ПЕАТ и волята да ги ползваш. А той, по една или друга причина, няма желанието да ги ползва.

При жена ми е същата ситуация. Силно обременяване от миналото и нежелание да ползва техниките, за които знае. Т.е. як ПО.

Как ми помага това. Влизам й в положението и в повечето случаи когато направи нещо, което не ми изнася си казвам, че това е неконтролируема за момента от нея реакция и си напомням, че ще отмине и че вероятно след време ще дойде момент, в който жена ми ще пожелае да работи по-сериозно върху себе си.

Другото което започнах да правя напоследък е прокси за нея и за дъщеря ни, която адски ни дразни и двамата с поведението си.
И да ти кажа има доста добър ефект.
Поради факта, че всички сме свързани няма начин да работиш върху себе си без да влияеш на другите, както и да работиш за друг без да влияеш на себе си. Така, че работа му е майката. Вместо да се мъчим да накараме другите да правят това, което на нас ни изнася, можем ние да поработим върху собстеното си отношение към нещата, както и да правим прокси за да променим тяхното отношение и реакции.
Когато правя прокси, то е по-скоро кръгов процес. Аз си представям, че съм другия и ТЕСам или правя ПЕАТ с това, което интуитивно ми излиза като емоция. Не ги питам предварително те как се чувстват за да правя прокси с това, което ми кажат. Т.е. работя си тихо, без те да знаят и само наблюдавам какво се случва.

Когато отношението (емоцията) се промени, мисленето и реакциите спонтанно се променят.

П.П. Бяхме стигнали до скандали със заплахи за раздяла и развод. Сега се стоплят отношенията. Дъщеря ни се промени като поведение. Според мен тя бе и е просто едно огледално отражение на нашите емоционални състояния.

Краен извод за мен - някой не ще ли да се променя и да прави това, което ти искаш да прави, работи върху себе си и прави Прокси за него. Няма начин нещата да не се променят.

Най ценното в поста ти, Мая, за мен, е, че показва упоритостта ти. Продължаваш да човъркаш и търсиш, докато не намериш отговора и решението. Това е, което липсва на всички, които не успяват с ТЕС. Постоянството, дисциплината и упоритостта.
Повечето хора се надяват на чудеса и бързи резултати. И ако не ги водят се отказват преждевремено.

Единственият сигурен начин да не успеем в нещо е да спрем да опитваме.

Зная много добре, че и той има неговите автоматични спусъци. Даже установих, че имаме едни и същи, но сега не ми се влиза в подробности.
Аз си наблюдавам поведението и тесам, но изобщо не съм света вода ненапита. Реагирам си доста лошо особено с децата. Работя по въпроса и това също е повод да пускам нежеланите ситуации да се развият - наблюдавам ги и търся изход.
Мога да реагирам спокойно, но последната случка беше пределна и наистина предпочитах да се разсърдя. Сега мисля, че това беше по-добрият начин за ситуацията като цяло - бяхме в претъпкан курорт, нямаше къде да оставя малкото дете на спокойстиве, когато се събуди рано сутрин (имаше само една тераса без ограда), плажът беше адска лудница, аз исках на скалите, мъжът ми на плажа и, децата започнаха да боледуват и т.н...
Освен това нали с това започнах - една година реагирах спокойно и чаках да видя какво ще стане.

За проксито. В началото бях убедена, че ще закрепя себе си и след това ще започна яко с проксита. Но сега не ми идва. Предполагам, че има нещо у мен, което ми пречи. Блъскат ми се разни мисли като "За мен е много хубаво да минавам през промените и да ги осъзнавам. Защо да отнемам това на другите. Да, ама за другите може точно това да не е ценно. Освен това с работа върху друг ще изпитам съвсем различен опит от този, който познавам със себе си, което за мен ще е яко". И въпреки това пак не мога да започна проксита.

Децата наистина са тясно свързани с нас. Те са на края на камшика. Когато при нас (началото на камшика) нещата не са наред, скоро се усеща как те изплющяват от това. С последните им боледувания сега напълно се убедих в това. Вече не тесам толкова те да са здрави. Конкретно за боледуването правя само медитация (КС), а ТЕС правя с фрази в смисъла на "Здраво семейство, здрави деца".

Радвам се, че ти си почнал с проксита. Имах чувството, че си в позицията "Я да не се лигави (жена ми). Ще се стегне и ще се оправи"

Интересното при нас е, че въпреки яките негативни емоции всички сме здрави и не сме боледували от доста време.

