ivangp написа:..
А в тази сесия кое го изкара?
Нищо.
Преди време ходих при една нотариуска, която първоначално се държеше добре с мен, беше интелигентна, страхотен специалист, а това означаваше голям авторитет за мен. Според мен по никакъв начин не бях провокирала промяна в отношението и, но след второто ми посещение, тя започна да се държи отвратително и арогантно с мен и явно показваше, че съм и неприятна. Да поясня, че тук сме малък район, повечето хора се познават и има само две нотариуски. След време разбрах, че на братовчед ми жената работи в банката която обслужва нотариуската, че се познават и че тя след всяко мое посещение, ходила след мен там. Ама това са подробности.........
Разказвам ви за третият път, когато ходих при нотариуската и тя се държа отвратително с мен. Стана ми мн. кофти, тъй като не бях провокирала с поведението си това. Да подчертая, че тази жена я харесах, ама много, тъй като мислеше по начин който ми допада, разсъждаваше логично, даваше ясни отговори и т.н. Казусът, за който ходих при нея беше сложен, но не нерешим. Искаше време и обикаляне по институциите. Тя ми даваше добри съвети къде и какво да направя. Бях решила на 100 %, че тя е жената, която ще узакони сделките.......
....След като излезнах от офиса и се разплаках. Още същия ден тес-ах с: "Въпреки, че ..... се държа отвратително с мен, а аз с нищо не провокирах подобно отношение......". Повреме на ТЕС ми просветна, че нотариуската може да се държи с мен, както си пожелае, но аз самата се нуждая от нейното добро отношение и добра оценка за мен, тъй като ако не го получа, това влияе на собствената ми самооценка, чувствам се зле, с часове анализирам защо тя се държи така и така с мен...
Изведнъж ми хрумна същинската декларация: "Въпреки, че се нуждая от одобрението на други хора /особено онези които считам за авторитети/ , за да се одобрявам и харесвам аз самата...."
Бях нацелила болното място. Тес-ах няколко пъти. В една от сериите се видях, както бях на снимката, която имам като дете - 4,5 годишна, с късата рокля и надут балон. Разтърсих се от рев. Толкова силно ми се прииска да го гушна това малко, сладко детенце, да разговарям с него. Да го попитам какво му се е случило, за да има такива "идиотски" потребности днес като възрастен човек. Исках да разбера повече, да изгледам видеофилми от различни моменти на живота ми като малка. Но само ревях. Ревях, тупах точките, докато ми мина. Нищо не успях да си спомня. Пълна амнезия....
такивамитиработи
На следващия ден отидох при другата нотариуска.
Бягство.