Но ние редовно си изкарваме негативните емоции с крещене.

Съседите сигурно доста .

Уж съм спец по емоциите, а в къщи крясъци и викове.

Хора, супер сте! Майче, благодаря ти за това, което си написала. Повече от половината е все едно, че пишеш за мен. Аз вече бях започнала да си мисля, че нещо съм бъгава, щом от 1 година се занимавам с ТЕС всеки ден, а нямам почти никакви успехи в отношенията с мъжа ми. Идеята за проксито и на мен ми е минавала и го правих няколко пъти, но не мога да се насиля да бъда редовна и упорита, защото...ами като започна да го правя, го усещам като някаква несправедливост спрямо мен самата. Започват да ме изпълват мисли от рода: той също е бил на обучение и знае и може да теса; защо не се усеща, че тези емоции вредят и на него, и на мен, защо пък да трябва аз да работя върху неговите неконтролируеми емоции; имам си толкова много неща, които да трябва да тесам за мои си проблеми..и т.н. и т.н. Та така - все го чакам да започне да прилага на практика това, което иначе много хубаво обяснява на теория на разни хора, но за сега си остава с теорията, а аз си оставам с чуденето дали да съм непукист, или да се обидя. Ползата е, че поне вече не страдам така, както се чувствах преди година. Някак си - хем играя обидена, хем ми е като че ли се гледам от страни. Гадната емоция се плъзга по мен, но не ме драска.

Хм, интересен разговор! Аз с учудване забелязвам, че съм престанала да се вързвам на "мъжките лигавщини", даже да се усмихвам и просто да наблюдавам как протича сцена на истерия, гняв или друг изблик. После си дадох сметка, че съм станала като цяло по-спокойна и от там изглежда, съм престанала да обръщам много внимание и да реагирам с обида, гняв или самосъжаление. Но като се поразшетах в себе си, излезе, че не се вързвам И защото не държа толкова много на "мъж/а", понеже вече държа (уважавам) повече себе си, като пол и личност, И защото виждам "мъж/а" по друг начин- човек със слабости, дете..., И защото вече знам, че това са дребни, преходни или моментни нещица, които не са важни освен в самия момент. Междувременно се оказа, при един разговор "между-другото", че мъж/ът, нарочно се е опитвал да ме дразни, за да провери реакциите ми, а аз дори не съм забелязала, а от там не е имало и реакция и момент на избор как да реагирам, просто в моя свят явно това е отпаднало. Съответно все по- често получавам уважение, заради проявленията на уравновесеност и толерантност, което беше неочаквано, но явно и външно вече се забелязва промяната ми, което силно ме кефи (удовлетворява), но продължавам, защото има още какво да се подрежда по отношение на вътрешната свобода!
А, и не се хвърлям, да правя ПРОКСИ или каквато и да е друга, изземваща личната инициатива на мъж/а, техника (давам си времето и шанса да науча, как мъж/ът сам се справя с проблемите си и научавам интересни неща), работя само върху себе си и това което касае и двете страни от моята гледна точка. Резултатът, за сега, е общо спокойствие и радости и любопитство, към моя подход (техниките)!

Хм. И аз преминах през етапа да възприемам проявленията на необуздани емоции като детинщини, но това си беше чиста проба затваряне на очите пред реалните проблеми на личността и връзката. И не, никаква уравновесеност и спокойствие не помагат. Не страдам от липса на уважение. Проблемът по-скоро е, че колкото аз ставам по-уравновесена и силна, толкова той започва да смята, че аз мога и трябва да понасям буквално всичко. Чувствам се като на състезание - колкото повече можеш да вдигаш, , толкова повече ти слагат тежести. По дяволите! Искам да мога да си позволя да съм слаба! Но не знам как да се получи. Уморих се да съм силна.

Той ти слага тежести, ти си ги махаш като не ги искаш. Въпросът е дали ги махаш ядосвайки се, че ти ги слага или с разбиране и спокойствие. Някой трябва да носи тежестта. От негова гледна точка, ако ти не я поемеш все едно му я слагаш на него.
Всичко е въпрос на интерпретация. Само по себе си всичко е неутрално. Ние сме тези, които му придават смисъл, значение и важност.

Паби, нямам усещане да ме натоварват, понеже нося. По-скоро обратната тенденция, да попива спокойствието ми. Хуморът става по-чест спътник, за разлика от преди това, понеже аз самата имам склонност да се забавлявам вече с някой ситуации вместо, да им се ядосам, както преди да се разтесам (вече 2г. и половина значи )
И не интерпретирам нещата като силен/слаб , понеже и двамата носим и двете, но те се проявяват в различни ситуации, по различен начин и степен и го приемам като факт. Което усетя че ме човърка, веднага ТЕСам и по този случай вадя едни детайли от себе си, които са чак смешни, ама факт- объркват ми възприятията, към настоящия момент!

Малко съм се отнесла в годините. С мъжа ми сме в спокойни отношения от една, а не от две години, както писах. Връщам се да го оправя.

За децата - връщам си думите назад. Не зная как е. Въпросът остава под наблюдение

Аз, разбира се, се повлиях от Иван и това, че той прави проксита. Но все още не ми идва. Имам да потесам по темата, за да разбера какво толкова се моткам. Като си помисля да направя прокси на някого, ме спира усилието, което трябва да направя. Докато, ако тесам за себе си, самите емоции, които изпитвам, ми дават достатъчно сила. В допълнение на това напоследък често живея на ръба на жизнения минимум и не мога да извършвам много усилия. Но пък ако уравновеся другите с проксита, тогава ще ми е по-спокойно и ще имам повече сила. Това е като да имам една нива, която може да ме нахрани, но да нямам сили да я обработвам.
Каквото и да е, вече мисля за това как да правя проксита.

Минаха два дена, откакто изтесах онази случка маяк-травма от ранното ми детство. Имам чувството, че това не е било чак толкова важно нещо, колкото ми изглеждаше тогава. Трябва да мине още малко време, за да усетя как е.

Поздрави Майче , за дългият пост на предната страница , както и за 4тата бременост

Не знам , защо преди бях върл фен на ПРОКСИто докато не си изпатих от НЕПОИСКАНО ДОБРО.
Към Иван:
От опит мога да кажа ,че с ВИКОВЕ трудно се "свиква" и наистина имат огледален ефект като децата.За съжаление при мен е след раздялата с майката на сина ми...
И при мен се забелязва някак си 0-1 реакция при стресови ситуации с любимата
Скоро имахме не знайно защо за мен обида от нейна страна , че понеже съм в отпус и съм събрал 2те си деца при мен за седмица(дъщеря на 15г. и син на 6г) и още от първия ден тя започна да се обижда , че не се чуваме толкова , често , не сме говорили по 30-40мин. като преди и хоп "Не се чуствам обичана , излишна..." и аз бях

За да е весело и сина ми понеже беше обграден от внманието на КАКА си , а и майка ми дойде за да ги види , реши да проба да прокарва "Ако мине номера..." изнeнадващо за мен от целия купон аз бях усмихнат и спокоен.
Единствено една вечер ударих ТЕС и ДП-4 заради силен емоционален разговор по телефона , след което изпратих цялата си любов чрез медитация към човека причинил ми стреса и на сутринта за моя изненада човека от вечерта беше съвсем друг при положение ,че 3 дни не бе на себе си!А преди ме завладяха негативни емиции към причинителя.Сега не знам от къде ми дойде да го залея с любов.

Дали бе случайно , не знам , не вярвам в случайни неща в последно време:-)
И някак си за мен не е нормално Аз да се променям за да ме харесва или обича някой!Докато самият той не се променя!
Дълеч съм от мисълта ,че съм перфектен , но нали противоположностите се привличат И никой няма да се промени , ако самият той не го иска , дори Аз да се скъсам от ПРОКСИ.
И наистина както казва Алиса , по-често го удрям на майтапи вместо 30мин. или 1ч. ТЕС както преди
А и Женските лигавщини си ги бива:-

Лично мнение:-)

Всеки решава за себе си и всеки случай е уникален. При мен нещата бяха първо доведени в личен план до - не ми пука, като не иска да работи върху себе си с моите методи тя да се оправя когато и ако й дойде времето. Но жена ми не се оправяше, правеше ТЕС от дъжд на вятър, беше крива в 90% от времето (от моя гледна точка), намираше си винаги причини да не работим заедно по проблемите й от сорта на - сега не мога нищо да почувствам, уморена съм, спи ми се, не мога да визуализирам и т.н. Накрая се стигна до положение на - на теб не ти пука за мен за какво да живеем заедно тогава. Та седнах и се замислих. Кое е по важно, тя да се оправи или ние да се оправим, т.е. отношенията между нас. И ако тя не прави необходимото, според мен, за да се оправи тя или отношенията между нас, то защо аз не направя нещо сам? И така се стигна до идеята за ПРОКСИ. Засега дава резултати. Ще видим в бъдеще.
Но важното е, че според мен аз първо се бях довел до състояние да не ми пука, в смисъл да се ядосвам и да искам отчаяно тя да се промени и чак след това започнах да правя ПРОКСИ.
Според мен ПРОКСИ не дава добри резултати когато сме се вкопчили в постигането на конкретен резултат.
Аз го правя с идеята - това не съм го пробвал, я да видя какво ще стане.
А не с мисълта - aко и това не проработи просто не знам какво ще правя, ще се побъркам и т.н.
И го споделям тук не с идеята - аз правя така и вие трябва да правите така.
А с идеята - аз направих така и имах резултати. И вие можете да пробвате, ако желаете.
Ако не желаете - ваша воля.

Май никой не чете последния ми ред "Лично мнение".
Моля да не се впрягаме от различните гледни точки:-)
ПРОКСИ-то си работи и не съм казъл да не се прави:-)
Дори днес аз правих заради поредния летен вирус;-)
Всеки има право на избор:-)

Явно бременността отново ме вкара в кофти фаза в отношенията с мъжа ми. Преди около месец се понацупих и затворих в себе си. Но той изобщо не разбра защо се затварям, а май и не разбра, че се затварям. Аз пък не бях кой знае колко сърдита и не го обвинявах, че не ми съчувства. Но един ден една приятелка го светна в прав текст, че съм зле и че имам нужда от него и че това се случва изключително често с бременните, особено накрая на бременността. След това от незабележимо обидена станах отявлено сърдита. Защото той вече знаеше, че съм зле, но не искаше да се включи по никакъв начин. А и знам позицията му - аз съм виновна. Ужасно е, когато имаш нужда от подкрепа, да те обвиняват.
И отново влезнах в най-неприятните състояния, в които бях миналата бременност. С тази разлика, че интензитетът сега е в пъти по-слаб. Като цяло се чувствам по-силна и стабилна, но състоянието е същото като усещане. Хем съжалявах, че онази приятелка откри картите и това влоши нещата при мен, хем ми хареса това, че имам шанс да доизчистя това, което остана преди. Действително, миналата бременност усещах, че има нещо, което не мога да доизчистя до раждането. И наистина не успях. А след раждането вече не помня какво беше. Май не съм тесала такива неща повече.

Вдигнах мерника на това, което ме тормози, но не знаех с кой куршум да го стрелям. Тесах, че го обвинявам, осъждам го, не го приемам и не помня още какво. Последните няколко дена само се потупвах с "Не зная как да преодолея това". Исках да махна това гадно състояние от себе си. Най-голямото ми притеснение беше, че пак влизам в едно тегаво състояние, в което не ми се мисли за раждането. Миналият път стана така и никак не ми хареса, защото главата не ми беше свободна да се подготвя за раждане. Освен това тъкмо имах порив да тесам други неща (отново домакинстовото и отношенията ми с Кирчо) и изведнъж това с мъжа ми ме спря, защото ми стана толкова гадно, че нищо друго не мога да усетя.
Започнах да се държа много гадно вкъщи. А даже исках да се държа още по-гадно - да ритам, блъскам, крещя и всичко, което прави баща ми, когато е в лошо настроение и е пиян.
Днес тъкмо щях да влизам само да се оплача, но се оказа, че май има и с какво да се похваля.
Лежах си вечерта смазана от гадното състояние. Не бях яла много през деня, но не бях гладна. Потупвах се (наум, нямах сили да си вдигам ръцете) и мислите ми се въртяха около всичко, което изпитвам. "Обвинявам го, осъждам го, имам нужда само да си поговорим, а той не разбира... Никога няма да му простя" Тук се усетих, че искам да си обещая, че след време, дори и да ми мине, ще продължавам да му се сърдя. Запитах се защо е толкова важно да му се сърдя вечно. За да го накажа? За да му го върна? Накрая стигнах до нещо, което дори не разбрах на момента, а след това успях да формулирам по-ясно. Оказа се следното - много държа той да валидира чувствата ми. Готова съм винаги да му се сърдя и никога да не му простя в знак на това колко много държа той да валидира чувствата ми. И тогава, още недоразбрала какво точно изтесвам, изведнъж живнах, настроението ми дойде, огладнях, наядох се и ми беше вкусно. Няма и помен от онова тегаво чувство.
Умирам от любопитство, което не може да бъде задоволено, какво щеше да стане, ако миналата бременност бях изтесала това.
Чудно ми е и друго нещо. Ако гадното ми настроение изчезне и следващите дни, най-вероятно то е причинено от това, което изтесах (искам да ми валидира чувствата). Дали тогава същото гадно настроение при баща ми (което бях започнала да повтарям като поведение) има същата връзка - да иска (майка ми, може би) да валидира чувствата му? Или при него си е друго, а аз повтарям само поведението без това, което стои зад него

mayadob

Дали тогава същото гадно настроение при баща ми (което бях започнала да повтарям като поведение) има същата връзка - да иска (майка ми, може би) да валидира чувствата му? Или при него си е друго, а аз повтарям само поведението без това, което стои зад него Rolling Eyes

Ето това, ако ти е чак толкова любопитно, влизаш в ПРОКСИ или се свързваш енергийно с татко си и разбираш! Евентуално отработваш неговата роля и тази на майка си, с което и ти се оправяш- един вид твойто любимо констелиране в ТЕС- вариант. Затваряш кръга и подреждаш пъзела така, че на теб да ти е пълна картинката.

Нали си говорите за ПРОКСИ...аз в момента имам силна съпротива да го употребявам. Виждам на моменти наложителност да го приложа, но после идва нещо хем като мързел, хем като- "неее, човекът трябва да има възможността сам да си извърви пътечката, няма да се меся!", а виждам, че нещата не помръдват и това ме касае пряко. Слава Богу, през това време ми се яви новия ТТ подход и така, с чиста съвест, си подреждам мойта картинка и когато и човекът участва в нея...хоп и ме огрява слънцето, че и от желаната страна! Ефектът беше много скоростен, но явно има и аспекти, които трябва да търся в други случки, като по-ярко изявени. Смятам да продължа с експериментите!

Alisa написа:mayadob

Дали тогава същото гадно настроение при баща ми (което бях започнала да повтарям като поведение) има същата връзка - да иска (майка ми, може би) да валидира чувствата му? Или при него си е друго, а аз повтарям само поведението без това, което стои зад него Rolling Eyes

Ето това, ако ти е чак толкова любопитно, влизаш в ПРОКСИ или се свързваш енергийно с татко си и разбираш!

Точно с баща ми не съм готова да му влизам в прокси и подобни. Но въпросът ми е много по-прост, а съм го задала сложно.
Въпросът е дали, когато някой проявява реакциите на свой близък, двамата имат едни и същи емоционални състояния. Външната еднаква реакция дали говори за вътрешни еднакви изживявания?
Не бих го проверявала директно в момента. По-скоро бих наблюдавала с интерес възможни случаи при мен и при други хора.


Писах в темата за нуждите и се получи нещо, което е и за дневника (
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ght=#23730):

Сърдя се на мъжа ми, че не общува достатъчно с мен. Тесам това, но нещо в мен казва "Та това е съвсем естествена човешка потребност. Съвсем нормално е една бременна жена да има нужда от мъжкото присъствие, от обмена с мъжката енергия и т.н. Аз съм човек, имам съвсем човешки потребности. Защо да се пъна да се освобождавам от тях? Може и да мога, но за какво ми е да гоня на дедо Господ брадата, като искам да си изживея човешките функционалности?"
До това бях стигнала преди две години с предишната бременност. Сега пак опрях до тук. Но вече май, май клоня към освобождаване на тази "природно заложена потребност", както аз смятам. Вече започнах да си пея "Все пак се предполага, че когато се откопчиш от желанието си, то е свободно да се прояви." И също "Майната им на човешките функционалности. Писна ми да страдам, да става каквото ще." И имам поне някаква мотивация да се освободя. Не зная, ще видим.

И една актуална тесня.
След като освободих "искам той да валидира чувствата ми", минах през "презирам го" и накрая стигнах до извода, че все още не искам да простя на мъжа ми и да спра да му се сърдя, защото тогава АЗ няма да валидирам чувствата си. Един вид ще потъпча себе си, ако ей-така взема, че му простя. И в името на моите чувства, трябва да продължавам да му се сърдя или поне да го презирам.
Това е в процес на изтупване. Ще видя какво ще стане.